№ 174
гр. Силистра, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на пети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500071 по описа за 2022 година
Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин,
бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 (цесионер) против
Разпореждане № 127 от 15.02.2022г. постановено по ч.гр.д. № 48/2022г. на РС – Тутракан, с
което е отхвърлено изцяло подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, против против ИВ. АНТ. ИВ. с ЕГН ********** за следните
суми: 1037,32 лева главница, законна лихва върху главницата от подаване на заявлението,
както и лихва за забава 43,47 лева за периода от 08.03.2019 до подаване на заявлението,
дължими по договор за заем № 3408729 от 27.12.2018, сключен с „Изи асет мениджмънт“
АД с ЕИК ********* (цедент).
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел, че следва да се отхвърли изцяло
на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК - неотстраняване на нередовностите на
заявлението в указания срок, противоречието му със закона и обоснована вероятност за
наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя.
За да стигне до тези правни изводи заповедният съдебен състав отчел отказът на
заявителя да представи справка за извършените плащания и погасените с тях компоненти на
вземането без която липсва начин съдът за формира становище относно обстоятелствата по
чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, /ДВ, бр. 100 от 2019 г.“, които текстове вменяват на
съда служебно да следи за интересите на длъжника, преценявайки наличието или
обоснованата вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора, от който
произтича вземането.
Първоинстанционният съд приел, че такава обоснована вероятност съществува по
отношение на задължението за предоставяне на обезпечение в чл. 4, ал. 1 от Договора, към
което изискванията на кредитора са толкова завишени, че изпълнението им в тридневния
срок по чл. 4, ал. 2 от договора представлява реална трудност и обуславя почти автоматично
начисляване на предвидената в тези случаи договорна неустойка. Отказът на заявителят да
даде сведение дали такава неустойка в размер на 740.69 лева действително е начислена,
както и отказът му да предостави справка за погасителните плащания, прави невъзможно
1
съдът да прецени дали част от тези платежи са отивали за погасяване на нищожното
неустечното задължение. Именно това е и основният мотив за отхвърляне на заявлението.
Допълнително заповедният съдебен състав преценил, че след, като неустойката за
неизпълнено задължение за осигуряване обезпечение във вид на банкова гаранция или двама
поръчители отговарящи на специални изисквания не е била взета предвид при определянето
на ГПР, което води до заблуда на за действителния размер на сумите, които следва да
плаща.
Съдът коментирал, че след, като заповедното производство е уредено като безспорно
и за да бъде уважено заявлението, не трябва да съществува съмнение в законността на
основанието, на което се позовава заявителят, че е възникнало вземането срещу длъжника и
настоящият случай не е такъв то заявлението следва да се отхвърли изцяло.
За да обоснове жалбата си представителят на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
коментира възможността на заповедния съд за служебен контрол за установяване на
неравноправни клаузи в договорите служещи, като правопораждащи юридически факти
възоснова на които се претендира издаване на изпълнителен титул, като сочи европейска и
родна съдебна практика в този смисъл.
ОС след, като се запозна и обсъди аргументите изложени в частната жалба намира
същата допустима, но неоснователна. Въззивният съдебен състав споделя напълно мотивите
на заповедния съд обективирани в атакуваното разпореждане, като препраща към тях по
реда на чл. 272 от ГПК, и прави следния допълнителен коментар.
С новата ал. 3 на чл. 410 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е въведено изискване, че когато
вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма. Целта на разпоредбата е да се направи проверка от
заповедния съд дали заявените вземания съответстват, макар и формално, на клаузите по
договора; а последните, от своя страна – дали противоречат на закона или добрите нрави,
или са неравноправни, или има обоснована вероятност да са такива – чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4
ГПК. Тази проверка е дължима от съда служебно, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, тъй като
със заповедта за изпълнение биха се засегнали потребителските интереси. Сключването на
договор за потребителски заем, чиито клаузи са в противоречие с императивните разпоредби
на Закона за потребителския кредит, е нарушение, което в определени хипотези (чл. 22 ЗПК)
води до невалидност на сделката; а този порок най-силно засяга потребителския интерес.
Ето защо в заповедното производство съдът разполага с правомощие да провери
валидността на сделката, от която заявителят черпи права срещу длъжника потребител. Тази
проверка обаче е само за целите на заповедното производство – за да разпореди или да
откаже да издаде заповед за изпълнение. Всички доводи, които жалбоподателят излага в
частната си жалба, няма пречка да ги изложи в състезателното исково производство, ако се
възползва от правото си да заведе осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК.
Свободата за договаряне, която е прокламирана в чл. 9 от ЗЗД, е принцип, който
търпи редица ограничения. Едно от тях е свързано със защитата, предоставена от закона, на
по-уязвимите участници в гражданския оборот, каквито са потребителите. Затова
преценката на процесния договор за кредит следва да е спрямо специалните закони: Закона
за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В тази връзка правилни са и
заключенията на заповедния съди досежно сумата претендирана, като неустойка за
непредставяне в срок на обезпечение и липсата на данни относно това дали тя е включена в
претенциите на заявителя.
Съобразявайки изложеното въззивният съдебен състав приема, че атакуваното
първоинстанционно разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 127 от 15.02.2022г. постановено по ч.гр.д. №
48/2022г. на РС – Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3