Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260057
гр.Бяла,24.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори гр.
състав, в публично заседание на четвърти юни,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ивелина
Бонева
при секретаря Мариета Йорданова като разгледа докладваното
от съдия Бонева гр. дело № 306 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе съобрази следното:
Постъпила е искова молба от
адвокат Б.Г., като пълномощник на М.С.Ч. против Ф.С.Ф., Ю.Ф.С., С.Ф.С., Я.Ф.С., А.Ф.Р. и В.Г.А., с която моли
съда да постанови
решение, с
което да ОБЯВИ за нищожен договор
за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариалния акт за покупко-продажба
№ 133, том I, peг.№ 943, дело № 92/2020г. на нотариус
Сашенка Константинова, вписан в Службата по вписвания град
Бяла с вх.peг. № 377
от 12.02.2020г., акт № 191, том I, дело № 186.
В условията на евентуалност, и ако бъде отхвърлен иска, то моли съда да постанови решение, по силата
на което да осъди Ф.С.Ф., Ю.Ф.С., С.Ф.С., Я.Ф.С.
и А.Ф.Р.,като наследници на Авиш Юсеинова Ф. да заплатят на М. Cлманов
Ч. сумата от
7 500 (седем хиляди и петстотин) лева, от която:
2.1. Сумата от 2500 (две хиляди
и петстотин) лева, получени с оглед отпаднало основание - чл.55, ал.1, предл. 3-то, вр.чл.87 ЗЗД, ведно със законнага лихва
върху тази сума, считано от
датата на образуване на настоящото
дело до окончателното
и изплащане;
2.2. Сумата от 5 000 (пет хиляди)
лева - на основание чл.92 ЗЗД във връзка с точка III (римско три) от
предварителния договор, ведно със законната
лихва върху тази сума,
считано от датата на образуване
на настоящото дело до окончателното
и изплащане.
Претендира да му бъдат
заплатени всички направени разноски по делото. Ангажира събиране
на писмени доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК ответницата А.Ф.Р., чрез адвокат Д.М. - ВАК е подала писмен отговор, с който счита иска за
процесуално недопустим.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по настоящето
дело В.Г.А., чрез адвокат Б. е подал
писмен отговор на исковата молба, с която е оспорил основателността на главния иск
и на осн.чл.219, ал.1 ГПК е поискал
привличане на трети лица – помагачи
на ответника, както и
по реда на чл.219, ал.3 ГПК е предявил срещу същите в условията на ентуалност обратен иск за съвместното му разглеждане с първоначалния.
С определение
от 27.08.2020г. съдът е допуснал на осн.чл.219, ал.1 ГПК привличане
и е конституирал Фейзола С. Фейзолов, Ю.Ф.С., С.Ф.С., Я.Ф.С., А.Ф.Р., като трети лица
– помагачи на страната на ответника
В.Г.А..
На основание
чл.219, ал.3 ГПК съдът е
приел съвместно разглеждане в производството по гр.д.№ 306/2020год. на
БРС обратния иск, предявен в условията на евентуалност с
искова молба вх.№ 3621 от 21.07.2020г. от първоначалния ответник В.Г.А., чрез адв.Г.В.Б., срещу третите лица – помагачи Фейзола С. Фейзолов, Ю.Ф.С., С.Ф.С.,
Я.Ф.С., А.Ф.Р., за сумата от 8461,45 лв., представляваща продажната цена, на която В.Г.А. е закупил описания в исковата молба имот, ведно със сторените
по сделката разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК отговор на исковата
молба по обратния иск е депозирала единствено ответницата А.Ф.Р. с доводи за неговата недопустимост, както и с искане за привличане като
трето лице помагач на страната
на ответницата на нотариус Сашенка
Константинова.
С определение от 15.12.2020г.,
влязло в законна сила е оставено без уважение искането на ответницата А.Ф.Р. за
привличане на трето лице помагач – нотариус С.Константинова на страната на ответниците.
Съдът след като взе предвид
доводите на страните и приобщените по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Съгласно Решение
№ 0059М/11.02.2010 година на
Общинската служба по земеделие - град Две могили, влязло в сила на 19.03.2010 година, вписано в Службата по вписвания
- град Бяла е вх.
per. № 1616/22.03.2010 г.. вписан под № 82, том 4, дв. входящ регистър 1613. Д. №
683, Авиш Юсеинова Ф. с ЕГН
********** е била оземлена със земеделска земя от ДПФ, представляваща: ИМОТ №
135043 по КВС с площ от 10.000 дка (десет декара), IV - та категория на
земята, находяща се в местността „КОДЖА ДАА”, с начин на трайно
ползване ПОЛСКА КУЛТУРА, при
граници (съседи): № 135044
- полска култура на Симеон Й. Стоев,
№ 135031 - полски път на Община Две
могили. № 135042 - полска култура на Атидже Джеферова
Алиева, № 158001 - залесена
територия на МЗГ - ДЛ/ДДС и
№ 000311 - полски път на Община Две
могили.
С предварителен договор за
покупко-продажба на земеделска земя,сключен на 06.10.2010г. Авиш
Юсеинова Ф. се е задължила да продаде на М.С.Ч. описания по-горе имот,за сумата
от 3000 лв.,получена на датата на сключване на предварителния договор от
продавача,съгласно чл.1.1 от договора. Съгласно чл. II „Купувачът се задължава да закупи
подробно описания в пункт първи на този договор недвижим имот,намиращ се в
землището село Могилино,община Две могили,област Русе за сумата 2500 лв.,които
са изплатени напълно на продавача.“ Съгласно чл.III страните са се задължили да се
явят най-късно от 11.10.2020г. до 11.03.2021г.пред нотариус за сключване на
окончателен договор,като в случай на неоснователен отказ и при двете страни да
сключат окончателен договор ,то те ще си дължат неустойки в размер на 5000
лв.,като ще остане възможността на изправната страна да поиска обявяване на
окончателен такъв от съда.В договора е посочено още,че за периода до сключване
на окончателен договор между страните ще бъде сключен договор за наем на
посочения в пункт първи имот.
От представената по делото
разписка –л.149 е видно,че на 06.10.2010г.Авиш
Юсеинова Ф. е получила сумата от 2500 лв. от М.С.Ч..
По делото е допусната и назначена
СГЕ от заключението на която се установява,че подписите за продавач в
Предварителен договор за покупко продажба на
земеделска земя от 06.10.2010г. и „приел“ в разписка от 06.10.20Юг. са
положени/изпълнени/ от Авиш Юсеинова Ф. ЕГН**********
Видно от приложеното по делото
удостоверение за наследници изх.№10/18.02.2020г.,издадено от община Две могили
е ,че Авиш Юсеинова Ф. е починала на
25.11.2017г.,като е оставила за свои наследници първите петима ответници по делото.
С договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариалния акт за покупко- продажба № 133, том I. per.
№ 943. дело № 92/2020 г. на нотариус Сашенка
Константинова, вписан в Службата по вписвания град Бяла с вх. per. № 377 от 12.02.2020 г.,
акт № 191, том I. дело № 186, Ф.С.Ф. с ЕГН **********, Ю.Ф.С. с ЕГН **********,С.Ф.С.
с ЕГН **********, Я.Ф.С. с ЕГН ********** и А.Ф.Р. с ЕГН ********** са продали на В.Г.А., ЕГН ********** ,следния недвижим имот,
а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
30380.135.43 (тридесет хиляди триста и осемдесет, точка, сто тридесет и пет,
точка, четиридесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-630/09.09.2019 година на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, със
земеделско предназначение на територията и с начин на трайно ползване - НИВА с
площ от 10000 кв. м. (десет хиляди квадратни метра), четвърта категория на
земята при неполивни условия, находящ се в землището
на село Могилино, община Две могили, област Русе, в местността “КОДЖА ДАА”,
предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 135043 (сто тридесет и
пет хиляди и четиридесет и три), при граници и съседи, съгласно Решение №
0059М/11.02.2010 година на Общинската служба по земеделие - град Две могили,
вписано в Службата по вписвания - град Бяла с вх. per.
№ 1616/22.03.2010 г., вписан под № 82, том 4, дв.
входящ регистър 1613, Д. № 683: имот № 135044 полска култура на Симеон Й.
Стоев, имот № 135031 - полски път на Община Две могили, имот № 135042 - полска
култура на Атидже Джеферова Алиева, имот № 158001 -
залесена територия на МЗГ - ДЛ/ДДС и имот № 0003 11 полски път на Община Две
могили, а съгласно Скица на поземлен имот № 15- 183512-23.02.2020 година:
поземлен имот с идентификатор 30380.135.42 (тридесет хиляди триста и осемдесет,
точка, сто тридесет и пет, точка, четиридесет и две), поземлен имот с
идентификатор 30380.135.31 (тридесет хиляди триста и осемдесет, точка, сто
тридесет и пет, точка, тридесет и едно), поземлен имот с идентификатор
30380.158.1 (тридесет хиляди триста и осемдесет, точка, сто петдесет и осем.
точка, едно), поземлен имот с идентификатор 30380.135.44 (тридесет хиляди
триста и осемдесет, точка, сто тридесет и пет, точка, четиридесет и четири) и
поземлен имот с идентификатор 30380.135.311 (тридесет хиляди триста и
осемдесет, точка, сто тридесет и пет. точка, триста и единадесет).
Предвид така установената
фактическа обстановка,съдът от правна страна намира следното:
Предявени обективно съединени
искове, в режим на евентуалност, първия от които е правно основание чл. 26.ал.1
от ЗЗД вр. чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ,с който се иска прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран
в НА №133, том I, рег.№ 943, дело №92/2020г. на нот. Сашенка Константинова, вписан в СВ гр. Бяла с вх. Рег.№377
от 12.02.2020г., акт. №191, то, I, дело №186.
Същият се преценява от настоящия
съдебен състав за допустим.Съгласно константната съдебна практика- решение № 397
от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК,
всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно
чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може
да предявява от свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот е налице правен интерес и той е процесуално
легитимиран да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е
собственик на целия процесен имот, макар и да не е
страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй
като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително
за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено
нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор – неговото
облигационно действие между страните по договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет
имота, собственост на ищеца.
Разгледан по същество иска се
преценява за неоснователен.
Главния аргумент на ищеца в
подкрепа на твърдението му за нищожност на процесната
сделка поради противоречие на закона и по- конкретно на разпоредбата на чл. 20,
ал. 4 от ЗСПЗЗ е, че сделката е изповядана/сключена преди изтичане на
императивно определения в цитираната
разпоредба 10-годишен период, в който оземлените лица не могат да прехвърлят
земята освен на държавата или общината. Видно от цитираното и приложено към
исковата молба Решение №0059М/11.02.2010г. на Общинска служба по земеделие -
гр. Две могили, с което праводателкага на първите
петима ответници по иска и продавачи по оспорената сделка е
придобила собствеността върху имота, същото е постановено/издадено от
компетентния орган на дата 11.02.2010г. Доколкото в конкретния казус праводателят на ответниците е
станал собственик на имота по силата на индивидуален административен акт,
какъвто безспорно е Решение №0059М/11.02.2010г. на Общинска служба по земеделие
- гр. Две могили, следва да бъде изследван характера на акта, условията за
влизането му в сила и условията за спазване на предвидените в него ограничения
за прехвърляне правото на собственост върху имотите, които са придобити по
силата на същия акт.
Предвид разпоредбата на чл. 23,
ал. 1, изр. 13CПЗЗ, правото на собственост се придобива с влизане в сила на
решението на ОСЗ (за оземляване). Решението е стабилен индивидуален
административен акт, като с оглед на цитираната нормативна разпоредба следва да
се прецени към кой момент е настъпило неговото конститутивно
действие. Съгласно правната теория, решенията с оглед на това дали с тях се
признава право или се възлага задължение са оправомощаващи
(облагодетелстващи) и утежняващи. Основен принцип е, че когато
административният акт е облагодетелстващ, то той влиза в сила в момента на
издаването му. В пълно съответствие с правната наука е съдебната практика,
според която, когато административният акт е позитивен за правоимащия,
то последният е лишен от правен интерес от обжалването му и подадената срещу
него жалба е процесуално недопустима. В случая решението е благоприятно за
оземленото лице и е влязло в сила на 11.02.2010г., независимо от предвидения 14
дневен срок за обжалването му. Поради гореизложеното, съдът приема, че праводателката на останалите ответници
по главния иск е придобила имота на 11.02.2010г. /когато е влязло в сила
решението на ОСЗ/, поради което 10 годишния срок от придобиването е изтекъл на 1 1.02.2020г.
Ето защо, ограниченията на чл. 20, ал.4 ЗСПЗЗ не са налице към момента на сключване
на договора за покупко-продажба от дата 12.02.2020г., продавачи по който са
наследниците на оземленото лице. В съответствие с изложеното е и константната
съдебна практика- Определение № 180 от 4.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3821/2017 г., I г. о.
С оглед неоснователността на този
иск не следва да бъде разглеждан предявеният евентуален такъв от В.Г.А., чрез адв.Г.В.Б., срещу Фейзола С. Фейзолов, Ю.Ф.С., С.Ф.С., Я.Ф.С.,
А.Ф.Р., за сумата от 8461,45 лв., представляваща продажната цена, на която В.Г.А. е закупил
описания в исковата молба имот, ведно със сторените по сделката разноски.
С оглед неоснователността на
главния иск следва да бъдат разгледани
евентуалните такива с правна
квалификация чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД, вр. чл.88, ал.1, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.55,
ал.1, предл.3-то ЗЗД, вр.
чл.88, ал.1, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД ищецът следва да
докаже плащането на съответната сума на ответника, а последният основанието да
я задържи, т.е. наличие на съществуваща помежду им договорна връзка и
изпълнение на своята насрещна престация по нея, които
представляват факти изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора
и да получи връщане на даденото.
По иска с правно основание чл.92,
ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи съществуването на облигационно
отношение между него и ответника по силата на сключен договор, съществуването
на валидна клауза за неустойка и настъпването на предвидения в нея фактически
състав за възникване на вземането за неустойка – в случая едностранно разваляне
на договора поради неизпълнението му от страна на ответника.
С решение №37/22.03.2011 год. по
гр.д. №920/2009 г., ІV г.о., ГК на ВКС, е даден отговор на материалноправния
въпрос за възможността договор да бъде развален с исковата молба, който въпрос
е от съществено значение за решаването на настоящия правен спор. С цитираното
решение е прието следното:„чл.87 от ЗЗД урежда общите правила за разваляне на
двустранни договори. Тези правила са приложими, когато в особената част на ЗЗД
не са уредени особени правила за различните договори и когато страните не са
уговорили друг начин за развалянето. По общото правило двустранния договор се
разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря, с
едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок
за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по
силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето
настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не
съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако
длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед
обстоятелствата срок.. Затова с исковата молба може да бъде развален всеки
двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за
изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посочения срок е недостатъчен.
Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода
на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед
обстоятелствата срок."
С решение №178 от 12.11.2010 г.
на ВКС по т.д. №60/2010 г., ІІ т.о., ТК, също е прието: "че при наличието
на останалите предпоставки по чл.87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с
връчване на препис от исковата молба на ответника. По своята правна същност
развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в
резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да достигне
до неизправния длъжник. Без значение е дали волеизявлението е направено преди
подаването на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в исковата
молба. Обстоятелството, че исковата молба се отправя до съда, не може да
обоснове извод, че същата не се отнася за ответника. Когато ищецът е направил
искане за разваляне на договора от съда поради неизпълнение на задълженията на
ответника, волята за разваляне на възникналото между страните правоотношение е
точно и ясно изразена. С получаване на преписа от исковата молба ответникът е
уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора."
В настоящия случай е безспорно,
че правото на собственост върху имота, предмет на предварителния договор, не е
било прехвърлено на купувача в уговорения срок до 11.03.2021г.,напротив с
договор за покупко-продажба от 12.02.2020г.е прехвърлен на трето лице, т.е.
налице е неизпълнение от страна на продавача,което е породило преобразуващото
право на другата страна да развали предварителния договор с предявяване на
исковата молба. Съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде подходящ срок за изпълнение, когато
поради забавата на длъжника изпълнението е станало невъзможно или безполезно.
За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл. 87,
ал. 2 ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право на разваляне, т.
е. да докаже настъпването на някоя от предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД,
пораждащи право на разваляне без даване на срок за изпълнение. В настоящия
случай е безспорно, че собствеността върху процесния
имот е придобита от трето лице, поради което изпълнението на договора е станало
невъзможно, а и за купувача изпълнението на задължението на продавача е
безполезно.
С предявяването на исковата молба, ищецът е
упражнил правото си да развали сключения предварителен договор без да дава срок
за изпълнение. Принципът,
закрепен в чл. 88 ЗЗД е, че развалянето има обратно действие. Това правило
осигурява защита както на кредитора, така и на длъжника по разваления договор.
Изправната страна, която е престирала във връзка с
изпълнението на договора, но не е получила насрещно изпълнение, следва да получи обратно даденото. На осн.
чл.88, ал.1 вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД купувачът има
право да търси от всеки един от наследниците на продавача-длъжник платеното по договора или по 500 лв. от всеки един от тях.
Относно възражението на
ответницата Ф. ,направено едва в последното по делото заседание ,че е налице
неизпълнение на кредитора-ищец относно заплащане на цената по договора,съдът
намира същото а неоснователно.С договора,сключен на 06.10.2010г. Авиш Юсеинова Ф. се е задължила да продаде на М.С.Ч.
описания по-горе имот, за сумата от 3000 лв.,получена на датата на сключване на
предварителния договор от продавача,съгласно чл.1.1 от същия. Съгласно чл. II
„Купувачът се задължава да закупи подробно описания в пункт първи на този
договор недвижим имот,намиращ се в землището село Могилино,община Две
могили,област Русе за сумата 2500 лв.,които са изплатени напълно на продавача.“
Тълкувайки действителната воля на
страните по договора ,а и представените по делото доказателства-разписка от
06.10.2020г. е видно,че на 06.10.2010г.Авиш Юсеинова Ф.
е получила сумата от 2500 лв. от М.С.Ч.,каквато и сума продавача се е задължил
да заплати на купувача. Даже и да се приемe обратното и дължимата сума по договора да е
друга,то видно от чл. чл.1.1 от същия
е получена от
продавача на датата на сключване на договора,за което обстоятелство е налице
подпис в договора от продавача,който пък
подпис съобразно назначената СГЕ е изпълнен от лицето Авиш
Юсеинова Ф. .
По иска с правно основание чл.92
от ЗЗД.
По делото е установено, че
страните са били валидно обвързани от предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот. Установено е и че ответниците,наследници
на продавача не са изпълнили
задълженията си по предварителния договор да прехвърлят имота на ищеца купувач
в уговорения срок.При така установените факти, предявеният иск по чл. 92, ал.1 ЗЗД за заплащане на уговорената неустойка поради неизпълнение се явява доказан
по основание.
Основателно е и въведеното
своевременно от ответницата А.Р. възражение за прекомерност на уговорената
неустойка. При съществуваща възможност ищецът купувач да поиска обявяването на
предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, уговорената
в двоен размер на цената на имота неустойка се явява прекомерна –явно
несъответстваща на размера на вредите, които купувачът реално би претърпял от
неизпълнението. Действително, функциите на неустойката са не само обезпечителни
и обезщетителни, но и санкционни – размерът на
неустойката не може да бъде сведен до точния размер на вредите от неизпълнение,
тъй като това би обезсмислило санкционната функция на неустойката. Същевременно
обаче, при преценката за адекватност на неустойката следва да се съобрази
доколко тя превишава претърпените вреди, както и обичайната практика при
уговаряне на неустойка за вреди от неизпълнение на задължение за прехвърлян на
имот. Неизпълнението на задължението за прехвърляне на имот лишава купувача от
възможността за личното му ползване, съответно за реализиране на доходи от
отдаването под наем; лишава го и от възможността и да оперира със средствата,
платени на продавача като цена на имота. В конкретния случай тези вреди са
далеч под уговорения размер на неустойка от 5000 лева,т.к. видно от
предварителния договор чл.V от същия купувача не е бил лишен от ползването му,а напротив , поради което
неустойката като прекомерна следва да бъде намалена до размер на 2000 лева –
парична стойност надвишаваща, но не прекомерно с оглед санкционната функция на
неустойката действителните вреди, определени въз основа на средния пазарен наем
на земеделска земя в землището на с.Могилино, и който размер страните взаимно са договорили в чл.V от договора.
Съдът констатира,че ищеца не е
внесъл изцяло дължимата д.т.по уважените искове,предявени в условията на
евентуалност,като д.т. по първия иск-чл.55,ал.1 пр.3 от ЗЗД е 100 лв.,а по
втория с пр.квалификация чл.92 от ЗЗД е в размер на 200 лв.,която следва да
бъде събрана по реда на чл.77 от ГПК,след като бъде приспадната сумата от 55
лв.,внесена при образуване на делото по главния иск.
Относно разноските –същите се
дължат по съразмерност.
За исковото производство по
евентуалните искове разноските на ищеца
са общо 465 лева,съобразно представения списък ,като му се дължат съобразно
уважената част от исковете сума в размер на 279 лв.,която следва да бъде
заплатена от ответниците по евентуалните искове.
С оглед неосновтелността
на главния иск с квалификация чл. 26.ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ на ответниците също се дължат
разноски,а именно на ответницата А.Р. сумата от 600 лв.,представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение ,а на ответника В.А. сумата от 1800лв.
отново за заплатено адвокатско
възнаграждение,които суми при липса на възражение за прекомерност от страна на
ищеца следва да се присъдят в претендирания им
размер.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.Ч., ЕГН ********** ,чрез адвокат
Б. Георгив против Ф.С.Ф.,ЕГН **********, Ю.Ф.С.,ЕГН **********,
С.Ф.С.,ЕГН **********, Я.Ф.С.,ЕГН **********, А.Ф.Р.,ЕГН ********** и В.Г.А.,ЕГН
**********, иск с правна квалификация
чл. 26.ал.1 от ЗЗД вр. чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ-за обявяване за нищожен Договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариалния акт за
покупко-продажба № 133, том I, peг.№ 943, дело №
92/2020г. на нотариус Сашенка Константинова, вписан в
Службата по вписвания град Бяла с вх.peг. № 377 от
12.02.2020г., акт № 191, том I, дело № 186,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ф.С.Ф.,ЕГН **********, Ю.Ф.С.,ЕГН
**********, С.Ф.С.,ЕГН **********, Я.Ф.С.,ЕГН **********, А.Ф.Р.,ЕГН **********,като
наследници на Авиш Юсеинова Ф.,починала на
25.11.2017г. да заплатят на М.С.Ч., ЕГН **********
сумата в общ размер на 2500 лв.,(две хиляди и петстотин лева),респективно по 500 лв. за всеки един от тях, получена с оглед отпаднало основание – развален
предварителен договор от 06.10.2010г., на основание чл.55, ал.1, пр.3, вр.чл.87 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на образуване на настоящото дело-10.06.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ф.С.Ф.,ЕГН **********, Ю.Ф.С.,ЕГН
**********, С.Ф.С.,ЕГН **********, Я.Ф.С.,ЕГН **********, А.Ф.Р.,ЕГН **********,като
наследници на Авиш Юсеинова Ф., починала на
25.11.2017г., да заплатят на М.С.Ч., ЕГН
**********, сумата в общ размер на 2000 лв./ две хиляди лева/,респективно по
400 лв. за всеки един от тях, на основание чл.92 ЗЗД във връзка с точка III
(римско три) от предварителен договор от
06.10.2010г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на образуване на настоящото дело-10.06.2020г.
до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Ф.С.Ф.,ЕГН **********, Ю.Ф.С.,ЕГН
**********, С.Ф.С.,ЕГН **********, Я.Ф.С.,ЕГН **********, А.Ф.Р.,ЕГН **********
да заплатят на М.С.Ч., ЕГН **********
сумата от 279.00 лв./двеста седемдесет и девет лева/,представляваща разноски по
делото,съобразно уважената част от исковете по чл.55, ал.1, пр.3, вр.чл.87 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.С.Ч., ЕГН ********** да
заплати на А.Ф.Р., ЕГН ********** сумата в размер на 600.00лв./шестстотин
лева/,представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М.С.Ч., ЕГН ********** да заплати на В.Г.А.,ЕГН ********** сумата в
размер на 1800.00лв./хиляда и осемстотин лева/,представляваща направени по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.Ч., ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на РС-Бяла сумата в
размер на 245.00лв./двеста четиридесет и пет лева/,представляваща дължима, но
незаплатена такса по предявените в
условията на евентуалност искове по чл.55,ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД .
Решението е постановено при участието на трети
лица-помагачи -Ф.С.Ф., Ю.Ф.С., С.Ф.С., Я.Ф.С., А.Ф.Р.
.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: