Р Е Ш Е
Н И Е
№………./........
12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 175 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е
образувано след като с влязло в сила решение по в.т.д. №514/2017г.
въззивният Варненски
апелативен съд е обезсилил решение №486/14.07.2017г. на Варненски окръжен съд, постановено
по т.д. №1601/2016г. в осъдителната му част по иска на „Грийн Парк” ЕООД
(в несъстоятелност), ЕИК *********, гр. Козлодуй, предявен чрез синдика И.А.М.,
срещу „Здравец Тур” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, за сумата 93 647 лева и
делото в тази му част е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.
От несъстоятелното дружество „Грийн
Парк” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, чрез неговия синдик,
е повдигнат спор с ответното дружество „Здравец Тур” ООД, ЕИК *********, преследващ за резултат
възстановяване в масата на несъстоятелността на сумата 93 647 лева. Същата се
претендира като дължима част от пазарната стойност на
движима вещ - Употребяван
кулокран „Comansa 5LC5010”, година на производство 2006г., сериен №14453,
придобита от ответника „Здравец Тур” ООД вследствие на безвъзмездно отстъпеното му право на придобиване на собственост върху
изплатен от ищеца лизингов актив, цялата към месец октомври 2011г. в размер на 135 741 лева.
Посочената
движима вещ - Употребяван
кулокран „Comansa 5LC5010”, година на производство 2006г., сериен №14453, с доставна цена 119 000 евро без
ДДС, е била предоставена за ползване на
ищцовото дружество по сключен с лизингодателя „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД
договор за лизинг №003059-001 от 14.11.2006г., като е уговорен 48-месечен
период за ползване, за което лизингополучателят дължи плащането на ежемесечни
лизингови вноски, посочени в погасителен план, след плащане на първоначална
вноска в размер на 23 800 евро. Ищецът твърди, че общо платените от
несъстоятелното дружество лизингови вноски са в размер на 300 185,82 лева,
а останалите четири вноски в общ размер на 27 946,60 лева са заплатени от
трето лице - „Здравец Трейд” ООД и от управителя на това дружество Станислав
Сарандев, заплатил сумата 83,53 лева.
На
19.10.2011г. между лизингодателя
„И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД и ответника „Здравец Тур” ООД бил сключен договор за
прехвърляне на собствеността на машини, съоръжения и оборудване, по силата на
който ответното дружество придобило собствеността върху лизинговата вещ - Употребяван кулокран „Comansa
5LC5010”, година на производство 2006г., сериен №14453.
С Декларация за съгласие от
03.11.2011г., подписана от управителя на „Грийн Парк” ЕООД, ищецът се съгласил собствеността върху лизинговата вещ
да премине към ответника.
С Решение №135 от 06.06.2012г. по т.д.
№383/2011г. на Окръжен съд - Добрич е открито производство по несъстоятелност
спрямо „Грийн Парк” ЕООД,
с начална дата на неплатежоспособността 06.12.2009 г.
За обосноваване на исковата си
претенция ищецът се позовава на влязло в законна сила съдебно решение №55 от
04.03.2015г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №709/2014г., с което
даденото от управителя на „Грийн Парк” ЕООД съгласие от 03.11.2011г., квалифицирано като
безвъзмездна сделка - цесия на правото на
вземане на ищцовото дружество срещу лизингодателя „И
Еф Джи Лизинг” ЕАД за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ, е обявено за нищожно, като на основание
чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД ответното дружество „Здравец Тур” ООД е осъдено да
заплати на ищеца сумата 30 000 лева, представляваща част от паричната
равностойност на лизинговата вещ.
Ответникът „Здравец
Тур” ООД оспорва факта на
обедняването и обогатяването, както и
съществуването на причинно-следствена обусловеност между тях, като твърди, че
такива обективно не съществуват, позовавайки се на факта, че е придобил
лизинговата вещ пряко от лизингодателя с договор за прехвърляне на
собствеността на машини, съоръжения и оборудване от 19.10.2011г. Според
ответника, с обявяването за нищожна на дадената близо месец по-късно декларация
от управителя на ищцовото дружество, с която е изразено съгласие „собствеността на лизинговия актив да
премине на „Здравец тур” ЕООД”
като е заявен отказ „от всякакви
претенции относно преминаването на собствеността на актива на „Здравец
тур” ЕООД”, се възстановява положението такова, каквото е било към момента на
подписване на декларацията за съгласие, при което ищецът е можел и е следвало
да претендира правата си по договора си за лизинг срещу
лизингодателя, т.е. да предяви
всякакви
претенции относно преминаването на собствеността на лизинговия актив”. Това
обаче няма касателство към договора за прехвърляне на собствеността и не
отразява на подписания между ответника и неговия
прехвърлител двустранен възмезден договор, поради което нито е налице
обедняване на ищеца за сметка на ответника, нито е налице причинно-следствена
обусловеност между придобиването на движимата вещ и евентуалното обедняване на
ищеца поради отказа му да придобие собственоста на ползваната от нето въз
основа на лизинговия договор вещ.
Упражнявайки правото си на защита
срещу висящия иск, в рамките на процесуалните срокове за отговор на исковата
молба в условие на евентуалност, обусловена от евентуалната основателност на
иска ответникът е повдигнал възражение за прихващане с насрещно свое парично
вземане, въз основа на извършените от него погасителни вноски по банков заем, ползван
от несъстоятелното дружество, които погасителни вноски възлизат на 81 355 лева.
Ищецът „Грийн Парк” ЕООД (в
несъстоятелност), чрез синдика И.М., оспорва
повдигнатото от ответника възражение за прихващане, позовавайки се на чл.101 и
чл.127 от ЗЗД и на факта, че като съдлъжник по банковия заем ответникът е извършил погасителните вноски на
собствено и лично основание за погасяване на лично задължение. Оспорва и размера на платените от ответника погасителни вноски по банковия
заем, като твърди, че в тях не попадат платените от Г.Ц.Н. 67 000 лева. Оспорва възражението за прихващане и с
довода, че по този начин се заобикаля
реда и условията за предявяване на парични вземания в несъстоятелността,
позовавайки се на чл.685 и чл.688 от ТЗ.
Спорът е
разгледан в две открити съдебни заседания, в хода на доказателствения процес са
събрани писмени доказателства за установяване на твърдените от страните факти,
изслушано и прието е и заключение на допусната съдебно счетоводна експертиза.
В хода на устните прения страните,
чрез процесуалните си представители са заявили, че поддържат своите твърдения и
искания
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
По предявения иск съществува
произнасяне от страна на въззивния Варненски апелативен съд (в.т.д.
№514/2017г.) и ВКС, на който, съответно на твърдените от ищеца в обстоятелствената
част на исковата молба факти и правни положения и на нейния петитум, е дадена
правна квалификация по чл.59 от ЗЗД, която правна квалификация е възприета от
страните по делото и има обвързващ ефект спрямо настоящия съдебен състав.
Безспорно е между страните, надлежно е
установено и от събраните по делото доказателства, че между ищцовото дружество
„ГРИЙН ПАРК” ЕООД – като лизингополучател и „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД – като
лизингодател е бил сключен договор за лизинг №003059-001 от 14.11.2006г., по
силата на който лизингодателят „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД се е задължил да придобие
и да предостави за използване на „ГРИЙН ПАРК” ЕООД употребяван кулокран „Comansa 5LC5010”,
година на производство 2006г., 5Т версия ХАЗН, товароподемност: 1000 кг/50м
/четирикатен полиспаст/, товароподемност 2650 кг/20м /четирикатен полиспаст/,
товароподемност 5000 кг/12,2 м /четирикатен полиспаст/, стационарен - винтови
опори тип ХА+Н, Кула - 4 мачти /височина на кулата 37,20м/, стрела 50 м
/комплект/, контрастрела - комплект, противотежести на контрастрела - 8 бр.
/комплект/, въртяща се част, кабина, сериен № 14453, при доставна цена съгласно
чл. 2.1 от договора в размер на 119 000
евро без ДДС. Договорено е било, че след заплащане на първоначална вноска в
размер на 23 800 евро наемателят дължи ежемесечни лизингови вноски за
договорения 48-месечен срок на наемно ползване, чийто размер и падеж е посочен
в погасителния план към договора (чл.2.2 - чл.2.7).
Между страните не е налице спор, че
ищецът е платил по този договор суми в общ размер на 300 185,82 лева,
който факт с уточнения доклад по делото е приет и за безспорен и ненуждаещ се
от доказване. Същият частично е установен и от изслушаното по делото заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, която, уточнявайки, че поради изминалия дълъг
период и липсата на непогасени задължения по лизинговия договор у
правоприемника на лизингодателя „М ЛИЗИНГ” ЕАД не се съхраняват всички първични
счетоводни документи за извършените плащания по договора, поради което въз
основа на представените й документи може с категоричност да потвърди само
плащането от страна на ищеца на суми в общ размер на 158 873,15 лева.
Безспорно е също така, че с договор за прехвърляне на собствеността на машини, съоръжения и
оборудване от 19.10.2011г. ответното дружество е придобило от лизингодателя „И ЕФ ДЖИ
ЛИЗИНГ” ЕАД собствеността на вещта, предмет на договора за лизинг № 003059-001
от 14.11.2006г. с ищеца.
Впоследствие, на 03.11.2011г.
законният представител на ищцовото дружество Георги Христов Панчев е издал
декларация, заверена с peг. №3571/03.11.2011г. на нотариус Обретен Обретенов,
за съгласие собствеността върху лизинговата вещ да премине към ответника като
се отказва от всякакви претенции относно преминаването на собствеността на
лизинговия актив.
С решение от 06.06.2012г. по търговско
дело №383/2011г. на Окръжен съд - Добрич е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „Грийн парк” ЕООД, ЕИК *********, като датата
06.12.2009г. е определена за начална дата на неплатежоспособността.
По предявени от назначения постоянен
синдик на дружеството И.М. искове, с решение №55 от 04.03.2015г., постановено
по в.т.д. №709/2014г. на Апелативен съд - Варна, влязло в сила на 16.06.2016г.,
е отменено постановеното по т.д. № 10/2013г. решение №127/11.07.2014г. на
Окръжен съд – Добрич, като е прието от въззивния съд, че предявените искове са
с правно основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ (в редакцията му преди изм., ДВ, бр.
20/28.02.2013 г.) и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и същите са основателни.
Въззивният съд е приел в мотивите си, че доколкото, макар и дадена на 03.11.2011г., декларацията за съгласие на
управителя на „Грийн парк” ЕООД Георги Панчев обективира безвъзмезден договор
за цесия с предмет имуществено право от масата на несъстоятелността, решението
за което е взето преди сключването на договора от 19.10.2011г. за придобиване
на вещта и преди началната дата на несъстоятелността - 06.12.2009г., съответно,
че въз основа на този безвъзмезден договор за цесия неоснователно се разместват
имуществени блага, което правно положение е противно на закона и следва да бъде
възстановено чрез осъждане на обогатилото се лице да заплати на обеднялото лице
сумата, с която първото се е обогатило за сметка на второто. В резултат
дадената декларация - съгласие от 03.11.2011г. е прогласена за нищожна спрямо
кредиторите, на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, като придобилото
лизинговата вещ дружество „Здравец Тур” ООД е осъдено да заплати на
несъстоятелното дружество „Грийн
парк” ЕООД сумата 30 000 лева, представляваща част от паричната равностойност
на лизинговата вещ (чиято обща стойност към датата на прехвърлителната сделка –
19.10.2011г. е прието в мотивите, че възлиза на 45 000 лева).
По същество повдигнатия понастоящем
правен спор се свежда до това дали отказът от лизинговия договор, депозиран
пред лизингодателя, когато с този отказ се дава съгласие собствеността на
лизинговата вещ да бъде придобита от друго, различно от лизингополучателя лице,
съставлява източник на извъндоговорно право от обхвата на чл.59 от ЗЗД.
Съобразено с нормативната уредба на правната конструкция на лизинговия договор,
дадена в чл.342 от ТЗ, основното право на лизингополучателя е правото на
ползване на вещ, предоставена му от лизингодателя срещу възнаграждение, като в
ал.3 е уредено и правото, след изтичането на срока на възмездното ползване,
лизингополучателят да придобие собствеността върху лизинговата вещ по време или
след изтичане срока на лизинга. Законът мълчи по въпроса за отношенията,
породени от смяната на лизингополучателя при придобиването на лизинговата вещ
от трето лице. Водещото в правната уредба на лизинга е правото на възмездно
ползване, като до упражняване на правата по чл.342, ал.3 от ТЗ собствеността
остава запазена извън патримониума на лизингополучателя.
При така дадената правна уредба от
значение за настоящия спор са следните преюдициални въпроси:
На първо място, поставя се въпроса
каква е причинно-следствената връзка между обедняването на масата на
несъстоятелност с прекратяването на лизинговия договор и обогатяването на
ответника с придобиването на лизинговата вещ. Този въпрос се поставя в
контекста на правилото на чл.59 от ЗЗД, с оглед правилата на чл.342, ал.1 и
ал.2 и чл. 346 от ТЗ. Възмездността на ползването на лизинговата вещ има
собствено основание, към които са приложими правилата за наема - чл.347 от ТЗ.
В процесния случай не е налице хипотезата на сублизинг и следователно платените
по процесния лизинг вноски за периода на ползване на лизинговата вещ не
посрещат критериите за неоснователно разместване на имущество, уредени в чл.59
от ЗЗД. Твърдения, че ищецът е бил лишен от ползването на лизинговата вещ за
срока на лизинговия договор нито са наведени, нито са доказани в процеса.
Поставя се, на второ място, и въпроса
за придобиването на лизинговата вещ, уредено като сделка между лизингодателя и
трето на лизингополучателя лице, води ли до неоснователно обогатяване на това
трето лице за сметка на платените от лизингополучателя вноски по лизинговия
договор. Този въпрос има изключително значение за произнасянето по предявения
иск по чл.59 от ЗЗД, тъй като оттеглянето на лизингополучателя от лизинговия
договор е обявено с влязло в законна сила съдебно решение за правно невалидно
(решение №55 от 04.03.2015г. на Варненски апелативен съд по в.т.д.
№709/2014г.). Така прогласената от съда нищожност по подразбиране изключва
изискваната от чл.59 от ЗЗД корелация между обедняването и обогатяването, тъй
като нищожността лишава от всякакъв правновалиден ефект имущественото
разместване от една в друга правна сфера. След като оттеглянето от лизинговия
договор е признато от съда за правно невалидно, то и правния статут на
лизингополучателя остава да се урежда според уредбата, съдържаща се в
лизинговия договор.
На следващо място, процесният договор
за лизинг №003059-001 от 14.11.2006г. е уреден като финансов лизинг по смисъла
на чл.342, ал.2 от ТЗ. Клаузите от този договор не съдържат уредба на правото
на лизингополучателя с изплащане на лизинговите вноски да придобие
собствеността върху лизинговата вещ. В случая липсва (нито се твърди, нито се
доказва) правоприемство в полза на ответника в правата на ищеца по лизинговия
договор. Придобиването на лизинговата вещ от ответника е въз основа на отделен
(самостоятелен) сключен с лизингодателя договор за прехвърляне собствеността на
машини, съоръжения и оборудване от 19.10.2011г. Единствената връзка с
лизинговия договор на ищеца е дадена с описанието на придобитата от ответника
вещ, означена като “употребяван кулокран „Comansa 5LC5010”, година на
производство 2006г....,” при остатъчната цена по лизинговия договор на ищеца.
При така установените по дело факти
настоящият съдебен състав стига до следните крайни заключения по същество на
спора:
Лизинговото правоотношение между ищеца
„Грийн
Парк” ЕООД и
лизингодателя „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД за процесния кулокран не дава основание да
се приеме, че е налице имуществено разместване, при което ответникът „Здравец
Тур” ООД да се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Нищожността на съгласието на законния
представител на ищцовото дружество от 03.11.2011г. лизинговия кулокран да бъде
придобит от ответника не поражда правни последици, още повече такива, които да
посрещат критериите на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД.
Прехвърлянето на лизинговия кулокран, договорено от ответника „Здравец
Тур” ООД с лизингодателя,
не води до правоприемство в правата на ищеца като лизингополучател, който не е
страна по тази самостоятелна придобивна сделка. Събраните по делото доказателства
и установените с тях факти сочат, че възникналото и осъществено в хипотезата на
чл.342, ал.2 от ТЗ правоотношение на финансов лизинг между ищеца и
лизингодателя има собствен индивидуален и непрехвърляем ефект по отношение
платените от ищеца по този лизинг лизингови вноски. Сключвайки прехвърлителната
сделка с ответника, лизингодателят е упражнил индивидуалното си право на
собственик на процесния кулокран и прехвърлянето на собствеността не води до
прехвърляне на платените от ищеца лизингови вноски в задължение или в тежест на
ответника.
Декларацията - съгласие от
03.11.2011г. не се отнася до прехвърляне на платените до този момент лизингови
вноски в полза на ответника. Липсва и законово основание или конкретно
договорно съгласие, въз основа на което да се приеме, че с плащането на всички
лизингови вноски ищецът – лизингополучател е следвало да придобие собствеността
върху лизинговата вещ. Това е негово право, но не и безусловна и задължителна
законова последица на лизинговия договор. Както вече беше посочено, в сключения
договор за лизинг №003059-001 от 14.11.2006г. липсва клауза, уреждаща
придобиването на собствеността върху лизинговата вещ като последица от плащане
на лизинговит вноски в уговорения срок на наемно ползване на лизинговата вещ.
По тези фактически и правни
съображения съдът заключава, че предявеният иск е неоснователен, поради което
го отхвърля. С оглед на това съдът не разглежда противопоставеното от ответника
възражение за прихващане с насрещно негово вземане от ищеца.
По
разноските.
При първоначалното разглеждане на
делото по т.д. №1601/2016г. на ВОС сторените от ответника разноски са в общ
размер на 4 510 лв. – платено адвокатско възнаграждение. При обжалване на
постановеното по това дело решение, с оглед обезсилването му в частта по иска,
предмет на настоящото дело, и отмяната му по другия първоначално предявен иск и
неговото отхвърляне, с решението си въззивният е присъдил на ищеца разноски за
първоинстанционното производство в размер на
940 лв. – съдебни разноски за първата
инстанция по отхвърления иск, като е приел, че в обезсилената част по първия иск разноските
ще бъдат присъдени съобразно изхода му от първата инстанция при новото
разглеждане на делото. Понастоящем ответникът не е представил списък по чл.80
от ГПК и доказателства за допълнително сторени разходи по делото.
С оглед на това сумата, която следва
да му се присъди за репариране на разноските по иска, се определя в размер на 3
570 лева.
С оглед обстоятелството, че при
предявяване на исковата молба на основание чл.620, ал.5 от ТЗ ищецът не е
внесъл изискуемата държавна такса и предвид резултата по спора същата следва да
се събере от масата на несъстоятелността. Ищецът следва да заплати държавна
такса за водене на иска в размер на 3 745,88 лева.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ГРИЙН ПАРК” ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Козлодуй 3320, област Враца, ул. „Жилищен комплекс” №26, ет.11, ап.21, чрез
синдика И.А.М., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, чрез адвокат Е.Т., против
„ЗДРАВЕЦ-ТУР” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. Златни пясъци, Хотел Грийн
Парк, съдебен адрес:***, офис 7,
чрез адвокат Р.Д., осъдителни искове с правно основание чл.59 и чл.86, ал.1
от Закона за задълженията и
договорите, за сумата 93 647 лева, представляваща част от пазарната стойност на движима вещ - Употребяван
кулокран „Comansa 5LC5010”, година на производство 2006г., сериен №14453, цялата към месец октомври 2011г. в размер
на 135 741 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на ищеца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
25.08.2016г., до окончателното й плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ГРИЙН ПАРК” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Козлодуй 3320, област Враца, ул. „Жилищен комплекс” №26, ет.11, ап.21,
представлявано от синдика И.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
чрез адвокат Е.Т., да заплати на „ЗДРАВЕЦ-ТУР” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. Златни пясъци, Хотел Грийн Парк, съдебен адрес:***, офис 7, чрез
адвокат Р.Д., сумата 3 570 лева (три хиляди петстотин и седемдесет лева), представляваща сторени разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото, на основание чл.78, ал.3 от
Гражданския процесуален кодекс.
ОСЪЖДА
„ГРИЙН ПАРК” ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Козлодуй 3320, област Враца, ул. „Жилищен комплекс” №26, ет.11, ап.21,
представлявано от синдика И.А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адвокат Е.Т., да заплати в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 3 745,88 лева (три хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и
осем стотинки), представляваща
дължима държавна такса по отхвърления иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: