№ 9
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502847 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 17.01.2020г по гр.д. № 9508/2017г СГС, ГО, І-4 състав , е осъдил
ЗАД„ДаллБогг Живот и Здраве”АД да заплати на Е. А. А. сумата от 120 000лв-
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП ,
настъпило на 25.01.2017г , причинено от водач , застраховал се по договор за ЗЗГО
при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2017г, на осн.
чл.432,ал.1 от КЗ. Съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 180 000лв, частично
претендирани от 200 000лв. Съдът е отхвърлил възражението за съпричиняване на
деликта от ищеца , поддържано от застрахователя.
С определение от 16.04.2020г СГС е допуснал изменение на постановеното
решение в частта за разноските, като на осн. чл.248 от ГПК е присъдил допълнително
възнаграждение на адв. К., представляващо ДДС.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Е. А. ,
представлявана от адв. К. в частта, с която е отхвърлен иска й за заплащане на
1
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 120 000лв. Счита, че решението в
посочената част е постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД.
Поддържа, че определеният размер на обезщетението е занижен , че неправилно съда е
определил размера на установените неимуществени вреди, претърпени от ищцата, че
съдът не е съобразил всички обстоятелства, относими към определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа, че съдът не е съобразил
практиката на съдилищата по сходни казуси и не е съобразил всички относими
обстоятелства към размера на обезщетение за неимуществени вреди. Моли решението
на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен за още
60 000лв до пълния му претендиран размер.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗАД„ДаллБогг
Живот и Здраве”АД в осъдителната част като незаконосъобразно и необосновано.
Въззивникът- ответник поддържа, че неправилно СГС е приел, че са настъпили вреди
за ищцата от процесното ПТП. Поддържа, че определеният размер на обезщетение е
завишен. Оспорва началната дата , от която е присъдено обезщетение за забава.
Оспорва изводите на съда, че не е установено съпричиняване на увреждането от страна
на починалия- оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния
закон и за необоснованост на решението. Моли апелативния състав да отмени
решението на СГС в обжалваната част изцяло и да отхвърли предявения иск,
евентуално да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Моли началната дата на лихвата за забава да бъде съобразена със законовите
разпоредби , като се съобрази, че ищцата е посочила банкова сметка в хода на
производството.
Страните са депозирали отговори на въззивната жалба на насрещната им страна, с
които оспорват жалбите.
По делото е депозирана и частна жалба от ЗАД„ДаллБогг Живот и Здраве”АД
против определението на СГС по чл.248 от ГПК, с което е уважена молба на адв. К. за
присъждане на възнаграждение. Жалбоподателят поддържа, че определението е
незаконосъобразно и неправилно.
На частната жалба е депозиран писмен отговор от адв. К., с който жалбата се
оспорва.
В о.с.з. въззивникът Е. А. се представлява от адв. Б., който поддържа въззивната
жалба на ищцата и оспорва тази на ответника. Поддържа, че по делото не се установява
съпричиняване, че ищцата е претърпяла доказани неимуществени вреди от смъртта на
сина си. Поддържа, че частната жалба на застрахователя е неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
Въззивникът – застраховател се представлява от юрк. И., която поддържа жалбата
2
на застрахователя, оспорва въззивната жалба на ищцата. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен, тъй като по делото не се установяват вреди, претърпени от ищцата.
Поддържа още, че по делото се установява съпричиняване на увреждането от страна на
починалия. Поддържа и частната жалба на застрахователя. Претендира разноски,
съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба
на застрахователя и следва да бъде частично отменено по следните съображения:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото , пред настоящата инстанция, не е спорно, че на 25.01.2017г е
настъпило ПТП, при което е починал А. Р. А., син на настоящата ищца. Не е спорно, а
и се установява от представената по делото присъда по НОХД 416/2017г по описа на
Старозагорски окръжен съд, влязла в сила на 19.10.2017г , че виновен за това ПТП е А.
3
А. М., водач на л.а. Ауди А4, който нарушил правилата за движение по пътищата като
навлязъл с автомобила си и се движил в лентата за насрещно движение без
необходимост за извършване на маневра, движил се е с превишена скорост- със 109
км/ч, при разрешена по закон до 90км/ч, управлявал е автомобил с неизправна
спирачна система, при което причинил смъртта на А. А.. Не е спорно, че този водач е
застраховал към момента на ПТП своята ГО при ответника. Влязлата в сила присъда на
наказателния съд на осн. чл.300 от ГПК обвързва съда да приеме за установено
авторството на деликта, неговата противоправност и виновното му извършване.
От изложеното следва извод, че пасивната легитимация на ответника се
установява по делото, тъй като той като застраховател на ГО на виновното лице,
отговаря имуществено за вредите, които то е причинило виновно и противоправно като
водач на лек автомобил.
Спорен въпрос по делото, пред настоящата инстанция, е дали ищцата е
претърпяла вреди от деликта , какъв е размера на дължимото се обезщетение за тези
вреди, определен по реда на чл.52 от ЗЗД, както и дали е налице съпричиняване на
увреждането от страна на починалия.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото е установено, че починалият А. А.- син на ищцата, към момента на
смъртта си, настъпила вследствие на ПТП на 25.01.2017г е бил на 46 години. Към този
момент ищцата е била на 46години.
По делото от разпита на свид. М. Н. се установява, че починалия А. и майка му
от години. Свидетелят установява, че А. е имал жена и дете, бил е хубав човек.
Установява още, че е бил едър мъж, здрав физически. Според свидетеля преди
инцидента А. и майка му били в добри отношения. Той идвал при майка си, помагал й.
Според свидетеля преди А. живеел при майка си, но му дали общинско жилище
наблизо и той почти всеки ден идвал при нея. Свидетелят установява, че А. е бил по-
голям от братята си , че баща му е бил починал и той идвал да помага при майка си.
Свидетелят установява,че след смъртта му майка му много плакала, била зле и трудно
го преживявала. Според свидетеля и сега й е трудно, плачела за синът си, всяка
седмица по два пъти ходела на гробищата. Установява още,че след инцидента била
различна, тъжна, отчаяна, не както преди. Свидетелят установява, че А. има едно дете,
но не е сигурен в това.
Свидетелските показания , макар и повърхностни, касаят лично възприети от
свидетелката факти, показанията са житейски логични, не се опровергават от
4
доказателства по делото и съдът счита,че същите могат да съдат кредитирани.
Предвид изложеното – настъпилата внезапна смърт на един здрав , силен мъж в
силните му години, като съобрази обстоятелството , че ищцата е разчитала ежедневно
на неговата помощ и подкрепа, че техните семейни контакти и близки отношения са
внезапно и безвъзвратно прекъснати, че ищцата губи една своя опора за старини, като
съобрази шока, мъката от смъртта на починалия и все още непреодоляната тъга и
чувството на липса от неговото отсъствие, установени от разпита на свид. Н. съдът
приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищците за претърпени
неимуществени вреди възлиза на сума от 100 000лв. При определяне на този размер на
обезщетението съдът съобразява и обстоятелството , че ищцата и починалия са зрели
хора, починалият е имал свое семейство, двамата не са живели заедно, но са се
виждали ежедневно и ищцата е получавала помощ и подкрепа от своя син. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази периода
на настъпване на вредата, така и конкретните, индивидуални и субективни
изживявания на ищцата и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При
определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на
живот в страната , конкретните икономически условия в страната, намиращи израз в
ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, доколкото обезщетението не следва да
служат за неоснователно обогатяване.
По отношение на съпричиняването на увреждането
С отговора на исковата молба ответникът – застраховател своевременно е
направил възражение за съпричиняване на увреждането, поради това,че починалият се
е намирал на място на което не е разрешено придвижването или пресичането на
пътното платно от пешеходци.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото от изслушаната САТЕ, изготвена от в.л. инж. Г. се установява, че
мястото на удара , при настъпването на процесното ПТП е по ширина на пътното
платно- вляво от разделителната линия, считано в посоката на движение на лекия
автомобил. Според вещото лице механизма на настъпване на ПТП е следния:от
с.Розово към гр.Казанлък се е движил л.а Ауди А4, управляван от водача М., със
5
скорост не по ниска от 105км/ч, с неизправна спирачна уредба, в дясната пътна лента,
при зимни условия. В това време пешеходците А. А. и Г. Н. слизат от спрял автобус на
градския транспорт на уширението за автобусна спирка вляво от пътното платно,
минават зад задната му част и предприемат пресичане на пътното платно отляво
надясно за посоката на движение на автомобила. В близост до пътния участък има у-
образно кръстовище . Приближавайки към него водачът на л.а. Ауди А4 възприема
насрещно движещ се автомобил, който навлиза в неговата пътната лента, , поради
което отклонява автомобила наляво с навлизане в насрещната пътна лента и настъпва
удар с пешеходците. Според вещото лице скоростта, с която се е движил л.а. Ауди А4
е била около 100-105км/ч. Според вещото лице за водача на л.а. Ауди А4 ударът е бил
непредотвратим поради скоростта, неработещата спирачна система и навлизането в
лентата за насрещно движение, като според експерта водачът сам се е поставил в
положение на непредотвратимост, тъй като е управлявал технически неизправен
автомобил, отклонил е автомобила в насрещната пътна лента поради навлязъл друг
насрещно движещ се автомобил в дясната, негова пътна лента, като ако беше с
изправна спирачна уредба би могъл да намали скоростта или да спре, за да пропусне
насрещният автомобил, а освен това би могъл да предвиди движението на пешеходеца
и да се върне безконфликтно по дясната пътна лента. Съгласно заключението към
момента на ПТП на участъка на произшествието е имало налична хоризонтална
маркировка и вертикална маркировка като в района на кръстовището маркировката е
била от непрекъсната единична линия, а в самото кръстовище-единична прекъсната
линия. Според вещото лице на място е имало автобусни спирки от двете страни на
пътното платно, с уширения за тях. Съгласно заключението за да не настъпи ПТП
пешеходецът е следвало да не навлиза в пътното платно иззад задната част на автобуса,
в лявата пътна лента.
По делото за механизма на ПТП са разпитани свид. М. и свид. Н..
Свидетелят М. , водач на л.а. Ауди А4, установява, че починалият и спътницата
му са пресичали не на пешеходна пътека. Пресичали са, като са излезли зад автобуса, а
срещу свидетеля идвала кола , която навлязла в неговата лента за движение.
Първоначално свидетелят установява,че не ги е видял, гледал да избегне удара с
насрещно движещия се автомобил.Всичко станало много бързо.
Свид. Н. установява,че двамата с А. са пресичали не на пешеходна пътека, тъй
като наблизо нямало такава, че двамата се огледали преди да започнат пресичането, че
не са подали сигнал че пресичат.
Свидетелските показания като цяло се подкрепят от изслушаната САТЕ и
установяват сходна фактическа обстановка и механизъм на настъпване на ПТП. Съдът
не кредитира показанията на свид. М. в частта, в която противоречат с влязлата в сила
6
присъда- относно изправността на спирачната система на автомобила му, като
приема,че това е негова защитна теза, споделена по делото.
С оглед иложените факти сдът приема, че по делото не се установява
противоправно поведение на починалия, което да се намира в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Единствената причина за настъпване на процесното ПТП е управлението на лекия
автомобил от водача М. с превишена скорост , без изправна спирачна система и при
навлизане, според присъдата- без необходимост, в лентата за насрещно движение, в
която лента блъска пешеходците. Пешеходците, в частност А. А. не е навлязъл в
лентата за движение на автомобила, не е излязъл на пътя на автомобила , пред него в
неговата лента и с поведението си не е предизвикал настъпването на удара от
автомобила. Ударът е настъпил поради навлизането на автомобила в насрещната лента
за движение, където се е намирал пешеходецът , а не обратно. Пешеходецът се е
намирал на пътното платно и е искал да предприеме пресичане при условията на
чл.113,ал.2 от ЗДВП , но не е пресичал пред автомобила Ауди А4, не е изкочил пред
него, липсват доказателства да не се е съобразил с неговото движение. Поведението на
пешеходеца не би довело до настъпване на ПТП, ако автомобилът не е бил навлязъл
без основание в лентата за движение в насрещна посока или ако се беше върнал
своевременно в своята лента за движение, при управление на автомобила със
законосъобразена скорост.
С оглед изложеното съдът намира,че липсва противоправно поведение на
починалия , а и липсва доказана причинна връзка между неговите действия и
настъпилото ПТП, поради което възражението за съпричиняване следва да бъде
оставено без уважение, като недоказано.
При така приетите изводи определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди на ищцата следва да се възложи изцяло върху ответника.
По отношение на началната дата на дължимост на лихва за забава
В о.с.з. на 24.10.2018г ищецът уточнява исковата си молба като навежда
твърдение за дължимост на лихва за забава от момента на сезиране на застрахователя-
20.02.2017г.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца , че е в негова тежест да докаже, че
законна лихва му се дължи от посочената дата/ независимо от коя дата ищецът
претендира такава/.
Съгласно възприетата практика на ВКС по сходни казуси при предявен пряк иск
7
от увредено лице срещу застраховател по договор за ЗЗГОА лихва за забава се дължи
от момента на сезирането на застрахователя с извънсъдебната претенция на търсещия
обезщетение.В този смисъл е решение № 128/2020г по т.д. № 2466/2018г на IТО на
ВКС. Отделно от това съдебният състав следва да посочи, че непосочването на
банковата сметка, съгласно разпоредба на чл. 380, ал. 3 от КЗ възпрепятства
единствено изплащането на застрахователното обезщетение , ако такова е определено
по размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение и само в такъв
случай непредставянето на банкова сметка може да бъде основание за забава на
кредитора. Съответно в настоящият случай ответникът дължи лихва за забава върху
определеното обезщетение от деня на сезирането му, като непредставянето на банкова
сметка пред застрахователя, по никакъв начин в случая не го освобождава от
задължението да се произнесе по претенцията и съответно – не го освобождава от
задължението за заплащане на лихва за забава.
С оглед изложеното изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е уважена за сумата над 100 000лв до 120 000лв и в тази част предявения иск
следва да бъде отхвърлен. В останалата си обжалвана част решението на СГС следва
да бъде потвърдено .
По отношение на частната жалба
Неоснователно е оплакването във въззивната частна жалба на застрахователя за
недължимост на ДДС върху присъденото възнаграждение по чл.38 от ЗА на адв. К..
Съгласно трайната съдебна практика при присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
дължимото възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА вр. пар. 2а от ДР на НМРАВ следва
да включва ДДС. Според посочената допълнителна разпоредба, за регистрираните по
ДДС адвокати дължимият данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба
и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Правните услуги,
предоставени по реда на чл.38 от ЗА съставляват облагаема възмездна доставка, като е
без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено, или е определено от съда на основание чл.38 от ЗА. В този
смисъл са определения №№ 306/2017г по ч. т. д. № 2259/2016 г. на ВКС, II ТО ,
521/2017г по ч.т.д. № 1225/2017 на ІТО, 136/2018г по ч.т.д. № 174/2018г на ІІТО. Коя
сделка е облагаема е посочено в ЗДДС, поради което и пар.2а от ДР на НМРАВ не
представлява нормативна клауза извън делегацията предоставена с 36,ал.3 от ЗА на
ВАС.
По делото адв. К. е представила доказателства за регистрация по ДДС, поради
което правилно първоинстанционният съд е определил ведно с размера на дължимото
8
й се възнаграждение по чл.38 от ЗА и съответния ДДС.
Частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от СГС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение в
размер на 3420 с ДДС за защита пред първата инстанция, на осн. чл.38 от ЗА. Над
посочената сума решението на СГС следва да бъде отменено.
На ответника се дължат разноски от още 101лв или общо разноски пред СГС в
размер на 404лв
Ответникът дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на 4000лв, над
която сума решението следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на ищците претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Съобразно чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ при
обжалваем интерес от 180 000лв минималният размер на адв. възнаграждение възлиза
на сумата от 5130лв. Съобразно уважената част от иска на адв. К. се дължи
възнаграждение от 2850лв с ДДС – 570лв или общо възнаграждение от 3420лв.
Ответникът е доказал разноски от 2400лв- заплатена държавна такса пред
въззивната инстанция и юрк. възнаграждение, което съдът определя на 200.00лв. С
оглед изхода от спора на ответника се дължат разноски в размер на 1155.55лв .
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 478 от 17.01. 2020г по гр.д. № 9508/2017г по описа на
Софийски градски съд, ІГО, 4-ти състав, изменено в частта за разноските с
определение от 16.04.2020г в частта, с която е осъдено ЗАД„ДаллБогг Живот и
Здраве”АД да заплати на Е. А. А. сумата над 100 000лв до 120 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.01.2017г, вследствие на
9
което е починал нейният син А. Р. А. , както и в частта, с която е осъдено
ЗАД„ДаллБогг Живот и Здраве”АД да заплати възнаграждение на адв. К. за сумата
над 3420лв с ДДС по реда на чл.38 от ЗА и държавна такса по сметка на СГС за сумата
над 4000лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. А. А. с ЕГН ********** против
ЗАД„ДаллБогг Живот и Здраве”АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП настъпило на 25.01.2017г, вследствие на
което е починал нейният син А. Р. А.,на осн. чл.432 от КЗ, за сумата над 100 000лв до
120 000лв като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 478 от 17.01. 2020г по гр.д. № 9508/2017г по описа
на Софийски градски съд, ІГО, 4-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. А. А. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД„ДаллБогг Живот и
Здраве”АД с ЕИК ********* сумата от още 101.00лв- разноски , дължими се пред
първата инстанция, както и 1155.55лв- разноски пред Софийски апелативен съд, на
осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД„ДаллБогг Живот и Здраве”АД с ЕИК ********* да заплати на
адв. П. К.от САК сумата от 3420лв с ДДС- възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА
за защита пред настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗАД„ДаллБогг Живот и
Здраве”АД против определение на СГС от 16.04.2020г, постановено по гр.д. №
9508/2017г, постановено по реда на чл.248 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10