№ 13
гр. Г.Т., 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на тридесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20213220100407 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Г. Д. М. ЕГН ********** от гр. Г.Т., ул. „Т.М.“
№ 10, вх.А, ет.1, ап.2, чрез пълномощник адв. Й. А. с адрес за призоваване гр.
В., ул. „Н.Б.“ №5, ет.2, офис 1 срещу ЗАД „А.“ със седалище и адрес на
управление гр. С., район „С.“ , ул. „С.К.“ №2, законни представители Р.Р. Г. и
Ц.Д.К..
Предявено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
100, 00 лв., представляващ частичен иск от сумата в размер на 3 627, 43 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди –повреждане на
облицовка на предна броня, десен фар комплект, дясна решетка предна броня,
капачка дясна дюза фар, капак предна кука теглич, стойка умивател десен
фар, захващане десен фар, закрепваща основа десен фар, дюза десен фар и
десен калник, причинени от настъпило застрахователно събитие по договор
№0306Х0636002 от 14.04.2021г. „Каско и Злополука“ на л.а. „А. А 5“ с рег.№
ТХ **** АК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законовоустановения срок ответникът е приложил писмен отговор.
Оспорва паричния размер на търсеното обезщетение. Твърди, че на ищеца е
1
заплатено обезщетение в размер на сумата от 2 372.57 по щета
№18021030100397. Поради това намира иска за главницата за изцяло
неоснователен, както и акцесорния иск за лихви.
С исковата молба са предявени главен иск с правно основание чл.405,ал.1
от Кодекса за застраховането и акцесорен по чл.86,ал.1 от ЗЗД. Исковете са
допустими.
В съдебно заседание е допуснато изменение на главния иск по реда на чл.214
от ГПК чрез неговото увеличениe по размер, като същият е предявен за
сумата от 2 735.79 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на
3 627.43 лв.
С оглед твърденията на страните съдът намира за безспорни следните
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: На 7.06.2021г., около 23:00
ч., по път I-9 по посока с. Оброчище, общ. Балчик е настъпило пътно-
транспортно произшествие със застрахования при ответника л.а. „А. А 5“, с
рег.№ТХ **** АК, като същото съставлява покрит застрахователен риск. От
настъпилото застрахователно събитие са причинени щети по автомобила,
подробно описани в заведена щета при ответника №18021030100397, както и
че застрахователят заплатил на ищеца сумата в размер на 2 372.57 лв.,
представляваща причинени щети.
Правният спор по делото се развива относно паричния размер на
причинените вреди по автомобила на ищеца.
Съгласно заключението на в.л. К. Б. по приложената по делото съдебно-
автотехническа експертиза, стойността за възстановяване на процесния
автомобил, в това число на всички присъщи разходи причинени при
настъпилото ПТП към дата 7.06.2021г., е в размер на сумата от 4 440.65 лв.
Експертизата е оспорена от процесуалния представител на ищеца като
необоснована, съставена по статистически данни, не са взети предвид всички
повреди по автомобила.
Предвид това са възникнали съмнения за нейната правилност, поради което
на осн. чл.201 от ГПК е назначена повторна съдебна-автотехническа
експретиза.
В заключението си по повторната САТЕ вещите лица А. В. и Е. Ж. посочват
обща стойност на щетите по автомобила, към дата 7.06.2021г., в общ размер
2
на сумата от 5 108.36 лв., като при определяне на средната пазарна цена са
използвани цени, предлагани от сервизи, притежаващи европейски
сертификат за качество, както и на сервизи, които не притежават такъв
сертификат.
Повторната експертизата е подробно аргументирана и обоснована, в
посочената стойност на щетите по автомобила са включени всички
съотносими относно паричната стойност позиции : за резервни части,
разходни норми за труд, операции по ремонт, боядисване, сушене, както и
обща стойност на допълнителни материали.
Поради това констатациите в повторната експертиза водят до извод относно
действителната стойност на щетите по автомобила.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: На осн.чл.380 от КЗ ищецът, в качеството си на собственик на
повредения лек автомобил, е предявил претенцията си за заплащане на
застрахователно обезщетение срещу застрахователя. По тази претенция е
било извършено плащане от застрахователя в размер на сумата от 2 372.57 лв.
Вследствие на възникналото ПТП върху лекия автомобил на ищеца са били
нанесени имуществени щети. Нанесените щети са в пряка причинно-
следствена връзка с възникналото ПТП.
По оценка на вещите лица по повторната САТЕ за отстраняване на повредите
по процесния лек автомобил и привеждането му във вида му отпреди
произшествието е необходимо да се извърши ремонт на стойност 5 108. 36
лв., като нанесените вреди по автомобила са в посочения паричен размер и са
съобразени с цените на сервизи, притежаващи европейски сертификат за
качество, както и на сервизи, които не притежават такъв сертификат. Тази
парична равностойност на причинените щети следва да се приеме за
действително претърпени вреди от ищеца към деня на настъпване на
събитието по смисъла на разпоредбата на чл.386,ал.2 от КЗ.
Предвид тези обстоятелства, съдът намира, че предявения иск по чл.405,ал.1
от КЗ е основателен и доказан в претендирания размер и следва да бъде
уважен, както е предявен с направеното от ищеца изменение на иска чрез
неговото увеличаване в размер на сумата от 2 735.79 лв., представляваща
разликата между действителните щети по автомобила в размер на сумата от
5 108.36 лв. и платеното от застрахователя обезщетение в размер на сумата от
3
2 372.57 лв. , като се осъди ответника да плати на ищеца процесната сума,
ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба.
Ищецът претендира сторените по делото съдебно деловодни разноски в общ
размер на сумата от 4 280.20 лв., направени както следва : за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1 300 лв., от които сумата в размер на
600 лв. за явяване и защита на в трето и четвърто по ред съдебно заседание,
внесени депозити за вещо лице в размер на сумата от 1 410.20 лв. по
първата САТЕ и депозит за вещи лица по повторната САТЕ в размер на
сумата от 1 420 лв., държавна такса за образуване на делото в размер на
сумата от 150, 00 лв.
Срещу разноските за адвокатското възнаграждение на ищеца е предявено
възражение за прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер
на адвокатското възнаграждение е в размер на сумата от 573. 58 лв., като в
алинея 9 от същата разпоредба е предвидено заплащане в размер на по 250
лв.за всяко съдебно заседание при защита по дело с повече от две съдебни
заседания, като по чл..7,ал.2,т.2 от Наредбата адвокатското възнаграждение е
в размер на сумата от 700 лв., а по ал.9 в размер на сумата от 600 лв.
В случая адвокатското възнаграждение на ищеца е определено малко над
минималния размер, но следва да се има предвид, че по делото са проведени
пет съдебни заседания, изслушани се една единична и повторна съдебно
технически експертизи с участието на три вещи лица, поставяни са
допълнителни задачи на вещите лица, поради което съдът намира, че делото
се отличава с фактическа сложност, по-голяма от обичайната за този вид
дела.
С оглед на това предявеното възражение за прекомерност е неоснователно.
Като съобрази тази фактическа и правна обстановка, съдът:
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „А.“ със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“ ,
ул. „С.К.“ №2, законни представители Р.Р. Г. и Ц.Д.К. да заплати на Г. Д. М.
4
ЕГН ********** от гр. Г.Т., ул. „Т.М.“ № 10, вх.А, ет.1, ап.2 сумата в размер
на 2 735.79 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 3 627, 43
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –повреждане на
облицовка на предна броня, десен фар комплект, дясна решетка предна броня,
капачка дясна дюза фар, капак предна кука теглич, стойка умивател десен
фар, захващане десен фар, закрепваща основа десен фар, дюза десен фар и
десен калник, причинени от настъпило застрахователно събитие по договор
№0306Х0636002 от 14.04.2021г. „Каско и Злополука“ на л.а. „А. А 5“ с рег.№
ТХ **** АК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба-18.11.2021г. до окончателното изплащане.
Осъжда ЗАД „А.“ със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“ ,
ул. „С.К.“ №2, законни представители Р.Р. Г. и Ц.Д.К. да заплати на Г. Д. М.
ЕГН ********** сумата в общ размер от 4 280.20 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5