МОТИВИ по НОХД 110/2018г.по описа на СГС-НО, 2 състав
В
Софийски градски съд – Наказателна колегия е внесен обвинителен акт срещу Д.Р.М.
за това, че на 10.08.2017г. в къща с дворно място, намираща
се в гр.София, ул. „*******направил опит да отнеме
чужди движими вещи на обща
стойност 327.85 лева от владението на
Н.Н.Д. с намерение противозаконно
да ги присвои
като употребил за това сила
и опитът за грабеж е придружен с опит за убийство
на Н.Н.Д. като деянието останало недовършено поради независещи от дееца
причини – престъпление по чл.199, ал.2,
т.2, пр.2 вр. чл. 198, ал.1
вр. чл.18, ал.1 НК.
В хода на първостепенното производство
подсъдимият изрази ясната си воля съдебното следствие да протече по реда на
диференцираната процедура, визирана в глава 27 НПК, като призна изцяло фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не бъдат
събирани доказателства за тези факти. Съдебният състав, след преценка на
доказателствената маса, установи, че самопризнанието на подс.
Д.М. се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, в
резултат на което съдебното следствие пред настоящата инстанция протече по реда
на съкратената процедура без провеждане разпити на свидетели и изслушване
заключения на експертизи.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
спрямо Д.М. обвинение, което, според него, се доказва от самопризнанието на
подсъдимия и от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съобразявайки
вида на процедурата, по която премина съдебното следствие, прокурорът не
анализира наличните доказателствени източници, а се фокусира върху наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия. Представителят на държавното
обвинение коментира младата възраст на М. и за това претендира налагане на
наказание „лишаване от свобода“ около предвидения специален минимум, което да
бъде редуцирано при условията на чл.58а НК с 1/3 и бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. Моли да бъде извършено и групиране на наказанията.
Служебният защитник на подс. Д.М. в своята
пледоария се спира на направеното от подзащитния й
самопризнание, което определя като израз на самокритично отношение към
деянието. На тази основа и преценявайки младата възраст на М. моли съда да
съобрази вида и размера на наказанието.
Подсъдимият Д.М.,
както бе отбелязано, признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и поддържа заявеното от своя защитник. Моли за налагане на по-леко наказание
и при дадената му възможност за последна дума изразява съжаление за
извършеното.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства установи следната фактическа обстановка, която
е тъждествена в отразената в обвинителния акт, предвид процедурата, по която
протече съдебното следствие пред съда:
Подсъдимият
Д.Р. М.е роден на ***г***, български гражданин, неженен, без образование,
осъждан, безработен, ЕГН **********.
Св.Н.Д. и св.Д.Р.живеели
в къща с дворно място, находяща се в гр.*******. В
дворното място се намирала постройка - лятна кухня, обитавана от двамата
свидетели и друга сграда, която била в процес на доизграждане. Лятната кухня се
намирала на около 10 метра от дворната врата на имота, като до нея се стигало
по пътека, покрита с камъни. На 10.08.2017 г. около 15.55 часа св.Н.Д. се
намирала в двора на къщата си на горния адрес. По същото време подс. М. ***. Приближавайки къщата на св.Д., подсъдимият
взел решение да влезе в имота и противозаконно да отнеме движими вещи, които да
продаде впоследствие, за да се сдобие с парични средства. По неустановен по
делото начин М. успял да влезе в имота, обитаван от св.Д., където забелязал
самата пострадала. Приближил се към нея и й поискал пари. Тя му казала, че няма
пари и тогава подсъдимият взел камък от пътеката, свалил носената от него
тениска, в която увил камъка и започнал да нанася множество удари с камъка по
тялото на Д. в областта на главата й като продължил да й иска пари. Нанасяйки
удари с камък в областта на главата на Д., той й причинил множество разкъсно-контузни рани на главата, счупване на черепа,
контузия на мозъка, подкожен хематом на лявото око, счупване на предната и
страничната стена на лявата горна челюст в областта на синуса й, счупване на
лявата яблъчна кост, кръв в левия горночелюстен
синус, кръвонасядане на лявата очна ябълка, двустранни
контузионни огнища слепоочно и теменно вляво, вентрикуларната система с компресия и дислокация. След като
по този начин сломил съпротивата на Д., М. влязъл в постройката - лятна кухня и
започнал да търси предмети, които да отнеме. Върху маса в помещението подс. М. забелязал плазмен телевизор марка „Самсунг“ с диагонал на екрана 81 см /32 инча/ на стойност
277.50 лева. Извадил от телевизора кабелите за захранване с ток и антената и го
поставил в кашон, който преместил до входната врата на помещението. Върху
масата забелязал един брой мобилен телефон марка „Нокия“
модел „Е 51“ на стойност 34.50 лева. От закачалка взел една мъжка чанта от
изкуствена материя, черна на цвят, на стойност 1.60 лева, в която поставил
мобилния апарат, а самата чантичка с мобилния апарат поставил върху шкаф под
закачалката. Подсъдимият взел и пластмасов часовник марка „Crivit“
с гумена
каишка, на стойност 10.00 лева; калъфче от изкуствена материя, съдържащо
комплект от 5 броя накрайника за отвертка и 1брой пила, с един брой дръжка на
стойност 4.20 лева и паричната сума от 0.05 лева, които намерил на различни
места в помещението. Тези вещи М. сложил в джобовете на носените от него дънкови панталони - часовника в предния десен джоб, монетите
- в левия преден джоб на дънките, а комплектът с
отвертки - в задния десен джоб на дънковия панталон. Докато
подсъдимият се намирал в лятната кухня, св.Д. се приближила към входната врата
на дворното място, която била заключена и започнала да вика за помощ. На
виковете й за помощ се отзовала св.Ц.Ц., която при
отиването си до входната врата на имота забелязала пострадалата, чието лице
било обляно в кръв. Св.Ц.веднага сигнализирала на
тел. 112. Пристигналите на място полицейски служители - свидетелите С.П.и Н. Р.забелязали
в двора св.Д., която имала кръв по главата и хематом на лявото око като в този
момент пристигнал и св.Д.Р.- брат на св.Д., който отключил входната врата на
двора и заедно с полицейските служители влязъл в двора. Полицейските служители
се насочили към лятната кухня в дъното на двора - при влизането си установили
безпорядък в помещението, а под легло и маса в помещението забелязали Д.М., който
лежал по корем, като го задържали. При извършен негов обиск и изземване у него били
намерени и иззети пластмасов часовник марка „Crivit“ с гумена каишка, шест
броя монети, калъфче от изкуствена материя, съдържащо комплект от 5 броя
накрайника за отвертка и 1брой пила, собственост на св. Д.Р.. Пострадалата Н.Д.
била транспортирана от екип на спешна помощ в лечебно заведение, където й била
оказана незабавна медицинска помощ.
Изложената фактическа
обстановка се обосновава както от самопризнанието на подсъдимите и подкрепящите
го доказателствени източници от досъдебната фаза на процеса - свидетелските
показания на Н.Д., С.П., Н. Р., Д.Р., Ц.Ц., А.Д.и С.Н.,
така и от писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за обиск на
подсъдимия, протокол за оглед на веществени доказателства и приложени към тях
фотоалбуми, от заключенията на съдебно – психиатрични експертизи на подсъдимия М.
и св. Н.Д., съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, съдебно - оценителна
експертиза и дактилоскопна експертиза, както и от писмените
доказателства – медицинска документация за Н.Д. и справка за съдимост на
подсъдимия.
От
показанията на св. Н.Д. се установява времето
и мястото на извършване на деянието, които показания корелират
с показанията на св. Ц.Ц., възприела непосредствено
след извършеното физическото състояние на Д.. Полицейските служители – свидетелите
П.и Р., пристигайки почти непосредствено след извършеното на
местопроизшествието, освен, че възприемат обективни данни за действия на
извършителя по търсене на вещи, които да отнеме, установяват и самия извършител
– подсъдимия Д.М., намиращ се под маса в лятната кухня на местопроизшествието и
приготвени за отнемане вещи и други, иззети при негов обиск от дрехата, с която
бил облечен. Допълнителна подкрепа носената от описаните източници информация
намира и в показанията на поемните лица на обиска на
подсъдимия – свидетелите Н.и Д.. Тези
гласни доказателствени източници намират своята опора и в обективираното
чрез писмените доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие и на обиск на подсъдимия, при които, при спазване на
процесуалните изисквания /за което свидетелстват и А.Д.и С.Н./. Съдебният състав цени и заключенията на
съдебно-медицинската експертиза, която дава отговор на въпросите относно
причинените на Н.Д. наранявания, техният медико-биологичен характер и механизма
на получаването им, депозирайки становище, че с нанасяне на удар в главата на
пострадалата от страна на подсъдимия е бил застрашен нейният живот.
Установените
от съда фактически положения го мотивират да приеме, че подсъдимият Д.Р.М. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.2 , т.2
вр. чл. 198, ал. 1 вр.
чл.18, ал.1 НК – на 10.08.2017г. в къща с дворно място,
намираща се в гр.София, ул. „*******направил опит да
отнеме чужди движими вещи на
обща стойност 327.85 лева от владението
на Н.Н.Д. с намерение противозаконно да ги присвои като
употребил за това сила и опитът
за грабеж е придружен с опит за убийство на
Н.Н.Д. като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини. Извършеното
е останало във фазата на опита, тъй като подсъдимият не е могъл да реализира
трайна фактическа власт върху тях поради намеса на полицейските служители,
уведомени от св. Ц.Ц.. Наред с това М. е извършил
престъплението против собствеността, съпроведено с
опит за убийство на Н.Д., тъй като нанасяните удари са в жизненоважни части на
тялото – главата, от които е настъпила контузия на мозъка и без своевременна
помощ е била налице опасност за живота на пострадалата, а тези действия спрямо
телесната й неприкосновеност са насочени към промяна на вещите от патримониума на Д. в този на М..
Доказателства
относно авторството на подсъдимия Д.М. в осъществяване на деянието са описаните
свидетелски показания, заключението на дактилоскопната
експертиза, установяваща идентичност между отпечатъци на подсъдимия и следи
върху вещи, намиращи се в помещението, една от които е и предмет на престъпно
посегателство, както и обективираното в протокол за
оглед на местопроизшествие.
За осъществяване на деянието и налагане на своя трайна
фактическа власт върху паричната сума подсъдимият Д.М. е употребил сила спрямо
тялото на пострадалата, удряйки главата й с немалък по размери камък.
Упражнената сила е насочена пряко към преустановяване на фактическата власт на
пострадалата върху вещите и реализиране на своя власт върху тях.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал, че отнема от владението на другиго движими вещи, владяни от него, за да осъществи той своя трайна фактическа
власт върху тях чрез упражняване на сила като пряко е целял настъпването на
вредоносните последици.
Причини
за извършване на престъплението са както ниското правосъзнание
на подсъдимия, така и неуважението към правото на собственост, телесна
неприкосновеност и живот на личността.
В
санкционната част на разпоредбата на чл. 199, ал. 2, т.2, пр.2 НК са визирани
наказания “лишаване от свобода” от 15 до 20 години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на
цялото или част от имуществото на виновния.
При
определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия М.,
съдебният състав съобрази съкратената процедурата, по която протече съдебното
следствие, определена от самопризнанието, което направи подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даваната от материалния
закон привилегия при подобно признание. В този смисъл съдът счита за ненужно да
коментира налагане на наказание доживотен затвор без замяна, тъй като съгласно
нормата на чл.58а, ал.2 НК в процедура по чл. 373, ал.2 НПК това наказание не
се налага. За да бъде наложено наказание доживотен затвор, съгласно
разпоредбата на чл.38а, ал.2 НК, извършеното престъпление трябва да е
изключително тежко. В конкретния случай извършеното е останало на фазата на
опита като от данните по делото се установява, че състоянието на пострадалата Д.
е подобрено и тя се възстановява физически. Именно поради това и позицията на
този съдебен състав е, че следва да определи наказанието в рамките на определеното
друго наказание – лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години, което
наказание съответства на конкретиката на извършеното
и на личността на подсъдимия. Наред с
това следва да бъде съобразена и процедурата, по която протече съдебното
следствие пред настоящата инстанция, при която, съобразно правилата на чл.58а,
ал.1 НК съдът е длъжен да намали с 1/3 определеният размер на наказанието на
подсъдим, направил самопризнание по реда на чл.371, т.2 НПК. При определяне
размера на наказанието съдът прецени наличието на множество – девет на брой - предходни
осъждания на подсъдимия Д.М. за осъществени престъпления от същия вид, за които
са му налагани наказания „пробация“ или „лишаване от
свобода“, чието изтърпяване е отложено за определен изпитателен срок. Очевидно
е, че те не са могли да изиграят превантивна роля спрямо него. Не може да бъде
подминат и фактът, че очевидно престъпната деятелност на М. ескалира с
извършване на грабеж, придружен с опита за убийство, както и че то е
осъществено по-малко от месец от влизане в сила на присъда /на 27.07.2017г./ за
извършено престъпление, насочено отново към нарушаване правото на собственост. Всичко
това съдът отчете като отегчаващи отговорността на М. обстоятелства. Младата
възраст на подсъдимия, върху която акцентират прокурорът и защитата, съдът
отчете като смекчаващо такова, но единствено обстоятелство. Преценявайки относимостта на посочените, влияещи върху преценката на
съда при определяне размера на санкцията на М., обстоятелства, съдът прецени,
че наказанието следва да бъде „лишаване от свобода“ и размерът му сочи на
налагане над средния, визиран в приложимата правна норма и този размер като
адекватен за подсъдимия съдът отмери на 18 години лишаване от свобода, който
след приложението на чл.58а, ал.1 НК и редуцирането му с 1/3 бе рамкиран на 12
/дванадесет/ години „лишаване от свобода”. Това наказание следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 59,
ал.1 НК от размера на определеното наказание бе приспаднато времето, през което
спрямо Д.М. е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано
от 10.08.2017г. до 27.01.2018г.
Поради осъдителния характер на постановената присъда и на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимият Д. Р. М. бе осъден да заплати направените
по делото разноски в полза на Държавата в размер на 517.67 лева и държавна такса в размер 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: