Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 253 15.07.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 254 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и
чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „Българо-Американска
кредитна банка“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Средец“, ул. „Славянска“ № 2, подадена чрез пълномощника Ц.П., срещу Акт за
установяване на задължение по декларация № 71638/ 11.02.2020г.,
издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара
Загора, потвърден с Решение № 71638/ 20.03.2020г. на Началник отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Стара Загора.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 71638/ 11.02.2020г., по
съображенията за издаването му при допуснати груби нарушения на
материалния и на процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че доколкото в
качеството си на приобретател на имущество по чл.44 от ЗМДТ и данъчно задължено
лице по чл.45, ал.1 от ЗМДТ, изцяло е внесъл данъка за придобиване на имущество
по възмезден начин в определения размер от частния съдебен изпълнител, издал
постановлението за възлагане на недвижим имот, без каквото и да е основание с
оспорения АУЗД е установено съществуването на задължение за довнасяне на такъв
данък и са начислени лихви за просрочие. Твърди, че с оглед различията в режима
на облагане с годишен данък върху недвижимите имоти и с данък при придобиване
на имущество по възмезден начин, е недопустимо въз основа на данъчната оценка
на имота, изчислена по подадената от дружеството – приобретател Декларация по
чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, да бъде определяно
задължение за довнасяне на данък за придобиване на имущество по възмезден начин.
Счита, че редът по чл. 107 от ДОПК за установяване на данъчни задължения в
случая е неприложим, тъй като размерът на данъка при придобиване на имущество
по възмезден начин не се определя въз основа на подадена от данъчно задълженото
лице декларация, а представлява еднократно данъчно задължение, заплащано при
придобиване на имуществото. По подробно изложение в жалбата съображения е направено
искане да бъде отменен оспореният Акт за
установяване на задължение по декларация № 71638/ 11.02.2020г., издаден на орган
по приходите в Община Стара Загора.
Ответникът по жалбата -
Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че правилно и законосъобразно с
Акт за установяване на задължение по декларация № 71638/11.02.2020г. са
определени задължения на „Българо-Американска кредитна банка“ АД към бюджета на
Община Стара Загора за довнасяне на данък за
придобиване на имущество по възмезден начин в хипотезата на чл.107,
ал.3, изр. четвърто от ДОПК, за което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Постановление за възлагане на
недвижим имот изх. № 44730/ 18.09.2019г. по изпълнително дело № 20157650401135
на частен съдебен изпълнител Г.И. с рег. № 765 в регистъра на Камарата на
частните съдебни изпълнители с район на действие – Окръжен съд – Стара Загора,
влязло в законна сила на 04.10.2019г, вписано в Службата по вписванията гр.
Стара Загора с вх. рег. № 12277/ 28.11.2019г., на „Българо-Американска кредитна
банка“ АД гр. София са възложени 1260/ 2500кв.м идеални
части от поземлен имот с идентификатор 68850.516.462 по КККР на гр. Стара
Загора, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Славянски“ № 57, заедно с
построените в имота: самостоятелен обект в сграда № 1 с идентификатор
68850.516.462.1.2, с площ 587.96кв.м и с предназначение на самостоятелния обект
за обслужваща дейност за битови услуги; самостоятелен обект в сграда № 1 с идентификатор
68850.516.462.1.3, с площ 549.95кв.м и с предназначение на самостоятелния обект
за обслужваща дейност за битови услуги и сграда с идентификатор
68850.516.462.2, с предназначение на промишлена сграда на един етаж, с площ
121кв.м, общо за сумата от 687 499.20 лева.
С декларации по чл.14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти вх.№ ДК14009112БФ/ 27.11.2019г. и вх.
№ ДК14010086/ 31.12.2019г. жалбоподателят в настоящото производство -
„Българо-Американска кредитна банка“ АД, е декларирал придобитите въз основа на
влязло в сила на 04.10.2019г. Постановление за възлагане на недвижим имот изх.
№ 44730/ 18.09.2019г. недвижими имоти - 1260/ 2500кв.м. идеални части от
поземлен имот с площ 2500.00кв.м с идентификатор 68850.516.462 по КККР на гр.
Стара Загора; сграда с идентификатор 68850.516.462.2 с площ 121кв.м; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68850.516.462.1.2 с площ 587.96кв.м. и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.462.1.3 с площ от
549.95кв.м.
След извършена проверка от орган по
приходите в Община Стара Загора, на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ и въз основа на
собствени данни и данни, получени от трети лица и организации относно
задължение, за което по закон не
предвидено подаване на декларация, от Д.Г. на длъжност старши инспектор
в отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, издаден оспорения в
настоящото съдебно производство Акт за установяване на задължение по декларация
№ 71638/ 11.02.2020г. С АУЗД е установено и определено задължение за довнасяне
на данък при придобиване на имущество за 2019г. в размер на 12 626.14 лева
и лихва за просрочие в размер на 522.78 лева, изчислена към датата на съставяне
на акта. От фактическа страна издаденият АУЗД № 71638/ 11.02.2020г. се основава
на обстоятелството, че към датата на придобиване въз основа на влязло в сила на
04.10.2019г. Постановление за възлагане на недвижим имот, на собствеността
върху имотите - 1260/2500кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
68850.516.462 по КККР на гр. Стара Загора; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68850.516.462.1.2; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.516.462.1.3 и сграда с идентификатор 68850.516.462.2, данъчната им
оценка, изчислена по нормите на Приложение № 2 от ЗМДТ, съобразно данните от
подадените от „Българо-Американска кредитна банка“ АД декларации по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК14009112БФ/ 27.11.2019г. и вх. № ДК14010086/ 31.12.2019г., възлиза
на 1192544.80 лева, която данъчна оценка е по-висока от цената на придобиване
/уговорената цена/ - 687 499.20 лева. С оглед на което е прието, че основа за
определяне на данъка при придобиване на имущество по възмезден начин следва да
бъде данъчната оценка на придобитите имоти в размер на 1192544.80 лева. На
основание чл.37, ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните данъци на територията на Община Стара Загора /в редакцията, валидна
към 04.10.2019г./ е приета ставка в размер 2.5 на сто върху посочената данъчна
основа и съответно е определено задължение за дружеството за данък при
придобиване на имущества по възмезден начин за тези имоти в размер на 29 813.62лв.
Разликата между установеното задължение в размер на 29 813.62лв. и
внесената сума в размер на 17 187.48 лева, възлизаща на 12 626.14
лева, е определена като дължима за довнасяне сума за данък при придобиване на
имущество по възмезден начин, при изчисляване на дължима лихва за просрочие към
датата на издаване на АУЗД / 522.78 лева/ върху невнесената част от приетия
като дължим размер на данъка.
В нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК, „Българо-Американска
кредитна банка“ АД е подало жалба до Началник отдел „МДТ” в Община Стара Загора
срещу издадения АУЗД, с искане за неговата отмяна като нищожен,
незаконосъобразен и постановен при неправилно приложение на материалния и на
процесуалния закон, по съображения за липса на основание за установяване
съществуването на задължение за довнасяне на данък при придобиване на имущество
по възмезден начин с АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК. В производство по чл.155
ал.2 от ДОПК, с Решение № 71638/ 20.03.2020г. на Началник отдел „Местни данъци
и такси“ при Община Стара Загора, изцяло е потвърден АУЗД № 71638/ 11.02.2020г.,
като е прието за неоснователно
възражението на жалбоподателя за недължимост на определения за довнасяне
размер на данъка, а жалбата в частта, с която се иска обявяване нищожността на
АУЗД е отхвърлена поради липсата на правомощия за прогласяване нищожност на
този вид административни актове.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
АУЗД № 71638/ 11.02.2020г. и потвърждаващото го Решение № 71638/ 20.03.2020г. на
Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора, в т.ч. Постановление за възлагане
на недвижим имот изх. № 44730/ 18.09.2019г. по ИД 20157650401135, декларации по
чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх.№ ДК14009112БФ/
27.11.2019г. и вх. № ДК14010086/ 31.12.2019г., данъчни оценки изчислени по нормите на Приложение № 2 от
ЗМДТ и др.
Към материалите по делото е приложен
препис – извлечение от приетата от Общински съвет – Стара Загора Наредба за
определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община Стара
Загора, в приложимата й редакция.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания,
доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения АУЗД № 71638/ 11.02.2020г.
на
основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Задълженията за данък при възмездно
придобиване на имущество представляват публични общински вземания, съгласно
чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т.4 от ЗМДТ. В разпоредбата на
чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията
за данък при придобиване на имущество по възмезден начин приложимият ред е
регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е
предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската
администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4 е регламентирано че
кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община
упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.
Акт за установяване на
задължение по декларация № 71638/ 11.02.2020г. е издаден от
старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, заемащите
която длъжност служители са определени да осъществяват функции на органи по
приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със
Заповед № РД – 25 - 152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора т.е АУЗД
е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите
правомощия. Потвърждаващото АУЗД Решение № 71638/ 20.03.2020г.
е
издадено от Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, с функции
и правомощия на Териториален Директор на НАП по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ,
компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД,
съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.
Оспореният АУЗД е постановен в
предписаната от закона форма и съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не е
посочен периодът, за който е начислена лихва за просрочие. Изрично в мотивите е
отразена датата, считано от която се начислява лихва върху невнесената част от
приетия като дължим размер на данъка, а в диспозитива е посочен крайният
момент, до който е изчислена лихвата - 11.02.2020г. т.е към датата на издаване
на АУЗД.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваният АУЗД
е издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
като съображенията за това са следните:
От фактическа страна не е спорно между страните по
делото, че жалбоподателят в настоящото производство - „Българо-Американска
кредитна банка“ АД гр. София, въз основа на Постановление
за възлагане на недвижим имот изх. № 44730/18.09.2019г. по ИД
20157650401135 на частен съдебен изпълнител Г.И. с рег. № 765 в регистъра на
Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие – Окръжен съд –
Стара Загора, влязло в законна сила на 04.10.2019г, вписано в Службата по
вписванията гр. Стара Загора с вх. рег. № 12277/ 28.11.2019г., е придобил
собственост върху недвижими имоти, изнесени на публична продан от частния
съдебен изпълнител, а именно: 1260/2500кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор 68850.516.462 по КККР на гр. Стара Загора, заедно с построените в
имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.462.1.2,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.462.1.3 и сграда с
идентификатор 68850.516.462.2, общо за сумата от 687 4999.20 лева. Следователно
„Българо-Американска кредитна банка“ АД е задължено лице по смисъла на чл.45,
ал.1 във вр. с чл. 44, ал.1 от ЗМДТ за данък при придобиване на имущество по
възмезден начин. Не е спорен по делото и посоченият в оспорения АУЗД факт за
извършено от приобретателя „Българо-Американска кредитна банка“ АД плащане на данък
при придобиване на имущество по възмезден начин за придобитите с Постановление
за възлагане на недвижим имот изх. № 44730/18.09.2019г. недвижими имоти в
размер на 17 187.48 лева в предвидения от закона срок. Спорният въпрос се
свежда до това каква е основата за определяне размера на данъка, съотв. налице
ли е подлежащ на довнасяне данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗМДТ, основа за определяне на
данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при
придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото
на собственост, който подлежи на вписване. В чл. 46, ал.2 от ЗМДТ е
регламентирано, че имуществото се оценява, както следва: т.1 недвижимите имоти
и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от
държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им
оценка - по последната, съгласно Приложение № 2. Настоящият съдебен състав
счита, че в конкретния случай разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗМДТ е неприложима,
тъй като не е налице нито една от предпоставките, предвидени в нея - не е
налице уговорена цена, нито цена, определена от държавен или общински орган.
Случаите, в които се прилага разпоредбата, са посочени изчерпателно и е
недопустимо нормата да се тълкува разширително и да се прилага и по отношение
на други случаи, които не са уредени изрично. Не намира нормативно основание
твърдението на процесуалния представител на ответника, че под „уговорена цена“
следва да се разбира цената, на която имотът – предмет на покупко-продажбата, е
продаден. Такъв смисъл на понятието
уговорена цена не може да бъде извлечен и при тълкуването на чл.46, ал.2 от ЗМДТ. Целта на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗМДТ е да се предотврати
заобикалянето на закона чрез определяне на нереално ниска цена по договорка на
страните или по преценка на държавен или общински орган. Тази опасност не
съществува в случаите, когато се провежда публична продан. След като
собствеността върху недвижимите имоти е придобита чрез възлагане на имотите при
публична продан, данъкът при възмездното придобиване на имущество се определя
върху цената, по която са възложени имотите при публичната продан. В този
смисъл са Решение № 966/ 23.01.2018г. по адм. дело № 10864/2016г. по описа на
ВАС, Решение № 3120/ 13.10.2018г. по адм. дело № 11146/2017г. и др.
В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на
данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и
такси са приложими два способа: предварително установяване, което се
осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване с ревизионен акт по чл.
108 от ДОПК, като съществуват законово установени различия при провеждане на административните
производства за издаване на акт за установяване на задължение по декларация и
за издаване на ревизионен акт.
В случая служебно образуваното производство за установяване на публични
общински задължения се е развило по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК. Разпоредбата на чл.
107, ал.3 от ДОПК, посочена като основание за издаване на оспорения АУЗД,
регламентира служебното издаване на АУЗД при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК за отстраняване на
пропуски, непълноти и грешки в подадена декларация /когато съдържанието на
подадената декларация не съответства на изискванията за попълването й или
когато данните в декларацията не съответстват на данните, получени от органите
по приходите от трети лица или администрации, съгласно изискванията на
данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации и
информация/. Очевидно в случая тази хипотеза за служебно издаване на АУЗД не е
налице. Според чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ /на която законова хипотеза според ответника по жалбата се основава
издаването на оспорения АУЗД № 71638/11.02.2020г./, АУЗД може да се издаде
служебно и въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не
е платено в срок и не е извършена ревизия. Съдът приема, че в случая не е
налице и основанието чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК за служебно издаване
на АУЗД. Безспорно, за определяне размера на данъка по чл.46 от ЗМДТ, не е
предвидено задължение за подаване на декларация. Съгласно разпоредбата на
чл.49, ал.2 от ЗМДТ данъкът при придобиване на имущество по възмезден начин се
заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот т. е към момента на придобиване на
собствеността, като в чл.50, ал.1 от ЗМДТ е регламентирано че съдиите,
нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни
лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват,
изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че са платени
данъците по тази глава за имуществото, което е предмет на сделката или
действието. В случая нито в хода на проведеното административно
производство по чл.107, ал.3 от ДОПК е установено, нито се сочи в оспорения
АУЗД, каква според органите по приходите е била данъчната оценка на имотите към момента на тяхното придобиване въз
основа на влязлото в сила Постановление за възлагане на недвижим имот изх. №
44730/18.09.2019г. по ИД 20157650401135. Фактическите констатации и съответно
направените въз основа на тях правни изводи, се основават единствено на
подадените от „Българо-Американска кредитна банка“ АД след придобиването на собствеността върху недвижимите имоти декларации
по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх.№
ДК14009112БФ/ 27.11.2019г. и вх. № ДК14010086/ 31.12.2019г. Доколкото от една страна определената с
обжалвания АУЗД като дължима за довнасяне сума за данък при придобиване на
имущество по възмезден начин е обоснована единствено с данъчната оценка на
имотите, изчислена съобразно данните от подадените от „Българо-Американска
кредитна банка“ АД декларации по чл.14 от ЗМДТ, без административният орган да
е получил данни от трети лица или да са ползвани собствени данни за определяне
размера на данъка, а от друга страна данъкът по чл.44 от ЗМДТ е бил заплатен
върху цената на възлагане на имотите, преди вписването в Службата по
вписванията на Постановление за възлагане на недвижим имот изх. №
44730/18.09.2019г. /по аргумент от чл.50, ал.1 от ЗМДТ/, очевидно не е налице и
хипотезата на чл.107, ал.3, изр. последно от ДОПК за служебно издаване на АУЗД.
Доколкото нормите, уреждащи данъчните задължения и тяхното установяване, следва
да се тълкуват и прилагат стриктно предвид конституционния принцип за
законоустановеност на данъците, основанията по чл.103 от ДОПК за издаване на
АУЗД не могат да се тълкуват и прилагат разширително. След като органите по приходите
са приели, че размерът на данъчната оценка на процесните имоти, изчислена на
база данните в подадени от жалбоподателя декларации по чл.14 от ЗМДТ, следва да
се възприеме за основа при определяне на данъка по чл.44 от ЗМДТ при придобиването на имотите, като по-висока от
цената на придобиване и че е налице подлежащ на довнасяне данък, съдът счита,
че е следвало да бъде възложена ревизия за установяване действителния размер на
задължението на „Българо-Американска кредитна банка“ АД гр. София /аргумент от Решение № 9825 от 26.06.2019г.
по адм. дело № 3328/2019г. по описа на ВАС/.
Установяването на задължения за данъци, съгласно чл. 108, ал.1 от ДОПК,
се извършва само с ревизионен акт след надлежно проведено ревизионно
производство, а в случая органът по приходите недопустимо се е произнесъл с
АУЗД.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че
издаденият по реда на чл. 107, ал.3 от ДОПК АУЗД № 71638/ 11.02.2020г. от орган по приходите
в Община Стара Загора, потвърден с
Решение № 71638/ 20.03.2020г. на Началник
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, като постановен при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.160, ал.1, предл. първо от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Българо-Американска
кредитна банка“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Средец“, ул. „Славянска“ № 2, Акт за установяване на задължение по декларация
№ 71638/ 11.02.2020г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 71638/ 20.03.2020г. на
Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, с който на
„Българо-Американска кредитна банка“ АД гр. София е определено задължение за
довнасяне на данък при придобиване на имущество по възмезден начин за 2019г. в
размер на 12 626.14 лева и лихва за просрочие, изчислена към 11.02.2020г.,
в размер на 522.78 лева, като
незаконосъобразен.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: