Решение по дело №15751/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1427
Дата: 21 декември 2021 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20211110215751
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1427
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110215751 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „*** против Наказателно постановление № 29-
0000895/21.10.2021 г., издадено от главен директор на ГД „ИТ“, с което, на основание чл. 414, ал. 1
КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1 500 лева за нарушение
на чл. 403а, ал. 1 КТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за недоказаност на административното
обвинение и за процесуални нарушения (общо позоваване). Поради изложените съображения моли
съда да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган предлага НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно и правилно. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.08.2021 г. в ч0:30 ч. и в 18:10 ч. проверяващ екип при ИА-ГИТ извършил проверка на
място в ресторант „Хепи“, намиращ се в гр. София, бул. „***, стопанисван от „***. От страна на
проверяващите били изискани документи, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работата, вкл. поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време. Такива не били представени и при двете посещения, в
рамките на цитирания ден. При второто посещение, зам. управител на заведението декларирал
1
писмено липсата на такива графици за м. 08.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя Георги Иванов; АУАН; НП; разписка за връчване; протокол за проверка;
сведение; заповеди за компетентност.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител ясно си спомни и разказа за
случая, дори с детайли, които нямат принципно отношения към предмета на доказване, поради
което и общо формулираното възражение за недоказаност следва да получи обобщен отрицателен
отговор. Данни за електронен график се съдържат само в сведението от зам. управителя, но
подобно твърдения не се излагат в жалбата, нито се представят доказателства за наличието им,
поради което и съдът е в невъзможност да вземе отношение по въпроса.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционираното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за допуснати процесуални нарушение е общо формулирано и не позволява
конкретни отговори на конкретно изложени доводи.
2

По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 11.08.2021 г. в търговски обект – заведение за
хранене, стопанисвано от дружеството-жалбоподател, не се е съхранявал поименен график за
работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
дружеството не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 403а, ал. 1 КТ да държи
процесната документация, на разположение на контролните органи, с цел – извършване на
адекватен и своевременен контрол в реално време, по спазване на трудовото законодателство.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. Касае се не за
административно нарушение на физическо лице, а за неизпълнено задължение на юридическо лице
към държавата, която отговорност е безвиновна, обективна, поради което обсъждане на субективна
страна е неуместно.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КТ задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
ефективния и своевременен контрол върху спазването на трудовото законодателство от
работодател, т. е. от юридическо лице, имащо икономическа власт върху наетите физически лица,
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, законосъобразно и обосновано е била ангажирана
3
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 414, ал. 1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв. Наложената санкция е в абсолютния законов минимум,
административнонаказателното производство не познава института на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а
производството е образувано по жалба на санкционираното лице, поради което всякакво
обсъждане на размера на законосъобразно наложената финансова санкция се явява безпредметно.

По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изричната претенция за присъждане, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а
именно – 100 лева.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29-0000895/21.10.2021 г., издадено от
главен директор на ГД „ИТ“, с което, на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на „*** била наложена
имуществена санкция, в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „***, ЕИК *** да заплати на Главна инспекция по труда сумата от 100 лева –
деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4