№ 87
гр. Русе , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Александър Иванов
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора Борислав Иванов Велков (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно административно
наказателно дело № 20214500600371 по описа за 2021 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
С Решение № 85/31.03.2021г. по АНД № 316/21 на Русенския районен
съд обвиняемият БР. Б. Б. е признат за виновен в това,че на 16.05.2020 г. в гр.
Русе по ул. „Шипка“, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди", модел „АЗ", с рег. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата:
- 20, ал. 1 от ЗДвП- ,,Водачuте са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват", като не контролирал
непрекъснато управлявания от него лек автомобил;
- чл.116 от ЗДвП- ,,Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите
хора" — като водач на пътно превозно средство бил невнимателен и
непредпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора — към
пешеходеца С.М.Т. на 83 години от гр. Русе, в резултат на което, в условията
на независимо сьпричиняване по непредпазливосг причинил средна телесна
1
повреда на С.М.Т., изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на
ляв горен крайник и двата долни крайника за срок повече от тридесет дни
поради многофрагментно счупване на лява раменна кост, в близкия край,
наложило метална остеосинтеза; счупване на леви пубисна и кръстна кости;
многофрагментани счупвания на двете голямопищялни кости, наложили
метални остеосинтези; многофрагментно счупване на лява малкопищялна
кост; и в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота поради
остра кръвозагуба, наложила кръвопреливане, поради което и на основание
чл.343, ал.1, буква „б", пр.2, вр. чл.342 от НК и чл.78а от НК е ОСВОБОДЕН
от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 3 000 лева.
На основание чл.78а ал.4 от НК е му е наложено и наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Обвиняемият е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Решението е обжалвано от обвиняемия Б., чрез упълномощеният му
защитник адв.М. Д. от РАК, с твърдения за явна несправедливост на
наказанието, като се иска намаляването на размер на наказанието глоба и на
наказанието лишаване от правоуправление, по подробно изложени
съображения.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна и изразява
становище, че решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Като съобрази доказателствата по делото,доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на решението,Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е частично основателна.
От фактическа страна е прието за установено, че обвиняемият БР. Б. Б. е
роден на 14.11.1970г. в гр.Русе и живее в същия град, български гражданин,
сьс средно образование, не е женен, работи и не е осъждан. Той е
правоспособен водач на МПС, с придобити категории „В, М, АМ". Като
водач на моторно превозно средство, преди настоящото деяние същия има
2
дванадесет административни нарушения при управление на МПС, за което са
му налагани административни наказания.
На 16.05.2020г. в гр. Русе, обв. Б.Б. управлявал личния cи автомобил
марка „Ауди", модел „АЗ" с рег.№ *****, като се движил с него по бул.
„България" в северното платно за движение. Времето било ясно, слънчево,
видимосг нормална за светлата част на денонощието, а пътната настилка суха.
При пътен възел с улиците „Шипка" и ,,И., по вариантата предприел
слизане към ул. „Шипка. Спрял на знак „Б 1 , за да се огледа за автомобили по
ул.„И.", тьй като нямал добра видимост към идващите превозни средства от
подлеза на ул. „И.". След това продължил движението си по ул. „Шипка" с
ускорение. След, като привел автомобила в движение и продължил по ул.
„Шипка", обв. Б. възприел на пътното платно св. С. Т., която
започнала да го пресича на необозначено за това място, от дясно на ляво по
посока на движението. Обв. Б. не контролирал непрекъснато лекия автомобил,
който управлява и не реагирал своевременно да спре при възникналата
опасност и въпреки, че имал възможност да намали скоростта си или да спре,
за да избегне сблъсък със св.С. Т., предприел със закъснение спиране на
автомобила. Св. Т., сьщо имала обективна възможносг да възприеме
приближаващия автомобил управляван от обв. Б., но не предприела дейсгвия
да преустанови движението си по пътното платно на улицата и продължила да
го пресича. В резултат на това, в лявата пътна лента за движение по платното
на ул.„Шипка", в посока кръгово кръсговище с ул. „Кадин мост" и ул.
„Чипровци",последвал удар между предната част на автомобила управляван
от обв. Б. и тялото на св. Т.. От първичния удар с предната броня на
автомобила под центьра на тежестта на пешеходката, тялото й политнало
назад към автомобила, последвал втори удар с челната част на капака на
двигателя, следващо плъзгане по капака и достигане до предното обзорно
стькло, където с ляво рамо св. Т. го счупила. Св. Т. била отхвърлена напред на
4,66 м. пред окончателно спрелия автомобил. След инцидента обв. Б.,
включил аварийните светлини на автомобила, излязъл от него и отишъл npu
падналата на земята св. Т.. Като видял, че св. Т. има наранявания подал
сигнал на тел. 112. Пепосредствено до мястото на инцидента живеела свид.
Н.В.. Същата се намирала на терасата на жилището си. От там имала
3
видимост към ул. „Шипка" и кръстовището с ул. „Згориград". Забелязала
жена, която върви подтичвайки по тротоара на ул. „Згориград". Пресякла ул.
„Згориград" и тръгнала към тротоарен остров на кръстовището на ул.
„Згориград" и ул. „IlIипка". След, като се огледала тръгнала да пресича ул.
„Шипка", където била ударена от автомобила управляван от обв. Б.. Па
мястото били изпратени екипи на Спешна помощ и полицията.
Полицейски служители извършили проверка на обв. Б. за употреба на
алкохол, като пробата му била отрицателна, а св. Т. била откаран в УМБАЛ
„Канев" АД - Русе, където била приета за лечение. Мястото на инцидента
било
посетено от дежурна следствена група, която извършила оглед на
местопроизшествието и било образувано настоящото наказателно
производство.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза № 1202/18.0б.2020г., от заключението на която се изяснява, че в
резултат на пътно-транспортното произшествие, пострадалата С.М.Т.
получила многофрагментно счупване на лява раменна кост, в близкия край,
наложило метална остеосинтеза, счупване на леви пубисна и кръстна кости;
многофрагментани счупвания на двете голямопищялни кости, наложили
метални остеосинтези; многофрагментно счупване на лява малкопищялна
кост и остра кръвозагуба наложила кръвопреливане. Според експертното
заключение,получените увреждания са причинили на Т. разстройство на
здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движенията на
ляв горен крайник и дваrа долни крайника, за срок повече от тридесет дни.
От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза се
установява, че непосредствено преди произшествието автомобилът
управляван от обв. Б. се е движел със скорост около 38,80 км/ч, а скоростта на
придвижващата се пеша пострадалата Т. е била около 5,5 км/ч. От
експертното заключение се изяснява сьщо, че обв. Б. и постр. Т. са имали
възможност да се възприемат взаимно от разстояние най-малко 50,0 м. преди
2 мястото на удара, като при така установената скорост на движение на
автомобила управляван от обвиняемия /38,80 км/ч./, опасната му зона за
4
спиране е била 24,31м. При сравняване на времето на видимост на
пешеходеца -3,92 сек. с времето на движение на автомобила от реакцията на
водача до мястото на удара - 1,82 сек., вещото лице достигнало до извода, че
водачът обв. Б. е реагирал със закъснение от 2,10 сек. на опасността, като е
имал техническа възможност да предотврати пътно-транспортното
произшествие, чрез спиране при своевременна реакция на възникналата
опасност. Имало е възможност произшествието да бъде предотвратено чрез
спиране, ако обв. Б. е допуснал закъснение в реакцията cи до 0,5 сек. Според
експертното заключение, пострадалото лице също е имало техническа
възможност да предотврати произшествието ако е пресичала платното за
движение на място, предназначено за тази цел, както и ако преди да навлезе
на платното за движение е била изчакала автомобила да премина и тогава е
пресякла пътното платно.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по безспорен начин според показанията на свидетелите:
пострадалата С. Т., очевидецът на случилото се- Н.В., св.А.Т., от обясненията
на обвиняемия, както и от приложените оглед на местопроизшествие
фотоалбум, КП за ПТП, протокол за оглед на веществени доказателства,
схема на процесното кръстовище, справка от Община-Русе,
съдебномедицинска експертиза, съдебна автотехническа експертиза, справка
от КАТ, справка за съдимост, автобиография декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние и други.
Въз основа на доказаните факти изводите на първоинстанционния съд
за времето, мястото на деянието, участниците в ПТП, относно авторството и
механизма на деянието, са правилни и законосъобразни. По делото няма спор
относно фактите по делото, няма спор по изложените в Постановление на
РРП фактически обстоятелства, при които е настъпило ПТП, няма спор и
относно изложените в обжалваното решение конкретни факти, свързани с
настъпилото ПТП.
Относно правната квалификация, въззивната инстанция намира
следното:
Въз основа на анализ на всички доказателствени източници РРС е
достигнал до единствения законосъобразен извод, че обвиняемият е
5
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.1, буква „б", пр.2, вр. чл.342 от НК.
В същото време Русенският окръжен съд частично се съгласява с
мотивите на първата инстанция досежно посочените конкретни разпоредби от
ЗДвП , които е нарушил обвиняемия и с които е запълнена бланкетната
правна норма на чл.343, ал.1, б. "б", вр.чл.342 от НК.
При горепосочените и безспорни факти, първата инстанция е приела, че
БР. Б. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, тьй като
на 16.05.2020 г. в гр. Русе по ул. Шипка, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ауди", модел „АЗ", с рег. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата:
- 20, ал. 1 от ЗДвП - ,,Водачuте са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват", като не контролирал
непрекъснато управлявания от него лек автомобил;
- чл.116 ЗДвП - ,,Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора"
— като водач на пътно превозно средство бил невнимателен и непредпазлив
към пешеходците,особено към престарелите хора- към пешеходеца С.М.Т. на
83 години от гр. Русе, в резултат на което, в условията на независимо
сьпричиняване по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
С.М.Т., изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен
крайник и двата долни крайника за срок повече от тридесет дни поради
многофрагментно счупване на лява раменна кост, в близкия край, наложило
метална остеосинтеза; счупване на леви пубисна и кръстна кости;
многофрагментани счупвания на двете голямопищялни кости, наложили
метални остеосинтези; многофрагментно счупване на лява малкопищялна
кост; и в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота поради
остра кръвозагуба, наложила кръвопреливане.
Настоящият състав намира, че така приетата фактическа обстановка
сочи, че обвиняемият е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а не на
ал.1 на същия текст, нарушил е и разпоредбата на чл.116 от ЗДвП.
6
Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП- „Водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства,
включително и от заключението на автотехническата експертиза, се
установява, че обвиняемият не е спрял при възникналата опасност за
движението, каквато е била преминаването на пешеходката, безспорно на
необозначено и неразрешено за това място. Обвиняемият е имал възможност
да види и възприеме пресичащата жена, извън опасната си зона за спиране,
имал е възможност да реагира своевременно и преди удара, като намали
скоростта си или спре, но в конкретния случай е налице забавена реакция на
обвиняемия, като водач на л.а.
Обвиняемият е нарушил и разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, както
правилно е посочил районния съд, като настоящият състав споделя изцяло
съображенията на първата инстанция в тази насока, поради което няма да
излага подробни доводи.
С огледи зложеноот обивянеимят е осъществило то бективн старана
състава на престъпелинето по чл… чл.343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл.342, ал.1,
пр.3 НК, тьй като на 16.05.2020 г. в гр. Русе по ул. Шипка, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди", модел „АЗ", с рег.
№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата: 20, ал. 2 от ЗДвП и
чл.116 ЗДвП, в резултат на което, в условията на независимо сьпричиняване
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.М.Т., изразяващи
се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и двата долни
крайника за срок повече от тридесет дни.
Налице е и причинно-следствена връзка между допуснатите от
обвиняемия нарушения /по приетата от окръжния съд квалификация/ и
настъпилия вредоносен резултат- причинените увреждания на св.Т..
Налице е независимо съпричиняване от страна на пострадалата
7
пешеходка, която с поведението си, нарушавайки разпоредбата на чл.113 ал.1
от ЗДвП /пресичайки на необозначено за това място, без да се огледа и да
изчака преминаването на л.а./ е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат. Настоящият състав намира, че съпричиняването от страна на
обвиняемия и на пострадалата е в равна степен.
От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемия по
непредпазливост: не е искал и не е предвиждал настъпването на обществено-
опасните последици- причиняване на телесна повреда на пешеходката, но е
бил длъжен – с оглед своята възраст, образование и опит като водач на МПС,
а и в конкретната обстановка е могъл да предвиди настъпването на тези
последици.
Предвид горното въззивният съд следва да отговори на два въпроса: 1.
Кое е нарушението на ЗДвП, довело до възникването на ПТП ? 2. Ако това
нарушение не е вменено в бланкетната норма на чл.343 ал.1 б.“б“, вр.чл.342
от НК, има ли процесуална възможност за осъждане на обвиняемия ?
На първият въпрос настоящият състав отговори по-горе, като намира ,че
фактите приети както от РРП, така и от РРС, а и от въззивната инстанция
сочат на нарушения на разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
От заключението на АТЕ се установява по категоричен начин, че тъй
като при движение с разрешената и съобразена скорост за конкретните пътни
условия с 38,80 км/ч и при движение на пешеходката около 5,5 км/ч, както
обвиняемият, така и пешеходката са имали възможност да се възприемат
взаимно от разстояние най-малко 50 м преди мястото на удара, като при
посочената скорост опасната зона за спиране на обвиняемия е била 24,31 м.
При сравняване на времето на видимост на пешеходеца- 3,92 сек. с времето на
движение на л.а. от реакцията на водача до мястото на удара-1,82 сек., вещото
лице е направило извода, че обвиняемият е реагирал със закъснение от 2,10
секунди на опасността, като е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, чрез спиране при своевременна реакция на възникналата опасност.
Имало е възможност произшествието да бъде предотвратено чрез спиране,
ако обвиняемият е допуснал закъснение в реакцията си до 0,5 сек. Според
експерта пострадалата също е имала възможност да предотврати
произшествието, ако е пресичала пътното платно за движение на място,
8
предназначено за тази цел, както и ако преди навлизане на платното за
движение е изчакала преминаването на автомобила. Относно тези
обстоятелства по делото няма спор между страните.
Изложеното сочи, че обвиняемият е допуснал нарушение на нормата на
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП- не е спрял при възникналата опасност за
движението. Като не е налице допуснато от него нарушение по чл.20 ал.1 от
ЗДвП- свързано с непрекъснато контролиране на л.а.
Обвиняемият е нарушил и разпоредбата на чл.116 от ЗДвП- като не е
бил внимателен и предпазлив към пешеходците и престарелите хода- в случая
към 83 годишната пешеходка. Относно това нарушение съображенията на
районния съд са законосъобразни и правилни.
На втория въпрос, следва да се отговори положително по следните
съображения:
Въпросът за нарушението на правилата на ЗДвП е правен въпрос и
настоящият състав намира, че няма пречка на обвиняемият да бъде вменена
изричната правна норма на чл.20 ал.2 изречение 2 от ЗДвП и без да е налице
изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, като обвиняемият може
да бъде признат за виновен за това нарушение. Това е така, тъй като рамките
на фактическото обвинение са очертани в постановлението на РРП, което
включва факти за нарушение именно на чл.20 ал.2 от ЗДвП, с оглед
отразеното „предприел със закъснение спиране на автомобила“, което сочи,
че обвиняемият не е спрял при възникналата опасност за движението. С оглед
изложеното не се въвеждат нови или различни факти, което да налага
изменение на обвинението.
Нямало е процесуална пречка първата инстанция, при така описаните
факти от РРП, да посочи правилната парван квалификация и да признае за
виновен обвиняемия в извършено нарушение по чл.20 ал.2 изречение 2 от
ЗДвП. Аргументи за това се съдържат в ТР № 2/22.12.2016г. по т.д.№ 2/2016
на ОСНК на ВКС, в т.7 на което ТР изрично е посочено, че съдът е
компетентен да даде правната квалификация на нарушението, запълващо
бланкетната норма на чл.343 от НК, ако в обстоятелствената му част са
описани фактическите обстоятелства по извършването му. Такъв именно е
настоящия случай.
9
За въззивната инстанция този пропуск може да бъде отстранен чрез
правомощията й по чл.337 ал.1 т.2 от НПК.
С оглед изложеното обвиняемият следва да бъде признат за виновен по
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, като нарушението допуснато от него се
преквалифицира по този текст от ЗДвП. Същият следва да бъде признат за
невинен да е извършил нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП. С тази промяна в
квалификацията правото му на защита няма да бъде нарушени, защото
фактическите обстоятелства, на които се основава осъждането му, се
съдържат в обстоятелствената част на постановлението на прокурора, което
означава, че по тези факти той е упражнил правото си на защита.
Вярно е че първата инстанция е приела едно нарушение, а въззивната
приема друга, но различието е по правната квалификация на съществуващите
факти, при спазване на принципа за забрана за влошаване на положението на
жалбоподателя. Фактите, получили нова правна оценка от окръжния съд, са
изложени в постановлението на прокурора, по тях жалбоподателят се е
защитавал и в този аспект различната им правна оценка не представлява
влошаване на неговото правно положение.
По отношение на нарушението по чл.116 от ЗДвП не се налага промяна
на правната квалификация.
По наказанието:
Правилно е приложен материалния закон като е приложен чл.78а от НК.
В тази насока съдът е взел предвид, че за извършеното престъпление се
предвижда наказание “лишаване от свобода до три години или пробация”, че
деянието е непредпазливо, деецът е пълнолетно лице, не е осъждано за
престъпление от общ характер, не е освобождавано от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, раздел 4 от НК и от престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
При индивидуализацията на размера на глобата, съдът е отчел, като
смекчаващи отговорността обстоятелства: Факта, че обвиняемият
своевременно е подал сигнал на тел.112, изчакал е пристигането на
медицинския екип, проявил е заинтересованост за състоянието на
пострадалата, като я е посетил в болницата. Наличието на съпричиняване от
10
страна на пострадалата към настъпването на вредоносния резултат.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства е взето предвид:
Наличието на две средни телесни повреди и лека телесна повреда. Факта, че
пострадалата е възрастен човек, поради което е необходимо много по-
продължително време за нейното възстановяване. Обстоятелството, че
обвиняемият е многократно санкциониран за нарушения на правилата за
движение по пътищата по административен ред, което съдът е преценил като
индиция за това, че той трайно не спазва правилата за движение по пътищата.
Наказанието е определено при лек превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като на обвиняемия е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година.
Настоящият състав споделя изложеното от първата инстанция
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, но намира, че към
групата на смекчаващите такива следва да се отчета също: чистото съдебно
минало на обвиняемия и полагането на труд от негова страна. Вярно е, че
чистото съдебно минало е предпоставка за приложението на чл.78а от НК, но
този текст може да намери приложение и в случаите, когато лицето е
неосъждано поради настъпила реабилитация. В настоящия случай
обвиняемият никога не е бил нито осъждан, нито освобождаван от
наказателна отговорност, от приложената по ДП справка е видно и че срещу
него е нямало и няма ДП производства. Обвиняемият работи по трудов
договор в „Топлофикация –Русе“ ЕАД, което не е отчетено от районния съд.
Това обстоятелство, заедно с посочените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства го очертава като личност с изключително ниска обществена
опасност, за която случилото се е инцидент в живота.
Надценена е тежестта на посоченото отегчаващо отговорността
обстоятелство- многократно санкциониран за нарушения на правилата за
движение по пътищата по административен ред. Обвиняемият е
правоспособен водач на МПС от 1993г., действително е санкциониран с
влезли в сила НП и фишове през годините, но всички НП с давност от преди
2010г. След 2010г. на обвиняемия са съставяни само фишове, като 5 от тях са
за периода 2018г.-2020г. Следва да се отбележи, че всички суми по НП и
11
фишовете са заплатени, което сочи, че обвиняемият допуска нарушения, но и
поема отговорност за действията си, като своевременно заплаща наложените
му глоби.
С оглед изложеното е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства над отегчаващите такива, което налага определяне на глоба в
размер малко над минимума, на предвиденото в текста на чл.78а от НК. Като
съобрази това и имущественото състояние на обвиняемия, съдът намира , че
справедлив се явява размер на глобата от 1500 лева, поради което решението
на РРС следва да бъде изменено в тази му част.
При наличието на същите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, настоящият състав намира, че и наказанието лишаване от
право да управлява МПС е завишено. Разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК
предвижда наказанието лишаване от права под формата на алтернативност и
позволява на обвиняемия да не бъде определяно наказанието лишаване от
право да се управлява МПС. В настоящия случай е правилна преценката на
районния съд, че на Б. следва да бъде наложно наказанието лишаване от
права. Въззивният съд намира, че с оглед тежестта на извършеното, факта, че
се касае за сериозни телесни увреждания на възрастен човек и предвид
личността на обвиняемия, същият следва да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от 8 месеца, който срок се явява справедлив, поради
което решението на РРС следва да бъде изменено в тази му част.
С налагането на тези наказания, по види размер, ще се постигнат в
пълна степен целите на личната и генерална превенция. От една страна
обвиняемият ще има възможност да преосмисли поведението си занапред,
като водач на МПС, като бъде много по-внимателен към пешеходците. В
същото време няма да се препятства неговия личен живот и ежедневна
професионална дейност, свързани с управлението на МПС, като се отчита и
високата степен на съпричиняване от страна на пострадалата.
Законосъобразно и правилно, с оглед изхода на делото, обвиняемия е
осъден да заплати направените разноски, в хода на ДП.
С оглед разпоредбата на чл.346 от НПК настоящето решение не
подлежи на обжалване.
12
Мотивиран така и на осн.чл.337 от НПК,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 85/31.03.2021г., постановено по АНД № 316/21
на Русенския районен съд, в ЧАСТТА относно правната квалификаиця на
нарушението по ЗДвП и относно размера на наказанията и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА обвиняемия БР. Б. Б., роден на 14.11.1970 в гр.Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи,
ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че е извършил престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“
пр.2, вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от
ЗДвП,
НЕВИНЕН да е извършил посоченото престъпление, като е нарушил
разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП.
НАМАЛЯВА размера на административното наказание ГЛОБА от 3000
лева на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН ЛЕВА и на наказанието лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година на ОСЕМ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13