№ 78
гр. Велико Търново, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Наказателно дело за възобновяване № 20224000600086 по описа за 2022
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за
възобновяване на НОХД № 2413/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен,
отмяна на определение от 05.01.2022 г. и връщане делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че с определение от 05.01.2022 г. по
НОХД № 2413/2021г. по описа на Районен съд-Плевен е одобрено
споразумение за решаване на делото в съдебното производство, с което
подсъдимия Н. М. Ц. се е признал за виновен в извършено на 07.09.2021г. в
гр.Плевен престъпление по чл.346, ал.1 НК, за което му наложено наказание
от една година и шест месеца лишаване от свобода. Изпълнението на
наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с
изпитателен срок от три години.
На основание чл.346, ал.4, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК е наложено и
1
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Определението е влязло в сила на 05.01.2022г. и не подлежи на въззивна и
касационна проверка.
Посочва се, че първостепенният съд е допуснал нарушение на закона,
защото е одобрил сключеното между прокуратурата и защитата на
привлеченото към наказателна отговорност лице споразумение, с което в
нарушение на чл. 49, ал.2 НК е било определено наказание лишаване от право
да се управлява МПС за срок по-кратък от срока на наложеното наказание
лишаване от свобода. В разпоредбата на чл. 49, ал.2 НК законодателят е
регламентирал възможност наложеното, кумулативно предвидено по-леко
наказание по чл. 37, ал.1, т.7 НК да надвишава основното наказание,
предвидено в санкционната част на съответната норма от Особената част на
НК с максимален три годишен срок. При тълкуването на този текст, а и от
константната и задължителна практика на съдилищата (Постановление №1 от
17.01.1983г. на Пленума на ВС на РБ, Тълкувателно решение №61/1980г. на
ОСНК, Решение №94 от 26.02.2009г. по н.д.№ 580/2008г. ВКС, НК,
II н.о., Решение №534 от 03.12.2008г. по н.д.№547/2008г. ВКС, НК, II н.о.,
Решение № 4 от 30.01.2008г., по н.д.№ 696/2007г. ВКС, НК, II н.о.,
Решение № 274 от 21.06.2012г. по н.д. № 743/2012г., ВКС, I н.о.) следва
извод, че срокът на наказанието лишаване от права не може да бъде по-кратък
от срока на наложеното основно наказание лишаване от свобода.
Съдът е трябвало да съобрази изискванията на чл. 49 от НК и ако
прецени, че постигнатото споразумение противоречи на закона да упражни
правомощията си по чл. 382, ал.5 НПК и да предложи промяна в
споразумението или да отчете констатираното противоречие и да откаже
неговото одобряване.
Допуснатите нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са
основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложеното
и на основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.1, предложение последно, вр. чл.422,
ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 и чл.425, ал. 1, т. 1 НПК се иска
възобновяване на НОХД №2413/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен
отмяна на постановеното по него определение от 05.01.2022 г. и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура поддържа направеното от Главния прокурор искане за
възобновяване на делото, по изложените в искането съображения.
Осъденото лице Н. М. Ц. не изразява категорично становище по
искането и заявява, че предоставя решението на съда.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
2
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
основателно, като съображенията за това са следните:
Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за
допуснато съществено нарушение по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК е основателно.
Относно посоченото основание за нарушение на закона следва да се посочи,
че то е основателно и съображенията изложени в искането се споделят
напълно от настоящия съд. С определение от 05.01.2022 г. по НОХД №
2413/2021г. по описа на Районен съд-Плевен е одобрено споразумение за
решаване на делото в съдебното производство, с което подсъдимия Н. М. Ц.
се е признал за виновен в извършено на 07.09.2021г. в гр.Плевен
престъпление по чл.346, ал.1 НК, за което му е наложено наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието
лишаване от свобода е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен
срок от три години.
На основание чл.346, ал.4, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК е наложено и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Определението е влязло в сила на 05.01.2022г. и не подлежи на въззивна и
касационна проверка. Първостепенният съд е допуснал нарушение на закона,
защото е одобрил сключеното между прокуратурата и защитата на
привлеченото към наказателна отговорност лице споразумение, с което в
нарушение на чл. 49, ал.2 НК е било определено наказание лишаване от право
да се управлява МПС за срок по-кратък от срока на наложеното наказание
лишаване от свобода. В разпоредбата на чл. 49, ал.2 НК законодателят е
регламентирал възможност наложеното, кумулативно предвидено по-леко
наказание по чл. 37, ал.1, т.7 НК да надвишава основното наказание,
предвидено в санкционната част на съответната норма от Особената част на
НК с максимален три годишен срок. От константната и задължителна
практика на съдилищата (Постановление №1 от 17.01.1983г. на Пленума на
ВС на РБ, Тълкувателно решение №61/1980г. на ОСНК, Решение №94 от
26.02.2009г. по н.д.№580/2008г.ВКС, НК, II н.о., Решение №534 от
03.12.2008г. по н.д.№547/2008г. ВКС, НК, II н.о., Решение №4 от
30.01.2008г., по н.д.№696/2007г. ВКС, НК, II н.о., Решение № 274 от
3
21.06.2012г. по н.д. № 743/2012г., ВКС, I н.о.) следва извод, че срокът на
наказанието лишаване от права не може да бъде по-кратък от срока на
наложеното основно наказание лишаване от свобода.
Горното налага извода, че е нарушен законът с определяне на наказание
по чл. 37, ал.1, т.7 НК за срок по-кратък от една година и шест месеца,
колкото е наложеното наказание лишаване от свобода.
Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК също е
основателно. Съдът е трябвало да съобрази изискванията на чл. 49 от НК и
ако прецени, че постигнатото споразумение противоречи на закона да
упражни правомощията си по чл. 382, ал.5 НПК и да предложи промяна в
споразумението или да отчете констатираното противоречие и да откаже
неговото одобряване. Съгласно чл.382 ал.7 от НПК съдът одобрява
споразумението, когато не противоречи на закона и морала.
Допуснатите съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК съставляват основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на
делото и отмяна на постановеното определение. С оглед на изложеното
искането на Главния прокурор е основателно и следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД №2413/2021 г. по описа на Районен съд-
Плевен.
ОТМЕНЯ определение от 05.01.2022 г. постановена по НОХД
№2413/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен за одобряване на
споразумение по делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4