Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.07.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На петнадесети юли Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: НИКОЛИНА КОЗЕЛОВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 1219 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 19-1228-000067
от 25.01.2019 год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД
на МВР град Стара Загора, упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
год. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателката В.Т.Т. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР Стара Загора,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за
установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 19-67 (серия Д, бланков № 0704774) от 08.01.2019 год., жалбоподателката
е санкционирана за две нарушения по ЗДвП - Закон за движението по пътищата,
извършени на 09.11.2018 год. около 09.00 часа на ул.без име, пред склад “Нели
97“ при управление на МПС – лек автомобил марка ”Ровър”, с рег. № СТ 2553 АХ.
По т.1 от НП жалбоподателката е санкционирана на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП (”Наказва се с глоба 20 лв. водач, който нарушава
правилата за движение назад”) за нарушение на чл.40, ал.1
от същия закон (”Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението”),
изразяващо се в това, че при движение на заден ход не се е убедил, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението, като удря със задната си
част на автомобила лек автомобил, марка “Опел Астра“, с рег. № СТ 1049 СН.ПТП.
Видно от гореизложеното, фактическото
описание на извършеното деяние и правната му квалификация като нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДвП не попада в нито една от изрично изброените хипотези в чл.183, ал.2,
т.11 от ЗДвП, т. е. налице е явно несъответствие между фактическото и
юридическото и противоречие в самото юридическо формулиране на административно-наказателното
обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП,
за нарушение на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя по т.1 от НП
въвежда задължение към водача на МПС преди да започне движение назад да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Нормата е
материалноправна, установяваща задължение за действие с цел осигуряване
безопасността на движението. Неизпълнението на задължението по чл.40, ал.1 от ЗДвП
се съдържа като състав на административно нарушение в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП,
предвиждаща глоба в размер на 20 лв. за водач, който нарушава правилата за
движение назад. След като разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП
изисква от водача да не създава опасност или затруднение за останалите
участници в движението, то се налага извод, че нарушението има резултат –
създаване на опасност или затруднение за останалите участници при движение назад.
Словесното фактическо обвинение, обективирано в обстоятелствената част на т.1
от НП за причиняване на ПТП обаче противоречи на посочения състав на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, вр.
с чл.40, ал.1 от същия закон,
тъй като същият не включва настъпването на ПТП като последица от неспазване на
правилата за движение назад. По аргумент от приложения състав на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП се
налага извод за противоречие между словесното фактическо обвинение и правната
му квалификация, а именно в резултат на нарушаване на правилата на чл.40, ал.1 от ЗДвП
за движение назад е допуснато причиняване на ПТП, който факт не се съдържа нито
в нарушената материалноправна норма, въвеждаща правило за поведение, нито в
административно-наказателната разпоредба, на чието основание е издадено
процесното наказателно постановление. Обвинението за причиняване на ПТП, поради
нарушаване на задължението по чл.40, ал.1 от ЗДвП
не може да се подведе правно под състава на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП,
поради което незаконосъобразно е наложено административно наказание на това
основание.
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП в т.1 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По т.2 от НП жалбоподателката е санкционирана на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП (”Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие”) за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“
от ЗДвП (”Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са
пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните
работи”), изразяващо се в това, че след
настъпване на ПТП не е уведомил компетентната служба на МВР.
За да е налице визираното от административно-наказващия орган нарушение, е
необходимо на първо място да е налице настъпило ПТП. Съгласно пар.6, т.30 от ДР
на ЗДвП ”пътнотранспортно
произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. В НП е посочено, че се касае за ПТП, без да се посочат настъпили щети или
пострадали хора. Последните следователно съставляват съставомерен елемент и
поради това доказването им в конкретния случай е абсолютно задължително.
Доказателства обаче в тази насока не бяха ангажирани от въззиваемата страна. В
показанията на разпитаните по делото свидетели не се съдържат конкретни данни
за причинени материални щети или нараняване на хора макар причиняването им да е
основание за налагане на определеното в НП наказание и причинените щети биха
могли да бъдат изведени по индуктивен път въз основа на описания от свидетелите
механизъм на случилото се, но това далеч не е достатъчно, за да обоснове
категорични изводи в тази насока, тъй като решението на съда не би могло да
почива на предположения, още повече, че видът и характерът на причинените вреди
или нараняването на хора е от съществено значение при преценката за маловажност
на извършеното по смисъла на чл.28 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания).
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП в т.2 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като в
случая, имайки предвид формалния (процесуалния) характер на основанията за
отмяна на обжалваното НП, разглеждането на спора по същество се явява
безпредметно.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление (НП) № 19-1228-000067 от 25.01.2019 год., издадено от
началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора,
упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на
вътрешните работи, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: