№ 11191
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело
частен характер № 20241110212966 по описа за 2024 година
Днес, 17.09.2024 г., в закрито съдебно заседание, Делян Дилков - районен съдия и съдия-
докладчик по н.ч.х.д. № 12966/2024 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, след запознаване с
материалите по делото и повдигнатото от Н. С. К. срещу Г. О. Р. обвинение, с твърдения за
извършено умишлено престъпление от частен характер, в изпълнение на задълженията си като
съдия-докладчик, намирам, че тъжбата не съставлява годно процесуално основание за образуване
на наказателно производство от частен характер. Съображенията за това са следните.
Макар ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС да упоменава изрично обвинителния акт, липсва
съмнение, че по дела от частен характер именно тъжбата е процесуалният документ, очертаващ
фактическите рамки на обвинението (правната квалификация, съгласно константната съдебна
практика, е изключително правомощие на съдията-докладчик, когато се стигне до насрочване на
делото за открито съдебно заседание). Срещу възведените с обвинителния акт (респ. тъжбата)
обстоятелства, лицето, ангажирането на наказателната отговорност на което се иска, следва да има
възможност да противопостави доказателства и възражения, ако намери това за необходимо. За да
упражни пълноценно това свое процесуално право, обаче, то следва да е наясно със съдържанието
на обвинителния акт (респ. тъжбата), като в съответния процесуален документ следва да са налице
ясно формулирани и подлежащи на доказване твърдения за всички съставомерни белези от
обективната и субективната страна на изпълнителното деяние.
Преди всичко, повече от уместно би било – тъжителят да уточни мястото, на което твърди да
е извършено престъпното посегателство, доколкото „… ме закара в Панчарево“ не се отличава с
нужната степен на конкретика. Подобно уточнение е важно, както с оглед очертаване на ясен
предмет на доказване, така и с оглед определяне на местната подсъдност.
На следващо място, описаното действие „… бях изблъскан на земята“ не е обвързано с
конкретен автор, а твърдение в тази насока е повече от необходимо, предвид възможността както за
доказване на обвинителната теза (медико-биологични признаци и механогенеза), така и с оглед
възможността за организиране на защита.
На следващо място, данни за механизма на причиняване (с какво се твърди – да са нанасяни
удари, по кои части на тялото на тъжителя се твърди – да са нанасяни, какви увреждания се твърди
1
– да са нанесени) се изнасят, едва в петитума на предявения за съвместно разглеждане граждански
иск, но подобно описание липсва в обстоятелствената част на тъжбата. Действително, тъжбата е
неделим процесуален документ. Съществува, обаче, законова възможност – искът да не бъде приет
за съвместно разглеждане и при подобна хипотеза съдът няма да разполага с възможност да черпи
данни от формулировката му и тъжбата ще страда от обстоятелствен дефицит, непозволяващ
очертаване на ясен предмет на доказване, респектвно – непозволяващ произнасяне по същество.
Предвид изложеното,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯМ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ частната тъжба.
УКАЗВАМ на частния тъжител Н. К. (чрез адв. П. В.) в 7-дневен срок от получаване на
съобщението с нарочно заявление, с копие за насрещната страна да отстрани непълнотите,
съобразно мотивната част на разпореждането.
При неизпълнение на указанията на съда в предоставения срок, производството може да бъде
прекратено.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2