Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 40 9.05.2019
г.
Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети
въззивен състав
На осми април две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 271 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №204 от 24.01.2019г. по гр.д.№5434 по описа
за 2018г. на БРС е прието за установено, че ищецът Д.Н.В. *** не дължи на
ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сума в размер на 749,37 лв.,
едностранно начислена от ответника по фактура №********** от 26.06.2018г. за
периода от 10.06.2017г. до 8.09.2017г. за обект ИТН:2647538 в гр. Б., ул.
С.№**, ет.*, ап.*, а ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски
в размер на 350 лв.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Николов, с
която решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е
неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не
съответствали на обективната истина, а правните изводи- на закона.
Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на
ищеца, като били пренебрегнати важни обстоятелства и така съдът достигнал до
необосновано и неправилно решение.
На първо място въззивното дружество намира за
неправилен извода на съда, че липсва ред, по който да бъде установено
нерегламентираното вмешателство в процесния електромер. Признава, че
разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ е била отменена към датата на извършване на
проверката, но това според него не обуславяло липса на възможност
електроразпределителното дружество да извършва проверки на техническото
състояние на собствените си електрически съоръжения. Това право същевременно
представлявало и задължение на дружеството и произтичало от нормативната
уредба. Безспорно било установено наличието на облигационна връзка между
страните, като договорните отношения помежду им се уреждали от общи условия на
електроснабдителното и електроразпределителното дружества, одобрени от КЕВР още
през 2008г. Затова намира, че констативният протокол от 2017г. е съставен на
основание чл.35, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР, като проверката била извършена по
инициатива на ЕВН ЕР въз основа на валидно правно основание, а протоколът бил
съставен на основание чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР, вр. чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС.
Намира за неправилен и извода на БРС, че липсва
предвиден ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. Редът за
уведомяване се съдържал в чл.28 във връзка с чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС, който бил
идентичен с чл.24, ал.1 от ОУ на „Енерго- Про Продажби“ АД, за който с решение
№118 по т.д.№961/16г., II т.о. на ВКС
било прието, че старите общи условия на крайните снабдители /приети преди
изменението на ЗЕ през 2012г./ съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите
и не е необходимо приемането на нови ОУ, понеже старите изпълнявали изискването
на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Позовава се на съдебна практика по идентични казуси на
ОС- Пловдив, ОС- Сливен, РС- Сливен.
Въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции. Направено е
евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възражение на
въззиваемата страна.
Въззиваемата Д.В., представлявана от адв.Галин Кутиев
е подала своевременно отговор на жалбата, с който я е оспорила като
неоснователна. Въззиваемата намира обжалваното решение за правилно и
обосновано, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението-
потвърдено. Развити са подробни съображения за неотносимост на съдебното
решение на ВКС към настоящото дело, както и че с оглед измененията в ГПК същото
не представлява задължителна съдебна практика, а от друга страна- за цитираната
практика на съдилищата в гр.Пловдив и в гр.Сливен, тъй като същата се отнася до
корекция на сметки при свободно договаряне, а не на регулирания пазар с общи
условия. На следващо място са изложени доводи, че не става ясно защо точно за
90 дни е процесната корекция на сметки.
Изтъква се и отмяната на чл.48-51 от ПИКЕЕ с решение по адм.д.№3879/17г.
по описа на ВАС. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
По допустимостта на производството Бургаския окръжен
съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е
допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите
разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:
Д.Н.В. е предявила пред Районен съд- Бургас отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК против „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, че не дължи на ответника сумата от 749,37 лв. по фактура №********** от 26.06.2018г.
Претендира присъждане на разноски.
Твърди, че е потребител на електрическа енергия за необитаем
обект, находящ се в гр.Бургас, ул.”Македония” №73, ет.1, измервателна точка №2647538.
Изразила е несъгласие с процесната фактура с издател ответното дружество
/вписано в нея като доставчик/, като сочи, че същата не се дължи от нея и
ответното дружество я претендира без правно основание. Изтъква се, че за да
възникне правото на корекция за минал период, трябва да се установи
неправомерно въздействие на средството за търговско измерване от страна на
абоната. Намира за недопустимо без доказана вина на абоната, изразяваща се в
препятстване на правилното отчитане, да се ангажира отговорността ѝ чрез
едностранна корекция на сметките за минал период. Сочи, че правоотношението
между страните е договорно, поради което недобросъвестното отношение на едната
страна представлява основание по смисъла на чл.82 ЗЗД за подобна санкция. В
случая е установено, че е имало някаква грешка, но не е констатирана външна
намеса, нито неправомерно въздействие върху СТИ. Оспорен е констативния
протокол от ЕВН, съставен в отсъствието ѝ от лица, които не са служители
на МВР. Оспорен е и протокола от БИМ, понеже не било ясно за 6-те месеца от
демонтажа до замерването нямало данни при какви условия е бил съхраняван
електромера и на какви външни въздействия е бил подложен.
На следващо място са изложени доводи, че едностранната
корекция на сметки противоречи на законодателството, уреждащо потребителските
права, като намира съответните клаузи от ОУ /не са посочени конкретни клаузи/
за нищожни поради противоречието им със ЗЗП. Неясно било и защо корекцията на
сметката е именно за максималния период от 90 дни, а не за по-кратък. Цитирана
е съдебна практика на ВКС от 2009- 2011г., според която не съществува законно
основание подобна корекция да се въвежда с общите условия на дружеството-
доставчик. Акцентира, че законът само препращал към ПИКЕЕ, които пък на свой
ред препращали към ОУ /чл.54/, които пък били нищожни като неравноправни и
противоречащи на закона. Според ищцата дори ПИКЕЕ и измененията в ЗЕ не
регламентират обективна отговорност на потребителя при неправилно отчитане на
СТИ, а предвиждали единствено установяване на процедура за определяне на
отчетеното количество ел.енергия в случаите, когато при проверка на
измервателната система се установи грешна над допустимата, а не външно
въздействие и манипулация. Според нея тази процедура не може да противоречи на
чл.146, ал.1 от ЗЗП, чл.26 ЗЗД и чл.82 ЗЗД.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл.124, ал.1 ГПК.
Ответникът- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
представил в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил иска
като неоснователен.
Сочи, че процесните суми били начислени правомерно,
като се позовава на чл.48, ал.1, във връзка с чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Сочи се
също, че при проверката на СТИ на 8.09.2017г., служители на „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД са извършили проверка на електромер №*********. На основание чл.63,
ал.2 ОУ на ЕР ЮГ служителите на разпределителното дружество демонтирали СТИ в
присъствието на свидетели, поставили го в безшевен чувал и го запечатали с
пломба със знака на дружеството и уникален номер. Всички действия на
служителите били обективирани в констативен протокол. Извършена била експертиза
на БИМ, в която било описано техническото състояние на електромера, а именно-
достъп до вътрешността на електромера бил осъществен чрез пробиване на отвор на
основата, от задната страна на електронната платка били закъсени изводите на
куплунг Х2 чрез медни пластини, при което били изменени техническите и
метрологични характеристики на електромера и преминаващата през него ел.енергия
се измервала с отклонение извън границите на допустимото. Изводите на БИМ били
обективирани в съответния констативен протокол. Изтъква се, че едностранната
корекция на сметката е извършена по реда на гл.ІХ от ПИКЕЕ, по –конкретно
чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Сочи, че правната уредба, регламентираща правото на
енергийния доставчик за извършване на едностранна корекция не обуславя по
никакъв начин като предпоставка за извършване на едностранна корекция виновно
поведение за манипулиране на електромера от което и да е лице. ЕР ЮГ определило
количествата неизмерена електроенергия съобразно методиката по ПИКЕЕ,
предоставило е на ответното дружество информация за дължимата сума, а
последното като краен снабдител е издало процесната фактура. С оглед изложеното
счита, че претендираната сума е основателно начислена и дължима на ЕВН ЕС ЕАД. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Районният съд е приел писмените доказателства, представени
от страните, приел е СТЕ /включително допълнителна/, разпитани за свидетели.
С обжалваното решение съставът на районния съд е уважил
иска против ЕВН ЕС ЕАД и е осъдил ответника да плати на ищеца разноските по
делото- 350 лв.
Районният съд е приел, че начисляването на процесната
сума в тежест на ищцата било извършено в нарушение на закона. Към датата на
съставяне на констативния протокол- 8.09.2017г. разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ
била отменена, поради което не е съществувала правна норма, уреждаща реда за
съставяне и съдържанието на протокола, в който било констатирано неточното
отчитане на доставената ел.енергия. Този протокол бил и основанието, съгласно
което възниква правото да се извърши едностранна корекция, поради което липсата
на правна норма, уреждаща съдържанието му и реда за съставянето му водела до
липса на право оператора на съответната мрежа да извършва корекция на сметката
на потребителя и право на крайния снабдител въз основа на тази корекция да
претендира суми, начислени на потребителя. Цитирана е съдебна практика в
подкрепа на решаващия извод на съда- решение по т.д.№1671/15г. на ВКС. Наред с
горното съдът е посочил още, че ответникът не е привел общите си условия в
съответствие с изискванията на чл.98, ал.2, т.6 от ЗЕ, поради което
предвидената в закона процедура не била завършена, а правото на ответника да
коригира сметките на клиентите не било породено.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
При служебната проверка извършена на основание чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Не се спори, че въззиваемата е потребител на
ел.енергия, доставяна от ЕВН ЕС за процесния
обект. На 8.09.2017г. при проверка на електромера, отчитащ потребената
ел.енергия за този обект, извършена в отсъствието на абоната от служители на
ЕВН България Електроразпределение-юг ЕАД, същият бил демонтиран за служебна
експертиза и бил заменен с друго СТИ. Констатирано е, че измерената грешка е
над допустимата, като е отбелязано, че има видима нерегламентирана намеса
/липсват подробности/. Сваленият електромер бил поставен в безшевна торба,
пломбирана с пломба /посочен номер/ за предаване за експертиза. Тези
обстоятелства и данните от извършеното измерване са обективирани в констативен
протокол №386968 от същата дата, който е подписан от служителите на ЕВН ЕР и от
двама свидетели.
На 8.03.2018г. е съставен констативен протокол №342,
издаден от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел- София. При
извършения оглед преди експертизата е установено, че СТИ се намира в платнена
торба, пломбирана с пломба, съответна на тази, поставена при демонтирането на
електромера. Посочени са показанията на тарифите към момента на проверката,
които съвпадат с данните по констативния протокол на ЕВН ЕР. Установено е, че в
основата на електромера е пробит отвор, макар да са били налични пломби против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Така експертите
са констатирали, че от задната страна на електронната платка изводите на
куплунг Х2 били закъсени чрез медни пластини, при което били променени
техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата ел.енергия
се измервала с отклонение, извън
границите на допустимото.
От ЕВН ЕС ЕАД е издадено писмо до ищцата за
констатираните обстоятелства при проверката - че електромера е манипулиран и не
отчита цялото количество консумирана ел.енергия, както и за начисленото на
основание чл.48, ал.1 и чл.51, 1 от ПИКЕЕ допълнително задължение за сумата от 749,37
лв. като корекция на сметката за ел.енергия за периода от 10.06.17г. до 8.09.2017г.,
т.е. за 90 дни. Протоколите и писмото са били връчени на ищцата, която ги е
представила с исковата молба, ведно с процесната фактура.
Воденият от ищцата свидетел- съжителстващ с нея, сочи,
че процесния обект е необитаем, понеже кооперацията се намира върху терен,
който пропада. Сочи още, че непрекъснато на мястото има някакви техници, но на
процесната проверка ищцата или неин представител не са били викани, макар че
живеели на втория етаж. Електромерът се намирал в общото за кооперацията табло,
заедно с останалите електромери.
Свидетелят Янков, съставител на констативния протокол
сочи, че проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, понеже не
бил открит представител на ищцата. Електромерът отчитал по-голяма от
допустимата грешка, а корпусът на електромера бил нарушен. Поставили
електромера в безшевна торба с пластмасова пломба в присъствието на свидетелите
и го изпратили за експертиза.
Вещото лице Топузян, извършило СТЕ потвърждава
изводите, обективирани в експертизата от БИМ, както и това, че при изчислението
на стойността на коригираното количество електроенергия правилно са били
приложени чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ /отм./.
Пред въззивната инстанция страните не спорят по
фактите.
При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд
приема следните правни изводи:
В нормата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, в сила от
17.07.2012г. е предвидено, че крайният снабдител продава ел.енергия при
публично известни общи условия, които съдържат задължително ред за уведомяване
на клиента, при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83,
ал.1, т.6, в случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия
поради неправомерно въздействие. Самият закон обаче не въвежда правила за реда
на установяване на неправомерно въздействие и за извършване на корекция на
сметката на потребителя. Нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в редакцията й към
17.07.2012г. също не съдържа такива правила, а урежда законовата делегация,
съобразно която на ДКЕВР (сега КЕВР) е възложено да приеме правила за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), включително за установяване на
неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия. Регулиран от държавата
ред за едностранна корекция на сметките е предвиден едва с приетите от ДКЕВР
през 2013г. ПИКЕЕ /отм./. Уреден е и редът
за извършване на съответните проверки и документирането им- чл.40-51 от ПИКЕЕ
/отм./.
Съгласно трайно установената съдебна практика по
приложението на ПИКЕЕ /отм./, налице е законово основание за извършване на
корекция на сметките на потребителя за минал период след изменението на ЗЕ от
м.юли 2012г. и приемането на ПИКЕЕ /отм./, като отговорността на потребителя на
ел.енергия в тези хипотези е безвиновна
/не е необходимо установяване, че същия
е извършил манипулацията на СТИ/. Но, именно с тази практика е въведено
допълнително изискване- крайният снабдител с ел.енергия (доставчика) да
предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на
клиента при извършена корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ, т.е. съгласно новите ПИКЕЕ. В този смисъл виж решение №115 от 20.05.2015г.
по гр.д.№4907/14г. на ВКС, ІV г.о.,
решение №111 от 17.07.2015г. по т.д.№1650/2014г. на ВКС, І т.о., включително
актуалната- решение №115/20.09.2017г. по т.д.№1156/2016г., II т.о.
на ВКС.
Съгласно чл.43 ПИКЕЕ /отм./, в редакцията му преди
отмяната му през 2017г., операторът на съответната мрежа извършва проверки на
измервателните системи за съответствието им с изискванията на ПИКЕЕ, а според
чл.44 от правилата извън проверките по чл.43 операторът на мрежата (собственикът на СТИ) извършва технически проверки на място на
измервателната система/ СТИ. При тези проверки се съставя констативен протокол
на основание чл.47 ПИКЕЕ /отм. 2017г./, който се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при
отсъствие на последните- от двама свидетели.
Чл.48, ал.2 ПИКЕЕ /отм. 2018г./ предвижда специален ред за едностранна
корекция в случай на констатирана промяна в схемата на свързване на електромера
/настоящия казус не попада в тази хипотеза/.
Чл.45 от
ПИКЕЕ /отм./ предвижда, че когато при проверка по чл.41 от правилата се
установи грешка над допустимата съгласно наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила,
неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството ел.енергия се определя съгласно
процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел
ІХ от ПИКЕЕ /отм./ за оператора на разпределителната мрежа. Тази разпоредба съдържа основанията за безвиновната
отговорност на потребителя- грешка над допустимата, неправилно и неточно
измерване, неизмерване. Тези предпоставки за отговорността следва да са
установени по надлежния ред- от лицата, описани в чл.47 /отм. 2017г./ и чл.48
от ПИКЕЕ /отм. 2018г./, като констатациите им следва да се съдържат в
съответните протоколи.
В случая в отговора на исковата молба ответникът основава
законосъобразността на извършената корекция с приложението на ПИКЕЕ /отм./.
С Решение №1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№2385/2015г.
на ВАС, 5– членен състав, обнародвано в ДВ бр.15 от 2017г., са отменени всички
разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите си в чл.48-51 от глава ІХ
правила относно случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. Разпоредбите на
чл.48-51 са отменени с решение на ВАС №2315/18г., обнар. ДВ бр.97/18г., влязло
в сила на 23.11.2018г. Към датата на извършване на процесната проверка
разпоредбите на чл.43, чл.45 и чл.47 от Правилата, уреждащи правото на
оператора на съответната мрежа да извършва проверки за съответствието на СТИ с
ПИКЕЕ, съдържанието на констативния протокол, посредством който се установява
евентуалното несъответствие, както и реда за съставянето му, са били отменени,
макар да не са били отменени нормите на чл.48 и чл.51 ПИКЕЕ /отм./, регулиращи
методите за корекция в отделните хипотези на грешно/ неточно измерване или
неизмерване. При това положение правилен се явява извода на БРС, че към датата
на извършване на проверката /съответно- на съставянето на констативния
протокол/ не е съществувало основание за корекция на сметките на потребителя за
изминал период. Такова не е съществувало и към датата на извършването на
корекцията, както и към датата на съставянето на фактурата. Следва да се
подчертае също, че към датата на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция все още не бяха приети действащите понастоящем ПИКЕЕ /
обнар. ДВ бр.35 от 30.04.2019г./, поради което въззивният съдът не може
служебно /на основание чл.235, ал.2 ГПК/ да извърши преценка за приложението на
§2 от ПЗР от същите.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че след като за
съответния оператор /в случая ЕВН ЕР-юг/ съществува право да извършва проверки
на техническото състояние на собствените му електрически съоръжения, а ОУ на
двете дружества- разпределителното /чл.63/ и крайният снабдител /чл.28/ предвиждат
основание за съставянето на констативен протокол при тези проверки, то е налице
ред, по който да бъде установено нерегламентирано вмешателство в процесния
електромер. Както и по-горе в настоящото изложение бе посочено, редът и
предпоставките за констатиране наличието на основанията за законосъобразно
извършена едностранна корекция на сметките на потребителя на ел.енергия е
обективиран единствено в ПИКЕЕ. Този извод следва от чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ.
При отмяна на ПИКЕЕ, към които препращат чл.86 и чл.98а от ЗЕ, редът за
едностранна корекция на сметките на потребителите не може да бъде заместен от съществуващите
договорни клаузи, макар и уредени с общите условия /по този въпрос е формирана
трайна и безпротиворечива съдебна практика до приемането на ПИКЕЕ през 2013г. в
насока, че подобни клаузи са нищожни на основание чл.26 ЗЗД като противоречащи
на закона, понеже са неравноправни по смисъла на ЗЗП/. Отделен е въпроса, че в
случая защитното твърдение на въззивника се опровергава и от отразеното в самия
протокол /л.13 от делото на БРС/, в който е отразено, че е съставен на
основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ /обнар. ДВ бр.98 от 2013г. и отменени към датата
на съставянето на протокола/.
На следващо място, принципно правилен е и извода на
БРС, че в действащите ОУ на ЕВН ЕС ЕАД, които са приети през 2008г., т.е. преди
изменението на ЗЕ от 2012г. и преди приемането на ПИКЕЕ през 2013г., липсва ред
за уведомяване на потребителите за корекцията на сметките, извършена по реда на
ПИКЕЕ от 2013г. /отм./. Относно общия ред на чл.42 следва да се отбележи, че в
същия се съдържат правила на кое лице следва да се връчи съобщение при
множество лица, които се явяват потребители на ел.енергия – така ал.1; на кой
адрес следва да се връчват съобщенията до клиента- така ал.2 и ал.3,
включително при промяна на адреса; срок от 7-дни за всички уведомления или
предизвестия по силата на тези ОУ, за които няма предвиден друг срок преди
датата на съответното събитие, което ги налага- така ал.4; поместване на цените
за допълнителни услуги се поместват на страницата на дружеството в интернет-
ал.5. Видно е, че нито една от тези хипотези не се отнася до корекциите на
сметки, така, както са регламентирани в ПИКЕЕ (към датата на приемане на ОУ
през 2008г. ПИКЕЕ не са били приети). Уведомяването по чл.28
от действащите ОУ също е неприложимо, тъй като се отнася общо за всички видове
корекции, извършвани от ЕВН ЕС ЕАД въз основа на констативни протоколи, предвидени в ОУ (към датата на приемане на ОУ през 2008г. ПИКЕЕ не са били приети), издадени от ЕР
дружество, заедно със справки за начислената енергия. Очевидно е, че в тази
норма не са включени констативните протоколи, съставени по реда на ПИКЕЕ /отм./.
За настоящия казус обаче това обстоятелство е ирелевантно, доколкото се
установи, че проверката за съответствие на СТИ с изискванията на ПИКЕЕ, както и
извършената корекция на сметката на потребителя са станали след отмяната на
основанието за едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период.
С оглед изложеното, начисляването на процесната сума от ответника ЕВН ЕС ЕАД в
тежест на ищцата е извършено без правно основание, поради което същата не дължи
на ответника процесните суми. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат
разноски.
На въззиваемата следва да се присъдят разноски за
въззивната инстанция в размер на 300 лв., включващи платеното адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на същото, тъй
като е в рамките на предвидения в Наредбата за адвокатските възнаграждения
минимум от 300 лв.
На основание чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №204 от 24.01.2019г. по гр.д.№5434
по описа за 2018г.***.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати
на и на Д.Н.В. ЕГН:********** ***-десен, сумата от 300 лв., представляваща
деловодни разноски по в.гр.д.№271/19г.***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.