Р Е Ш Е Н И Е
326/29.7.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд,
осми състав,
на двадесет и осми юли, през
две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в
следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното
от районния съдия
ВАНД №974 по описа на ШРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № В -0050580/13.04.2020г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище, със седалище: град Варна, към Главна дирекция “Контрол на
пазара” при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „,Младост“, жк „Младост“, Бизнес парк София, сграда
6, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на
основание чл.233, ал.2 от ЗЗП, за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си
за това в жалбата. В съдебно заседание представител за дружеството -
жалбоподател не се явява.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, със седалище гр.Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява процесуален представител. Депозирана е молба рег.№8730 от 26.06.2020г.,
със становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ”ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „,Младост“, жк „Младост“, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
*********, извършва търговска дейност в обект- магазин “Теленор” за продажба на
мобилни апарати, аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен,
бул.”Велики Преслав” № 6.
На 20.11.2019г. е извършена проверка в обекта от
длъжностни лица към РД на КЗП гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба
с Вх. № В – 03 – 2168/ 15.11.19г., касаеща рекламация на дефектирал мобилен
телефон.
В хода на проверката, в търговския обект било
установено, че по повод закупен чрез лизинг от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ”ЕАД мобилен
телефон “Samsung Galaxy J7“ на 09.03.2018г.,
който проявил дефект –проблем с долния ляв ъгъл на дисплея, е предявена
рекламация от потребителя и е приета на 14.10.19г. със сервизен протокол № *********.
При приемането на рекламацията и оформянето на сервизната поръчка, като
описание на повредата е отразено “има
леки драскотини”.
Проверяващите длъжностни лица констатирали, че
мобилният телефон не бил приведен в съответствие с договора за продажба, а бил
върнат на потребителя на 15.11.2019г., като в сервизния протокол било посочено,
че е върнат неотремонтиран, поради
механично повреден дисплей, вследствие натиск, удар или усукване. Такава
констатация обаче, при приемането на рекламацията, не била отразена .
В хода на проверката от КЗП, бил съставен Констативен
протокол № К-2665918, приложен по делото, в който проверяващият отразил, че към
момента на проверката телефонът е върнат на потребителя- неотремонтиран. За
изясняване на обстоятелствата било изискано становище от търговеца, относно
изложеното в жалбата, както и да се представят доказателства, че телефонът е
бил мокрен, преди приемането на рекламация в обекта .
В становището /стр. 38/ търговецът е посочил, че
устройството е постъпило за ремонт на 14.10.19г. с проблем - проблем с долния
ляв ъгъл на дисплея, като, след преглед в сервиз „Теленор“, била отказана гаранция,
поради механично повреден дисплей, вследствие
натиск, удар или усукване.
От страна на търговеца са били представени следните
писмени документи, както следва: Становище и снимков материал.
Проверяващите установили, че търговецът не е привел
потребителската стока в съответствие на договора за покупко - продажба.
На 16.01.2020г., на дружеството - жалбоподател е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № К - 0050580, като
актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като
такова по чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, а именно:
търговецът не е изпълнил административното си задължение и е приел, че е
осъществено нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗЗП на 15.11.2019г. Актосъставителят
е отразил в АУАН, че това нарушение е поредно с над пет влезли в сила НП.
Актът за установяване на административно
нарушение бил съставен на 16.01.2020г.
на основание чл. 36 от ЗАНН и чл. 233, ал.1 от ЗЗП и връчен на упълномощено лице, подписан без възражения.
Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е
възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно
постановление № В -0050580/13.04.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище:
град Варна, към Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „,Младост“, жк
„Младост“, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.233, ал.2 от ЗЗП, за нарушение
на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля по акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 на цитираната
правна норма, привеждането на потребителската стока в
съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, което е безплатно за потребителя
съгласно ал.4 на същата норма. От друга страна, съдържанието на
задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП е дефинирано в разпоредбата на чл.104, ал.4
от цитирания закон, от която става ясно, че привеждането в съответствие с
договора за продажба става чрез поправка или ремонт на потребителската стока,
когато има несъответствие между тях.
Безспорно установено по делото е, че в стопанисвания
от дружеството обект - магазин “Теленор” за продажба на мобилни апарати,
аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен, бул.”Велики
Преслав ” № 6, се предлагат за продажба мобилни апарати и аксесоари и
телекомуникационни услуги .
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че по повод закупен чрез лизинг от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ”ЕАД мобилен
телефон “Samsung Galaxy J7“ на 09.03.2018г., който проявил дефект
–проблем с долния ляв ъгъл на дисплея, е предявена рекламация от потребителя и
е приета на 14.10.19г., със сервизен протокол № *********. При приемането на
рекламацията и оформянето на сервизната поръчка, като описание на повредата е
отразено “има леки драскотини”.
Проверяващите длъжностни лица констатирали, че
мобилният телефон не бил приведен в съответствие с договора за продажба, а бил
върнат на потребителя на 15.11.2019г., като в сервизния протокол било посочено,
че е върнат неотремонтиран, поради
механично повреден дисплей, вследствие натиск, удар или усукване. Такава
констатация обаче, при приемането на рекламацията, не била отразена.
Към датата на проверката,
извършена от представители на КЗП, мобилният телефонен апарат е върнат на клиента, но неприведен в съответствие с
договора за покупко – продажба.
В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите, разпитани по делото, както и сигналът
на потребителя, който няма никакъв интерес да дава неверни сведения. От
представените документи и становището на търговеца не става ясно кога е
установено, че апаратът има механично
повреден дисплей, вследствие натиск, удар или усукване .
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в качеството си на търговец, действително е осъществило
от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, а именно: не е изпълнило административните
си задължения да преведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба, като е отказано гаранционно обслужване на телефона- на 15.11.2019г. в магазин „Теленор“,
находящ се в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав” № 6, с протокол за предаване на
устройство е върнал стоката на потребителя. Отказът се потвърждава и от
представеното Становище, в което търговецът потвърждава отказа си да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба.
Съдът намира за неоснователни
доводите на санкционираното търговско дружество за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на административно-производствените
правила, доколкото в санкционния акт е включено подробно описание на фактите,
обуславящи съставомерността на санкционираната деятелност на плоскостта на
приложения административно-наказателен състав. Административно- наказващият
орган е установил, че към датата на проверката стоката не е приведена в
съответствие с договора за продажба, като на 15.11.2019г. - датата на
връщане на стоката неотремонтирана, нарушителят е отказал да приведе стоката в
съответствие. Именно това е и датата на нарушението, поради което не е налице
соченото от жалбоподателя несъответствие на НП с изискванията на чл.57, ал.1,
т. 5 от ЗАНН.
Въпреки че
отношенията между дружеството - жалбоподател и лицето по потребителската жалба да са регламентирани с Договор за лизинг, то настоящата инстанция намира
,че дружеството е носител на задължението по чл.133, ал.1 от ЗЗП.
Лизингополучателят представлява «потребител» по смисъла на §13, т.1 от ДР
на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната
технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност -
и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да
приведе стоката в съответствие със сключения договор.
В този смисъл,
законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на
трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабият субект в
договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на
неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви
рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на
правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от
съдържанието на чл.1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното, следва да бъде разглеждан спорът по
отношение на претенцията по привеждането на стоката в съответствие с
договореното, отправена от потребителя до търговеца. От формална гледна точка,
ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат
отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата
връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл.113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Такова тълкуване не се споделя от съда,
доколкото то не съответства на законодателния смисъл, имащ за цел защитата на
правната сфера на потребителя. От съществено значение в случая е
обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация, като
отговарящо на нормативните изисквания, неизбежно следствие от което се явява
задължението му по привеждане на стоката в съответствие с договореното. Ако
буквално се прилага изразът «договор за продажба», би означавало да бъде
толерирано противоправното поведение на задължения субект, пораждащо за него
благоприятни правни последици в ущърб на интересите на потребителите.
Анализът на
приложените по делото доказателства обосновава извод за съставомерност на
санкционираното деяние на плоскостта на приложения от наказващия орган
административно-наказателен състав.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния
случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на
посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за
защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и
неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите.
За неизпълнение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП,
санкционната разпоредба на чл.222а от ЗЗП, изм. бр. 18 от 2011 г., предвижда имуществена санкция на едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 3000 лв.
Съдът намира, че по отношение на това деяние
административно -наказващият орган е издирил приложимия закон, като правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на
чл.222а от ЗЗП. АНО е наложил санкция в размер на 3000лв, мотивирайки се със
факта, че търговецът е наказван вече няколкократно за такова нарушение, с
няколко влезли в сила НП. В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено .
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В
-0050580/13.04.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище: град Варна, към
Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ”ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „,Младост“, жк „Младост“, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева на основание чл.233 ал.2 от ЗЗП, за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: