Определение по дело №638/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 октомври 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20197060700638
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                              381

гр. Велико Търново, 18.10.2019г.

 

Административен съд – гр. Велико Търново, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   МАРИЯ ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

   ИВЕЛИНА ЯНЕВА

   РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

 

разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 638/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 88 от Изборния кодекс ИК/.

Делото е образувано по жалба, подадена от С.П.А., в качеството му на представляващ Местна коалиция „БСП за България“ /ПП „Алтернатива за българско възраждане“, ПП „Движение 21“/, гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев“ № 2 срещу Решение № 1407-МИ/16.10.2019 г. на ЦИК, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 142/12.10.2019г. на ОИК Велико Търново, проведено на 12.10.2019 г. по Протокол № 22.

Като взе предвид приложените към преписката доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по издаване на обжалваното Решение № 142/12.10.2019г. на ОИК Велико Търново, проведено на 12.10.2019 г. по Протокол № 22 е във връзка със сигнал вх. № 235/11.10.2019г. – 15.15ч. от С.П.А. във връзка с нарушение на чл. 182, ал. 1 от ИК за извършено нарушение на изборното законодателство, изразяващо се в предизборна агитация в държавно учреждение, проведена на 11.10.2019г. в двора на Национален военен университет „Васил Левски“ в гр. Велико Търново.

Това решение е било оспорено пред ЦИК от С.П.А., в качеството му на представляващ Местна коалиция „БСП за България“ /ПП „Алтернатива за българско възраждане“, ПП „Движение 21“/, като ЦИК с Решение № 1407-МИ/16.10.2019 г. е отхвърлила жалбата по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ от ИК.

 Решението на ЦИК е било публикувано на 16.10.2019 г.

С жалба, подадена чрез ОИК – Велико Търново до Административен съд – Велико Търново на 18.10.2019 г., С.П.А., в качеството му на представляващ Местна коалиция „БСП за България“ /ПП „Алтернатива за българско възраждане“, ПП „Движение 21“/ е оспорил Решение № 1407-МИ/16.10.2019 г. на ЦИК, с доводи за неговата незаконосъобразност. Счита, че присъствието на посочени лица на трибуната, наред с официалните гости, представлява предизборна агитация по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ИК. Направено е искане съдът да отмени Решенето на ЦИК и да се постанови ново по същество на спора, с което да се уважи подадения сигнал и да се укаже на административния орган да предприеме законоустановените действия, съгласно изборния кодекс.

Съдът намира подадената жалба за недопустима, предвид следното:

На първо място, при постановяване на оспореното решение ОИК – Велико Търново е упражнила своите правомощия по чл. 87, ал. 1, т. 22 от ИК и с постановения отказ да уважи сигнала е преценила липса на нарушения на ИК. Упражняването на правомощията по чл. 87, ал. 1 от ИК от страна на общинската избирателна комисия, не е поставено зависимост от наличието на сигнал, включително и от други органи. По аргумент от това други лица, включително такива заявили участие в произвеждането на изборите за общински съветници или подали сигнал, нямат качеството на страна в образуваното административно производство и не са активно легитимирани на това основание да оспорват формирания акт на ОИК.

Съгласно изричната препращаща разпоредба на  чл. 498 ИК, правоотношенията по реализиране на административно-наказателната отговорност са предмет на общата регулация, регламентирана в ЗАНН. В Изборния кодекс само са уредени материалните състави на административните нарушения, предвидените за тях наказания и органите, конкретизирани в чл. 496 и чл. 497, компетентни да ги установят и да издадат наказателните постановления. Постановявайки решение за отхвърляне, ЦИК по същество е отказала да започне въз основа на подадения сигнал административно-наказателно производство по част трета от кодекса. В това производство, подателят на сигнала няма качеството на страна, тъй като целият административно-наказателен процес е властническа наказателна мярка, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред. Реализирането на държавната репресия не е поставено в зависимост от изразената воля на лица, извън субектите, изрично овластени от позитивното право да определят и да налагат конкретизирана юридическа санкция. Целта на административните наказания, ясно прогласена в чл. 12 ЗАНН е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите лица. Именно поради това законодателят с последното изречение на чл. 496, ал. 1 ИК е овластил съответната комисия да съставя акт за установяване на нарушение и по собствена инициатива. Подаденият сигнал или жалба имат само уведомителен ефект, без да пораждат право на заявителя на участие в административно-наказателното производство, включващо и право да обжалва отказ да се започне такова. Нещо повече - дори и да има лица, пострадали от нарушението, то законодателят е ограничил правата им с нормата на чл. 45, ал. 1 ЗАНН само до предявяване на искане за обезщетяване на причинени вреди. Ето защо регистрацията на политическата партия за участие в изборите с кандидат за кмет, не я прави заинтересована страна в производството пред ЦИК, проведено по неин сигнал. В този смисъл Определение № 11471/02.11.2015г. на ВАС по адм. дело № 12502/2015г., ІV о.; Решение № 3597/23.03.2017г. на ВАС по адм. дело № 3272/2017г., ІV о.;

В разглеждания случай липсват активно легитимирани лица, които да притежават законово защитен правен интерес от обжалване на поставеното решение на ОИК – Велико Търново. Съгласно чл. 147 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес е понятие, което се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. В съдебната практика и теорията е трайно установено разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпването на щета от изпълнение на административния акт. Правният интерес трябва и да е непосредствен, т.е. административният акт трябва да засяга правната сфера на оспорващия, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя. Наличието на правен интерес от оспорването, породен от засягане по негативен начин правната сфера на конкретния оспорващ субект, е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на всеки административен акт.

Предвид гореизложеното по делото не се установява обжалваното решение на ОИК – Велико Търново да засяга пряко и негативно правната сфера на Местна коалиция „БСП за България“ /ПП „Алтернатива за българско възраждане“, ПП „Движение 21“/, при което жалбата на последната е недопустима за разглеждане по същество и на това основание.

За пълнота на изложението настоящият състав посочва, че постановеният в това производство съдебен акт също не подлежи на инстанционен контрол.

 В чл. 58, ал. 3 от ИК, към който препраща чл. 88, ал. 2 от ИК, не е посочено, че определенията за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата срещу решенията на ЦИК, респективно на ОИК в хипотезата на чл. 88, ал. 1, от ИК са окончателни. Същевременно обаче в чл. 58 и чл. 88 от ИК липсва препращане към АПК относно реда на обжалване. С оглед предметния обхват на изборния кодекс, липсата на изрично препращане към реда на АПК при разглеждане на жалби срещу актове на ЦИК и ОИК и законодателното решение за окончателност на съдебното решение, установената съдебна практика безпротиворечиво приема, че в хипотезата на чл. 58, ал. 3 от ИК необжалваеми са всички съдебни актове.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

 

Воден от горното и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.П.А., в качеството му на представляващ Местна коалиция „БСП за България“ /ПП „Алтернатива за българско възраждане“, ПП „Движение 21“/, гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев“ № 2 срещу Решение № 1407-МИ/16.10.2019 г. на ЦИК, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 142/12.10.2019г. на ОИК Велико Търново.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 638/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                                                                            2.