№ 42844
гр. София, 15.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110136813 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. М. К.,
ЕГН ********** против ******* ООД, ЕИК *******, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, 224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва:
1/ сумата от 8020,48 лева, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за м.08.2022 г.; м. 09.2022 г.; м. 02.2025 г.; м.03.2025 г. и м.
04.2025 г., по сключен между страните по делото трудов договор № 143 от
12.08.2016 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 179,16 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 23.04.2025 г. – 20.06.2025 г.,
върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение; 3/ сумата от 367,00
лева, представляваща обезщетение за 5 дни неизползван от ищеца платен
годишен отпуск за 2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/
сумата от 8,20 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.04.2025 г. –
20.06.2025 г., дължима върху главницата за неизползван платен годишен
отпуск за 2025 г.; 5/ сумата от 4400,00 лева, представляваща обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество в размер на 2 брутни трудови възнаграждения, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.06.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата; 6/ сумата от 98,28 лева, представляваща
лихва за забава за периода 23.04.2025 г. – 20.06.2025 г., дължима върху
главницата за обезщетение обезщетение при пенсиониране поради полагане
на труд по трудово правоотношение при ответното дружество в размер на 2
брутни трудови възнаграждения.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна
на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
1
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са
относими, необходими и приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за допускане изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза, със задачи посочени в исковата молба, което е
основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.11.2025 г. от 10.15 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 143 от
12.08.2016 г., по силата на който, заемал длъжността „оператор производство“
в ******* ООД, ЕИК *******. Поддържа, че със заповед на работодателя №
007/23.04.2025 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 23.04.2025 г. Посочва, че
уговореното между страните месечно възнаграждение, дължимо в полза на
работника за предоставената от него работна сила, било в размер 1756,31 лева.
Поддържа, че работодателят не изпълнил основното си задължение по
трудовия договор, като не е заплатил в полза на работника дължимото трудово
възнаграждение за за м.08.2022 г.; м. 09.2022 г.; м. 02.2025 г.; м.03.2025 г. и м.
04.2025 г. в общ размер от 8020,48 лева. Претендира обезщетение за
неизползван платен годишен от 5 работни дни за 2025 г. в размер на 367,00
лева, както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 4400,00 лева.
Претендира се и лихва за забава върху всяко едно от претендираните вземания
за главница.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното
дружество е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Излагат се съображения, че работодателят е заплатил в
полза на работника трудово възнаграждение за м. 02.2025 г.; м.03.2025 г. и м.
04.2025 г., в уговорения между страните размер, т.е. в нетен размер след
приспадане на осигурителните вноски и ДОД, който са възложени в тежест на
работника. Поддържа, че за м.08.2022 г.; м. 09.2022 г. възнаграждението на
ищеца било платено от предходния управител на дружеството, респективно не
2
му се дължи. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията на
ищеца за трудово възнаграждение за м.08.2022 г.; м. 09.2022 г. Поддържа се, че
претендираното от ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
не му се дължи, тъй като всички задължения към ищеца по процесното
трудово правоотношение били изплатени. Оспорва се и претенцията с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ, като се излагат подробни съображения в този
смисъл. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, 224, ал. 1 КТ, чл. 223, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с които се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца
суми, както следва: 1/ сумата от 8020,48 лева, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за м.08.2022 г.; м. 09.2022 г.; м. 02.2025 г.; м.03.2025 г.
и м. 04.2025 г., по сключен между страните по делото трудов договор № 143 от
12.08.2016 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 179,16 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 23.04.2025 г. – 20.06.2025 г.,
върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение; 3/ сумата от 367,00
лева, представляваща обезщетение за 5 дни неизползван от ищеца платен
годишен отпуск за 2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/
сумата от 8,20 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.04.2025 г. –
20.06.2025 г., дължима върху главницата за неизползван платен годишен
отпуск за 2025 г.; 5/ сумата от 4400,00 лева, представляваща обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество в размер на 2 брутни трудови възнаграждения, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.06.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата; 6/ сумата от 98,28 лева, представляваща
лихва за забава за периода 23.04.2025 г. – 20.06.2025 г., дължима върху
главницата за обезщетение обезщетение при пенсиониране поради полагане
на труд по трудово правоотношение при ответното дружество в размер на 2
брутни трудови възнаграждения.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
Съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че между последните е съществувало валидно възникнало трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор № 143 от 12.08.2016 г.,
както и че същото е прекратено със заповед № 007/23.04.2025 г. на ответното
дружество, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 23.04.2025 г.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
3
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е престирал съобразно уговореното,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово
възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата
молба размер, за които обстоятелства съдът му указва, че не сочи
доказателства.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, размера
на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово
възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 дни,
за които обстоятелства съдът му указва, че не сочи доказателства
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, независимо от правното основание за
прекратяване, както и че работникът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото
правоотношение съгласно КСО.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на дължимото обезщетение, за което обстоятелство съдът му
указва, че не сочи доказателства
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг
и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените
4
ведно с исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза в
настоящото производство, със задачи посочени в исковата молба и отговора на
исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносими от бюджета на
съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Ф. В., специалност: Икономика - Бизнес
администрация, тел. *******.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в Република България, като същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в
случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
5
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на
заключението по допуснатата експертиза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6