№ 102
гр. Пазарджик, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500050 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд № 260149 от 14.07.2021г. допълнено
по реда на чл.247 от ГПК с решение №260218 от 20.12.2021г. постановени по
гр.д.№878/2020г. по описа на същия съд, на оС.ние чл.108 от ЗС, е признато
за установено в отношенията между СТ. ХР. Г., ЕГН ********** от гр.В. ул.
„Н. Б.” № 142 и АС. ХР. Г., ЕГН **********; ЗДР. М. Г., ЕГН **********;
ЕМ. АС. Г., ЕГН ********** и К. АС. Ч., ЕГН ********** и четиримата от
гр.В. ул.“У.“ №51, че СТ. ХР. Г., ЕГН ********** е собственик на имот
ЖИЛИЩНА СГРАДА /КЪЩА/ с идентификатор 10450.503.1611.1 по КККР
на гр.В. със застроена площ от 68 кв.м., находяща се в гр.В. ул.“Ж."№16,
построена в дворно място с идентификатор 10450.503.1611 по КККР на гр.В.
цялото с площ от 480кв.м., съставляващо УПИ XVIII-120 от кв.431 по
отменения план на гр.В. и ответниците А. Х.В Г., ЕГН **********; ЗДР. М.
Г., ЕГН **********; ЕМ. АС. Г., ЕГН ********** и К. АС. Ч. , ЕГН
********** и четиримата от гр.В. ул.“У.“ №51, са осъдени да отстъпят
собствеността и предадат владението на този имот на собственика. Със
1
същото решение са осъдени четиримата ответници да заплатят на СТ. ХР.
Г., с посочен адрес и ЕГН, сумата от 568,97лв. направените по делото
разноски.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ответника ЕМ. АС. Г., с вх.№263345 от 28.07.2021г. чрез
пълномощника си адв.Д.К.. Излагат се доводи, че производството пред
първата инстанция е протекло без знанието на жалбоподателя. Твърди се, че
от 01.04.2020г. той е извън пределите на Р България, книжата за образуваното
дело са получени от неговата майка на 09.12.2020г., но че същите не са му
предадени тъй като той се е намирал в Република Чехия, като престоят му е
продължил до 01.04.2021г., след което за кратко е бил в Р България като и
през този период книжата не са му предадени, след което заминал за
Германия, където понастоящем се намира. За воденето дело разбрал от
съпругата си К. АС. Ч., която към момента била в България и на 23.07. 2021г.
жалбоподателят се свързал с адвокат за предприемане на действия по
обжалването. Счита, че съдебният акт е постановен при неизяснена
фактическа обстановка при накърнено право на участие на жалбоподателя в
процеса. Твърди се, че процесната жилищна сграда е построена още през
1973г. от неговия дядо Х.Д. Г. и в нея са отгледани както бащата на
жалбоподателя- ответника АС. ХР. Г., така и ищеца СТ. ХР. Г., както и
всичките му лели и чичовци и че в сградата е отгледан и самия жалбоподател,
тъй како и семейството на бащата му е живяло там с кратки прекъсвания.
Твърди се още, че ищецът СТ. ХР. Г. не е строил в дворното място където се
намира процесната жилищна сграда нито през 1991г. нито преди това, нито
след това, като в имота е построено само от чичо му В.Х. Г., изградил гараж
долепен до жилищната сграда. Твърди се, че процесната жилищна сграда е
собственост по наследство на наследниците на Х.Д. Г., починал на
11.06.1979г., като ищецът като негов син притежава 1/6 ид.част от имота.
Твърди се, че жалбоподателят не е собственик в процесния имот, но същият
се намира в имота със съгласието на другите собственици-останалите
наследници на Х.Д. Г.. Твърди се още, че тези обстоятелства не са
установени в първоинстанционното производство поради нередовното
уведомяване на настоящия жалбоподател за процеса. На същият не бил
връчен препис от ИМ и от приложенията към нея с указания за
задължителното съдържание на отговора и последиците при неподаване на
2
такъв, както и с последиците от неупражняването на права; че за съдебните
заседания по делото жалбоподателят не е бил намерен на адреса посочен по
делото и се е считал за уведомен по реда начл.47 от ГПК. Моли да се приеме
от съда, че жалбоподателят не е загубил възможността на оС.ние чл.131 от
ГПК да направи възражения, да вземе становище по иска и да иска събиране
на доказателства за установяване на твърденията му. Счита, че са налице
особени непредвидени обстоятелства, които са му попречили да участва в
производството без това да е свързано с негова незаинтересованост или
небрежност. Твърди се, че жалбоподателят не е уведомен надлежно за това и
че срокът не е започнал да тече и извършеното с настоящата жалба
процесуално действие –становище, възражение и доказателствени искания са
своевременни. Доколкото жалбоподателят не желаел да изгуби срока по чл.64
ал.3 от ГПК, е направено искане за възстановяване на срока за отговор по
предявения от ищеца иск в хипотеза, че без това искане не може да се
приложи разпоредбата на чл.133 от ГПК като във връзка с твърденията, че
процесната жилищна сграда не е еднолична собственост на ищеца, а същият
притежава само 1/6 ид.ч. от нея по наследство както и че той не е извършил
строителството на процесната сграда, то да се приемат възраженията и да се
допусне събирането на доказателства-разпит на двама свидетели поименно
посочени за момента на построяването на процесната жилищна сграда, от
кого, кой е живял в сградата, пристроявана ли е сградата има ли и други
сгради в имота. Направено е доказателствено искане за приемане като
доказателства удостоверение за наследници на Х.Д. Г., както и да се задължи
ищеца С.Г. да представи по делото оригинал на документа, издаден в негова
полза за отстъпено право на строеж за процесната сграда. А за установяването
на особените непредвидени обстоятелства, възпрепятствали жалбоподателя
да вземе становище и участие в производството се представя удостоверение
за осигурено настаняване и трудов договор сключен на 21. 09.2020г. Моли да
се разпита като свидетел ЗДР. М. Г., също ответница по иска за да отговори
дали е предала адресираните до жалбоподателя книжа, получени от нея на
дата 09.12.2020г.
В първото по делото заседание по реда на чл.265 ал.1 от ГПК и по
искане на трима от ответниците по предявения иск АС. ХР. Г., ЗДР. М. Г. и
К. АС. Ч., чрез адв. К., за присъединяване към въззивната жалба, въззивният
съд е допуснал присъединяване към жалбата на ЕМ. АС. Г.а и на посочените
3
трима ответници, които заявяват, че поддържат така подадената въззивна
жалба и молят да бъде уважена.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, от ищеца СТ. ХР. Г. чрез
пълномощника си адв.Т., в който се излагат доводи за неоС.телност на
жалбата и за правилност на обжалваното решение. Поддържа, че съдът
правилно е възприел фактическата обстановка и е постановил
законосъобразно решение. Оспорва се довода в жалбата за незнание на
жалбоподателя за развилото се производство пред първоинстанционния съд
доколкото жалбоподателят посочва за свой адрес, адреса на който пребивават
родителите му - неговата майка З., баща АС. ХР. Г., както и съпругата му К.,
настанили се там през 2019г. без знанието на ищеца и че жалбоподателят е
обитавал имота съвместно с родителите си, който е на ищеца. Като
недостоверни се квалифицират твърденията в жалбата за невръчени на
жалбоподателя съобщения от майка му и несподелено с него за воденото
дело, тъй като спорът касае семеен проблем и че този ответник е присъствал
на полицейските проверки, поради което счита, че е недостоверно
твърдението че не е информиран и не му е връчено съобщение, още повече,
че на 04.04.2021г. в съобщението е отбелязано, че не е намерен на адреса, за
разлика от други връчвания в които е отбелязано ,че е извън страната. Счита,
че с поведението в производството ответниците целят отлагане на процеса
във времето, и шиканират. Оспорват се като безпочвени, несъстоятелни и
недостоверни твърденията, че къщата не е строена от ищеца и че по делото са
представени надлежни писмени доказателства-договор за отстъпено право на
строеж, заповед и строително разрешение от 1992г. на община В. което
обезсмисляло искането за допускане на свидетелски показания
противоречащи на писмените такива. Коментирано е процесуалното
поведение на ответника и баща на жалбоподателя АС. ХР. Г. пред първата
инстанция насочено към съзнателно отлагане на заседанията въпреки
предоставена от съда възможност за назначаване на служебен защитник, от
която не се възползвал и не е поискал допускане на свидетелски показания.
Твърди се, че ответниците са се настанили в имота през 2019г. без знанието
на ищеца поради което последният предприел действия за защита чрез
прокуратурата и че предвид представеното удостоверение за наследници с
жалбата ответниците по иска са живеели на ул.“У.“ №51, тоест че същите
никога преди 2019г. не са живеели на процесния имот и не са претендирали за
4
него. Моли съдът да приеме, че жалбоподателят е знаел за воденото дело,
както баща му така и той е имал възможност да поиска изслушване на
свидетели и събиране на други доказателства, но същите не са се възползвали
Счита за недопустимо искането за допускане на свидетелски показания при
наличие на нотариален акт за собственост, издаден въз оС. на надлежни
писмени доказателства. Моли да се отхвърли жалбата и се потвърди
обжалваното решение.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ЕМ.
АС. Г. и присъединилите се към нея по реда на чл.265 ал.1 от ГПК трима
ответници в производството пред първата инстанция, както и
постъпилия отговор от насрещната по спора страна СТ. ХР. Г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявен е ревандикационен иск за собственост с правно оС.ние в
чл.108 от Закона за собствеността за приемане на установено по отношение
на ответниците А.Х. Г., ЕГН-**********, ЗДР. М. Г., ЕГН-**********,ЕМ.
АС. Г., ЕГН-********** и К. А. Ч.,ЕГН-**********, че ищецът СТ. ХР. Г.
ЕГН-**********, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.В. ул.“Ж.“
№16 по документи, а по старо наименование ул.“Н. Б.“ №142, представляващ
жилищна сграда/къща/ с идентификатор 10450.503.1611.1 по КККР на гр.В.
със застроена площ от 68кв.м. и ответниците се осъдят да предадат на ищеца
владението на имота с присъждане на разноските.
В иС.та си молба против посочените ответници, ищецът СТ. ХР. Г.
поддържа, че е собственик на жилищна сграда/къща/, находяща се в гр.В. на
ул.“Ж.“ №16 по документи, а старо наименование улица“ Н. Б.“ №142, с
идентификатор 10450.503.1611.1 по КККР на гр.В. със застроена площ от
68кв.м.. Твърди, че владее имота на оС.ние отстъпено право на строеж /ОПС/
със заповед №412 по 06.06.1991г. на Община В.. Твърди, че на следващата
година 1992г. е построил намиращата се в имота жилищна сграда, входирал
молба до Общината за закупуване на имота. Твърди, че периодично от години
излиза заедно със семейството си зад граница за реализиране на финансови
доходи, работи по 6-7месеца и се завършат в Р България в домът им в гр.В..
Твърди, че през лятото на 2019г. когато се прибрал със семейството,
5
установил, че ответниците -брат му А., синът му Е. и съпругите им, се
нанесли да живеят в собствения на ищеца дом и отказвали да го напуснат,
били агресивни и ищецът бил подложен на психически тормоз, като
ответниците закупили тухли за да извършват допълнително застрояване.
Заради отказа да освободят имота, ищецът сезирал Районна прокуратура-В.
като между временно ищецът и семейството заминали зад граница. Ищецът
установил, че с постановление на РП-В. от 13.09.2019г. е отказано да се
образува наказателно производство, поради заявеното от последните пред
полицейските органи, че те живеят в съседната къща, а не в тази на ищеца.
Ищецът твърди, че през 2020г. се завърнал обратно в България и намерил
същите лица в къщата му, които продължавали да живеят там и ищецът и
семейството му били изгонени с отправени заплахи за физически
посегателства, закани за пребиване, заплаха с убийство, но че няма да
позволят на ищеца да влезе в къщата си по документи-разрешително за
строеж от 28.02.1992 и владяна от 30г.Твърди, че за пребиваването на децата
със семействата си в България наел квартира за срока на престоя им в
България. Ищецът входирал жалба в РУ- на МВР -В. и разбрал от
полицейските служители, че ответниците обещали да напуснат къщата
доброволно. Ищецът посочва действия на трето лице Д.М.Ч. по изнасяне на
врата от жилището, срутване на изградена външна тоалетна, почупени
прозорци на къщата, извадена дворна чешма с принадлежностите. Моли
ищецът СТ. ХР. Г. да се приеме за установено по отношение на ответниците,
че е собственик на недвижим имот представляващ жилищна сграда /къща/ с
идентификатор 10450.503. 1611.1 по КККР на гр.В. със застроена площ от
68кв.м., находяща се в гр.В. на ул.“Ж.“ №16 по документи, а старото
наименование ул.“Н. Б.“ №142, и да се осъдят ответниците да му предадат
владението върху имота с присъждане на разноските.
Няма постъпи отговори на иС.та молба по реда на чл.131 от ГПК от
ответниците по иска.
Пред въззивната инстанция и предвид установеното, че ответникът ЕМ.
АС. Г. не е бил редовно уведомен и призован по делото и не са му били
връчени своевременно книжата по иС.та молба, и по този начин е бил лишен
от възможността да подаде своевременно отговор на иС.та молба и да
ангажира доказателства, поради което въззивният съд е приел, че е налице
хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК като е признал за процесуално допустими и
6
непреклудирани заявените от жалбоподателя възражения по съществото на
спора както и е допуснал събиране на част от доказателствата, заявени с
въззивната жалба и допълнени в откритото съдебно заседание.
Пред първата инстанция ищецът СТ. ХР. Г. е представил констативен
нотариален акта за собственост въз оС. на писмени доказателства №52,том I
,рег.№1005, дело №49 от 09.06.2020г., на нотариус Е. Ч., с рег.№649 на
Нотариалната камара, с район на действие РС-В. според който С. и Е. Г.и са
признати за собственици в режим на съпружеска имуществена общност на
жилищна сграда /къща/ с идентификатор 10450.503.1611.1 по КККР на гр.В.
одобрени със заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес
на сградата- гр.В. п.к.4600, ул.“Ж.“ №16, със застроена площ от 68кв.м., по
скица, брой етажи-един, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна,
номер на имота по предходен план -120, построена в поземлен имот с
идентификатор 10450.503.1611 по КККР на гр.В. като последното изменение
на КККР, засягащо ПИ е от 25.03.2020г.,с адрес на ПИ-ул.“Ж.“ №16, целия с
площ от 480кв.м., с трайно предназначение на територията-Урбанизирана,
начин на трайно ползване -ниско застрояване до 10м.,стар идентификатор-
няма; номер по предходен план – имот №120, от кв.431; парцел XVIII, при
граници и съседи:-ПИ с идентификатори-10450.503.1879; 10450.503.1607;
10450.503. 1608; 10450.503.1610; 10450.503.1674 и 10450.503.1630; и който
ПИ не е предмет на нотариалния акт. В нотариалният акт изрично е посочено,
че същият се съставя въз оС. на документи, установяващи право на
собственост като договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя
от 06.06.1991г. на ОНС-В. на парцел ХVІІІ /приложен към отговора на
въззивната жалба/; заповед №412 от 06.06.1991г. на ИК на ОбНС-гр.В. за
възмездно отстъпване на право на строеж, върху същия държавен имот за
строеж на ново жилище в имот ХVІІІ /приложена към отговора на въззивната
жалба/; скица по обезсиления план №267 от 10.06.2019г. на общ.
В./приложена към иС.та молба/; Строително разрешение №16 от 28.02.1992г.
на Община В. /приложено към отговора на въззивната жалба, както и към
преписката с комплект строителни книжа, представена от въззивния
жалбоподател/; удостоверение за данъчна оценка; скица на сграда №15-
512269 от 10.09. 2019г. /приложена към иС.та молба/ ; справка по КК от
08.06.2020г. на СГКК-Пазарджик. Приложена е по делото скицата на сградата
по обезсиления план №267 от 10.06.2019г., /описана в нотариалния акт/
7
според която за имот №120 е образуван УПИ XVIII в кв.431 по кадастралния
план на гр.В. одобрен със заповед №1812 от 12.10. 2016г. обезсилен и
регулационен план, одобрен със заповед №470 от 31.07. 1987г. на Кмета на
Общината, като според скицата имот №120 от който е образуван УПИ XVIII
в кв.431 по кадастралния план/пълен номер 5090120, е с площ от
481кв.м., отреден за жилищна застрояване, записан като собственост на
Община В. с приложена регулация, като в имота има две
сгради-№509.120.1 на един етаж, масивна жилищна сграда еднофамилна
на 67кв.м. и втора сграда №509.120.2.-на един етаж, масивна, хангар, депо,
гараж на 47кв.м. В скицата е записано, че се издава от Община В.-ТСУ, като
имота се намира на ул.“Ж.“№16 и се издава за да послужи за проектиране и
ръкописно е записано на „СТ. ХР. Г.-ОПС със заповед №412 от
06.06.1991г.“./Молбата за издаване на скицата е от 10.06.2019г. /.
Разположението на сградите /жилищната сграда и гаража/ е сключено /едно
до друго/ и приблизително заемат средната и югозападна част на УПИ ХVІІІ-
120, като гаражът е разположен по-близо до югозападната граница- уличната
регулация на югозапад о.т.2701 /509.9010-улица/и на южната част откъм
границата със съседния УПИ ХVII-116,118. Масивната еднофамилна
жилищна сграда на 68кв.м.-№509.120.1 се намира източно и североизточно от
гаража, долепена е до него с част от южната и със западната стена като
обхваща средната и източната част на УПИ. Други сгради в имота на Община
В. по скицата №267 от 10.06.2019г. няма нанесени и заснети, нито има
записване в скицата, че масивната жилищна сграда е записана на името на
СТ. ХР. Г.. В скицата няма записване процесните две сгради 509.120.1 и
509.120.2 кога са построени и са нанесени по плана. Съгласно скица на
сграда №15-512269 от 10.06.2019г. издадена от Службата по геодезия,
картография и кадастър-гр.Пазарджик, с идентификатор 10450.503.1611.1 по
КККР на гр.В. одобрени със заповед №РД-18-1214 от 06.06.2018г. на ИД на
АГКК, с административен адрес на сградата ул.“Ж.“ №16 в гр.В. е записано,
че същата е разположена в ПИ с идентификатор 10450.503.1611, с площ от
68кв.м., на един етаж и представлява еднофамилна жилищна сграда, като на
скицата е отразено, че жилищната сграда е записана като собственост на СТ.
ХР. Г. по договор за отстъпено право на строеж от 06.06.1991г., издаден от
община В.. На скицата в имота е нанесена и сграда №2. Конфигурацията на
двете сгради по скицата по КККР на СГКК -Пазарджик е идентична с
8
конфигурацията, месторазположението, ориентираност в посоките спрямо
поземления имот в който се намират двете сгради по скицата №267 от
10.06.2019г. по обезсиления Кадастрален план и действащ регулационен
план на гр.В. от 1987г. За да откаже на образува досъдебно производство за
самоуправство срещу ответниците по иска , РП-В. е констатирала, че между
страните не е налице установен имуществен спор наличен преди и по време
на извършването на посочените действия, като прокуратурата приема, че
ответниците не живеят във въпросната къща, а в друга съседна къща, която
обаче по никакъв начин не е индивидуализирана, в кой имот попада и какво
представлява, доколкото в процесния има само една жилищна сграда и дали
в случая не е налице грешка в обекта на обитаване или нещо друго, като не е
изследван този релевантен въпрос от прокуратурата, в хипотеза на приложени
към прокурорската преписката скици на имота и документ за собственост.
Издадено е удостоверение №********** от 05.06.2020г.за данъчна
оценка на жилищната сграда с идентификатор 10450.503.1611.1 в кв.431 в
парцел XVIII като същата е записана на името на ищеца и на съпругата му,
имотът е деклариран на името на ищеца и на съпругата му, но няма посочена
дата. Като административен адрес на сградата е записан същия адрес -гр.В.
ул.“Ж.“ №16.
Предвид липсата на постъпили отговори на иС.та молба и незаявени
каквито и да било оспорвания на фактите и обстоятелствата изложени от
ищеца, оспорване на писмените доказателства и истинността на писмените
документи, е разпитана като свидетел А. С. Ч., дъщеря на ищеца която
установява, че знае, че нейната баба имала малка къща, която е била бутната,
след което е била построена къщата от ищеца. Знае, че в тази къща баба й е
живяла до своята смърт, а чичото на свидетЕ.та живеел в асфалтова база,
имал е къща в А. като построил още една къща до тази на ищеца. Знае, че
баща й е построил къщата през 1990г. Знае, че чичо й е построил къща в
асфалтовата база, но я е продал. Обяснява, че по времето когато баща й е бил
в чужбина, чичо му се нанесъл с другите ответници в къщата на баща й,
между роднините възниквали разправии, гонитби, налитане на бой и други.
Знае, че ответниците са били разпитвани от полицията, като последният път
обещали да напуснат къщата, но въпреки обещанието не са се изнесли.
Пред въззивната инстанция и при условията на чл.266 ал.3 от ГПК от
9
въззивника ЕМ. АС. Г. е представено заверено копие от строителни книжа-
скица-виза и одобрени архитектурни проекти, с възложител ищеца СТ. ХР. Г..
Съгласно дело от 1992г. на Проектантско бюро гр.В. в строително
разрешение №16 от 28.02. 1992г. с наименование „Проект за нова
жилищна сграда“ в парцел XVIII-общински, кв.431 гр.В. в което е
приложена скица с виза на общински народен съвет -В. отдел “Архитектура и
Благоустройство“ №525 от 10.VII.1991г. на парцел XVIII -общински, кв.431
за кв.А., е записано и още, че за имота е вписано отстъпено право на строеж
на СТ. ХР. Г. по зап.№412 /06.06.1991г.. В скицата собственоръчно е записано
„Разрешава се проектиране на жилищна сграда по нанесеното с червено
петно, съгласно решение и протокол №5/16….1991г., с цокъл -1.20м.;
стреха—до 8.50м. и покриване-четирискатно от дата 16.07.1991г., подписано
от началник отдел И.Д., по дворищно-регулационен план утвърден със
заповед №470 от 31.07.1987г. и застроителен план, утвърден със заповед
№388 от 29.05. 1990г. На приложената скица с виза е видно, че в процесният
общински УПИ XVIII в кв.431 в кв.А. е ситуирана съществуваща на място
масивна жилищна сграда и паянтова плевня, разположени в средната и в
южната част на УПИ, с правоъгълна форма , с входно стълбище откъм юг,
както и паянтова жилищна постройката разположена близо до северната
регулационна граница на УПИ с УПИ XIX и разположена откъм
североизточната част на УПИ, като няма данни на квадратурата им.
Обособеното строително петно на проектираната жилищна сграда нанесено в
червено на скицата се намира в северозападната част на УПИ, граничи от
двете страни с масивната жилищна сграда, като стените им са частично
долепени/ на ъгъл от юг и от изток-спрямо строителното петно// като
строителното петно е разположено на запад и на север и от съществуващата
жилищна сграда, има неправилна форма и почни достига на западната улична
регулация, тоест конфигурацията на проектираната жилищна сграда е намира
и е разположена северно и западно от съществувалата тогава масивна
жилищна сграда. Докато на описаните по- горе скици по КККР от 2018г. и по
РП от 1987г., новата жилищна сграда е разположена източно и северно и на
ъгъл долепена до съществуващия на място гараж, и намираща се по-близо до
източната граница на общински УПИ XVIII- в кв.431 с УПИ XII-119,
респективно с ПИ с идентификатор 10450.503.1610, тоест налице е пълно
несъответствие в местоположението на разрешената за проектиране
10
жилищна сграда по скицата от 1991г. и фактически изградената и нанесена
по плана след изграждането й еднофамилна жилищна сграда на 68кв.м./на
това място според скицата с виза не е имало друга сграда към 1991г./. Според
представеното строително разрешение №16 от 28.02.1992г. за строеж на нова
жилищна сграда издадена на името на ищеца СТ. ХР. Г. в кв. “А.“, е
разрешено да се построи жилищна сграда на 90кв.м. в парцел общински УПИ
XVIII- в кв.431 при съседи така, както са описани в скицата за разрешено
проектиране. Видно от извършеното проектиране на бъдещата жилищна
сграда и нейното местоположение спрямо намиращата се в УПИ друга
жилищна сграда откъм изток изпъква старата масивна жилищна сграда, а
след нея в дълбочина в западна и северна посока се намира проектираната
нова жилищна сграда; откъм север и отпред изпъква строителното петно на
жилищната сграда , а в дълбочина откъм юг е разположена съществуващата
жилищна сграда, откъм юг и напред изпъква старата жилищна сграда, а
откъм север и в дълбочина се намира строителното петно, а откъм
западна посока откъм уличната регулация -о.т.2701-о.т.2711 изпъква
петното на проектираната жилищна сграда, а в дълбочина източно и
южно е разположена съществуващата жилищна сграда. Както се посочи двете
сгради са долепени частично съответно в източния и в южния ъгли на
проектираната сграда и западна и северна част от ъглите на съществуващата
сграда. Разположението е видно и от изготвената покривна конструкция на
проектираната жилищна сграда подробно описаните частите които имат
контакт и досег на тази сграда със съществуващата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес на ищеца да установи, че е
собственик на процесната жилищна сграда построена в общински имот въз
оС. на отстъпено право на строеж и че този имот се ползва без оС.ние от
ответниците.
Разгледана по същество иС.та претенция е оС.телна.
Ищецът се легитимира като собственик на процесната жилищна сграда
въз оС. на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя и
заповед за възмездно отстъпено право на строеж върху държавен имот,
11
издадени строителни книжа и документи, скица с виза, одобрени
архитектурни проекти, издадено строително разрешение и сключен договор и
съставен въз оС. на тях констативен нотариален акт за собственост №52 от
09.06.2020г. Документите са напълно редовни и тяхната истинност,
достоверност и значимост на спора не е оспорена от ответниците, нито е
открито производство по оспорването им съгласно чл.193 ал.1 от ГПК.Това са
напълно достатъчни строителни книжа и документи въз оС. на които може да
се пристъпи към изграждане на проектираната жилищна сграда, която по
скица е следвало да бъде разположена западно и северозападно в общинския
парцел и в близост до северозападната улична регулация с о.т. 2701-2711,
както и залепена частично от север и от юг към съществуваща източно и
южно от тази страда масивна жилищна сграда с паянтова плевня. В същност
от данните по делото е видно, че е построена в общинския имот жилищна
сграда която обаче е разположено североизточно спрямо съществуващата
сграда и до северната и до източната й граница, като в същност
новопостроената сграда е по-близо до източната граница на общинския УПИ
с УПИ XII. Липсват данни по делото да е променено строителното петно
върху което следва да е построена жилищната сграда. По площ построената
сграда е от 68кв.м., тоест, дори-по-малко от определената в строителното
разрешение площ от 90кв.м. Налице е изградена от ищеца С.Г. жилищна
еднофамилна сграда върху държавна земя УПИ- ХVІІІ в кв.431 по плана на
гр.В. въз оС. на възмездно отстъпено от Община В. право на строеж и
издадено строително разрешение, което се установява от писмените
документи както и от разпита на свидетЕ.та, негова дъщеря, при отчитане на
нейната заинтересованост от изхода на делото.
Ответниците по иска твърдят, че ищецът не е построил тази сграда, и че
тя е строена през 1973г. от наследодателя на страните Х.Д. Г., в която са
отгледани ответника А.Г. така и ищеца С.Г., че ищецът С.Г. не е строил в
дворното място нито през 1991г. нито преди нито след това. Твърди се, че
процесната сграда е наследствена от наследодателя Х. Г. и в този смисъл
ищецът има 1/6 ид.ч. и че се намира в имота със съгласието на другите
съсобственици останалите наследници на Х. Г..
В тази връзка във въззивната жалба жалбоподателят Е.Г. е направил
искане за събиране на доказателства, като в съдебно заседание е разрешаван
предварително въпроса дали са налице оС.нията за ангажиране от
12
жалбоподателя на доказателства по реда на чл.266 ал.3 от ГПК поради
допуснато процесуално нарушение от съда, като по искане на пълномощника
на жалбоподателя са приети като доказателства представени писмени
документи. По въпроса за събиране на гласни доказателства въззивният съд е
отказал поради това, че няма да допринесат за разкриване на обективната
истина. Твърдените във въззивната жалба факти и обстоятелства не се
установяват от доказателствата по делото.
Проследявайки всички етапи от строежа на сградата, се установява, че
ищецът на когото е отстъпено от община В. право на строеж, е предприел
действия за снабдяване с нотариален акт за собственост след като реално е
реализирано правото на строеж, жилищната сграда е построена и надлежно
нанесена по плана и по КККР на гр.В. записана е на името на ищеца С.Г. и
оС.нието за това-договор за отстъпено право на строеж от 06.06.1991г.,
издаден от Община В. и на същата е определен конкретен идентификационен
номер -509.120.1 в УПИ ХVІІІ-120 кв.431 по регулационния план от 1987г. и
10450.503.1611.1 по КККР на гр.В. одобрени на 06.06.2018г. както и е
декларирана в МДТ-Община В..
Установява се още, че към 1973г. в процесния общински парцел не е
имало отредено строително петно, респективно построена сграда,
разположена на строителното петно по скицата с виза така както е заложено в
отстъпеното право на строеж на ищеца от 1991г. Нещо повече, както се
посочи към 1991г. е имало една масивна жилищна сграда с плевня в
държавния/общинския/ парцел и една паянтова жилищна в североизточния
край, и тази сграда /масивната жилищна/ продължава да съществува като
сега представлява гараж на 47кв.м. Друго предназначение на сградата не е
записано по скицата, а й не се твърди. Именно до тази жилищна страда
/тогава/ , сега гараж, е застроена новата жилищна сграда откъм североизток
въз оС. на отстъпеното право на строеж от ищеца С.Г.. В същност в
държавния /общински/ имот към момента има само две сгради-гараж, който
преди това е бил жилищна сграда, и еднофамилна жилищна сграда построена
въз оС. на ОПС на ищеца, но разположена в друга част на парцела и извън
първоначално зададеното строително петно според скицата-виза.
Еднофамилната жилищна сграда не е съществувала към 1973г., доколкото е
проектирана да се строи едва през 1991г. От скицата към 1991г. в общинския
имот съществуват само една масивна жилищна сграда с паянтова плевня, и
13
паянтова жилищна сграда, до която /масивната жилищна сграда/ е
разположена на ъгъл проектираната нова жилищна сграда. Както се посочи
новата жилищна сграда не е построена на отреденото строително петно, а
на другия край -откъм изток и североизток спрямо съществуващата масивна
жилищна сграда. Това обаче не променя титуляра и носителя на правото на
собственост С.Г. в отношенията си с третите лица-ответниците по иска, в
което /правото на собственост/ се е трансформирало отстъпеното право на
строеж от Община В. върху така построената еднофамилна жилищна сграда,
доколкото няма промяна в обема на застрояването–при разрешени да се
застроят 90кв.м. са застроени 68кв.м., отклонението от архитектурния проект
касае петното на застрояване, което би имало евентуално отношение със
собственика на земята, както и предвид заявеното твърдение за упражнявано
владение върху тази сграда повече от 30г. Освен това застрояването на
жилищната сграда е извършено в средната и източна част на парцела, при
видимо спазени отстояния от страничните регулационни линии и
съществуващи огради.
Не се установява по делото, а и не се твърди, да има издадени от
Община В. нови строителни книжа и документи на името на дядото на
ищеца Х.Д. Г. като договор за отстъпено право на строеж на жилищна сграда
върху държавна земя, заповед за възмездно отстъпено право на строеж, скица
с виза с посочено строително петно на сградата, строителни книжа, одобрени
архитектурни проекти за нейния строеж, които да легитимират наследодателя
на страните Х. Г. като суперфициарен собственик на такава еднофамилна
жилищна сграда. Липсват и данни този имот да е бил узаконен като
собственост на Х.Д. Г. по един или друг начин и да е вписан в съответните
публични регистри като изключителна негова собственост. От друга страна за
процесния общински УПИ както се посочи е отстъпено възмездно право на
строеж и издадено строително разрешение за проектиране и строеж на
жилищна сграда единствено през 1991г. и то само на името на ищеца СТ. ХР.
Г.. Данни да са издавани в някакъв период от време и преди смъртта на
наследодателя Х. Г. /починал през 1979г./ строителни разрешения и
документи, както и да е отстъпено от Община В. възмездно право на строеж
на жилищна сграда в процесния парцел, на някой от ответниците или на
техните наследодатели няма, а и такива обстоятелства не се твърдят от
въззивния жалбоподател. Единственото построено жилище след отстъпеното
14
право на строеж от 1991г., е това представляващо еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 10450.503.1611.1 на площ от 68кв.м. Всички
приложени по делото официални документи –строителни книжа, строително
разрешение, архитектурни проекти, договори, заповеди, скица с виза и други
скици по плана и по КККР, нотариален акт, еднозначно посочват, че тази
сграда е построена в общинския /държавен/ имот въз оС. на отстъпено право
на строеж през 1991г. Отстъпеното правно на строеж е надлежно
реализирано освен отклонението от първоначално заложеното
позициониране, съгласно строителното петно на проектираната жилищна
сграда. Към момента липсват данни по делото, Общината В. да е предявила
евентуално претенции по чл.92 от ЗС в хипотеза на упражнявано владение от
суперфициара върху застроената сграда от 30г., според твърденията на ищеца,
като в случая това дори е неотносимо към настоящия предмет на спора. Като
краен резултат следва да се приеме, че ищецът е собственик на процесния
имот в режим на СИО, имотът без оС.ние се владее от ответниците които не
притежават никакви права на собственост върху него поради което правилно
първоинстанционния съд е уважил заявената иС. ревандикационна претенция.
Като краен резултат обжалваното решение е валидно, допустимо и по
същество правилно, не са налице пороци на същото описани във въззивната
жалба поради което основното решение и допълнителното такова по чл.247 от
ГПК, ще следва да се потвърдят изцяло.
Съдът не присъжда разноски в полза на ответника по въззивната жалба
С.Г. тъй като по делото липсват данни до приключване на устните състезания
за направени такива в производството пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на оС.ние чл. 271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд № 260149 от
14.07.2021г. допълнено по реда на чл.247 от ГПК с решение №260218 от
20.12.2021г. постановени по гр.д.№878/2020г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
15
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16