Р Е Ш Е Н И Е № 260106
Гр.Сливен, 17.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА Н.
при съдебен секретар ГАЛИНА
ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1466 по описа за 2020
год. за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Й.Й.К. с ЕГН ********** ***,
със съгласието на неговата майка и законен представител, против НП № 20-0804-002747
от 28.09.2020 год., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” към ОД на МВР –
Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде
отменено, като претендира и направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност
и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.08.2020 год. бил съставен
АУАН, с фабр. № 244936 против жалбоподателя за това, че на 26.08.2020 год. в
20,29 часа в с. Желю войвода, ул. „С.Д.” посока центъра управлява колесен
трактор ЮМЗ с рег. № *****, като водачът е неправоспособен, не носи СРМПС,
изпробван е за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест
Въз основа на акта било издадено
процесното НП № 20-0804-002747 от 28.09.2020 год., издадено от Началник Група в
Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В
НП било отразено, че за нарушението на чл. 150 от ЗДвП не било наложено
административно наказание „Глоба”, като е посочена разпоредбата на чл. 343в,
ал. 2 от НК. В обстоятелствената част на НП било отразено, че е образувано ДП №
1029/2020 год. с дознател Галя Георгиева. В НП било отразено, че деянието не е
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, както и че при индивидуализация на
наказанието бил съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. НП било връчено лично на
жалбоподателя на 26.10.2020 год. (л. 4 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Процесуалният представител на
жалбоподателя пледира, че към датата на извършване на нарушението
жалбоподателят е бил непълнолетен и спрямо него е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 15 от ЗАНН.
Съдът намира
възраженията за основателни.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се
спира на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение или не.
Безспорно е установено, че към датата на извършване на нарушението –
26.08.2020 год. жалбоподателят е навършил 17 години, т.е. същият е бил
непълнолетен. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН, по отношение на
непълнолетните административното наказание „Глоба“ се заменя с „Обществено
порицание“. В настоящия случай в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗДвП е
предвидено налагането на административно наказание „Глоба“ и е следвало
административнонаказващият орган да замени това предвидено наказание с
наказание „Обществено порицание“. Не спазването на разпоредбата на чл. 15, ал.
2 от ЗАНН от административнонаказващия орган води до незаконосъобразност на
издаденото НП и същото следва да бъде отменено, без да е необходимо да се
разглеждат въпросите по съществото на делото.
По отношение на възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, относно нарушението по чл. 150 от ЗДвП, следва да се отбележи, че на жалбоподателя не е било наложено
административно наказание по ЗДвП за това нарушение, тъй като е прието, че се
касае за извършено престъпление, за което следва да му бъде наложено наказание
по НК.
В настоящия случай своевременно
се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се
възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази
им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 300,00 лева.
В настоящия случай се претендират разноски в размер на 300,00 лева, поради
което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на
разноските, посочено в придружителното писмо, е неоснователно. Ето защо съдът
следва да присъди разноските в общ размер от 300,00 лева, съгласно представените
по делото Договори за правна защита и съдействие (л. 23 и л. 36 от делото).
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0804-002747 от 28.09.2020 год.,
издадено от Началник Група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на Й.Й.К.
с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР– Сливен да заплати
в полза на Й.Й.К. с
ЕГН ********** ***, разноски в размер на 300,00 (триста)
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно
обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: