РЕШЕНИЕ
№ 917
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110140808 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. В. С. срещу /фирма/ и
/фирма/.
Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит №
************* от 18.09.2020г. с първия ответник, в който бил договорен фиксиран
лихвен процент от 35%, който нарушавал изискванията на добрите нрави. Счита, че
нищожността на клаузата за възнаградителна лихва влече нищожност и на целия
договор. Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
тъй като действителният размер на ГПР е различен от посочения – 49,02%, което
заблудило потребителя. Счита, че уговореното в договор за предоставяне на
поръчителство от 18.09.2020г., сключен с втория ответник, възнаграждение следва да
бъде включено в ГПР по кредита. Посочва, че преди сключване на договора не са му
разяснени на ясен и разбираем език какъв е размерът на всички разходи, които дължи.
Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство от 18.09.2020г., сключен с
втория ответник, е нищожен, тъй като за длъжника няма интерес от сключването на
такъв, а договорът за поръчителство е единствено между кредитора и поръчителя,
тоест в случая същият е лишен от основание. Твърди, че по договора за поръчителство,
сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация,
поради което е нарушена справедливостта и добрите нрави. Изтъква, че кредитодателят
има задължение предварително да оцени кредитоспособността на потребителя. Счита,
че клауза за дължимост на възнаграждение по такъв договор се явява неравноправна.
Освен това, договорът за поръчителство имал акцесорен характер и предвид
нищожността на кредитната сделка и той не можел да породи правно действие.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
прогласени за нищожни договора за потребителски кредит № ************* от
18.09.2020г., сключен с /фирма/, и договора за предоставяне на поръчителство от
1
18.09.2020г., сключен с /фирма/.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с
които оспорват исковете. Признават, че с ищеца са сключени посочените от него
договори. Кредитодателят оспорва да са нарушени добрите нрави с уговорения лихвен
процент по договора. Счита, че ГПР е посочен коректно и не надвишава 50%, както
изисква ЗПК. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да
бъде включвано в ГПР по договора за кредит. Изтъква, че двата договора са различни и
от потребителя зависи как да обезпечи задължението си. Изтъква, че е направена пълна
и обстойна оценка на кредитоспособността на потребителя преди отпускане на
кредита. Посочва, че сключването на договор за поръчителство не е задължително
условие за одобряване и отпускане на кредита, а услуга, която е доброволно избрана от
него, за което същият е детайлно запознат. Ответникът /фирма/ посочва, че договор за
предоставяне на поръчителство е резултат от свободното договаряне между страните.
Изтъква, че между дружеството и кредитодателя има сключен договор за
поръчителство, като с анекс от 30.09.2020г. е уговорено, че дружеството ще
поръчителства и по кредита на ищеца, като този анекс бил сключен в изпълнение на
задълженията по договора за поръчителство. Оспорва договорът да е лишен от
основание и да противоречи на добрите нрави.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане в условията на кумулативно обективно и
субективно пасивно съсединяване установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 18.09.2020г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и първият ответник –
/фирма/, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит №
КН-*************/18092020. В договора е посочено, че кредитодателят се задължава
да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия,
посочени в договора. В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на
отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 7 е уговорено, че
кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита,
представляваща неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият
препраща към погасителния план. В него /л. 22/ е предвидено, че общият размер на
кредита е 500лв., срок на погасяване 180 дни, брой вноски 6, размер на всяка вноска от
93,15лв., лихвен процент по кредита 40%, ГПР 49,02% и общ размер на всички
плащания 558,90лв. Представен е и нарочен погасителен план /л. 9/, в който подробно
са описани размерите и падежите на вноските, както и остатъкът от задълженията след
всяко погасяване.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава да
предостави на /фирма/ обезпечение на кредита в срок до края на следващия работен
ден от получаване на одобрение за сключване на договора, като обезпечението трябва
да отговаря на изискванията, упоменати в съответните разпоредби на параграф 3.2,
раздел III от ОУ. В тях е предвидено, че кредитополучателят е длъжен да представи на
дружеството обезпечение по кредита, което може да бъде: а) банкова гаранция, издадена
от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от
небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в)
двама поръчители; г) договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и
юридическо лице, одобрено и/или предложено от дружеството или договор за предоставяне
на поръчителство с юридическо лице, което има вече сключен договор за поръчителство
2
с дружеството. Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова
институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да
съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако кредитополучателят не заплати което
и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит,
гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на /фирма/ – клон София
всички дължими от кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на
получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. Размерът на гаранцията по
т.3.2.1 букви „а” и „б” и срокът на нейната валидност се определят в договора за
потребителски кредит. Поръчители могат да бъдат дееспособни, пълнолетни физически
лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение
на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски
кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите.
Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500
(хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на
договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30
(тридесет) дни просрочие. В рамките на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят
лично в офис на дружеството и да предоставят информация за себе си – лични данни и
данни, касаещи тяхната кредитоспособност. Дружеството не е длъжно да приеме
предложените от кредитополучателя поръчители, а преценява тяхната надеждност и
платежоспособност. В тази връзка, освен личните данни на предложените поръчители,
дружеството може да изиска и информация относно наличие на сключен трудов договор,
работодател, имуществено състояние и друга подобна. Дружеството приема предоставената
от кредитополучателя банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова
институция, ако същата отговаря на изискванията на закона, на тези общи условия и на
договора за потребителски кредит.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на същата дата 18.09.2020г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник –
/фирма/, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че
потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като
последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 500лв. след
предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на
поръчителство. В буква „б“ е предвидено, че поръчителят е получил от /фирма/ – клон
София предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на
потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да отговаря за задълженията
на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи
възнаграждение в размер и условия съгласно приложение № 1 и 2 към договора. От
приложение № 1 /л. 18/ се установява ,че размерът на възнаграждението е общо 588лв.,
дължимо на 6 равни вноски, всяка по 98,00лв. /л. 10/. Предвидено е, че
възнаграждението се дължи при плащане от страна на потребителя по и съгласно
условията на договора за кредит. В чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на
поръчителство е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението
по банкова сметка на поръчителя или кредитодателя /фирма/ – клон София или
посредством микросметка в „Изи пей“ на поръчителя или кредитодателя /фирма/ –
клон София.
По делото е допусната, изслушана и приета ССчЕ, която не е оспорена от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, от която се
установява, че заемната сума от 500лв. е усвоена от ищеца. Последният е извършил две
плащания към първия ответник в общ размер от 842,33лв., с които са погасени
главницата от 500лв., възнаградителна лихва от 48,33лв. и такса гарант от 294,00лв.
Вещото лице посочва, че при параметри на договора от 500лв. главница, срок за
връщане от 180 дни на 6 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от 93,15лв., и
ГЛП от 40%, ГПР се равнява на 45,31%. Ако обаче към параметрите се включи и
3
дължимото възнаграждение към втория ответник по договора за поръчителство, ГПР
става 489,93%.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и
ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,02%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а
именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с втория ответник, което възнаграждение се включва в общите разходи
по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита , или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход,
свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по
кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде
обезпечен по един от описаните начини, като самият договор за поръчителство е
сключен на същата дата, на която е сключен и договорът за кредит – 18.09.2020г., а в
договора за поръчителство е посочено, че поръчителят е получил от кредитодателя
предложение за сключване на договор за поръчителство и в самия договор са
възпроизведени параметрите на договора за кредит. От това следва, че на кредитора му
е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. Дружеството – поръчител
представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на
което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за
поръчителство. От представените писмени доказателства /л. 54-57/ е видно, че между
двете дружества е налице договор за поръчителство от 16.12.2016г., като с анекс от
30.09.2020г. към него е добавен и процесният договор за кредит. Също така, начинът
на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на
4
вноските по договора за поръчителство – 6бр. вноски със същите падежи и краен срок
на издължаване. Прави впечатление, че кредитополучателят може да погасява сумите
по договора за поръчителство чрез плащане в полза на кредитодателя, както е и
правено в случая съгласно експертното заключение. Отделно от това, останалите
поставени пред потребителя възможности за обезпечаване на кредита чрез банкова
гаранция или две физически лица – поръчители са толкова цЕ.сочено усложнени и
спрямо тях са поставени такива изисквания, които въобще не съответстват на размера
на поискания кредит от 500лв. Тоест, същите целят единствено да насочат
кредитополучателят към конкретното дружество – гарант, в което дружеството –
кредитодател се намира в облигационна връзка и е налице свързаност между тях.
Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че
потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с
осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено
от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за
кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в
легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е
изчерпателно, а примерно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите
по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
В случая предоставянето на обезпечение под една от посочените форми и най-вече
чрез сключването на договор за поръчителство с предложено и одобрено от
кредитополучателя дружество представлява задължително условие, за да обвърже
договора за кредит страните и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това
възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на
разходите в договора за кредит, тъй като представлява част от тях.
Обстоятелството, че потребителят може да избере вместо дружеството – гарант
други физически лица за поръчители е ирелевантно, тъй като значение в случая има
какви са последиците при избор на това известно и предварително одобрено от
кредитора дружество – гарант и свързаните с него разходи, които трябва да направи.
Макар всеки един от договорите – този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално да представляват самостоятелни такива, двата договора
следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани. Тази обвързаност се
установява от клаузите във всеки един от тях, които са аналогични на клаузите в
другия относно предварително одобряване, условие за отпускане на кредита, влизане в
сила на договора, плащане на сумите по тях и т. н.
По изложените съображения, съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за
потребителски кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде
включен в общия разход по кредита, което в случая не е сторено. Размерът на
възнаграждението по договора за поръчителство надвишава отпуснатата по кредита
сума и е равен на 588лв., което налага извода, че действителният ГПР по договора за
кредит е значително по-висок от обявения в него от 49,02% и е равен на 489,93%
съгласно експертното заключение. При това положение се налага извода, че договорът
за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да
се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен и без
подробно описание на компонентите по него. Нормативното изискване следва да се
приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР
с всички негови компоненти, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан цЕ.сочено в заблуждение.
5
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал.
1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК, като доводите на
ответника в обратен смисъл са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че първият
предявен иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит се
явява основателен.
По отношение на втория иск – за нищожност на договора за поръчителство:
Настоящият съдебен състав счита, че този договор също се явява нищожен.
Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, което
е свързано с кредитодателя и се намира в облгиационни отношения с него, обуславя
извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно че сключването на въпросния договор не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. При горните обстоятелства възниква
обосновано съмнение за типично неравноправно договаряне чрез използване на
предварително фиксирани клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят не
може да влияе. Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния
поръчител и отправянето на предложение към него за сключване на договор за
поръчителство, обвързването на падежа на възнаграждението по този договор с падежа
на задълженията по договора за заем, плащането на това възнаграждение съгласно
погасителния план в полза на кредитодателя и свързаността между двете дружества
поражда сериозни съмнения относно добросъвестността при сключване на договорите
за заем и за предоставяне на поръчителство, които очевидно се намират във взаимна
връзка. Може да се направи обосновано предположение, че със сключването на
договора за предоставяне на поръчителство не се преследва легитимна цел, а
единствено оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне на императивните правила
на Закона за потребителския кредит относно максимално допустимите размери на
ГПР. Тоест чрез формално законни средства се преследва забранена от закона цел.
Също така, поставянето като условие за отпускането на заема предоставяне на
поръчителство от предварително одобрено дружество, сочи на възползване от
икономически слаби участници в оборота, изпитващи недостиг на материални
средства, за облагодетелстване на други правни субекти. Свободата на договарянето не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се възникват при
спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно
право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за
обезпечаване чрез поръчителство посредством две физически лица с безсрочни
трудови договори и доход от поне 1500лв. или банкова гаранция, длъжникът на
практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване
6
на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на
което се сключва друг договор, за сума, близка или дори надвишаваща тази по
договора за кредит. Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че
възнаграждението се дължи само за евентуалната и абсолютно несигурна възможност
някога имуществото на поръчителя да бъде обременено със задълженията на
длъжника, което зависи единствено от дружеството – кредитодател, доколкото дали да
насочи претенциите си и спрямо поръчителя или да търси изпълнение само от главния
длъжник е негова преценка. Но дори това хипотетично да се случи някога, това лице
има право на регресни вземания спрямо длъжника за всички платени суми, ведно със
законната лихва.
По изложените съображения, съдът намира, че този договор влиза в пряко
противоречие с изискванията за добросъвестност, нарушава принципа за съответствие
на договорите с добрите нрави и като такъв се явява нищожен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъжадане на сторените
разноски, които са в общ размер от 400лв. Претендира се и адв. възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния му представител адв. Е. И. за оказана безплатна правна
защита, на което същият има право. Същото възлиза на по 300лв. за всеки от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Л. В. С., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит № ************* от 18.09.2020г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Л. В. С., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, че сключеният между страните
договор за предоставяне на поръчителство от 18.09.2020г. е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, и /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплатят на Л. В. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на адв. Е. Г. И. от АК – Пловдив, личен № **********, с
адрес: /населено място/, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 300,00лв. -
адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на
ищеца.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на адв. Е. Г. И. от АК – Пловдив, личен № **********, с
адрес: /населено място/, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 300,00лв. -
адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8