Р Е Ш Е Н И Е
№
1 ноември
2011г
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети
състав, в открито заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди и единадесета година в състав :
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Каролина Неделчева
С участието на секретаря К.Г.,като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№2357 по описа за 2010г ,прие за
установено следното:
Правното основание на предявения иск е по
чл.422 ал.1 вр. с чл.415 от ГПК във вр с
чл.59 от ЗЗД.
Предявен е
от кмета на Община Варна против Д.Д. ЕТ „ЕКА-Деян Япанджиев”
със седалище и адрес на управление в гр.София, в който се твърди, че ищецът е
получил на осн.чл.417 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение срещу
двамата ответници Д.Д. и ЕТ „ЕКА-Деян Япанджиев”,
представляван от Д.А. Я. със седалище и адрес на управление гр.София
ж.к.Лозенец, бул. Драган Цанков №101, солидарно за сумата от 28 306.25 лв.
обезщетение за ползван общински терен за времето от м.април 2009г до м.юли
2010г ,1708.74 лв лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата сч.от 20.09.2009г по
ч.гр.д.№14338/2010г.В срока за възражение ответниците са възразили против
издадената заповед,поради което ищецът е депозирал настоящия иск по реда на
чл.422 от ГПК. Отв.ЕТ”Ека-Д.Д. е поставила преместваем обект за търговия-павилион за снек-бар, върху общински терен с площ от 30 кв.м. в
гр.Варна ул.Струга, зад автогарата, позиция №269, зона 2-ра,
за който на основание издадени разрешения по чл.56 ал.2 от ЗУТ и Приложение
2,т.13.5 към Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуги на
територията на община Варна е длъжен да заплаща цена за разполагане.За
посочения обект не били подавани молби по чл.4 ал.2 от тази Наредба, и за същия няма издадени разрешения
за разполагане за 2009 и
Независимо от прехвърлянето на търговското
предприятие с договор от 12.04.2010 г. от първата ответница на втория
ответник,и извършената промяна в търговеца,отразена в търговския
регистър,ищецът твърди,че на осн.чл.15 ал.2 от ТЗ за посоченото задължение
солидарно са отговорни и прехвърлителя и приобретателя
на търговското предприятие.Ето защо моли съда да приеме за установено в отношенията между
страните по делото,че двамата ответници дължат солидарно сумата от
28 306.25 лв. представляваща
дължима сума за ползване на общински терен,описан по-горе по място и
период,сумата от 1 708.74 лв., представляваща лихва за забава изчислена от
01.04.2009г до 31.07.2010г,както и ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
неизпълнение- 20.09.2010 г. до окончателното изплащане, ведно с разноските по
делото.Поддържа иска в с.з. чрез ю.к.Д.Д..
Ответникът Д.Д.Д. в срока за отговор по
чл.131 от ГПК оспорва иска по основание и размер. Възразява,че след като е
прехвърлила предприятието на втория ответник,отговорността за това задължение е
само негова,като правоприемник на ЕТ”Ека-Д.Д.” именно ЕТ”Ека-Д. Япанджиев”.Моли съда да отхвърли иска.
В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК отв.”Ека-Д.
Япанджиев” със седалище и адрес на управление
гр.София/съобразно справка от търговския регистър за състоянието на търговеца/
ж.к.Лозенец,бул.Драган Цанков №101-не е намерен на посочения в регистъра адрес.Не
изразява становище по иска.
Варненски окръжен съд ,като
взе предвид твърденията и доводите на страните,прецени събраните по делото
доказателства и приложимия закон,приема за установено следното от фактическа
страна
и правна страна:
Ищцовата страна Община Варна е подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу двамата ответници Д.Д. ***-Д. Япанджиев” със седалище и адрес на управление в гр.София за
солидарното им изпълнение на парично задължение,основано на документ-счетоводно
извлечение,за сумата от 28 306.25 лв. обезщетение за ползван общински
терен за времето от м.април 2009г до м.юли
Поради което предявеният иск се явява
допустим.
По неговата основателност:По делото не е
спорно,че отв.Д.Д. в качеството и на ЕТ”ЕКА-Д.Д.” е
поставила преместваем обект за търговия-павилион
за снек-бар,върху общински терен с площ от 30 кв.м. в
гр.Варна ул.Струга ,зад автогарата,позиция №269,зона 2-ра,поставени на
основание издадени разрешения по чл.56
ал.2 от ЗУТ:Разрешение № ОС-Р-5700/266/31.03.2005г със срок от 01.01.2005г до
31.12.2005г ,както и Разрешение №СИДК-03-175/24.04.2008г за срок от 01.01.2008г
до 31.12.2008г.Не се спори също,че след изтичане срока на последното,т.е. след
31.12.2008г тя продължила да ползва общинския терен.Видно от приложените
констативен протокол №757/18.05.2009г и протокол №22/06.04.2010т на община
Варна район”Младост”в момента на проверката търговският обект се разполагал в
гр.Варна ул.Струга ,зад автогарата,позиция №269,зона 2,като е заемал площ от
115 кв.м/вместо дори разрешените 30 кв.м./,за който период ответницата не е
имала издадено разрешение за ползване.
Не са оспорени и приложените
към делото писма изх.№9100/14 /13.12.2009г отправени до ответницата Д./чрез
пълномощника и В. Д./-ищецът е уведомил ответника,за това,че дължи обезщетение
за неоснователното ползване на общинския терен за периода от 01.04.2009г до 31.12.2009г в размер на 12 556.25 лв и такси смет 425.10 лв;с писмо
от 09.10.2009 г. уведомил ответницата,за това,че дължи за периода от
01.04.2009г до 09.10.2009г сума в размер на 8 056.25 лв
и цена самоизвозване 284.80 лв. - съставляваща
обезщетение за неоснователно ползване на същия терен;както и с писмо
изх.№СИДК-9100/25.05.2009 г. за дължима сума
587.50 лв. за неоснователно ползване на терена от 01.04.2009г до
31.05.2009г, и цена самоизвозване-36.60 лв.Не се спори ,че изпълнение по така
отправените покани за изпълнение ,не е настъпило.
С
договор за прехвърляне на търговско предприятие от 12.04.2010г отв.Д.Д. представляваща ЕТ „ЕКА-Д.Д.” прехвърлила чрез
продажба по реда на чл.15 от ТЗ предприятието си на втория ответник Д.А. Я., вписан
в търговския регистър като правоприемник – ЕТ„ЕКА-Д. Япанджиев”.
Съобразно приобщената по делото ССЕ,неоспорена от страните дължимите от ответниците суми
съставляващи това,колко би бил наема,ако ответниците са ползвали общинския
терен от 115 кв.м. от 01.04.200г до 31.07.2010 г., е определен на 36 000
лв., а лихвата за забава изчислена след
този период до м.юли 2010г е в размер
на 6 460 .93 лв. или общо 42 460.93 лв. Като същите са изчислени съобразно Приложение 2,т.13.5 към Наредбата за
определянето на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна
.
Правната квалификация на
предявения иск е по чл.422 ал.1 вр с чл.415 от ГПК вр с чл.59 от ЗЗД-специален
установителен иск по който в тежест на ищеца е да установи в
отношенията си с ответника,че последният не е платил,както и факта от който
произтича вземането му предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.Тъй като между страните не е било налице наемно правоотношение,а
предоставяне право на „разполагане” на преместваем търговски обект върху
общинска земя,то правоотношението следва да се разглежда като вид право на
ползване.Което след изтичане срока за който е предоставено,за ответника липсва
основание да го упражнява.За това отношенията им следва да се разглеждат на
основата на правилата за неоснователно обогатяване.
Хипотезата
на чл.59 ал.1 от ЗЗД урежда,че всеки който се е обогатил без основание за
сметка на другиго,дължи да му върне онова,с което се е обогатил, до размера на
обедняването.Като съгл.ал.2-това право възниква, когато няма друг иск,с който
обеднелият може да се защити.
Правната квалификация на предявения иск
съдът определя съобразно наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба.В
случая ищецът твърди,че ответникът ползвайки процесния
терен в период в който за ответниците не е имало издадено разрешение за
ползване, то те се е обогатили със сумата съставляваща неплащането на месечната
цена на разполагане,изчислена по правилата
на Приложение
2,т.13.5 към Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуги на
територията на община Варна .
При хипотезата на чл.59 от ЗЗД обедняването е налице и когато имуществото на
лицето е могло ефективно да се увеличи чрез основателно придобиване на нова
имуществена облага,но и когато това не е станало,тъй като тази облага е
останала в патримониума на друго лице.
По изложените съобразежия
съдът приема ,че предявеният специален установителен иск по чл.422 вр с чл.415 от ГПК във
вр с чл.59 от ЗЗД е основателен и доказан,съобразно
размера заявен с исковата молба.
Отговорността
следва да бъде ангажирана солидарно на основание
чл.15 ал.2 от ТЗ,”при прехвърляне на предприятие,ако
страните нямат друго споразумение с кредиторите,отчуждителят
отговоря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права”.Видно от приложният по делото договор от
12.04.2010г с нотариална заверка на подписите на страните,Д.Д.,представляваща
ЕТ”ЕКА-Д.Д.” е продала на Д.А. Япанджиев
предприятието си за сумата от 100 лв „като съвкупност
от права,задължения и фактически отношения ,ведно с произтичащите от това права
и задължения от самото създаване на търговеца”.Друго споразумения нямат,поради
което солидарната им отговорност следва да бъде ангажирана.
Предвид това и
като съобразява представените от ищеца писмени доказателства, съответно липсата
на насрещни доказателства от ответника, опровергаващи ищцовите
твърдения съответно размера на задълженията, съдът намира за безспорно
установено в отношенията между страните, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ищецът притежава вземане, подлежащо на принудително изпълнение
спрямо ответника за следните суми – 28 306.25 лв обезщетение за неоснователно ползван общински терен за
времето от м.април 2009г до м.юли 2010г ,1708.74 лв
лихва за забава ,ведно със законната лихва върху главницата сч.от
20.09.2009г
С оглед този
изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, претенцията на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството също
e основателна и следва да бъде уважена. Съобразно представения списък на
разноските по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхната направа, разноските на
ищеца са в общ размер на 2050.30 лв/без сумата 249 лв като невнесена д.т. по недопуснатото
увеличение на иска/.Както и следва да бъде уважено искането за присъждане на
направените разноски по заповедното производство пред ВРС в размер на 1375 лв или общо 3 425.30 лв Именно този общ размер на доказани като
дължими и сторени разноски следва да бъде възложена за репариране
на ответника поради предприетото от него действие с подаденото възражение по
чл.414 ГПК по оспорване на основателни претенции.
Въз
основа на изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между Община Варна и Д.Д.Д. с
ЕГН ********** и ЕТ”ЕКА-Деян Япанджиев” с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София р-н Лозенец, ж.к.Лозенец,ул.”Драган
Цанков” №101 представляван от Д.А. Я. с ЕГН ********** съществуването на солидарно вземане на Община Варна кредитор по издадената
в негова полза по ч.гр.д. №14338/2010
г. на ВРС заповед за изпълнение от 30.09.2010г,срещу Д.Д.Д.
с ЕГН ********** ЕТ „ЕКА-Деян Япанджиев”с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София р-н Лозенец, ж.к.Лозенец,
ул.”Драган Цанков” №101, представляван от Д.А. Я. с ЕГН **********, за сумата от 28 306.25 лв. обезщетение за неоснователно ползван общински
терен за времето от м.април 2009г до м.юли
- на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.
с ЕГН ********** ЕТ „ЕКА-Деян Япанджиев” с ЕИК
********* да заплатят на Община Варна общо 3 425.30 лв.представляваща общият размер на сторените за
настоящото производство разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена
в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Окръжен съдия :