№ 1237
гр. Бургас, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500586 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ №49, блок 53Е, вх.В, чрез
юрисконсулт Радина Илиева, против Разпореждане № 3962 от 31.03.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №2003/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в
частта, с която съдът е отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от
ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение против длъжника Д. В. СТ. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Л., бл.
**, вх. *, ет. *, за заплащане на сумата от 36,08 лв. – договорна лихва за
периода 01.09.2019 г. – 01.03.2020 г.; обезщетение за забавено плащане за
периода от 02.09.2019г. – 01.03.2020 г. – в размер на 44,27 лева /от датата на
изпадането на длъжника в забава/, мораторна лихва за периода от 01.03.2020г.
/датата на изтичане на погасителния план/ до 29.03.2022г. – подаване на
заявлението в размер на 101,06 лева.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли
съда да го отмени и върне делото на БРС за издаване на заповед за
изпълнение. Излага съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
1
Производството по делото пред БРС е образувано по заявление от
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против Д. В. СТ. ЕГН
**********, за сумата от общо 751,95 лева, включваща неплатена главница
от 300 лева, договорно възнаграждение от 36,08 лева, възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“ от 90 лева, неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ в размер на 150 лева, неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането от 30 лева, ведно с дължимата
мораторна и законна лихви. Със Заповед № 1086 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК районният съд е разпоредил длъжникът да
заплати на частния жалбоподател сумата от 300 лева – неплатена главница,
дължима по договор за потребителски кредит №30038732004 от 13.08.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.03.2022 г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 29,91 лева, в т.ч.
– разноски за държавна такса 9,97 лева и 19,94 лева – юрисконсултско
възнаграждение, като с обжалваното разпореждане е отхвърлил останалите
претендирани суми, по отношение на част от които е подадената частна
жалба.
Пред настоящата инстанция се претендира сумата от 36,08 лева –
договорна лихва, както и законна лихва от 101,06 лева, дължима от 01.03.2020
г. до 29.03.2022 г. и лихва за забава в размер на 44,27 лева от 02.09.2019 г. до
01.03.2020 г. Не се претендира отказаната сума за възнаграждение за
закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“.
За да постанови отказа си за присъждане на договорна лихва в размер
на 36,08 лева, както и мораторна лихва в общ размер от 145,87 лева,
районният съд е счел, че искането е нищожно на основание чл.22 във вр. с
чл.11 ал.1, т.10 и чл.10а, във вр. с чл.19 ал.1 – 4 и чл.21 от ЗПК, като не е ясно
как е формиран ГПР. Отделно от това клаузите за заплащане на тези суми са
нищожни на основание чл.19 ал.5 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени
всички разходи – възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, с добавянето
на които суми размерът му става по-висок от предвидения в ал.4 на същата
разпоредба размер, а по отношение на договорната лихва – на основание
чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, като в
крайна сметка е счел, че се дължи само чистата стойност по кредита на
основание чл.23 от ЗПК.
2
Районният съд правилно е приел приложимия закон – ЗПК и съгласно
чл.411 ал.2 т.2 от ГПК е извършил служебно проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави. В нормата на чл.10а ал.1 от ЗПК
кредиторът може да получава такси и комисионни за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора, но съгласно ал.4
видът, размера и действието за които ще се събират такси следва да бъде
точно и ясно определен в договора, като ал.2 забранява събиране на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. В
този смисъл съдът правилно е отхвърлил искането за присъждане на суми за
допълнителна услуга „Фаст“. По отношение на допълнителната услуга с
наименование „Флекси“, предвиждаща възнаграждение за предложен гъвкав
погасителен план, е налице противоречие с добрите нрави.
Що се отнася до конкретно посочените в частната жалба оплаквания,
касаещи неприсъждане на договорна лихва от 36,08 лева, както и законна
лихва от 101,06 лева, дължима от 01.03.2020 г. до 29.03.2022 г. и лихва за
забава в размер на 44,27 лева от 02.09.2019 г. до 01.03.2020 г., настоящата
инстанция намира, че тези суми са отказани неоснователно. По отношение на
уговорената възнаградителна лихва, същата е дължима, тъй като предлагания
от кредитора кредит е свързан с дейността му като търговец по занятие и в
този смисъл е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, предвиждаща, че
„Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута,
определена с постановление на МС на РБ.“ За да възприеме като законов
критерии ГПР, законодателят е отчел, че размерът на възнаградителната
лихва за предоставяне на средства на потребител, може да надхвърли
пределно определения размер и увеличи кредитната тежест за
кредитополучателя прибавяйки допълните разходи като такси, комисионни и
други разноски. Поради тази причина е определен максимален размер на база
законната лихва определена по реда на чл.86 ал.2 от ЗЗД и затова ГПР не
следва да надвишава посочения в закона размер от 50%. В случая такова
надвишаване липсва. От друга страна, договорната лихва представлява цената
на отпуснатия кредит и търговецът не може да бъде лишен от тази му
печалба, но в допустимите от закона размери. Над този размер се възприема,
че е налице накърняване на добрите нрави, водещо до нищожност на клаузата
за размера на договореното под формата на лихва възнаграждение на
3
кредитора. В настоящия случай предмет на обсъждане е договорна клауза на
договор за кредит, предлаган от търговец по занятие, поради което правилата
за поведение на субектите в правоотношението са предмет на уреждане от
специален закон, в случая Законът за потребителския кредит. В този смисъл
настоящата съдебна инстанция намира, че приложението на ЗПК е
задължително и уредените от него правила са приложими по сключените
договори за кредит. Цитираният законов текст цели избягване възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна. В това
производство съдът следва да прецени дали определения размер на ГПР – до
50% е спазен или е налице противоречие с морала и добрите нрави при
надвишаването му. Максималният размер на ГПР не може да надвишава 50%
и това в случая е спазено, поради което изложеното от районният съд за
нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява неоснователно.
Същото се отнася и за претенцията за обезщетение за забавено плащане от
общо 145,87 лв., включващо претендираната мораторна лихва от 44,27 лв. за
периода от 02.09.2019 г. – 01.03.2020 г., както и лихва за забава в размер на
101,06 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 29.03.2022 г. В този смисъл
настоящата съдебна инстанция намира изводът на районния съд за
недействителност на клаузата за договорната /възнаградителна/ лихва за
неправилен, което налага посочените по-горе суми да бъдат присъдени на
частния жалбоподател.
С оглед резултата по делото на частния жалбоподател се дължат
сумите от 50 лева – за юрисконсултско възнаграждение и 15 лева за
подадената частна жалба пред въззивния съд, както и сумата от 101,48 лева –
разноски по делото пред заповедния съд, като делото следва да се върне на
БРС за издаване на заповед за изпълнение.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 3962 от 31.03.2022 г., постановено по
ч.гр.д. №2003/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която
съдът е отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на „Профи
Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против
длъжника Д. В. СТ. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Л., бл. **, вх. *, ет. *, за
4
заплащане на сумата от 36,08 лв. – договорна лихва за периода от 01.09.2019
г. – 01.03.2020 г.; обезщетение за забавено плащане за периода от 02.09.2019г.
– 01.03.2020 г. – в размер на 44,27 лева /от датата на изпадането на длъжника
в забава/, мораторна лихва за периода от 01.03.2020г. /датата на изтичане на
погасителния план/ до 29.03.2022г. – подаване на заявлението в размер на
101,06 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДЛЪЖНИКЪТ Д. В. СТ. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Л., бл. **, вх.
*, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, блок
53Е, вх.В, сумата от 36,08 лв. – договорна лихва за периода от 01.09.2019 г. –
01.03.2020 г.; обезщетение за забавено плащане за периода от 02.09.2019г. –
01.03.2020 г. в размер на 44,27 лева /от датата на изпадането на длъжника в
забава/, мораторна лихва за периода от 01.03.2020г. /датата на изтичане на
погасителния план/ до 29.03.2022г. – датата на подаване на заявлението, в
размер на 101,06 лева, разноски пред БРС в размер на 101,48 лева, както и
сумата от 65 лева – направени разноски пред Окръжен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5