Присъда по дело №1515/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 114
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 29 октомври 2022 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20224520201515
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 114
гр. Русе, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. И.ова
и прокурора И. Ст. К.
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Наказателно дело от
общ характер № 20224520201515 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. И. Т. Д., роден на 01.11.1948г. в с.Пиргово, обл.Русе,
български гражданин, с висше образование, женен, не работи - пенсионер,
неосъждан, с ЕГН-**********, за
ВИНОВЕН в това, че на 09.11.2020 год. на първокласен път І-5 /Е85,
Русе-Велико Търново, в района на км. 11+100, при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил „Фолксваген ЛТ35“ с регистрационен
номер Р **** ВС, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“, като навлязъл в насрещната пътна лента и банкет,
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
услови, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
1
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението като не намалил скоростта на моторното превозно средство,
което управлявал и не спрял след като възникнала опасност за
движението - пешеходеца В. Т. Т.;
чл.116 от ЗДвП - Като водач на моторно превозно средство, след като
бил длъжен, не бил внимателен и предпазлив към пешеходците, какъвто
бил В. Т. Т.,
в резултат на което, по непредпазливост причинил на пешеходеца В. Т.
Т. от гр.Русе, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката,
поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „б“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1,
пр.3 от НК, му
ОПРЕДЕЛЯ наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” , за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от
НК НАМАЛЯВА С ЕДНА ТРЕТА, поради което му НАЛАГА наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, като отлага изпълнението му за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК.
НАЛАГА и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание
чл.343г от НК.
ОСЪЖДА обв. И. Т. Д., със снета по делото самоличност, да заплати в
полза на ОДМВР – Русе сумата от 1058,65 лв. за направени разноски на
досъдебното производство.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – гр.Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №1515/2022г., по описа на РРС, ХІ
н.с.

Районна прокуратура - Русе е обвинила И. Т. Д., с ЕГН-**********, в
това, че на 09.11.2020 год. на първокласен път 1-5 /Е85, Русе-Велико
Търново/, в района на км. 11+100, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил „Фолксваген ЛТ35“ с регистрационен номер Р
**** ВС, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“, като навлязъл в насрещната пътна лента и банкет,
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
услови, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението като не намалил скоростта на моторното превозно средство,
което управлявал и не спрял след като възникнала опасност за
движението - пешеходеца В. Т. Т.;
чл.116 от ЗДвП – Като водач на моторно превозно средство, след като
бил длъжен, не бил внимателен и предпазлив към пешеходците, какъвто
бил В. Т. Т.,
в резултат на което, по непредпазливост причинил на пешеходеца В. Т.
Т. от гр.Русе, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Упълномощените двама повереника по делото на пострадалото от
престъплението лице В. Т. Т. се явяват в с.з. и пледират съдът да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи съответно със закона наказание.
Защитника на подсъдимия пледира съда да оправдае подсъдимия.
Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства
за тези факти, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след като съобрази, че самопризнанията на подсъдимият се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, същите
са събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени следните
обстоятелства, изложени в обвинителния акт :
Подсъдимият И. Т. Д. е роден на 01.11.1948г. в с.Пиргово, обл.Русе,
български гражданин, с висше образование, женен, не работи - пенсионер,
1
неосъждан. Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство
категории А, В, М, С, АМ и ТКТ и има налагани наказания за извършени
административни нарушения по ЗДвП.
На 09.11.2020г. следобед по първокласен път 1-5 /Е85 Русе-Велико
Търново/ в района на км. 11+100 непосредствено след разклона за с.Пиргово,
обл.Русе в посока гр.Бяла се извършвали ремонтни дейности от служители на
фирма „ПЪТИНЖИНЕРИНГ“АД. Към 13,30 часа на същата дата в района на
ремонта дошли свидетелите В. Т. и А.С. - също служители на
„ПЪТИНЖИНЕРИНГ“АД. Св.Т. следвало да инспектира качеството на
извършените ремонти дейности. Около 15,20 часа той се намирал в левия
банкет на пътното платно в посока гр.Бяла, където имало сграда на ЖП
кантон. Св.Т. бил с облечена оранжева светлоотразителна жилетка. В района
на км. 11+100 от пътя пътното платно било с обща ширина от 8 метра с по
една лента за движение във всяка посока, без пътна маркировка. Пътната
настилка от дребнозърнест асфалт била суха, без неравности и деформации по
нея. Времето било ясно, в светлата част на денонощието, с добра видимост. В
началото на участъка с ремонтни дейности имало поставени три указателни
табели, обозначаващи извършването на ремонт на разстояние напред от 500
метра, както и ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч. По същото
време по път 1-5 от гр.Русе пътувал подсъдимия И. Д., който управлявал
товарен автомобил „Фолксваген ЛТ35" с регистрационен номер Р **** ВС.
Той се движел в дясната лента за движение в посока гр.Бяла. При
приближаването към км. 11+100 от пътя подс.Д. имал възможност да види и
наблюдава стоящия в левия банкет св.В. Т. от разстояние от 140 метра. Св.Т.
в този момент бил обърнат с лице към пътното платно, поради което не видял
приближаването на автомобила. Приближавайки към мястото, на което стоял
св.Т., подс.Д. изгубил управлението върху автомобила си. Той не изпълнил
задължението си да управлява превозното средство в своята пътна лента за
движение и да не навлиза в насрещната лента, както и да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, какъвто в момента бил св.В. Т.. Автомобилът
на подсъдимия се отклонил вляво по посоката си на движение, навлязъл и
преминал през лентата за насрещно движение, след което навлязъл и в левия
банкет на пътя. При възникналата опасност за движението подс.Д. не
предприел спиран. Последвал силен удар между предната лява част на
управлявания от подс.Д. товарен автомобил и лявата част на тялото на св.Т.,
от който той паднал на земята. Автомобилът на подсъдимия продължил
движението си, като се забил с предната си част в сградата на ЖП кантона.
Свидетел на произшествието станал А.С.. От удара св.В. Т. получил
множество тежки наранявания. На място пристигнал екип на Спешна
медицинска помощ, който отвел св.Т. в УМБАЛ“Канев“ в гр.Русе, което той
бил прегледан и приет на лечение.
Съгласно заключението на извършената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза В. Т. получил счупване на основата на черепа,
контузия на мозъка, разкъсно-контузни рани на главата, лицето и шията,
счупване на първо ребро в ляво, контузия на двата бели дроба, колекция от
въздух и кръв /около 250мл/ в ляво плеврално пространство, разкъсване на
2
слезката, наложило оперативото й отстраняване, колекция от кръв в
коремната кухина - около 750 мл, ретроперитонален хематом в ляво
лумбално. Тези увреждания са резултат от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени при ПТП на 09.11.2020г. Те причинили
на Т. загуба на слезка и разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От заключението на назначена и извършена на ДП е съдебномедицинска
експертиза на И. Д., става ясно, че са документирани следните стойности на
артериалното му кръвно налягане: 05.07.2020г. - 130/80, 09.11.2020г. - 205/95,
19.06.2021г. - 200/100, след терапия 150/80. Установената стойност на
артериално кръвно налягане от 205/95 при приемането на И. Д. в УМБАЛ
„Канев“ непосредствено след процесното ПТП на 09.11.2020г. е такава, която
се определя като хипертонична криза. Хипертоничната криза често протича
със следните симптоми /които не са задължителни/ - главоболие,
световъртеж, зрителни нарушения, объркване, гадене, сърцебиене, гръдна
болка, кръвотечение от носа и др. Хипертонична криза, която не е довела до
неврологични увреждания, за каквито няма данни в делото, не протича със
загуба на съзнание, но е възможно да доведе до някои симптоми
/световъртеж, объркване - нарушения в ориентацията и мисловната дейност,
зрителни нарушения и др./, които да се отразят върху способността за
управление на МПС. От представената медицинска документация и
свидетелски показания не може да се установи какво е било артериалното
кръвно налягане на И. Д. към момента на процесното ПТП. От представената
медицинска документация е видно, че при И. Д. са регистрирани повече от
една хипертонични кризи.
От заключението на назначената в хода на ДП автотехническа
експертиза става ясно, че скоростта на автомобила към началото на удара е
около 47 км/ч. Тежките увреждания са по лявата страна на тялото на В. Т..
Ударът е бил с предната лява част на автомобила. Той е стоял прав с лява
страна към удрящия го автомобил. Опасната зона за спиране на автомобила е
била 28,60 метра. И. Д. е имал възможност да предотврати произшествието,
ако е управлявал автомобила върху платното за движение, без да навлиза в
левия банкет. И. Д. е имал видимост към мястото, където е бил В. Т., от около
140 метра. В. Т. е бил обърнат с лице към платното за движение. Той бил
имал възможност да види автомобила, ако е гледал в посока към гр.Русе,
когато автомобилът е бил на около 140 метра от него. Ударът е бил по лявата
страна на В. Т.. Към началото на удара той е бил в левия банкет с лице към
платното за движение. За И. Д. опасността е възникнала в момента, в който е
имал обективна възможност да види, възприеме и наблюдава В. Т.. За В. Т.
опасността е възникнала в момента, когато той е имал възможност да вижда и
да наблюдава движението на автомобила „Фолксваген“ с рег.№ Р ****
ВС.Причина за блъсването на В. Т. е внезапното отклоняване и навлизането
на автомобил „Фолксваген“ в левия банкет. Преди това той се е движил в
дясната лента. То е било предотвратимо, ако автомобилът се е движил в
полагащата му се дясна пътна лента.
Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите В.Т., А.С., В.М., В.Д.а и М.А., както и от приложените по
3
делото писмени доказателства и доказателствени средства-протокол за оглед
на пътнотранспортно местопроизшествие, фотоалбум, протокол за оглед на
веществено доказателства, копия на документи, автотехническа експертиза,
съдебномедицински експертизи, справки, свидетелство за съдимост,
декларация и автобиография, допълнително представени в с.з. от
поверениците на пострадалото лице медицински документи.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се
установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен подс. И. Д..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на подсъдимия и за постановяване на
осъдителна присъда спрямо него.
В хода по същество в съдебната фаза на производството, от страна на
поверениците на пострадалото от престъплението лице В. Т. бяха представени
и приети по делото множество медицински документи, от които е видно как
се е развивало хронологически здравословното състояние на пострадалия, а
освен това от страна на пов.Т.а бе поискано от съда да прецезира
допълнително с присъдата си обвинението, като признае подсъдимия за
виновен в „извършването на комплексна тежка телесна повреда“, освен
безспорно установената такава при изготвяне на СМЕ от досъдебното
производство – загуба на слезка.
Съдът действително установи, след допълнително представената
медицинска документация в съдебната фаза на производството, че след
настъпването на ПТП на 09.11.2020г. и към настоящия момент
здравословното състояние на пострадалото лице е значително влошено и
касае освен загубата на слезка, още установените - дифузна травма на главни
мозък, счупване на основата на черепа и контузия на бял дроб и ребра. Тези
телесни повреди са обсъдени при изготвената на ДП СМЕ и Съдът няма как
обективно да прецени при разглеждане на делото в съдебната му фаза дали са
налице повече от една тежка телесна повреда и следва да се води от
правилото, че безспорно установената по делото тежка телесна повреда
поглъща като квалификация останалите други по-леки или равни по степен
такива. При така протеклото съдебно заседание по искане на подсъдимия и
неговия защитник при реда и условията на чл.371, т.2 и сл. от НПК, то Съдът
следва задължително да се съобрази с обстоятелствената част на
обвинителния акт, в която е посочено, че главното увреждане на здравето на
пострадалия, квалифицирано като тежка телесна повреда, е загубата на слезка.
Поради това, Съдът не е преквалифицирал с присъдата си обвинението
и не е признал подсъдимия виновен в извършването на „комплексна тежка
телесна повреда“, а тази медицинска документация удостоверяваща
4
здравословното състояние на пострадалия към момента на разглеждане на
делото в съдебна фаза, следва да се прецезира при определяне на наказанието
на подсъдимото лице, след като евентуално бъде признато за виновно.
Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано по делото, че с
деянието си подс.И. Д. осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.1, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от
НК, тъй като на 09.11.2020 год. На първокласен път 1-5 /Е85, Русе-Велико
Търново/, в района на км. 11+100, при управление на моторно превозно
средство -товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с регистрационен номер Р
**** ВС, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.16, ал.1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“, като навлязъл в насрещната пътна лента и банкет,
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
услови, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението като не намалил скоростта на моторното превозно средство,
което управлявал и не спрял след като възникнала опасност за
движението - пешеходеца В. Т. Т.;
чл.116 от ЗДвП - Като водач на моторно превозно средство, след като
бил длъжен, не бил внимателен и предпазлив към пешеходците, какъвто
бил В. Т. Т.,
в резултат на което, по непредпазливост причинил на пешеходеца В. Т.
Т. от гр.Русе, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката.
От обективна страна подс.И. Д. извършил деянието чрез действие - чрез
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Фолксваген
ЛТ35“ с регистрационен номер Р **** ВС на 09.11.2020г. в района на км.
11+100 след разклона на с.Пиргово, при което нарушил съответните правила
за движение по пътищата: - чл.16, ал.1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1.
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“,
като навлязъл в насрещната пътна лента и банкет; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП -
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните услови, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението, като не намалил скоростта на моторното
5
превозно средство, което управлявал и не спрял след като възникнала
опасност за движението- пешеходеца В. Т. Т. и чл.116 от ЗДвП - Като водач
на моторно превозно средство, след като бил длъжен, не бил внимателен и
предпазлив към пешеходците, какъвто бил В. Т. Т..
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост. Към
момента на деянието и към настоящия момент подс.Д. бил пълнолетен и
психически здрав. Разбирал свойството и значението на деянието си и могъл
да ръководи своите постъпки. Той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но като водач на моторно превозно средство
бил длъжен, а и в конкретната ситуация могъл да ги предвиди.
В хода по същество на делото защитникът на подс.Д. твърди, че
обвинението не е доказано от субективна страна, т.к. към момента на
настъпване на ПТП подсъдимият бил получил хипертонична криза.
Същевременно, в назначената на подс.Д. СМЕ на ДП е обсъдено, че
разгледано времево са установени обективно средните стойности на кръвното
му налягане – на 05.07.2020г. - 130/80, 09.11.2020г. - 205/95, 19.06.2021г. -
200/100, след терапия 150/80. Установената стойност на артериално кръвно
налягане от 205/95 при приемането на И. Д. в УМБАЛ „Канев“
непосредствено след процесното ПТП на 09.11.2020г. е такава, която се
определя като хипертонична криза, която често протича със следните
незадължителни симптоми - главоболие, световъртеж, зрителни нарушения,
объркване, гадене, сърцебиене, гръдна болка, кръвотечение от носа и др. В
СМЕ е обсъдено също, че в случая е налице хипертонична криза, която не е
довела до неврологични увреждания, за каквито няма данни в делото, не
протича със загуба на съзнание, но е възможно да доведе до някои симптоми
/световъртеж, объркване- нарушения в ориентацията и мисловната дейност,
зрителни нарушения и др./, които да се отразят върху способността за
управление на МПС. Съдът намира, че от представената медицинска
документация и свидетелски показания по делото, не може да се установи
какво е било артериалното кръвно налягане на подсъдимия към момента на
процесното ПТП. Същевременно от представената медицинска документация
е видно, че при подс.И. Д. назад във времето са регистрирани повече от една
хипертонични кризи.
Очевидно в случая се касае за заболяване от хроничните такива,
подсъдимият е знаел за него и се е подлагал на лечение както преди, така и
след настъпването на ПТП, поради което много добре е осъзнавал риска, на
който излага както себе си като водач на ПТП, така и другите участници в
движението по пътищата, а именно, че при управление на МПС е налична
обективна възможност от влошаване на здравословното му състояние поради
развитие на евентуална хипертонична криза. От тук и извода, че подсъдимият
е следвало да полага редовно грижа за здравето си за това заболяване
/медикаментозно приемане на лекарства/, но към момента на настъпване на
ПТП, очевидно не го е сторил, а и измерените стойности на кръвното му
налягане на 19.06.2021г. - 200/100 са след настъпване на ПТП и при приема
му в болничното заведение, а по делото не са налице обективни данни, че
това му здравословно състояние е било същото към момента на настъпване на
6
ПТП.
При индивидуализацията на наказанието, Съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало,
напредналата възраст на дееца и здравословното му състояние. Съдът отчита
отегчаващо вината обстоятелство – причиняването на пострадалото лице на
множество други тежки наранявания /телесни повреди – видно от
медицинската документация по делото, включително и от приетата в съдебна
фаза такава/, които времево, а и към момента на разглеждане на делото в
съдебна фаза все още подлежат на последващо лечение и са причина за
значително влошено здравословно състояние на пострадалото лице.
Предвид гореизложеното, Съдът е определил на подс.И. Д. наказание
към средния законов размер на предвиденото в чл.343, ал.1, б. „б“, пр.1, във
вр. с чл. 342, ал.1, пр.3, вр. с чл.54 от НК, и при отсъствие на многобройни
смекчаващи и/или изключителни обстоятелства, а именно “Лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от
НК да се наложи като „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК,
да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, т.к. подсъдимият към
момента на извършване на деянието по настоящото производство не е
осъждан и предвид сравнително напредналата му възраст.
Подсъдимият следва да заплати в полза на ОДМВР – Русе и сумата от
1058,65 лв. за направени разноски на досъдебното производство.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено
както с личната, така и с генерална превенция по чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.

Така мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.

Районен съдия :
7