Решение по дело №711/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 714/6.10.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	Антоанета Метанова	и с участието
на прокурора	Станка Димитрова	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по к.н.а.х. дело № 711 по описа на съда за 2021 г.

                              

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационната жалба на „ДК Софтреид“ ЕООД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Владимир Вазов“ № 40, ет. 2, представлявано от управителя Д. К., подадена чрез адв. К. САК против Решение № 252/26.04.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 185/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш Серия Г № 0023212 на ОД на МВР гр. Пазарджик, с който на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.  483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на Районен съд Пазарджик.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. К., която по изложени съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи подадената касационна жалба. Моли съда да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски, съобразно списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 7530/08.09.2021г., с което процесуалният представител на ответника гл. юрисконсулт П., моли да бъде потвърдено Решение № 252/26.04.2021 г., постановено по НАХД № 185/2021 г. по опис на Районен съд – Пазарджик. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 02.03.2020 г. в 14:00 часа, с АТСС TWIN CAM № SD2D0027 било заснето на път АМ Тракия, км 57, движение с посока София на МПС с ДКН ***, за което МПС не е имало към момента на това движение сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност. Установен бил собственикът на автомобила в лицето на дружеството жалбоподател. С издаденият ЕФ за извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 4 от КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.

 Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение, като е счел, че правната квалификация на нарушението правилно е определена от наказващия орган.

Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено представените писмени доказателства, както и е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Описаното нарушение в издадения електронен фиш е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

          С оглед на горните мотиви, съдът намира за неоснователни направените възражения в касационната жалба за незаконосъобразност на поставеното решение.

          При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна – без уважение. 

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 252/26.04.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 185/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪДЖА „ДК Софтреид“ ЕООД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Владимир Вазов“ № 40, ет. 2, представлявано от управителя Д. К., да заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    (П)      

             

                   ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)

                                      

                                        2. (П)

Особено мнение на докладчика, съдия Г. Петров:

 

          В представения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство/система „Twin* CAM“  с номер  SD2D0027, изрично е посочен режим на измерване – „в движение“, начало на участъка -  „Сектор ПП“ ; край на участъка „Сектор ПП“.

          В тази хипотеза, правилото на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е ясно, конкретно и небудещо съмнение относно неговото приложение - нарушителя се спира на място и се предприемат действия за реализиране на административно наказателната отговорност за извършеното нарушение, като електронни фишове не се издават, сиреч съставя се акт за установяване на административно нарушение. Това в случая не е сторено, а е издаден електронен фиш.  Ето защо, следва да се приеме, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя не е осъществена по предвидения за това процесуален ред. 

          Разпоредбите на чл. 638, ал. 1 и чл. 638, ал. 4 от КЗ, не променят в никаква степен възприетия вече извод. Както се посочи, разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Действително, хипотезата на правната норма обема във фактическия състав, установяване на управление на МПС без договор за задължителна застраховка, именно посредством  автоматизирано техническо средство или система, но не съдържа каквото и да е указание, по какъв ред и с какъв акт следва да бъдат налагани предвидените наказания глоба или имуществена санкция, дали с електронен фиш или пък с наказателно постановление.

          В този смисъл следва да се разбира и правилото на чл. 647, ал. 3, изр. първо от КЗ, според която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Изричното препращане към условията и реда предвидени Закона за движението по пътищата означава, че съобразно правилото на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, което предвижда условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, приложими в случая са именно условията и редът установени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Каза се, в  чл. 11, ал. 2 от тази наредба пък  е предвидено, в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите да се спират на място и да се предприемат действия за реализиране на административно наказателната отговорност за извършеното нарушение, като ясно и точно е указано, че за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.

          Разбирането, че правилото на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., следва да бъде тълкувано във връзка с чл. 11, ал. 3 от Наредбата, и с оглед на факта, че Кодекса за застраховането или в частност чл. 647, ал. 3 от КЗ, е приет след влизане в сила на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.. като по този начин се формира извода, че чл. 11, ал. 2 от Наредбата е относим, само и единствено при измерване на скоростта на движещо се пътно превозно средство, не може да бъде споделено.

          В тази насока преди всичко следва да се съобрази, че осъществяването на административно наказателна отговорност по отношение на конкретен правен субект, засяга в твърде съществена степен неговата правна сфера. Това изключва възможността, нормите свързани с прилагането на тази юридическа отговорност да бъдат тълкувани разширително. При положение, че законодателя или нормотвореца е считал, че от приложното поле на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., трябва да бъдат изключени хипотезите на установяване на нарушения на КЗ, посредством мобилни АТСС във време на движение на автомобила в който се намира АТСС, разбира се, той несъмнено би възвел в правна норма това разрешение. В тази насока, отново трябва да се констатира, че нито в чл. 647, ал. 3 от КЗ, нито пък в останалите текстове от кодекса, нито в ЗДвП има указание, че административно наказателната отговорност може да бъде осъществена посредством издаването на електронен фиш, при установяването на нарушения на КЗ, установявано посредством мобилни АТСС във време на движение на автомобила в който се намира АТСС, в отклонение от правилото на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Все в тази насока, трябва да се съобрази правилото на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съобразно което протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.

          Изискването, протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата да се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол с АТСС, явно е с оглед специфичния характер на електронния фиш, като акт с който едновременно се констатира нарушението и се налага съответното административно наказание. Обемайки в себе си белезите на акт за установяване на административно нарушение, който обаче не е скрепен с удостоверителното волеизявление на конкретен контролен орган и на свидетел, относно мястото и начина на неговото съставяне и на наказателно постановление, електронния фиш налага необходимостта, мястото и средството посредством което се установява административно нарушение, да бъде удостоверено посредством съставянето на протокол по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който вече съдържа волеизявлението на съответния контролен орган, скрепено с неговия подпис.

          Ясно е, че такъв протокол в който да бъде посочено конкретно място не е възможно да бъде съставен при контрол във време на движение с мобилно АТСС. В този смисъл,  след като не е възможно да се удостовери, посредством автентично волеизявление на контролен орган и на свидетел, мястото където е осъществен контрола и е установено извършването на противоправното деяние, чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. изключва възможността за осъществяване на административно наказателната отговорност посредством издаване на електронен фиш, не само по отношение на правилата за скорост на движение на превозното средство, но и на тези установени в КЗ.

                 Административен съдия: (П)