Р
Е Ш Е Н И Е № 99
гр. Разград, 01.08.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 111 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 69 и сл. от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Постъпила е жалба от С. С. С. като
законен представител на малолетното си дете Ч. Й., подадена чрез адв. Г. П. от
АК – Русе, против Резолюция № 5 от 29.06.2023 г., издадена от кмета на Община
Самуил, с която е постановен отказ за съставяне на акт за раждане на детето Ч.
Й., родено на ** .**.**** г. в Р. Т. Твърди се, че оспореният отказ е
незаконосъобразен и доводите на административния орган са неоснователни. Иска
се отказът да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.
Ответникът кметът на Община Самуил счита
жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 31.05.2023 г. в Община – Самуил е постъпило
заявление вх. № 2174/31.05.2023 г., подадено от адв. Г. П. като пълномощник на С.
С. С., за съставяне на акт за раждане на детето Ч. Й., родено на **.**.**** г. в Р. Т. В
заявлението е посочено, че родители на детето са: майка С. С. С. с ЕГН **********, родена в Б., с българско и турско
гражданство, и баща Т. Ф. С., роден на **.**.**** г. в Б., с
българско и турско гражданство. Към заявлението са приложени удостоверение за
раждане на детето Ч. Й., родено на **.**.**** г. в Ч.,
Република Т. от баща Т. Й. и майка С. Й.; удостоверение за сключен на
07.07.2003 г. граждански брак между Т. Й. и С. М.; удостоверение за идентичност
на имената С. С. С. и С. Й., пристигнала в РТурция на 26.09.1990 г. и получила
турско гражданство на 11.09.1991 г.;
удостоверение за идентичност на имената Т. Ф. С. и Т. Й., пристигнал в
РТурция на 24.07.1989 г. и получил турско гражданство на 11.09.1991 г.; препис
от гражданска регистрация относно местоживеенето на семейството.
Документите са представени на турски
език, заверени с печат Апостил и придружени от превод на български език.
Видно от представеното копие от личната
карта на С. С. С., тя е родена в гр. Р. и има постоянен адрес в с. С. Личната
карта е издадена на 02.04.2018 г.
При горните факти е постановена оспорената
Резолюция № 5 от 29.06.2023 г., с която кметът на Община Самуил е отказал
съставяне на акт за раждане на детето Ч. Й. Предвид обстоятелството, че към
момента на раждането на детето майката не е имала български документи за
самоличност, административният орган е преценил, че следва да се подаде
заявление до Министерството на правосъдието за извършване на запитване за
наличие на българско гражданство на основание чл. 3, ал. 1 ЗГР. Счел е, че приложените
към заявлението документи не са в оригинал, като не са спазени разпоредбите на
чл. 4, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране
на единната система за гражданска регистрация. Приел е и че за изпълнение на
процедурата по чл. 72, ал. 3 във вр. с чл. 70, ал. 1 ЗГР заявителят следва да
представи документ за самоличност, препис или извлечение от акт за гражданско
състояние, съставен от български дипломатически или консулски представител, или
от чуждестранен местен орган по гражданско състояние, като документите,
издадени от чуждестранен местен орган, трябва да са легализирани и снабдени с
превод на български език, придружени със съответните заверки. Посочил е, че документите
могат да бъдат и нотариално заверено копие на оригинала на издадения препис или
извлечение от акт за гражданско състояние, направено след легализацията на
документите, като нотариалната заверка може да бъде направена от нотариус или
от българския дипломатически или консулски представител в съответната държава.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок
и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
В изпълнение на задължението си по чл.
168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Отказът е постановен от материално и
териториално компетентен орган - кмета на Община Самуил, който по силата на чл.
35, ал. 3, изр. 1 във вр. с ал. 1 ЗГР е длъжностно лице по гражданското
състояние на територията на общината, което съставя актове за гражданско
състояние. По аргумент от чл. 72, ал. 2, т. 1 ЗГР актовете за раждане на лица,
родени в чужбина, се съставят в общината по постоянния адрес на майката.
Административният акт е в установената
форма и има необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, но при издаването му
са нарушени административнопроизводствените правила и материалноправните
разпоредби, уреждащи условията и реда за гражданската регистрация.
Съгласно чл. 69 ЗГР гражданите на Република България,
които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или
местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния
български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните
местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили
събитията, подлежащи на регистрация.
Съгласно
чл. 70, ал. 1 ЗГР български гражданин, който е поискал от местен орган по
гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е
длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не
по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на
българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като
същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. В чл. 70, ал.
2 ЗГР е посочено, че ако българският гражданин не е могъл да предаде или
изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на
български дипломатически или консулски представител, той може да го представи
направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен
адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен
превод на български език.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 4, т. 1 ЗГР
предвижда, че преписите и извлеченията от актовете за гражданско състояние по
ал. 1 не се нуждаят от легализация, когато произхождат от държава, която е
ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове.
С. С. С. е българска гражданка, която
живее в РТ., но има постоянен адрес в с. С. Родила е детето си Ч. Й. в РТ., за
което местен орган по гражданското състояние в РТурция е съставил акт за
раждане, въз основа на който е издадено удостоверение за раждане. В
съответствие с чл. 70, ал. 2, изр. 2 ЗГР майката чрез пълномощник е представила
удостоверението за раждане на детето си направо на длъжностното лице по
гражданското състояние в общината по постоянния си адрес – Община Самуил,
заедно с легализиран и заверен превод на български език. Представените
документи съдържат всички необходими данни по чл. 72, ал. 3, т. 1 ЗГР - името на
титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход. При това кметът на общината е бил длъжен да
състави акт за раждане на детето, а съображенията му да откаже съставянето са
неоснователни.
Фактът, че към момента на раждането на
детето майката не е имала български документи за самоличност, не означава, че
тя не е българска гражданка. Българското
гражданство не се придобива от момента на издаване на български лични
документи. С. С. е родена в РБ. и родителите й са български граждани, поради
което тя е българска гражданка по произход и по месторождение съгласно чл. 8 и
чл. 10 от Закона за българското гражданство. По делото не са въведени
твърдения, че е била освобождавана или лишавана от българско гражданство. Ако
административният орган е имал съмнения по този въпрос, служебно би могъл да
извърши справка в регистрите по гражданско състояние, където е налична
информацията относно гражданството като елемент от съвкупността от данни по чл.
1, ал. 3 ЗГР.
Неправилно органът счита, че следва да
се подава заявление до Министерството на правосъдието за извършване на
запитване за наличие на българско гражданство на основание чл. 3, ал. 1 от ЗГР.
Подобна процедура не е уредена нито в Закона за гражданската регистрация, нито
в Закона за българското гражданство, нито в Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за
прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство. По реда на чл.
39, ал. 1 от Закона за българското гражданство министерството на правосъдието
издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е
български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството. Тези
регистри са посочени в чл. 38 от същия закон: 1. дневник за молбите и
предложенията за придобиване на българско гражданство, за отмяна на
натурализация, за възстановяване, за освобождаване и за лишаване от българско
гражданство; 2. регистър на лицата, придобили българско гражданство по
натурализация; 3. регистър на лицата, загубили българско гражданство; 4.
регистър на лицата с възстановено българско гражданство. Следователно, министерството
на правосъдието издава удостоверение за гражданство само ако са настъпили
промени в гражданството на лицето, каквито в настоящия случай се отричат от
жалбоподателката и липсват доказателства, установяващи противното.
Действително, в чл. 12, ал. 7 от Наредба №
РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация е предвидено, че когато по данните от регистъра на населението или от
представения препис или извлечение /от чуждия документ/ не може да бъде
установено по безспорен начин, че към момента на раждането лицето е имало
родител български гражданин, актът за раждане се съставя, след като това бъде
установено по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от
Закона за българското гражданство. За да се предприеме процедурата по
Наредба № 1, следва административният орган да е установил, че данните от
регистъра на населението относно гражданството на майката са недостатъчни или
спорни. В настоящия случай не е доказано да е извършвана проверка в регистрите
по гражданско състояние, при която да са констатирани недостатъчни или спорни
данни относно гражданството на майката на детето. От документите на
турски език е видно, че тя е българска
гражданка към момента на раждане на детето.
Неоснователен е и доводът за неспазване
на разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012
г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от тази наредба събитията
по гражданско състояние, настъпили в чужбина за лица, които към момента на
събитието са български граждани, се регистрират въз основа на препис или
извлечение от съставения от чуждестранен местен орган или от български
дипломатически или консулски представител акт за гражданско състояние. Съгласно
ал. 3 документите, издадени от чуждестранен местен орган, представени от
заинтересуваните лица, в зависимост от държавата, от която произхождат, трябва
да отговарят на съответните изисквания на един от следните актове, като в т. 2
е посочена Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните
публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г. (ратифицирана със закон
– ДВ, бр. 47 от 2000 г.) (ДВ, бр. 45 от 2001 г.).
Удостоверението за раждане на детето Ч.
Й. произхожда от РТ., която е страна по Хагската конвенция и съгласно чл. 3 и
чл. 4 от същата конвенция подлежи на формална процедура за легализация,
изразяваща се в поставяне върху документа на специално удостоверение със
заглавие „Аpostille“. Наличието на апостил изключва легализирането на документа
от българско дипломатическо или консулско представителство, акредитирано за
съответната държава, и създава задължение документът да бъде признат от българските
власти.
В чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9
от 21 май 2012 г. е указано, че документите по ал. 1, издадени от чуждестранен
местен орган, се представят на длъжностното лице по гражданското състояние в
оригинал. Съгласно ал. 5 по искане от заинтересуваното лице да получи
оригиналните документи по ал. 4 длъжностното лице по гражданското състояние
изготвя копие на документите и вписва на всяка страница "вярно с
представения оригинал", пореден номер на страница и общ брой страници на
документа, името си, датата, на която е изготвено копието, полага подписа си и
печата на общината. Ал. 6 разпорежда, че копията на документите се съхраняват
като неразделна част от регистрите на актовете за гражданско състояние, а
оригиналите на документите се връщат на лицето веднага след съставяне на акта
за гражданско състояние.
В настоящия случай заявлението за
съставяне на акта за раждане на детето и приложените към него документи са били
изпратени в общинската администрация – Самуил по електронен път, поради което не
са били представени оригиналите. Но в съответствие с чл. 36, ал. 1 и ал. 2 АПК
във вр. с чл. 4 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. административният
орган е бил длъжен да ги изиска, да направи заверени копия и да ги върне. Жалбоподателката
не е отговорна за неговото процесуално бездействие.
Що се отнася до мотивите на органа, че
документите могат да бъдат и нотариално заверено копие на оригиналите,
направено след легализацията и нотариалната заверка може да бъде направена от
нотариус или от българския дипломатически или консулски представител в
съответната държава, следва да се отбележи, че подобна възможност е
съществувала в чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. в
предходната им редакция (ДВ, бр. 4 от 2014 г., в сила от 14.01.2014 г.). Но
разпоредбите са изменени с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №
РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. (ДВ, бр. 32 от 2018 г., в сила от 13.04.2018 г.) и Наредба за изменение и допълнение на Наредба №
РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. (ДВ, бр. 68 от 2021 г., в сила от 17.08.2021 г.). В
относимата редакция разпоредбите имат посоченото по-горе съдържание – ал. 3-7,
което не е съобразено от административния орган.
Предвид горното съдът приема, че оспореният
отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК
преписката следва да се изпрати на кмета на Община Самуил, който след
представяне на оригиналните документи следва да състави акт за раждане на детето
Ч. Й., в който да бъдат вписани данните по чл. 72, ал. 3, т. 1 ЗГР. Съгласно
чл. 174 АПК задължението следва да бъде изпълнено в едномесечен срок от влизане
на решението в сила.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да
бъдат присъдени направените от нея разноски в общ размер на 1010 лв. – 10 лв.
държавна такса и 1000 лв адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Резолюция № 5
от 29.06.2023 г., издадена от кмета на Община Самуил, с която е постановен
отказ да се състави акт за раждане на детето Ч. Й., родено на **.**.**** г. в Р. Т.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община
Самуил за ново произнасяне по заявление вх. № 2174/31.05.2023 г. при спазване на дадените
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне, считано от датата
на влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Община Самуил да
заплати на С.
С. С. за разноски по делото сумата 1010 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.