Номер 292423.07.2020 г.Град Б.
Окръжен съд – Б.Четвърти въззивен граждански състав
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело №
20201200500801 по описа за 2020 година
констатира следното:
Производството е по чл. 407 от ГПК.
С. П. Р. е подала частна жалба срещу разпореждане № 9570 от 12.10.2019 г. по частно
гражданско дело № 1423 от 2019 г. на Районен съд Б., в частта му, с която е разпоредено да
се издаде изпълнителен лист в полза на Етажната собственост на сграда, намираща се в гр.
С., ул. "..." № 15, представлявана от управителя М.Ж.Ч., срещу жалбоподателката, за
разноските в заповедното производство - 25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение. В жалбата се твърди, че въпросното разпореждане е необосновано и
неправилно в атакуваната част. Не била получена покана за доброволно изпълнение. Сумите
не били изискуеми. Етажната собственост открила свои банкови сметки със специално
предназначение едва на 11.12.2019 г. Съгласно обезпечителна заповед от 29.08.2019 г.,
изпълнението на решението от проведеното на 15.05.2019 г. общо събрание било спряно.
Жалбоподателката не била дала повод за предявяване на вземането по реда на заповедното
производство, поради което и присъдените разноски били недължими. Моли се за отмяна на
разпореждането в атакуваната му част.
Етажната собственост е подала отговор на жалбата, в който се сочи, че тя е неоснователна, а
изложените в нея съображения са несъстоятелни. Задълженията за плащане на вноските във
фонд „Ремонт и обновяване“ били изискуеми. Спирането на изпълнението на решението на
общото събрание не било влязло в сила. Вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ можело да
бъдат платени не само по банков път, но и в брой. Разкрита била банкова сметка, която
отговаряла на изискванията на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС. Моли се за оставяне на частната жалба
без уважение.
Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Жалбоподателката твърди, че в случая е налице хипотезата, визирана в нормата на чл. 414а,
ал. 2 от ГПК - че с поведението си не е дала повод за образуване на заповедната процедура и
не дължи разноски за същата. Анализът на материалите по делото обаче води до обратното
заключение.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, вноските във фонд
„Ремонт и обновяване“ се дължат ежемесечно. С края на всеки месец настъпва и падежът на
1
съответната вноска. Не е нужна покана до етажния собственик да я плати, защото се прилага
класическото правило, че срокът кани вместо кредитора. В настоящия случай заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано през юни 2019 г., т. е. след изтичането на
април и май 2019 г., и, съответно, след настъпването на падежа на вноските за тези два
месеца. От това следва, че районният съд е бил сезиран с изискуеми вземания. Становището
на жалбоподателката, което е в обратната насока, не може да бъде споделено.
Обезпечителната заповед от 29.08.2019 г. има действие само занапред. Към датата на
сезирането на районния съд със заявлението по чл. 410 от ГПК, изпълнението на решението
на общото събрание за определяне размера на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ не
е било спряно. И това възражение на жалбоподателката не намира опора в закона.
По силата на друго решение от общото събрание, проведено на 15.05.2019 г., плащането на
вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ е можело да стане както по банков път, така и в
брой. Жалбоподателката не се е възползвала от нито един от тези два начина. Разкритата
банкова сметка е отговаряла на изискванията на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС - била е на името на
управителя и със специално предназначение - за съхраняване на сумите във фонда,
доколкото за вноските за управление и поддържане е била разкрита друга, отделна банкова
сметка. Предвид това, оплакването на жалбоподателката, че е била в обективна
невъзможност да плати, защото нямало банкова сметка, която да отговаря на изискванията
на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС, се явява неоснователно.
Всичко изложено навежда на извода, че към датата на сезиране на заповедния съд,
задълженията са били изискуеми и не са били погасени, поради което с поведението си
длъжникът е дал повод за образуване на процедурата по чл. 410 от ГПК и дължи сторените в
тази връзка съдебни разноски. С оглед това, атакуваното разпореждане за издаване на
изпълнителен лист е съобразено със закона и не следва да бъде отменяно. Частната жалба
трябва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от въззивната проверка, на Етажната собственост следва да бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Т.В. и С.Ц., настоящото определение няма да подлежи на
касационен контрол.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Б., Гражданско отделение, IV въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. П. Р. , подадена срещу разпореждане №
9570 от 12.10.2019 г. по частно гражданско дело № 1423 от 2019 г. на Районен съд Б., в
частта му, с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на Етажната
собственост на сграда, намираща се в гр. С., ул. "..." № 15, представлявана от управителя
М.Ж.Ч., срещу жалбоподателката, за разноските в заповедното производство - 25 лева
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. П. Р. , ЕГН **********, адрес гр. Б., бул. „..“ № 45, ет. 4, ап. 8, да заплати в
полза на Етажната собственост на сграда, намираща се в гр. С., ул. "..." № 15,
представлявана от управителя М.Ж.Ч., разноските, направени в настоящото производство, а
именно - 100 /сто/ лева адвокатско възнаграждение.
2
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3