№ 1350
гр. Варна , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501857 по описа за 2021 година
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435
ал.2 ГПК, и е образувано по жалба от ХР. ИВ. Д., чрез адв.Л. и Маркова,
срещу действията на ЧСИ И.Станчева, рег.№ 712 - налагане на запор върху
трудово възнаграждение по изп.дело № 12/2021 година, при твърдения, че
същия се явява несеквестируем.
В жалбата, която е насочена против изпълнителното действие се
обръща внимание, че съобразно установената и приложена практика на
съдилищата този доход се явява несеквестируем и служи за „Лишения от
свобода“ за задоволяване на неговите лични нужди.Като се излагат правни
аргументи в тази насока и се цитира съдебна практика, се настоява съдът да
отмени изпълнителното действие.
Против жалбата е постъпил отговор от страна на НАП-София, с което се
настоява съдът да потвърди запора, като извежда аргументи, че този доход не
е несеквестируем.
В мотивите си ЧСИ И.Станчева сочи, че жалбата се явява изцяло
неоснователна, т.к. е изрична практика по въпроса; отделно тя сочи, че
нормата на чл.78 ал.3 от ЗИНЗС дава право да се насочва изпълнение към
дохода, които получава всеки „Лишен от свобода“, като при наличието на
задължението за издръжка изпълнението може да е върху целия доход.
След като се запозна с жалбата, съдът приема, че е частично
основателна, и съображенията са следните:
По молба на взискателя – НАП, на базата на изп.лист по НОХД №
1
5160/2015 година е издаден ИЛ против Длъжника Д., за посочената в него
сума от 230 /двеста и тридесет/ лева, като на по – късен етап е била
присъединена и Държавата за сумата от 3 194.45 лева.
На Длъжника е била връчена ПДИ, като са предприети и действия по
Запор върху трудовото възнаграждение, което той получава в Затвора.От
приложените материали става ясно, че Длъжника е изразил несъгласие с
наложения запор, като той е счел, че сумата която получава е
несеквестируема и върху нея не може да се извършват удръжки.
Жалбата е частично основателна!
По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да
упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на
вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на
едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху
изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска
принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е
наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото
задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на
длъжника поради наложения запор.
Съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година разяснения, насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба
съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени
оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана,
опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават.Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.Ако
приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да
е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху
несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане
(като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се
определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да
2
отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или
насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.
В конкретния случай обаче се атакува изпълнително действие – запор
върху трудово възнаграждение, получавано в Затвора със съображения за
несеквестируемост.
По смисъла на чл.446 ГПК при принудително изпълнение насочено
върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е
възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над
минималната работна заплата удръжките се извършват в размерите посочени
в т. 1 до 3 вкл. на разпоредбата.От мотивите на този текст става ясно, че
доходите, посочени в чл. 446, ал. 1 от ГПК са частично секвестируеми, от
което следва, че наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата
част. В ТР са приема, че несеквестируемият минимум е определен абсолютно
- в размер на минималната работна заплата /МРЗ/ и това се отнася както за
всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията, тъй като няма основание да
се приеме, че законодателят третира различно длъжниците, които получават
доходи от полагането на труд от тези, които получават доходи от пенсия.
Приема се също, че какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно
несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници и това е МРЗ, а
секвестируемата част е определена относително и по различен начин според
величината на дохода и в зависимост от това дали длъжникът е с деца, които
той издържа.
В съответствие с нормата на чл.78 от ЗИНЗС за всяка работа извън
доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената
лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто
от възнаграждението за изработеното. Съгласно текста на чл.78 ал. 3 на
същата разпоредба на лишените от свобода могат да се правят удръжки
съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 - две трети от
полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за
удръжките по задължение за издръжка.Тези удръжки – виж чл.57 ал.1 от
ПП ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от Гражданско-процесуалния
кодекс върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да
надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78,
ал. 2 от ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се
приспаднат данъците.
Действително е налице противоречива практика на съдилищата по
този въпрос, но настоящата инстанция споделя виждането, че както
цитираното ТР, така и разпоредбата на чл. 446 от ГПК не намират
приложение по отношение на възнаграждението за труд на лицата,
изтърпяващи наказание "Лишаване от свобода", тъй като нормата на чл.
3
78, ал. 3 от ЗИНЗС, като специална дерогира приложението на нормата
на чл. 446 от ГПК относно несеквестируемия минимум на
възнаграждението. Изхождайки от целта на разпоредбата на чл. 446, ал.
1 от ГПК, която определя несеквестируемостта върху определен размер
от доходите на длъжника с цел осигуряване екзистенциален минимум за
гарантиране живота и физическото оцеляване на длъжника и
семейството му и при съобразяване на разпоредбата н а чл. 84 от
ЗИНЗС, която гарантира осигуряване на екзистенциален минимум на
лицето, изтърпяващо наказание "Лишаване от свобода", ВОС счита, че
по отношение на лицата, изтърпяващи наказание "Лишаване от
свобода" несеквестируема част от доходите от труд се определя по
чл. 57, ал. 1 от ППЗИНС вр. с чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС в размер на 1/3
от полагащото се месечно възнаграждение, без значение от неговия
размер, а не в размер на МРЗ като абсолютен минимум, определен в
чл. 446, ал. 1 от ГПК. Или казано с други думи секвестируемата част от
този доход е в размер на 2/3, а несеквестируемата част е 1/3 от
месечното трудово възнаграждение.Ето защо наложения запор следва
да се отмени за разликата над 2/3 от полагащото се месечно трудово
възнаграждение на лишения от свобода ХР. ИВ. Д..
Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.2 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по Жалба Вх.№ 10465 от 22.06.2021 година на ХР. ИВ. Д. ,
ЕГН **********, чрез адв.Л. и Маркова, действията на ЧСИ И.Станчева, рег.
№ 712 - налагане на Запор върху трудово възнаграждение за разликата над
2/3 от полагащото се месечно трудово възнаграждение на лишения от
свобода, по изп.дело № 12/2021 година, поради несеквестируемост.
На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4