РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 27.07.2022г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 10563/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно
съединени искове
с правно
основание чл.
108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, както
и насрещен
иск с правно
основание чл.
55, ал.1, пр. трето
вр. с 34 ЗЗД.
Ищецът И.П.И. твърди, че с влязло в сила на 15.07.2019 г. решение по гр.д. № 6818/2016 г. по описа на СГС, І-12 състав е унищожен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 43/ 28.10.2015 г. на нотариус С.Т., на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, поради невъзможност на продавача И.П.И. да разбира и ръководи постъпките си. Твърди, че е собственик на предмета на прехвърлителната сделка – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1108.58.2.59, намиращ се в сграда 2, разположена в имот с идентификатор 68134.1108.58, с предназначение за жилище, при съседи: на същия етаж: 68134.1108.58.2.58, 68134.1108.58.2.60, под обекта: 68134.1108.58.2.56, над обекта: 68134.1108.58.2.62, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащите му 3,952% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, по силата на нотариален акт № 117, том. ІІІ, дело № 517 от 1985 г. за право на собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ. Ищецът твърди, че ответникът „Ф.и.“ ЕООД е във владение на недвижимия имот от 17.11.2016 г., когато е въведен във владение по и.д. № 20167830400500 на ЧСИ И. Ч.. Твърди да е поканил ответника да му възстанови владението върху имота, както и обезщетение за ползването му без основание от датата на установяване на владението, в размер на 600,00 лева месечно, с нотариална покана, връчена на 16.10.2019 г., но ответникът не сторил това. Иска от съда да признае за установено, че е собственик на имота и да осъди ответника да му предадат владението на недвижимия имот, както и да му заплати обезщетение за ползване без правно основание за периода 17.11.2016 г. – 31.10.2019 г. в размер на 21 900 лева, както и лихва за забава от в размер на 3000,00 лева за периода от 17.12.2016 г. до 31.10.2019 г.
Ответникът „Ф.и.“ ЕООД не оспорва, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот. Предявява насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. трето ЗЗД вр. с чл. 34 ЗЗД за сумата в размер на 34 000,00 лева – платена продажна цена по договорът за продажба от 28.10.2015 г. Твърди, че с нотариална покана, връчена на ищеца на 12.10.2019 г., го е поканил да му върне заплатената по договора цена, като изрично е посочил, че до получаването й се упражнява възражение за неизпълнение на насрещното задължение за реституция по чл. 34 ЗЗД. С оглед направеното възражение по чл. 90 ЗЗД твърди, че до връщане на продажната цена по договора е налице основание да владее процесния имот и не дължи обезщетение за ползването му. Твърди, че посочената в нотариален акт № 43/28.10.2015 г. продажна цена е уговорена в симулативен размер, като действителната такава по договора е в размер на 34 000,00 лева. Моли съда да уважи предявения насрещен иск и да постанови едновременност на изпълнението на вземанията на насрещните страни, възникнали на основание чл. 55, ал.1, пр. трето вр. с чл. 34 ЗЗД и да отхвърли осъдителните искове, предявени от ищеца с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В срока за отговор по насрещния иск ищецът И.П.И. оспорва същия. Оспорва уговорената продажна цена да е симулативна, като твърди, че всяко негово изявление към дата 28.10.2015 г. е недействително, поради невъзможността му да разбира и ръководи постъпките си, в т.ч. и изявлението му за получаване на продажната цена, обективирано в договора и в представени разписки от същата дата. Оспорва да е могъл да разбира и ръководи постъпките си към момента на подписване на представената с отговора на исковата молба декларация от 27.04.2016г., в която е обективирано признание за симулативния размер на уговорената в нотариалния акт цена.
Съдът,
като
съобрази
събраните
доказателства,
достигна до
следните
фактически и
правни изводи:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че с влязло в сила на 15.07.2019 г. решение по гр.д. № 6818/2016 г. по описа на СГС, І-12 състав е унищожен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 43/ 28.10.2015 г. на нотариус С.Т., на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, поради невъзможност на продавача И.П.И. да разбира и ръководи постъпките си.
Не е спорно между страните, а и се установява от договор нотариален акт № 117, том. ІІІ, дело № 517 от 1985 г. за право на собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, че ищецът И.П.И. е собственик на процесния недвижим имот.
Спорно между страните е наличието на вземане в полза на ответника с правно основание чл. 34 ЗЗД за връщане на заплатената продажна цена по договора и нейния размер, което се явява и предпоставка за надлежното упражняване на правото по чл. 90 ЗЗД.
Видно от акт № 43/ 28.10.2015 г. на нотариус С.Т. в него е посочено, че продажната цена по договора е в размер на 9 800 лева, за получаване на която сума договорът служи за разписка.
С отговора на исковата молба ответникът е представил две разписки от 28.10.2015 г., с които ищецът признава, че е получил плащане на продажна цена по договора, едната - за сумата от 9 800,00 лева, а другата – за сумата от 24 200,00 лева. Представена е и декларация, изходяща от ищеца, с нотариална заверка на подписа му от 27.04.2016 г., според съдържанието на която И.П.И. потвърждава всички извършени от него действия по продажба с нотариален акт № 43/2015 г. и е декларирал, че правилно е разбрал правните последици на договора и ги е елаел, както и е декларирал, че е получил насрещната престация – всички уговорени плащания в размер на 34 000,00 лева. В декларацията е посочено, че продажната цена в цитирания нотариален акт е в размер на 9 800,00 лева, поради причина, че суми над 10 000,00 лева трябва да минат по банков път и тъй като И.И. ич кредитори, които биха му запорирали банковата сметка със сумата в нея е посочена тази сума в нотариалния акт.
Според показанията на свидетеля Н.К.той познава И.И. от 80-те години на 20-ти век, тъй като мащехата на И. е сестра на бабата на свидетеля. Свидетелят сочи, че И.И. отдавна не е добре, поради психично заболяване. Сочи, че на пръв поглед при комуникация с него този дефицит не се разпознава, тъй като може да бъде объркан със заекване, но като цяло свидетелят сочи, че И. не е адекватен. През пролетта на 2016 г. бащата на И. – П., му се обадил и му казал, че когато плащал данъците разбрал, че апартаментът е отчужден. Проверили какво става и разбрали, че И. го е продал. Веднага след това говорили с него, като първоначално той отричал, но след това им обяснил, че някакъв негов приятел, който много му помага в живота му дал някакви пари, под 10 000,00 лева, за да му помогне и като обещание да му ги върне са го накарали да подпише нещо и да даде този апартамен на фирма и като върне парите, те пак ще му върнат апартамента. Свидетелят сочи, че този разговор се провел в апартамента, в който И.И. все още живеел, а в съседния апартамент живеели родителите му.
Според показанията на свидетеля Д., доведен от ответника, той познава И.И. и И. П., който е управител на „Ф.и.“ ЕООД покрай сделката, която двамата са направили. Свидетелят сочи, че е И. П. му представил И.И. като лице, от което иска да купи апартамент през м. август 2015 г. П. се свързал със свидетелят, за да го попита добра ли е цената и да му помогне с документите за сделката. Свидетелят направил оглед на имота преди сделката и той установил, че е в състояние за тотален ремонт. Майката и бащата на И. живеели в имота и искал да останат там, да не ги мести, тъй като майка му била болна и не искал да ги мести, въпреки че имали апартамент в съседство. Именно за това и продажната цена на имота била толкова ниска. В последствие И. П.му споделил, че го е страх И. да не го измами, тъй като в нотариалния акт била вписана по-ниска продажна цена от реалната и за това отишли, около 6 месеца след сделката, И. да подпише декларация за сумата, която е получил като продажна цена по договора. Свидетелят Д.сочи, че е бил и при подписване на нотариалния акт както и на предаването на продажната цена в брой. Сочи, че парите били предадени на И. от другия свидетел по делото Л., който носел парите, като И. ги преброил, смятал си ги с калкулатор, водел си записки на листче. По същото време и пред тях И. подписал и двете разписки за получените суми в брой, които преди това внимателно прочел. Съставената в последствие декларация също била подписана пред нотариуса, пред него и другия свидетел. Според Д.той се е срещал по повод на сделката поне 10 пъти с И.И. и не му е направило неговото поведение да е съмнително или да е леко неадекватен. Свидетелят сочи, че ходел с И. по институции, по данъчни служби и той си е бил абсолютно адекватен, уверен човек, който знае какво прави и подписва. Преди сключване на договора свидетелят определил пазарна цена около 50 000,00 лева, като определящи фактори били необходимостта от тотален ремонт и това, че родителите на И. трябва да останат в апартамента. По време на огледа майката и бащата на И. били в апартамента и той го помолил да не им казва за какво свидетелят е там. Свидетелят Д.сочи, че г-н П. се занимавал с покупка и продажба на недвижими имоти с инвестиционна цел, купувал ги на по-ниска цена после ги ремонтирал и ги продавал. Продавачът държал цената в договора да бъде посочена под 10 000 лева, тъй като имал дългове и не искал плащането да стане по банков път.
Според показанията на свидетеля Л. Х.той е приятел на И. П. от дълго време, а с И.И. се запознал в деня на сделката. Приятелят му го помолил да дойда с него, тъй като носел пари със себе си, защото продавачът държал парите да му бъдат предадени на ръка, тъй като имал кредитори от типа на бързи кредити и ЧСИ. В деня на изповядване на сделката влезли в една стаичка и там предали парите на И., който извадил лист А4 и започнал да си записва и смята с калкулатор. Продавачът подписа две разписки, че парите са получени и след това нотариусът подписал нотариалния акт. След като приключили при нотариуса отишли с И.И. ***, за да си погаси дълга при него, като те го изчакали пред кантората на ЧСИ. Когато И. излязъл показал документ, че е изплатил дълга си за около 4-5 хиляди лева и че съдебният изпълнител повече няма претенции към него. Свидетелят сочи, че П. искал да знае, че И. ще погаси задълженията си, но защо – не разбрал. В последствие на 26 април И. П. го помолил да отиде пак при нотариуса, тъй като продавачът искал да подпише някаква декларация. Декларацията била подписана, а след това той я предал на П..
Според показанията на свидетеля М.Г.през лятото на 2015 г. видял пред магазинчето на бл. 26, в кв. Красна поляна ищецът И.И., когото тогава не познавал. Свидетелят сочи, че тогава имал приятелка от ромски произход от този квартал и редовно обикалял района и си купувал шкембе-чорба от барчето. Тогава видял, че около И.И. са се събрали хора и се хвалел с неща, които наистина не му се връзвали. Втория път, пак видял И. в кафето, където той си пиел с приятели, било края на есента и И. го приближил и му казал „аз тук какви врътки правя, ти не знаеш, вие младите не разбирате“. Свидетелят се заинтересовал и тогава И. му разказал как живее безплатно едва ли не, тъй като бил продал апартамента си, взел парите от продажбата и продължавал да живее в него. Свидетелят го питал да го светне, как стават тези неща, но И. не му казал, само казал, че е взел над 30 000 лева. Според свидетеля Г.с И. П. той се запознал през 2016 г., края на пролетта, началото на лятото, когато П. обикалял района и разпитал хората. Свидетелят получил дежа вю, само като чул някои от думите и си казал, че това му е познато и попитал дали не търсят човек, който парадира и той му отговорил, че търси човека с имотите. Тогава П. го помолил да му съдейства, тъй като този човек го е измамил и търси някой, който да каже какво се е случило и го е видял. Тогава Г.му казал, че ще му помогне, тъй като в живота и него много са го мамели. Разменили си телефоните и в последствие П. му се обадил да свидетелства по настоящето дело. Свидетелят сочи, че не му се е сторило, че И.И. е луд, а по-скоро все едно баща му му говори.
Според
заключението
по
първоначалната
психиатрична
експертиза
ищецът И.И.
е с диагноза пароидна
шизофрения,
пореден
психогенен
период, личностова
промяна в
шизофренен
стил. Вещото
лице сочи, че
психозата
при И. е с
голяма
давност, като
дебютира
през 1982 г. и приема
пристъпен
ход на
протичане с
епизодични
психотични релапси, с
установен личностов
и когнитивен дифицит,
което е
довело до
трайно снижение
на адаптивните
възможности
в социума.
Според експертизата
шизофренния личностов
дефицит е
устойчиво и погресиращо
състояние,
което не
търпи
обратно
развитие и се
задълбочава
независимо
от приеманата
медикаментозна
терапия. При И.
такива личностови
промени се
установяват
още от 2002 г. и
най-вероятно
са
прогресирали
към
изследваната
дата 27.04.2016 г., за да
доведат до
поставянето
му под ограничено
запрещение
на 27.10.2016 г. Според
експертизата
при
психотичен
шизофренен
пристъп е
налице
непрекъснато
протичане на
психозата и
формираната личностова
промяна от шизофенен
тип са налице
нарушени
психични годности
за разбиране
и ръководене
на
действията и постъпките.
В заключение
вещото лице
сочи, че към 27.04.2016
г.
ищецът И.И.
не е притежавал
способност
да разбира и
ръководи постъпките
си.
Според отговорите на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2022 г., с оглед развитието на заболяването на ищеца, към момента и малко преди сключване на договора от 28.10.2015 г. признаците на заболяването му са били такива, че няма как човек, който няколко пъти е ходил с И. по държавни институции да не забележи тази негова симптоматика, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля Д.. Според вещото лице към този период няма как при разговор с И. обикновен човек да се заблуди, че той е адекватен. Вещото лице сочи, че при оформяне на такава промяна като личностовия дефицит, независимо дали лицето приема поддържаща терапия или не, е налице изразена негативна симптоматика, като са променени емоционално волевите функции и такова лице не бива да участва в правни действия и процесът е необратим.
Заключението на първоначалната експертиза категорично и еднозначно се потвърждава и от това на повторната психиатрична експертиза, според което към дата 27.04.2016 г. И.И. е бил с тежко изразен личностов дефицит, налице е било трайно и необратима състояние с качествени нарушения в съзнанието, поради които той не е могъл да осмисля действията и да ръководи постъпките си.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни, компетентни и еднозначни, както в обосновката, така и в крайния си извод. Въз основа на тях съдът приема, че към датата на подписване на декларацията от 27.04.2016 г. ищецът не е могъл да разбира и да ръководи постъпките си.
Унищожаемостта на правна сделка, поради факическа невъзможност на едно лице да разбира и ръководи постъпките си е приложима и по отношение на изявлението, обективирано в декларацията от 27.04.2016 г., имащо характер на обратно писмо – правно действие, насочено от страните към установяване действителната им воля, различно от тази, посочена в сключения от тях договор. Ето защо, съдът намира, че поради наличие на този порок в действителността на обратното писмо, възражението на ищеца за недействителността му се явява основателно и по аргумент от чл. 34 ЗЗД същото следва да се приема за неизвършено.
Обективните предели на силата на присъдено нещо (СПН) обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите го факти, поради което и те се ползват от последиците на СПН. С влязлото в сила решение по гр.д. № 6818/2016 г. по описа на СГС, І-12 състав договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 43/28.10.2015г. е унищожен на основание чл. 31 ЗЗД, поради което в обективните предели на силата на присъдено нещо е обстоятелството, че към датата на сключване на договора – 28.10.2015 г. И.П.И. не е имал възможност да разбира постъпките си и да ги ръководи.
Предвид изложеното съдът намира, че представените по делото разписки за получени плащания и декларация – обратно писмо са писмени изявление на ищеца, които не следва да се зачитат като извършени.
При липса на писмени доказателства относно получаване от ищеца на продажната цена по договора, както и за симулативното й уговаряне, събраните гласни доказателства в тази връзка се явяват недопустими с оглед разпоредбите на чл. 164, ал. 1 т. 4 ГПК и чл. 164, ал. 1 т. т.6, вр .с чл. 165, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира за недоказано обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца продажна цена по договор за продажба на недвижим имот от 28.10.2015 г. и в негова полза е възникнало вземане за връщане на престираното по договора с правно основание чл. 34 ЗЗД. При липса на насрещно вземане по реституционната претенция, не са възникнали правните последици от извършеното от ответника „Ф.и.“ ЕООД възражение за правно на задържане по чл. 90, ал.1 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото гласни доказателства и предвид направеното възражение за право на задържане, че ответникът е във владение на процесния недвижим имот. Ето защо предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен.
С оглед изложените по-горе фактически и правни изводи предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с
правна квалификация
чл. 59 ЗЗД.
Не е спорно по делото, а и се установя от събраните доказателства, че ответникът е установил фактическа власт върху процесния имот на 17.11.2016 г.
Със сила на присъдено нещо между страните е установено, че правното основание, на което ответникът е получил фактическа власт върху вещта е унищожено, като с влизане в сила на съдебното решение отпада основанието на ответника да владее вещта и същият дължи обезщетение за ползата, от която е лишен ищецът като нейн собственик.
Според заключението на приетата съдебно оценителна експертиза пазарният наем за процесния недви им имот за периода 17.11.2016 г. – 31.10.2019 г. възлиза в размер на 12 675 лева. Искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 21 900,00 лева.
По
иска с правно
основание чл.
86 ЗЗД.
Вземането за обезщетението по чл. 59 ЗЗД е такова без определен срок, поради което по аргумент от чл. 84, ал.2 ЗЗД за изпадане на длъжника в забава е необходима покана. Такава покана в случая е получена на 16.10.2019 г. Считано от 17.10.2019 г. ответникът дължи лихва за забава върху месечните вземания за обезщетение по чл. 59 ЗЗД за изтеклия до този момент период от време, а за обезщетението дължимо за периода 17.10.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 31.10.2019 г. е дължима единствено законна лихва.
Изчислена от съда, на основание чл. 162 ГПК, лихвата за забава за посочения по-горе период върху обезщетението за периода 17.11.2019 г. – 16.10.2019 г. в размер на 12494,55 лева възлиза в размер на 52,06 лева /изчислението направено с помощта на интернет калкулатор на законна лихва/, за която сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 3 000,00 лева.
По разноските.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д.Г. на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 2182,49 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 825,21 лева, както и депозити за вещо лице в размер на 481,50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от И.П.И., ЕГН: **********, ограничено запретен, действащ със съгласието на своя попечител П.И.Р., ЕГН: ********** срещу „Ф.И.“ ЕООД, ЕИК: *****иск с правно основание чл. 108 ЗС, че И.П.И., ЕГН: ********** е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1108.58.2.59, намиращ се в сграда 2, разположена в имот с идентификатор 68134.1108.58, с предназначение за жилище, при съседи: на същия етаж: 68134.1108.58.2.58, 68134.1108.58.2.60, под обекта: 68134.1108.58.2.56, над обекта: 68134.1108.58.2.62, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащите му 3,952% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място по силата на нотариален акт № 117, том. ІІІ, дело № 517 от 1985 г. за право на собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ и ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕООД, ЕИК: *****да предаде владението на този имот на И.П.И., ЕГН: **********, ограничено запретен, действащ със съгласието на своя попечител П.И.Р., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА
„Ф.И.“
ЕООД, ЕИК: *****да
заплати на И.П.И.,
ЕГН: **********,
ограничено запретен,
действащ със
съгласието
на своя
попечител П.И.Р.,
ЕГН: ********** на основание
чл. 59 ЗЗД
сумата в
размер на 12 675,00
лева
представляваща
обезщетение
за ползване на
процесния
имот без
основание за
периода 17.11.2016 г. –
31.10.2019 г., ведно със
законната
лихва за
периода от 31.10.2019
г. до
окончателното
плащане, както
и на
основание чл.
86 ЗЗД лихва за
забава за периода
17.10.2019 г. – 31.10.2019 г. в
размер на 52,06
лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 59 ЗЗД за
горницата до
пълния предявен
размер от 21 900,00
лева, както и
иска по чл. 86 ЗЗД за
горницата до
пълния
предявен размер
от 3 000,00 лева и за
забава за
периода 17.12.2016 г. –
16.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ф.И.“
ЕООД, ЕИК: *****срещу
И.П.И., ЕГН:
**********,
ограничено запретен,
действащ със
съгласието
на своя
попечител П.И.Р.,
ЕГН: **********
насрещен иск
с правно
основание чл.
55, ал.1, пр. трето
вр. с чл. 34 ЗЗД
сумата в
размер на 34000,00 лева,
представляваща
платена
продажна
цена по
договор за
продажба на
недвижим
имот, обективиран
в нотариален
акт № 43/28.10.2015 г. на
нотариус С.Т., унищожен
с влязло в
сила решение по
гр.д. № 6818/2016 г. по описа
на СГС, І-12
състав.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕООД, ЕИК: *****да заплати на адв. Д.Г. на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 2182,49 лева.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕООД, ЕИК: *****да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 825,21 лева, както и депозити за вещо лице в размер на 481,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: