РЕШЕНИЕ
№417
гр.Бургас, 24.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
24 април през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 714 по описа на съда за 2023г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, при спазване на специалните правила на
чл.111 от ЗИНЗС.
Жалбоподател е Т.И.Д. ЕГН:**********, лишен от свобода в
затвор Бургас. В производството жалбоподателят участва лично.
Ответник е началника на затвор Бургас. Ответникът взема
участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт М. Г..
Предмет на обжалване а заповед № ЗН-333/13.04.2023г. на
началника на затвор Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание изолиране в наказателна килия за срок от 14 дни. В обстоятелствената
част на заповедта е прието за установено, че на 16.02.2023г. лишеният от
свобода Д., по време на провеждане на разпределителна комисия, отправял
нецензурни думи, уронващи престижа намеци и недоказани твърдения към началника
на затвор Бургас. Нарушението е трето поредно, свързано с проява на обидно и
агресивно поведение, насочени към служители на пенитенциарната администрация.
В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена
фактическа обстановка, непълнота на мотивите, основания за отвод на издалия
заповедта, за неправилно приложение на материалния закон и несъответствие на
заповедта с целта на закона. Иска се съдът да отмени заповедта. Не се сочат
нови доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Излага становище за липсата на
основания за оспорване на заповедта. Иска съдът да отхвърли оспорването. Не
сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.111 ал.1 от , от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въз основа
на събраните доказателства и приложимите норми, съдът прие за установено
следното.
По делото е представен заверен препис от оспорения акт –
заповед № ЗН-333/13.04.2023г. на началника на затвор Бургас, с което се
установява издаването ѝ. Препис от заповедта е връчен на жалбоподателя на
същата дата, срещу подпис на 13.04.2023г.
В заповедта е посочено, че е издадена въз основа на
докладна записка № 990/21.03.2023г., въз основа на която и след извършена
проверка е изготвен доклад № 990/21.03.2023г., съставен от ИСДВР Петър Леков. В
доклада е посочено, че на 16.02.2023г. в 10.35 часа по време на провеждане на
разпределителна комисия и изслушване на л.с. Т.Д. ЗД 251/99г. от І зона за
повишена сигурност, същият започнал да се държи грубо и арогантно към членовете
на комисията, като е проявил особена вербална агресия към началника на затвор
Бургас, старши комисар Янчо Желев. На Д. било разпоредено да преустанови
действията си и да се прибере в салона, в който е настанен. Жалбоподателят се
прибрал, но продължил да отправя нецензурни думи и закани. Докладна записка №
990/21.03.2023г., издадена от мл.експерт Пламен Христов е приложена към
преписката и съдържанието и е идентично
с цитираното по-горе съдържание на доклада.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган – съгласно чл.104 ал.2 от ЗИНЗС дисциплинарните наказания се налагат с
мотивирана заповед от началника на затвора. Не е налице основание за оспорване
по чл.146 т.1 от АПК.
При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона
писмена форма, като същата съдържа предвидените в закона реквизити. Не е налице
основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.
Не се установи по делото нарушение на процесуалните
правила по издаването на оспорената заповед, свързано с наличие на основание
зае отвод на автора на заповедта. Съгласно чл.10 ал.2 от АПК не може да участва
в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с
някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в
неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от
заинтересованите то може да бъде отведено.
Не е налице първото основание за отвод на издалия заповедта.
Няма данни, от които да се обоснове извод, че длъжностното лице, издало
заповедта, по някакъв начин е заинтересовано от изхода на делото. Фактът, че
едно физическо лице, упражнявайки възложена му от закона власт, е издало
определен административен акт, не прави това лице заинтересовано от изхода на
съдебното дело по оспорване на този акт, тъй като се касае за служебни отношения,
а не за лични такива, относно каквито се отнася заинтересоваността.
Не е налице и второто основание за отвод. Предпоставката
на закона е наличието на отношения с адресата на акта, пораждащи основателни
съмнения в безпристрастието на длъжностното лице. В случая твърденията по
преписката са, че осъденото лице е отправило към началника на затвора обиди и
заплахи. Подобно поведение само по себе си не е основание да се приеме, че са
възникнали лични отношения между лишения от свобода и началника на затвора. Тези
доводи биха обосновали абсурдния извод, че началникът на затвора има лични
отношения с повечето от лишените от свобода. При липса на данни за противното
следва да се приеме, че длъжностните лица, включително и началника на затвора,
имат с лишените от свобода регламентираните от закона служебни отношения,
независимо от наличието или липсата на поведение на затворниците, осъществяващо
признаците на дисциплинарно нарушение.
Независимо
от горното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено
процесуално нарушение, допуснато във връзка с изискването по чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Съгласно това изискване на закона в заповедта следва да се посочат
фактическите основания за издаване на акта и това в случая не е изпълнено. В
заповедта е прието за установено, че дисциплинарното наказание на Д. се налага
затова, че на посочените дата и място лишеният от свобода е имал обидно и
агресивно поведение към началника на затвора.
Никъде в заповедта, в докладната записка или в кой да е друг документ по
преписката не е посочено какви думи и изрази е казал Д., което поставя в
невъзможност съда да прецени дали казаното наистина е обидно и/или агресивно. В
заповедта е изложена единствено преценката на органа, но не и фактите. Налице е
основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 от АПК.
Предвид
липсата на изложени факти (т.е. какви думи и изрази е употребил жалбоподателя)
съдът е в невъзможност да извърши преценка относно правилното приложение на
материалния закон с оспорената заповед.
Жалбата е основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорената
заповед следва да се отмени от съда.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.И.Д. ЕГН:**********, лишен от свобода в затвор Бургас заповед № ЗН-333/13.04.2023г.
на началника на затвор Бургас.
Решението е обявено в съдебно заседание на страните и подлежи
на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд
Бургас в 14 дневен срок от днес.
СЪДИЯ :