Р Е Ш Е Н И Е  № 184

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ, 30.06.2020 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от  деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                            РАДКА ЧОЛАКОВА                                                                                                                                                                                                                                                     

при участието на секретаря Катя Митева,като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг. дело № 125 описа на  ПАС за 2020 г., намери следното:

 

 Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

           Обжалва се постановеното решение №709 от 23.12.2019 г. по търг.дело №580/ 2019 по описа на Окръжен съд П., с което отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.231,ал.3 от ДОПК за прекратяване на търговското дружество А. – 1 ЕООД, ЕИК *********.  

           Жалбоподателят – Н., представляван от гл.юрисконсулт М.Д., е подал въззивна жалба, тъй като постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, в противоречие с нормите на материалния и процесуалния закон. Счита, че са налице предпоставките за прекратяване са дружеството на основание чл.231,ал.3 от ДОПК, като оплакванията са свързани относно изводите на окръжния съд за нередовно връчване на изявлението до дружеството.

            Моли  решението на окръжния съд  да бъде отменено и вместо него се уважи предявения иск за прекратяване на дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Ответникът - А. – 1 ЕООД не е представил отговор, но в с.з. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че не са налице посочените оплаквания и моли да се потвърди  обжалваното решение.

  Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

  Въззивната жалба е депозирана в срок на 10.01.2020 г. в законния двуседмичен срок от връчване на обжалваното решение - 27.12.2019 г. Подадена е   от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

            Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

            Предмет на делото е предявеният с исковата молба иск по чл.231,ал.3 от ДОПК за прекратяване на търговско дружество в хипотезата, когато има насочено изпълнение срещу дружествените дялове на ограничено отговорен съдружник и са изтекли 3 месеца от връчване от страна на публичния изпълнител до дружеството на изявление за прекратяване на участието на длъжника в дружеството.

            Ищецът твърди, че е образувано изпълнително дело за публични вземания срещу длъжника К. Г. К.. Вземанията са установени с РА №********* от 14.09.2011 г., наказателни постановления-3 бр. и др. посочени актове, които към 04.06.2019 г. възлизат общо  на 125 778,12 лв., от които главница – 56 894,34 лв. и лихви – 68 883,78 лв.

            Твърди, че длъжникът е ограничено отговорен съдружник и управител в дружеството А. – 1 ЕООД, притежаващ един дружествен дял с номинална стойност 10 лв., както и че с постановление, изх.№*-******-***-******* от 03.06.2016 г. е наложен запор върху дружествения дял.

            Твърди, че е връчил на дружеството  изявление за прекратяване  на участието на длъжника в дружеството с изх.№*-******-***-****** от 20.03.2018 г. с указания, че ако в 3-месечен срок не бъдат погасени публичните задължения или  не се заплати припадащата се на съдружника част от имуществото на дружеството, определена по реда на чл.125,ал.3 от ТЗ, ще предяви иск за неговото прекратяване.

            Твърди, че 3-месечният срок е изтекъл на 20.06.2018 г., като  няма плащане.

            В допълнителната искова молба се позовава на два активни електронни адреса на дружеството чрез заявления за ползване на електронни услуги, предоставени от Н.  чрез персонален идентификационен код, като посочва, че изявлението е изпратено на двата адреса, но единият не е отворен.

            Ответникът е представил отговор, в който възразява, че са налице предпоставките на закона за прекратяване на дружеството – не става ясно основанието на задълженията, за кой период са и от кога са изискуеми, вписан е запор върху дружествените дялове в Търговския регистър, но като основание е посочено друго изпълнително дело - №*-******-***-*******, т.е запорът не е надлежно наложен, както и не е изтекъл 3-месечният срок, тъй като на дружеството не е връчено редовно изявлението за прекратяване участието на съдружника-длъжник и не е спазена  разпоредбата на чл.30,ал.6 от ДОПК. Прави и възражение за изтекла давност, като счита, че публичните му задължения са погасени на това основание с изтичането на 5 –годишен давностен срок, считано от 1 януари на годната следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. 

            Ищецът е ангажирал писмени доказателства – протокол  на публичния изпълнител от 04.12.2018 г. на основание чл.226,ал.2 във вр. с чл.50 от ДОПК за извършени действия, активна контактна информация за А. - 1 ЕООД, изявление по чл.231,ал.3 от ДОПК от 20.03.2018 г. обща справка на задълженото лице, административен панел-електронни услуги на Н., запорно съобщение от 03.06.2016 г., извлечение от Търговския регистър за дружеството, постановление за налагане на обезпечителни мерки от 03.06.2016 г., писмо с обратна записка за връчването му,  съобщение по чл.32 във вр. с чл.33 от ЗОПК, известие за доставянето му,  протоколи от 04.12.2018 г. и от 12.12.2018 г. за ненамиране на адрес, справка за общите задължения на длъжника.

            Ответникът не е ангажирал доказателства.   

            Съгласно чл.231,ал.3 от ДОПК, когато изпълнението е насочено срещу дял на ограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител връчва до дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник. След изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. А според ал. 4-та, изр. първо, съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, или че вземането е удовлетворено.

            Следователно, за да бъде уважен иск по  чл. 231, ал. 3 от ДОПК, трябва да бъдат установени следните кумулативни предпоставки: наличие на публично вземане по висящо изпълнително дело, наложен запор върху дружествените дялове на длъжника по изпълнението, които той притежава в търговското дружество-ответник по предявения иск, получено от дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника като съдружник и изтекъл тримесечен срок от получаване на това изявление. Съответно искът подлежи на отхвърляне, в случай на установяване в рамките на исковото производство, че дружеството-ответник е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото на дружеството, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, или ако се установи, че вземането по изпълнителното дело е удовлетворено.

            От  представените писмени доказателства се установява, че длъжникът К. Г. К. е ограничено отговорен съдружник и управител на ответното дружество А. -1 ЕООД. Срещу него е образувано и е висящо изпълнително дело  за събиране на публични вземания № **********/**** г.  За публичните вземания е представена и обща справка  към 04.06.2019 г., в която са посочени актовете, с които публичните вземания са установени. Ето защо се установяват наличието на публични вземания, техният размер и основание.

            По висящото изпълнително дело е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в ответното дружество с постановление от 03.06.2016 г., вписан в Търговския регистър на 10.06.2016 г.

            На 20.03.2018 г. е изпратено изявление за прекратяване на дружеството по смисъла на чл.231,ал.3 от ГПК. Изявлението е изпратено на два електронни адреса на дружеството, за които се твърди от ищеца, че са посочени чрез заявления за ползване на електронни услуги, предоставени от Н.  чрез персонален идентификационен код /ПИК/. Това са **** и ****, като вторият адрес е отворен на същата дата - 20.03.2018 г.

           Съгласно чл.28 от ДОПК, адрес за кореспонденция на местните юридически лица, каквото качество притежава ответното дружество, е адресът на управление, освен ако в Търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Според   ал.2-ра, всяко лице има право да посочи и електронен адрес за получаване на съобщения.

           Връчването на съобщения става чрез адрес на управление. Също така те могат да се връчват и по електронен път – с електронно съобщение по указания ред в чл.29,ал.4 от ДОПК.

           Връчването подлежи на удостоверяване, като според чл.30,ал.6-та от ДОПК електронното съобщение се смята за връчено, когато  адресатът изпрати потвърждение за връчването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронната препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез  разпечатка на записа в информационната система, заверена от органа на приходите.

           В  случая първият електронен адрес **** е вписан в Търговския регистър. На него е изпратено електронно съобщение, но не е отворен, както се твърди и от ищеца. Следователно за него не се установява връчването по смисъла на чл.30,ал.6 от ДОПК.

           На втория адрес също е изпратено електронно съобщение, като се твърди, че той е заявен със заявление за снабдяване с ПИК, както и че този адрес е отворен на 20.03.2018 г., т.е. на тази дата е станало връчването на електронното съобщение. Заявление за снабдяване с ПИК обаче не е представено като доказателство от страна на ищеца при указаната му доказателствена тежест с доклада по делото. Ето защо, не се установява  предвидената възможност в чл.28,ал.2-ра от ДОПК, а именно ответното дружество да е посочило електронния адрес **** за получаване на съобщения. Обстоятелството, че този адрес е вписан от ищеца в електронната му система като активен контактен адрес, не е достатъчно и не опровергава горния извод.

           При така установената фактическа обстановка няма данни на ответното дружество да е връчено уведомление за прекратяване участието на длъжника като съдружник и изтекъл тримесечен срок от получаване на това изявление. Не се установяват кумулативните предпоставки за прекратяване на дружеството.Ето защо, предявеният иск по чл.231, ал.3 от ДОПК следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

           До този извод е достигнал и окръжният съд, поради което  неговото обжалвано решение следва да бъде потвърдено. Не се установяват твърдените оплаквания срещу решението във въззивната жалба, тъй като същото съответства на събраните доказателства и разпоредбите на закона, посочени по-горе. Ето защо, подадената въззивна жалба се явява неоснователна и недоказана.   

           Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

             ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №709 от 23.12.2019 г. по търг.дело №580/2019 по описа на Окръжен съд П., с което отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.231,ал.3 от ДОПК за прекратяване на търговското дружество А. – 1 ЕООД, ЕИК *********.  

              Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                           

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                    

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                          2.