Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1968, гр. Пловдив, 19.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното
заседание на 25.10.2018г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4432/2018г. по
описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/
№ 337327-F367362/15.05.2018г., издадено от Директор на Дирекция ,,Контрол‘‘ при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ,,В. ” ЕТ, ЕИК: *********, на основание чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1133.33 /хиляда сто тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/ лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.1,
т.2, т.3 и ал.2 във вр. чл. 102, ал.
3, т. 2 от ЗДДС.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в
жалбата, моли Съда да отмени атакуваното наказателното постановление. По същество не оспорва нарушението.
Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален
представител – *** И.Й., който поддържа жалбата, като навежда допълнително
твърдение за неправилно определен размер на санкцията, която следвало да бъде в
по-нисък размер – с максимум
25 на сто от дължимия данък.
Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител ****. М.Д., пледира за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на Резолюция №
П-16001617104796-ОРП-001/ 16.06.2017
год. било възложено
извършване на служебна проверка, относно дейността на жалбоподателя ЕТ „В.”, в
качеството му на задължено лице по ЗДДС. В хода на проверката
било установено, че ЕТ „В.” не е начислило ДДС в размер на 1 133.33 лв по
облагаема доставка на стойност - 6 800. 31 лв.,
в това число данъчна основа -
5 666. 93 лв. извършена
за данъчен период 01.06.2016 г - 30.06 2016 г., кагато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС тъй като не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно.
С Искане П-16001617104796-040-001/11.07.2017г. от дружеството, в качеството на
задължено лице, на основание чл.37, ал.2
и ал.3 от ДОПК, били изискани документи и обяснения, касаещи дейността му.
С оглед предоставени документи от същото дружество с
писмо вх. № 94-00-66032/28.09.2017г., съгласно
връчено ИПДПОЗЛ № П-16001617104796-040-001/11.07.2017 г. /изх. №
94-00-6603/11.07.2017 г./ станало ясно, че за периода
от 01.02.2015г. до 31.01.2016г. задълженото
лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2
от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /52 518.45 лв./,
формиран от доставки на извършени услуги с фадрома, документирани с издадени
фактури и получени суми по банковата сметка на търговеца. Предвид
това ЕТ „В." следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за
регистрация по ЗДДС в срок до 14.02.2016 г. включително. Заявление за
регистрация по ЗДДС не било подадено до тази дата, като към 30.09.2016 г.
облагаемият оборот на търговеца паднал под 50 000 лв.,
а именно – възлизал на 49 774.03
лв. и за ЕТ„В." отпаднало задължението за
регистрация по ЗДДС.
Установено било, че за периода от изтичане на срока за издаване на
акт за регистрация /28.02.2016 г./, ако лицето беше подало в срок заявление за
регистрация по ЗДДС до датата, предхождаща датата, на която за фирмата е
отпаднало задължението за регистрацията по ЗДДС /30.09.2016 г./,
ЕТ „В." е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми
доставки.
В тази връзка, за периода 01.06.2016г. - 30.06.2016г. била
извършена облагаема доставка на услуга с фадрома по фактура № 102/30.06.2016г. на стойност 6 800.31 лв. и не
бил начислен ДДС в размер 1 133.38 лв. Приходите от продажбата на услуги
били получени по банковата сметка на търговеца през месец юли 2016 г., видно от представените банкови извлечения на
проверяваното лице.
Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли
ДДС за извършените от него облагаеми доставки, като отрази така издадената
фактура в дневника за продажби за месец юни 2016г., и включи размера на данъка
в справката-декларация за данъчен период месец юни 2016г., която е следвало да
подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно: до 14.07.2016 г. включително. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично
посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена, поради което размерът на данъка бил определен по формулата в
чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Тези
констатации били направени на 28.09.2017 г. в ТД на НАП - Пловдив при
извършване на проверката за установяване на факти и обстоятелства, в която било
прието, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.86, ал.1, т.1, т.2, т.3 и
ал.2, вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Установеното било потвърдено с последващи насрещни
проверки.
Срещу ,,В.” бил съставен АУАН №F367362 от
19.12.2017г. от Ж.Г. – ****** при ТД на НАП гр.
Пловдив. Актът бил предявен и препис от същия бил връчен срещу подпис на
*******на нарушителя на 19.12.2017г., който го подписал
с възражението, че е извършил нарушението без умисъл и че не е искал да ощети
бюджета.
В срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН в ТД НАП – Пловдив не постъпило възражение срещу съставения
АУАН.
Въз основа на АУАН, било издадено и атакуваното НП
№ 337327-F367362/15.05.2018г., с което на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180 ал.1 от ЗДДС за същото нарушение под
идентична с акта правна квалификация, на жалбоподателя било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1113. 33 лв.
В хода на съдебното производство в
качеството й на свидетел беше разпитана Ж.А.Г., която потвърждава авторството
на АУАН и
направените в акта констатации. От показанията й се
установява, че през месец юни 2017г. й била
възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства, поради което
изготвила искане за предоставяне на документи и обяснения от задълженото лице. Искането било връчено лично на управителя на дружеството-
жалбоподател. Част от документите били предоставени през месец август 2017г., а друга – месец септември 2017г. След запознаване с
всички документи, било установено, че две от фактурите, в това число и
процесната, не били отразени като приход за дружеството, като от книгата за приходите се виждало,че
3 бр. фактури били включени със занижени стойности.
Именно от банковите извлечения станало ясно,че по
двете фактури имало постъпили плащания от клиенти в полза на търговеца. Последвали и насрещни проверки. Свид. Г. уточнява,че
с оглед извършената проверка, спрямо жалбоподателя били съставени няколко
актове за установяване на админстративно нарушение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното Наказателно постановление
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразен с целта на закона.
При така изложената
фактическа обстановка и въз основа на събрания доказателствен материал, Съдът
намира за безспорно установено извършено от жалбподателя нарушение по чл.86,
ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2 във вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, тъй като същият,
като данъчнозадължено лице по ЗДДС, като не е начислило ДДС в размер на 1133.33
лв. по облагаема доставка на стойност –
6 800.31 лв., в това число данъчна основа – 5 666.93 лв., извършена
за данъчен период 01.06.2016г. - 30.06.2016г., когато
лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за
регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.
Безспорно е, че в периода от 01.02.2015г. до 31.01.2016г. задълженото лице е
реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от
ЗДДС в размер над 50 000 лв. /52 518.45 лв./, формиран от доставки на извършени
услуги с фадрома, документирани с издадени фактури и получени суми по банковата
сметка на търговеца и е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за
регистрация по ЗДДС в срок до 14.11.2016г. включително,
но не го е сторило. Безспорно е, че към 30.09.2016г. облагаемият оборот на дружеството е паднал под 50 000 лв., а
именно на 49 774.03 лв. и за същото е отпаднало
задължението за регистрация по ЗДДС.
В съотвествие с разпоредбата на
чл.86 от ЗДДС, дружеството, като данъчнозадължено лице, при регистриране, ако
данъкът е станал изускуем,е следвало да го начисли.
Според разпоредбата на чл.102, ал.3,т.2 от ЗДДС, в
случаите, когато данъчнозадълженото лице не е подало заявление за регистрация,
въпреки че е било длъжно, дължи данък върху извършените облагаеми доставки /6 800.31 лв./ за периода от изтичането на
срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация /28.02.2016г./,
ако лицето беше подало заявление за регистрация в срок, до датата, на която са
отпаднали основанията за регистрация /30.09.2016г./.
Фактическите констатации, отразени в акта и пренесени в НП се
потвърждават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приети по
надлежния ред.
Видно от приложения по пореписката АУАН
се установява,че е съставен в присъствието на
нарушителя, като дори е отразено и възражение. Ето защо
неоснователно се явява наведеното в тази посока твърдение. Спазени са и изискуемите от закона процесуални срокове, свързани с
възможността да се съставят и издават административни актове. АУАН е
съставен на 19.12.2017г., т.е. в 3-месечния срок от
откриване на нарушителя, с оглед
приложеното писмо от жалбоподателя с дата 28.09.2017г., с което са предоставени
банковите извлечения за постъпили плащания, на база които е установено
нарушението. Като тези обстостоятелства намират опора и в показанията на
актосъставителя Г.. Що се отнася до
предоставената на 03.08.2017г. книга за
приходи, се виждало единствено,че конкретните фактури са включени със занижени
стойности, т.е. същата не е била достатъчна, за да обуслови плащане, а от там и
налична облагаема доставка и съответно дължим данък. Спазен е
и двугодишния срок по чл.34 ал.1 изр. 2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН от извършване на данъчно нарушение, какъвто е настоящият
случай. Съобразена е и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като НП е издадено на 15.05.2018г. – в
6-месечен срок от съставяне на АУАН.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че нарушението не било извършено с умисъл, доколкото
разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН предвижда,че
непредпазливите деяния не се наказват само в предвиденте в закона случаи. Т.е. по аргумент на противното и при липса на изрична норма, която
да предвижда това, дружеството напълно основателно следва да понесе
отговорност.
Съдът не споделя направеното от страна на
жалбоподателя възражение, че размерът на санкцията трябвало да се определи в
по-нисък размер, за който максимумът е 25 на сто от дължимия данък. Действително законът предвижда по-лек режим за определяне на
санкция в процент по-малък от неначисления данък, но това става при определени
обстоятелства - начисляване на дължимия
данък в по-късен срок; когато задълженото лице е получател/платец на
доставката, ползващо се от пълен данъчен кредит; задължено лице, регистрирано в
друга държава-членка и т.н. – все хипотези, които не касаят настоящия случай. В казуса жалбоподателят не е начислявал дължимия данък и на
по-късен етап, именно защото не е подавал заявление за регистрация. Противно, от приложената по делото процесна фактура на стойност 6
800, 31 лв. безспорно се установява, че ,,В.” ЕТ не е получател/платец, а доставчик. Няма
и други данни, обуславящи предвидените в закона привилегии. Ето защо неоснователно се явява и това твърдение на жалбоподателя.
Във връзка с горното, законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и правилно е приложена разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. ал.1
от ЗДДС, като е наложено наказание имуществена санкция в размера на неначисления
данък, който не следва да е по-малко от 500 лв. Правилно на основание чл.67,
ал.2 от ЗДДС, когато не е изрично уговорено данъкът да се дължи отделно, се
включва в уговорената цена и по формулата, предвидена в чл. 53,
ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС, е определен размерът от 1133.33 лв.
Настоящият случай
не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
констатираното нарушение не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушение.
Напротив от една страна следва да се вземе предвид това, че с
извършеното нарушение се засягат интересите на фиска и на обществото като цяло,
на обществените отношения, пряко свързани със задълженията към бюджета и
фискалната дисциплина. От друга – от показанията на актосъставителя се
установява,че срещу дружеството –жалбоподател,
вследвие на осъществената проверка, са били съставени и други актове за
установени нарушения по ЗДДС, което е категорична индиция, че настоящото такова
не е изолиран случай. В този смисъл, настоящата съдебна
инстанция намира, че за да бъдат реализирани целите на
административнонаказателната репресия, следва нарушителят да понесе така
наложеното му наказание.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.
Предвид това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
/НП/
№ 337327-F367362/15.05.2018г., издадено от Директор на Дирекция ,,Контрол‘‘ при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ,,В.” ЕТ, ЕИК: *****, на основание чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1133.33 /хиляда сто тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/ лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.1,
т.2, т.3 и ал.2 във вр. чл. 102, ал.
3, т. 2 от ЗДДС.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.