№ 3389
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Г. Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20211100514981 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20190364 от 27.09.2021 г., постановено по гр. д. № 42325 по описа
за 2020 г. на СРС, ГО, 87 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответниците Г. Т. В., ЕГН ********** и И. С.
В.,ЕГН **********, дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: сумата от
582,94 лв., представляваща главница за стойност на доствената топлинна енергия за
периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г.в имот с абонатен № 248437, находящ се в гр.
София, община „Слатина”, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 92,41 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 14.09.2017 г. – 30.05.2019 г., сумата от 59 лв., представляваща цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., ведно
със законната лихва от 12.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 33525/2019 г. по описа на
СРС, 87 състав, като е отхвърлен иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД за сумата от 12,01 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2016 г. – 30.05.2019 г.
върху вземането за цена за извършена услуга дялово разпределение.
Срещу решението в частта, с която установителните искове, предявени срещу
ответниците, са уважени, са постъпили въззивни жалби от И. С. В. и въззивна жалба от
Г. Т. В..
Въззивникът И. С. В. поддържа, че постановеното решение e неправилно в
обжалваната част. Твърди се, че решението е неправилно и недопустимо, доколкото
възражението касае периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г. Поддържа, че съдът неправилно
1
е приложил погасителната давност, като е приел, че давността започва да тече от
издаване на общата фактура.
Въззивникът Г. Т. В. твърди, че не е в облигационни отношения с ищеца,
доколкото имотът е придобит от И. С. В. при замяна и е нейна лична собственост.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата и ищец в
производството „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД не изразява становище
по въззивната жалба на ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито
първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални
нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Оплакването, че решението е неправилно и недопустимо, доколкото
възражението касае само вземанията за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., е
неоснователно. Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от
исковата молба, ищецът претендира главница за топлинна енергия и за дялово
разпределение за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., тоест вземания за периода
м.05.2015 г. – м.04.2016 г. не са предмет на делото.
Относно оплакването за неправилно приложението на давността, съдът намира
следното: по отношение на вземанията за периода м.05.2016 г. нататък приложение
намират новоприетите ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2016 г. /най – старият месец, за който се претендира плащане/ не погасено по
давност –задължението е станало изискуемо на 15.07.2016 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1
ЗЗД, е изтекла на 15.07.2019 г., т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
12.06.2019 г. Ето защо и релевираното възражение за изтекла погасителна давност се
2
явява изцяло неоснователно.
Относно оплакването на въззивника Г. Т. В., че не е бил собственик на
процесния недвижим имот, респ. потребител на топлинна енергия, съдът намира
следното: от представения нотариален акт за замяна недвижим имот №89, т. X, дело №
1761/1990 г. се установява, че И. С. В. е заменила притежавания от нея апартамент №
19, бл.**** в ж.к.”Гара Искър” срещу притежавания от нейните родители апартамент
№ 3, находящ се гр. София, ж.к. ****, като е заплатила разликата в стойността на двата
имот в размер от 177 лв. По делото е депозиран и нотариален № 37, т.II, рег. № 03123от
30.09.2003г., по силата на който ответниците Г. Т. В. и И. С. В. са учредили в полза на
ТБ „Б.и.” АД договорна ипотека върху придобития по време на брака и
представляващ съпружеска имуществена общност апартамент № 3, находящ се гр.
София, ж.к. ****. Съдът намира, че от така представените доказателства може да се
направи извод, че процесният имот представлява съпружеска имуществена общност по
смисъла на чл.21,ал.1 СК. От една страна, това обстоятелство е изрично удостоверено
в нотариален № 37, т.II, рег. № 03123 от 30.09.2003г. в сделка, в която ответниците са
участвали,, а от друга страна по делото липсват доказателства апартаментът, който И.
С. В. е заменила, за да получи процесния недвижим имот, да е бил нейна лична
собственост. Отделно от изложеното, за частта, за която И. С. В. е доплатила разликата
между стойността на двата имота, придобитият апартамент става съпружеска
имуществена общност при прилагане презумцията на чл.21,ал.3 СК.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният апартамент е бил съпружеска
имуществена общност през исковия период, поради което и двамата ответници са
били потребители на топлинна енергия на основание съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
следва да отговарят солидарно за задълженията по аргумент от чл.32,ал.2 СК.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява
правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба
оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответниците част следва да
бъде потвърдено.
В частта, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, решението е влязло
в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззИ.емата страна,
която обаче не е подала отговор на въззивната жалба, а е депозирала единствено молба
с бланкетни доводи, с които е оспорила въззивната жалба. Последното според състава
на въззивния съд не обосновава основателност на претенцията за определяне и
3
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед
което разноски с въззивното решение не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20190364 от 27.09.2021 г., постановено по гр. д.
№ 42325 по описа за 2020 г. на СРС, 87 състав, в частта, с която е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, че
ответниците Г. Т. В., ЕГН ********** и И. С. В.,ЕГН **********, дължат солидарно
на ищеца сумите, както следва: сумата от 582,94 лв., представляваща главница за
стойност на доствената топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г.в
имот с абонатен № 248437, находящ се в гр. София, община „Слатина”, ж.к. ****,
ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от
92,41 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 30.05.2019 г.,
сумата от 59 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнениепо чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 33525/2019 г. по описа на СРС, 87 състав.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 12,01 лв. – мораторна лихва за
периода 30.06.2016 г. – 30.05.2019 г. върху вземането за цена за извършена услуга
дялово разпределение, като необжалвано е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД на
страната на въззИ.емия „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4