№ 63
гр. Момчилград, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200186 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба
от „******“ ЕАД-гр.София,представлявано от Изпълнителният директор Х.П.
срещу Наказателно постановление № НЯСС- 120/ 06.07.2021г.
на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 и ал.4 от
Закона за водите, на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за неизпълнение на
предписание по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона за водите.
Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакуваното с жалбата наказателно
постановление, което било издадено при неизяснена фактическа обстановка.
Състоянието на посоченият язовир не позволявал контролните органи да
дават предписания и затова не е имало и допуснато нарушени, нямало е и
повторност по смисъла на закона, случаят бил маловажен и други доводи в
насока липса на допуснато нарушение, за което дружеството да бъде
санкционирано. Предвид на това моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно уведомено
/по тел./, не се представлява.
1
Административно- наказващият орган– Председателят на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован /уведомен
по тел./, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В
представено писмено становище, чрез процесуален представител, се оспорва
така предявената жалба, а НП се счита за законосъобразно, обосновано и
правилно издадено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 03.11.2020г. е извършена проверка от св.М.К. и св.Ц.И.-
служители в РО „НЯСС“- Южна централна България при ДАМТН, с
месторабота в гр.Кърджали, на язовир „ЗВЕЗДЕЛ“, намиращ се в имот в
землището на с.Звездел, общ.Момчилград, собственост на жалбоподателят
„******“ ЕАД, за установяване на изпълнението на дадените предписания за
изпълнение на мерки за осигуряване на безопасна експлоатация на
язовирната стена и съоръженията към нея с Констативен протокол с
цитираните номер и дата на издаване / КП № 08-02- 71/ 08.06.2020г./, както
следва; „Да се възстанови изправното техническо състояние на
бързотока“, с краен срок за изпълнение 19.10.2020г.- при проверката се
установило, че не били изпълнени тези предписания.
При проверката, която е реализирана чрез обход и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея, служителите на ДАМТН- описани
по-горе, констатирали, че бързотока е локални нарушения по дъното и
техническото състояние на същото не е възстановено от собственика/
респ. не са били изпълнени предписанията- горните/.
За установеното при проверката бил съставен констативен протокол
№ 08-02- 187/ 03.11.2020г. /приложен по делото/. При извършване на
проверката на място не е присъствал представител на дружеството-
жалбоподател, но самият протокол е изпратен с писмо на дружеството и респ.
е получен от него и жалбоподателят е запознат с предписанията и сроковете
за изпълнение.
Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от
състава на ДАМТН достигнали до извод, че даденото предписание не е
изпълнено, приели, че това е нарушение на чл.190 „а“ ал.2 от Закона за
водите, а субект на нарушението е собственикът на проверения обект, на
2
12.01.2021г. е съставен от св.К. АУАН № 08- 009/ 12.01.2021г. против
дружеството-жалбоподател допуснатото нарушение /описано и по-горе в КП/.
Актът е съставен в отсъствието на нарушителя, който е бил надлежно поканен
с писмо за явяване за неговото съставяне- като поканата е връчена на същият /
този смисъл е обратната разписка, която е приложена по делото/. АУАН е
редовно връчен на законен представител на дружеството на 18.03.2021г.,
като същият е посочил, че има възражения по него.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № НЯСС - 120 от 06.07.2021г. от Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.
чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 и ал.4 от Закона за водите, на жалбоподателя е
наложена административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2
000 лева, за неизпълнение на предписание по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“
ал.1 т.3 от Закона за водите, а именно за това, че на 20.10.2020г. „******“
ЕАД, в качеството си на собственик на посоченият по-горе язовир, не е
изпълнил даденото на основание чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона за водите
предписание с КП № 08-02- 71/ 08.06.2020г., както следва; „Да се
възстанови изправното техническо състояние на бързотока“, с краен
срок за изпълнение 19.10.2020г..
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства- обсъдени по-горе, както и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели- актосъставителят
К., и св.И. /която е присъствала при проверката/. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, относно обстоятелствата, свързани с извършване
на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход
и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като
безпротиворечиви и логически последователни, както и са съобразени с
останалите доказателства по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановеният
срок. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
3
При съставяне на АУАН и издаване на процесното наказателното
постановление съдът не констатира да са допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, налице е описание на нарушението
откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и
място. На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на
представляващия по закон жалбоподател, след като въпреки надлежно
изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, не е бил изпратен представител.
Впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице е
осигурена възможност чрез него представляващият по закон жалбоподателя,
да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по
него. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, доколкото в случая
съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние
бездействие, а именно неизпълнение на предписание, като оттам ясни са
твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и
датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да
тече давностният срок.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по категоричен начин.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200 ал.1 т.39 вр. чл.190 „а“
ал.2 вр.ал.1 т.3 от ЗВ се изразява в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган на собствениците на язовири и/или на
съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните
обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Нарушението в
4
случая е осъществено, чрез бездействие, с особен субект – собственик на
язовир /за което има съставен акт за частна държавна собственост, приложен
по делото/, като по отношение на това качество на жалбоподателят липсва
спор.
В този смисъл, когато процесното предписание е издадено от
компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на
изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като индивидуален
административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на
предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административно-
наказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това
предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при
преценка законосъобразността на процесното НП. В конкретната хипотеза
процесното предписание до жалбоподателят, е дадено с констативният
протокол- който е цитиран по-горе, и е следвало да бъде изпълнено най–
късно на датата, посочена от контролните органи, а деянието, с което е
осъществен състава на административно нарушение по чл.200 ал.1 т.39 от
ЗВ, осъществено при бездействие продължава да се извършва, до
предприемане на съответното действие, в случая до изпълнението на същото.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на административно нарушение по
цитираната разпоредба, както правилно деянието е квалифицирано от АНО.
Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение
на задължение за предприемане на определено действие, което е
безпротиворечиво и категорично е установено.
Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите
на чл.11 от ЗАНН и чл.93 т.9 от НК. Действително, в настоящият случай не се
установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната
среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по
себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е
нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви
вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28
5
ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи
в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие на неподдържан в добро техническо и експлоатационно състояние
язовир. В случая съдът намира, че АНО неправилно е определил размерът на
санкцията, като не е съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.27 от
ЗАНН. За конкретното нарушение на чл.190 „а“ ал.2 от ЗВ, санкционната
норма на чл.200 а.1 т.39 ЗВ предвижда „имуществена санкция“ в размер от
1 000 лева до 20 000 лева, при което наложената на „******“ ЕАД
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева се явява неоправдано висока,
предвид извършеното, а и не е установена повторността /липсват представени
доказателства в тази насока- само се цитира съдебно решение, което не е
приложено по делото/, сиреч налице е твърдение за друго извършено подобно
деяние, без да се представени доказателства, както и позоваване на съдебно
решение, без да е ясно дали същото е влязло в законна сила, не води до този
извод, и дали това решение не се касае за допуснато нарушение по отношение
на друг такъв обект/.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде изменено, като бъде намален
размерът на наложената „имуществена санкция“ от 2 000 лева към
минимално предвиден в текста на закона размер от 1 000 лева.
Не са налице предпоставките за присъждане на ю.к.възнаграждение,
т.к. в съдебно заседание не се явява представител на наказващият орган
/постъпило е само писмено становище/.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № НЯСС – 120 от
06.07.2021г., издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200
ал.1 т.39 и ал.4 от Закона за водите, на „******“ ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“********“№17, е наложено
6
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева,
за неизпълнение на задължения по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3 от
Закона за водите, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 2 000
лева на 1 000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК,
пред Административен съд-Кърджали, в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7