№ 158
гр. Търговище , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йоханна И. Антонова
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело №
20203530100908 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Д.Б., действащ чрез юрисконсулт К.В.-М.,
твърди в исковата си молба, че с Рамков договор за цесия от 27.07.2017г. (Приложение №
1/08.04.2019г.) кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК
********* цедирал на ищеца вземането си по Договор за потребителски кредит PLUS-
15928193, сключен на 03.05.2018г. с ответницата П. Б. Х., ЕГН ********** от
гр.***************************************. Твърди още, че тъй като ответницата не
изпълнявала задълженията си по договора, задълженията по същия били обявени за
предсрочно изискуеми, считано от 13.11.2019г., като длъжникът и до момента не е
извършил погасяване на дължимите суми, а именно: 1229.20 лв. главница, договорна лихва
в размер на 361.39 лв. за период от 20.08.2018г. до 13.11.2019г. и 130.78 лв. – обезщетение
за забава за период от 21.08.2018г. до 01.06.2020г. за които суми ищецът се снабдил със
заповед по чл. 410 от ГПК № 240/02.06.2020г. по ч.гр.д. № 553/2020г. по описа на РСТ,
връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове; претендира
законната лихва върху главницата, както и разноските в заповедното и в настоящото
производство. Направено е искане уведомлението за предсрочната изискуемост да се връчи
на ответника с преписа от исковата молба. В съдебно заседание представител на ищеца не се
1
явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска
уважаването им, ведно със законните последици, като по подробни съображения се оспорват
доводите на процесуалния представител на ответника изложени в писмения отговор, иска се
уважаването на предявените искове изцяло, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. С.М.-ТАК,
назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявените искове се
оспорват, като неоснователни, като се излага, че договорът за кредит е недействителен,
поради неспазване на императивните изискване по чл. 11,ал.1,т.10 и т.12 от ЗПК, иска се
отхвърлянето им изцяло.В съдебно заседание адв.С.М.-ТАК поддържа възраженията си,
като в евентуалност пледира за постановяване на решение съобразно събраните
доказателства по делото.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 15928193 от 03.05.2018г.,
представен по делото се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем
в размер на 1 100лв., кредит за закупуване на застраховка „Защита на плащанията” в размер
на 158,40лв., общ размер на кредита от 1258,40лв. с размер на месечната погасителна вноска
от 72,31лв., със срок от 24 месеца, такса ангажимент в размер на 38,50лв.( която се изплаща
от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитора удържа тази сума от общия
размер на кредита-чл.2 изр. последно от договора) и последна вноска на 20.05.2020г.; с
фиксиран годишен лихвен процент от 31,38%, общ размер на всички плащания в размер на
1 735,44лв. и ГПР 40,70%, Към договора е приложен и договор за застраховка, подписан от
ответницата и сертификат към него от „Кардиф Животозастраховане, клон
България”.Всички посочени документи са подписани от ответницата.Представени са и
договорът за прехвърляне на вземанията между заемодателя и настоящия ищец от
27.07.2017г., както и приложение № 1/08.04.2019г., към него, в което е посочено и вземането
по процесния договор, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера за съобщаване
на цесията.Приложено към исковата молба е и уведомление до длъжника-ответник за
извършената цесия, връчено по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК.Видно от съдържанието на
съобщението, в същото длъжникът е уведомен за извършената цесия, но липсва изрична
воля на кредитора да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо, а само е посочено, че
кредитът е в просрочие и се начислява лихва, като длъжникът е поканен да погаси
задължението си или да се свърже с кредитора за уговаряне на плащане на равни месечни
вноски. От писмо от „Кардиф Животозастраховане, клон България” се установява, че сумата
от 158,40лв., е изплатена от кредитора през м.май 2018г. От заключението по назначената
СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на
поставените задачи се установява, че ответницата е изплатила общо 144,85лв., като
останалите задължения по договора са както следва: 1070,80лв. главница(без застраховка)
или 1229,20лв.(със застраховка), договорна лихва в размер на 361,39лв. за периода от
2
20.08.2018г. до 20.05.2020г., а обезщетението за забава върху сумата на главницата е в
размер на 85,37лв. за периода от 21.08.2018г. до датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК на 02.06.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на
ответника по договора за заплащане на дължимите месечни вноски, при което задължението
е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 13.11.2019г. и се претендират неизплатените
суми, цедирани на настоящия ищец, за които е издадена и заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Относно уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
цялото задължение, съдът, съобразявайки събраните доказателства, и по-конкретно,
съдържанието на уведомителното писмо за извършената цесия до ответницата, приема, че
същото не съдържа ясно изразена воля на кредитора да обяви цялото задължение за
предсрочно изискуемо, поради което и договорът е прекратен с изтичането на срока му, т.е.
на краен падеж на 20.05.2020г. и преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на
02.06.2020г.Видно от съдържанието на договора, съдът приема, че спрямо него е
неприложима регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ
императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, с оглед неговата действителност, в която връзка са и част от възраженията на
особения процесуален представител на ответника. Относно възражението му за
недействителност на договора поради нарушение на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК за
размер на шрифта не по-малък от 12, съдът приема, че съгласно регламентацията на
Директива 2008/48/ЕО, държавите членки не могат да приемат непредвидени в тази
директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа хармонизирани
разпоредби в съответната област, каквото е изискването относно шрифт 12 по чл.10, ал.1 от
ЗПК и последното не следва да се счита за приложимо, поради което следва да се приеме, че
твърдяното нарушение не е налице. Не е налице и нарушение на изискването по чл.
11,ал.1,т.12 от ЗПК, съобр. което договорът следва да съдържа информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; като
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания, съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, тъй като такова задължение е валидно при поискване на
извлечението от длъжника, а в случая се касае до уговорени равни месечни вноски на
определена дата и с фиксиран лихвен процент, отразени в инкорпорирания в договора
погасителен план, при което и посоченото възражение е неоснователно. За основателно
приема съдът възражението на адв.С.М.-ТАК за противоречие на договора с разпоредбата на
3
чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради следното: Съгл. посочената разпоредба, договорът за кредит
включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.В договора е посочен годишен процент
на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност-40,70%. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
- чл. 10, ал. 1 ЗПК. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита,
освен възнаградителна лихва от 31,38%, не става ясно как е формиран ГПР от 49,46% и
какво друго е включено в останалите 9,22% от ГПР извън фиксирания годишен лихвен
процент, поради което не може да се прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен и
дали не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4
от ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като
абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е
нарушено императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо
недействителността на договора изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.С оглед на
този извод на съда, съобр. разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, установяваща, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, следва да се
приеме, че ответницата дължи единствено неизплатената част от главницата, която, съобр.
заключението на вещото лице е в размер на 1070,80лв. главница(без застраховка, която не е
част от самия размер на главницата, а касае акцесорно задължение за застраховка, за което
иск не е предявен), от която следва да се приспаднат както платеното в размер общо на
144,85лв., така и удържаната такса ангажимент в размер на 38,50лв., при което останалата
дължима част от главницата е в размер на 887,45лв., до който размер предявеният
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-02.06.2020г., като за разликата до
пълния предявен размер от 1229,20лв., следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от
ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.По предявените искове за установяване съществуването на вземанията
за договорна лихва в размер на 361.39 лв. за период от 20.08.2018г. до 13.11.2019г. и
130.78 лв. – обезщетение за забава за период от 21.08.2018г. до 01.06.2020г., с оглед
установената недействителност на договора, съдът приема, че на осн. чл. 23 от ЗПК същите
4
са недължими, обстоятелство, облуславящо отхвърлянето на посочените искове, като
неоснователни, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда да се
произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство, съдът приема, че ищецът
има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, от които в заповедното
производство от разноски в размер на 84,43лв. има право на 43,90лв., дължими от
ответницата. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 115,57лв.
внесена д. такса, 300лв. депозит за особен представител и 150лв. депозит за вещо лице,
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Такова се определя от съда,
като съдът приема, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение на представителя
на ищеца в размер на 100лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.
25,ал.1 от НЗПП, при което общо разноските на ищеца в исковото производство са в размер
на 665,57лв., от които има право на 346,10лв., които ответникът следва да му заплати, на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
изп. директор Д.Б., против П. Б. Х., ЕГН ********** от
гр.***************************************, за сумата от 887,45лв., главница по
цедирано на ищеца задължение по Договор за потребителски кредит PLUS-15928193,
сключен на 03.05.2018г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК-02.06.2020г., до изплащане на задължението, за което е издадена заповед
по чл. 410 от ГПК № 240/02.06.2020г. по ч.гр.д. № 553/2020г. по описа на РСТ, като за
разликата до пълния предявен размер от 1229,20лв отхвърля иска, като неоснователен, на
осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и
сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Д.Б., против П. Б. Х.,
ЕГН ********** от гр.***************************************, установителни искове
за съществуване на вземане за договорна лихва в размер на 361.39 лв. за период от
20.08.2018г. до 13.11.2019г. и 130.78 лв. – обезщетение за забава за период от 21.08.2018г.
до 01.06.2020г., претендирани по цедирано на ищеца задължение по Договор за
потребителски кредит PLUS-15928193, сключен на 03.05.2018г., за което е издадена заповед
5
по чл. 410 от ГПК № 240/02.06.2020г. по ч.гр.д. № 553/2020г. по описа на РСТ, като
неоснователни, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. Б. Х., ЕГН ********** от
гр.***************************************, да заплати на от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изп.
директор Д.Б., разноските в заповедното производство в размер на 43,90лв., както и
разноските в исковото производство в размер на 346,10лв., определени по съразмерност, на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6