О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.01.2020
г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на двадесет и осми януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като разгледа гр.д.
№ 701 по описа за 2020 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени по
реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против С.В.Б. обективно кумулативно съединени
установителни искове, както следва:
1) иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6065.83 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2015 г. до
30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Алеко
Константинов“ № 16, вх. 1, абонатен № 029031, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението;
2) иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 251.86 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.11.2015 г. до 06.11.2018 г.,
4) за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14366/2018
г. по описа на ВРС.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
Със Заповед № 7116/27.09.2018 г. за изпълнение на парично
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14366 по описа за 2019 г. ВРС, 17 състав, С.В.Б. е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 2045.69 лева,
представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Алеко Константинов“ № 16, ет.
1, надпартерен, апартамент 4, аб.
029031, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
12.01.2018 г. до оконончателното изплащане на
задължението; сумата от 23.15 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 31.12.2014 г. до 09.01.2018 г.; както и направените по делото
съдебно-деловодни разноски за сумата от 41.38 лева – платена държавна такса и
сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение е описано, че горните суми се дължат за доставена топлинна енергия
през периода от м. 11.2014 г. до м. 08.2015 г.
Съществуването на правото на иск за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е обусловено от наличието
освен на общите, и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на
установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от
връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК, като спазването
на установения от законодателя срок е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск. Наред с изложеното правото на иск е обвързано и
с наличието на някоя от предпоставките, визирани в чл. 415, ал. 1 ГПК, а именно – наличие на подадено в срок
възражение /т. 1/, връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /т. 2/ или отказ на съда да издаде заповед за
изпълнение /т. 3/. Не на последно място, допустимостта на иска е обвързана с
тъждеството на претендираните вземания с тези, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Производството по иска по чл. 422 ГПК се явява продължение на
заповедното производство, като целта му е да бъде установена дължимостта на
претендираните със заявлението вземания.
В случая заповедта за изпълнение има за предмет вземания
за доставена топлинна енергия в периода от м. 11.2014 г. до м. 08.2015 г. и
обезщетение за забава, начислено върху него. Същевременно, установителният иск
е предявен за вземания за доставена топлинна енергия за периода от м. 09.2015
г. до м. 04.2018 г. Различна е и стойността на вземанията, претендирани в
рамките на заповедното производство, от една страна, и исковото, от друга. Във
връзка с изложеното несъответствие производството по делото е оставено без
движение и на ищеца е дадена възможност да индивидуализира претенциите си, като
изрично му е указано, че същите не съответстват на вземанията по издадената
заповед за изпълнение. Независимо от изложеното, с уточняващата молба ищецът
отново е посочил, че се касае за вземания за топлинна енергия, доставена в
периода от м. 11.2014 г. до м. 08.2015 г.
Изрично следва да се отбележи, че от служебно извършената
справка в деловодната система на съда се установява, че не е налице друго
заповедно производство със същите страни, предмет на което да са вземанията,
индивидуализирани с исковата молба и уточняващата молба от 25.06.2019 г. Т.е.
изключено е несъответствието между вземанията, предмет на установителните
искове и тези по заповедта за изпълнение да се дължат на техническа грешка в
изписването на номера на заповедното производство.
Доколкото вземанията, предмет на предявените по реда на
чл. 422 ГПК искове, дори частично не съвпадат с тези по издадената заповед за
изпълнение, не е налице правен интерес от провеждане на настоящото
производство. Поради изложените съображения същото следва да бъде прекратено.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 701 по описа за 2020 г. на Варненски районен съд, 47 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
Препис
от настоящото определение да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: