Р
Е Ш Е
Н И Е № 749
В ИМЕТО НА НАРОДА
30.04.2020г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На единадесети март две хиляди
и двадесета година
В
публично заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
НАХД № 4389
по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №
2170405, издаден от ОД на МВР – Пловдив,
с който на Д.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОД на МВР - Пловдив да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********,
сумата от 300 /триста/ лв. за разноските по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №
2170405, издаден от ОД на МВР – Пловдив,
с който на Д.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.Г.Д., в жалбата си и в съдебно
заседание чрез адв.П. прави искане за отмяна на НП като незаконосъобразно по
конкретно изложени доводи, като
такива са посочени и в допълнителна молба до съда. Претендират се и разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален
представител.
Пловдивският районен съд – VII
н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният Електронен фиш е издаден против
Д.Г.Д., ЕГН
**********, затова че на 22.06.2018г.
в 12:12 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Санкт Петербург” до № 1, посока Митница Пловдив, е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф Плюс”, с рег. № **със скорост от 81 км/ч., с отчетен
толеранс от минус 3 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за
управление на МПС в населено място. По
този начин жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 31 км/ч. Констатациите били определени като
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, въз основа на което бил издаден и
обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба
в размер на 400 лева.
В хода на съдебното производство бе
разпитан свидетелят К. Б.Д. – оперирал с
АТСС тип ARH-CAM S1 през периода в който е било заснето процесното нарушение,
който описва реда за установяване на нарушението за скорост, както и с какъв
уред се извършва контрол на скоростта на движение. В допълнение сочи, че той
единствено слагал и включвал камерата, а друг негов колега свялал информацията
от камерата и я е обработвал и той нанасял в предвидената за това графа в
протокола броя на установените нарушения, както и датата, на което е извършено
това действие.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
като последователни и обективни, доколкото не противоречат на събраните по
делото писмени доказателства.
При извършената служебна проверка съдът
констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното
превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Освен това, съгласно Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015г./, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за нарушения на чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП вече е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, каквато е и системата в
настоящия случай.
Само за по-голяма прецизност, следва да се
отбележи, че с оглед датата на извършеното нарушение – 22.06.2018г., във връзка
с промяната в чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДВП с ДВ бр. 54 от 2017г./в сила от
26.09.2017г./, както и отмененият с ДВ бр.6 от 2018г. /в сила от 16.01.2018г./
- чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., няма изискване пътният участък на
заснемане да бъде обозначен с пътен знак Е24 и мястото на заснемане от пътния
участък да бъде оповестено в средствата за масово осведомяване или страницата в
интернет на МВР. Следва да се отчете и, че редът за съставяне на електронен
фиш, представлява отклонение от общото правило за съставяне на
АУАН и последващо издаване на НП, поради което правилата, относно последните не
се прилагат. Ето защо неоснователни са наведените в тази посока възражения.
От
събрания доказателствен материал, в частност от представената по преписката
снимка № 11743СА/0054597 действително се установява превишаване на определената
в чл.21, ал.1 от ЗДвП стойност за скорост в населеното място, извършено от
жалбоподателя с посоченото в акта и НП моторно превозно средство,
представляващо административно нарушение на горепосочената норма от ЗДвП. Жалбоподателя не е посочил друго лицето,
което да е управлявал процесния автомобил. След като не е сторил това то извода
е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост.
По делото от въззиваемата страна е представен
и видеоклип № 0054597, с който е заснето управлението на описаното МПС,
установената превишена скорост, въведеното ограничение. В съставения и приобщен
по делото като писмено доказателство протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. е посочено , че с преносимата система за видеоконтрол
са свалени общо 202 бр. статични изображения, като първото статично изображение
е с № 0054101 , а последното с № 0055192. От изложеното се установява, че процесната
снимка с № 0054597 е заснета в посочения времеви интервал с начален час 10:00 ч.
и краен час 14:00 ч. и е една от множеството възпроизведени по ред
снимки от камерата, което се потвърждава и от разпита на св. Д., като се вижда
ясно, че нейният номер е включен между номерата на първо и последно статично
изображение, а свалените 202 броя изображения всъщност е общият брой на установените нарушения в
интервала на възпроизведеното първо и последно статично изображение.
Въпреки това съдът намира, че в
разглеждания случай са налице основания за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно, поради допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
С ТР 1/2014 г. на ВАС се потвърди
принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично
да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания /арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията/. Във връзка с използването на автоматизирани технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите
съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи
имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с
приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като по конкретно, за да е
законосъобразно използването на автоматизирано средство за видеоконтрол,
съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието следва
да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от
одобрен тип;
- техническото средство да е преминало през
първоначална, респективно последваща метрологична проверка;
- техническото средство да е разположено и
използвано, съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания -
чл. 6 от Наредбата;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система в хипотезите на
чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
Съдебната практика трайно приема, че всяко
едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на електронния фиш или наказателното постановление издадено въз основа
на използването на такова средство.
В процесния случай по делото при тежест на
доказване, лежаща върху административнонаказващия орган, не са представени
каквито и да било доказателства за спазване изискването на чл. 10, ал. 3 от
Наредбата, а именно да е направена снимка на АТСС. Няма и такива индиции,
доколкото липсва каквото и да е отбелязване на нарочното за това място в
протокола.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. протокол за използването се съставя при използване на
мобилно АТСС.
В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП изрично е
посочено, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
В процесния случай се установява от
изпратено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а и е служебно
известно на съда, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното
платно върху т. нар. триножник. Посоченото изключва същото да е
"прикрепено" към земята, а следва да се приеме, че има характер на
временно разположено на участък от пътя, тоест явява се "мобилно" по
своя характер.
В този смисъл надлежното съставяне на
протокол по чл. 10 от Наредбата е било задължително. Видно, обаче, от
съдържанието на представения такъв, настоящият състав намира, че са налице
пропуски. Конкретно не е посочено, че е налице направена снимка на уреда, което
е предвидено като задължително условие, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата.
Снимка за разположение на уреда в случая не е и представена, а същата се явява
неразделна част от протокола.
Изискването за надлежно съставяне на този
протокол, съпровождан със снимка на разположението на уреда, не е самоцелно.
Видно от съдържанието на този протокол-приложение към наредбата същият служи
като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол, режима на
измерване на АТСС, както и за спазване на изискването на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за наличие на направена снимка на уреда.
При липса на надлежно попълване на
протокола и доказателства за тези обстоятелства липсва сигурност относно
верността на измерването и се влиза в конфликт с правилото, че
административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.
Конкретно снимката по чл. 10, ал. 3 от Наредбата има за предназначение да даде
и визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, като въведеното
изискване е продиктувано единствено от гледна точка обезпечаване законността в
процедурата по установяване и регистриране на нарушенията. В тази връзка същата
е можело да бъде основание и за събиране на допълнителни доказателства.
Ето защо, при неизпълнението на кумулативно
предвидените от законодателя условия, по делото не е удостоверено, че
процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място
и време, откъдето и нарушението не е безспорно доказано.
С оглед изложеното, съдът намира,че
процесният електронен фиш е незаконосъобразен, издаден в противоречие с
подзаконовите нормативни изисквания и като такъв следва да бъде отменен.
По отношение на разноските, на
основание на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направено изрично искане от
страна на представляващия жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на
300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя
на делото и доказаното извършване на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, доколкото в приложения в жалбата договор за правна защита и
съдействие е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой, съдът приема
претенцията за основателна в пълния си размер.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VII наказателен
състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.