РЕШЕНИЕ
№ 631
гр. Пловдив, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300500592 по описа за 2023 година
Постъпила е въззивна жалба от Н. Т. Т. против решение №
260003/09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 13381/2017 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, І гр. състав, с което е признато за установено по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД по отношение на него, че дължи на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД стойността на доставена за периода от 18.11.2016г.
– 15.02.2017г. до обект с ИТН ***, находящ се в *** електрическа енергия в
размер на сумата от 1578,56 лв., мораторна лихва за периода от 05.01.2017 г. -
22.06.2017 г. в размер на сумата от 34,75 лв., както и законната лихва върху
сумата от 1578,56 лева, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.06.2017 г., до окончателното й
заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9484/2017 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІV гр. състав. С въззивната жалба се поддържа, че така
постановеното решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна
и постановяване на друго решение по същество, с което предявените искове
да се отхвърлят. Претендира разноски.
Въззиваемата страна “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД чрез
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на
обжалваното решение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
1
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно
и допустимо.
Ищецът е основал иска си на твърдението, че по силата на договор за
покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е
доставил до обект на ответника с ИТН ***, находящ се в ***, електрическа
енергия за периода от 18.11.2016г. – 15.02.2017г. електрическа енергия на
стойност 1578,56 лв., която останала незаплатена от ответника. Поради забава
в заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава в размер на
сумата от 34,75 лв., за периода от 05.01.2017 г. - 22.06.2017 г., както и
законната лихва върху сумата от 1578,56 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.06.2017 г., до
окончателното заплащане на главницата.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 9484/2017 г. на Районен съд –
Пловдив, ХІV гр. състав, за процесното вземане ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, против
която е постъпило възражение от длъжника в предвидения от закона срок.
Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в срока по чл. 415 от
ГПК, поради което същият е процесуално допустим.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете като
неоснователни, като е изложил възражения, че не е имал достъп до имота,
както и че е подал молба за прекратяване на електрозахранването. Същият не
е оспорил размера на процесните задължения, за които има издадени фактури
от ищцовото дружество, представени с исковата молба.
За да уважи иска районният съд е приел, че ищецът е страна по
сключен с ответника договор за доставка на електроенергия до процесния
имот, представляващ обект с ИТН***, тъй като е собственик на недвижим
имот, находящ се в ***, за което обстоятелство по делото е представен и нот.
акт за покупко - продажба на недвижим имот от 22.07.2014 г., както и че
същият е подал заявление-декларация за започване продажба на ел. енергия и
декларация за достъп до мрежата за обект с ИТН ***, подадени чрез
пълномощшника му адв. К..
Настоящият съдебен състав на ОС - Пловдив приема следното:
Ищецът черпи правата си против ответника от облигационно
провоотношение, породено от договор за продажба на електрическа енергия.
Налице е съдебна практика, която изцяло се споделя от настоящия
съдебен състав, според която начинът, по който Законът за енергетиката
урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен
с този, по който се регламентира договорът за продажба на топлинна енергия
2
за битови нужди. Законът за енергетиката регламентира и правоотношението
за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от
договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител (чл. 94а, чл. 95 ЗЕ), а
купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната
дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следоваътелно
законът свързва качеството на длъжник на цената на електрическа или
топлинна енергия с качеството на собственик или на носител на ограниченото
вещно право на ползване върху електроснабдения или топлоснабдения имот,
доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", ако друго не е
уговорено с крайния снабдител. Предвид свободата на договаряне, допустимо
е и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови
нужди да е друг правен субект, различен от собственика, или ползувателя на
имота въз основа на вещно право на ползване, а именно онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на
вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба
на електрическа енергия за същия имот. /В този смисъл е Решение № 205 от
28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК/.
Установено е по делото въз основа на представените от ищеца писмени
доказателства, че ответникът е подал заявление-декларация за започване
продажба на ел. енергия и декларация за достъп до мрежата за обект с ИТН
***, подадени чрез пълномощшника му адв. К. /л.20 от делото на ПРС/, като е
посочил, че е собственик на недвижим имот, находящ се в ***. Към
заявлението е бил приложен и нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот от 22.07.2014 г., също приложен по делото, с който ищецът
се е легитимирал пред ищцовото енергийно дружество като собственик на
имота. Въз основа на тези документи е била сменена партидата на имота, като
е бил даден клиентски номер **********. Ето защо съдът споделя извода на
пъвоинстанционния съд, че облигационното правоотношение по продажбата
на електрическа енергия за процесния обект на потребление въз основа на
това заявление е възникнало именно с ответника, поради което и той дължи
цената за същата. Без правно значение за това правоотношение в исковия
период е обстоятелството, че между ищеца и трето за спора лице е бил
налице съдебен спор по гр.д. № 1464 от 2016 г. на ПОС, във връзка със
собствеността върху имота, завършил с влязло в сила на 03.11.2020 г.
съдебно решение, с което Ф. М. е бил признат за собственик на имота. Без
правно значание е и подадената от ответника до ищцовото дружество молба
на 13.07.2017 г. за прекратяване на електрозахранването в имота поради
обстоятелството, че в него против волята на собственика му живее друго
лице, тъй тя е свързана с обстоятелства извън исковия период. Ето защо съдът
3
приема, че именно ответникът като страна по облигационното
правоотношение е задълженото лице, което е следва да заплаща цената за
потребената в имота електрическа енергия за исковия период.
Установява се от представените по делото фактури и извлечение от
счетоводните записвания на ищеца, че за процесния период цената на
потребената в имота електроенергия е в размер на исковата сума от 1578,56
лв., а следващата и се мораторна лихва за периода на забава, посочен в
исковата молба е в размер на 34,75 лв. Предвид липсата на оспорване на тези
размери съдът приема исковете за доказани по основание и размер, поради
което същите следва да се уважат.
Първоинстанционният съд е стигнал до същия краен извод, поради
което решението му като правилно следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на жалбата, в тежест на жалбоподателя и в
полза на въззиваемата страна ще се присъдят разноските за въззивното
производство, които се изразяват в юрисконсултско възнаграждение от 150
лв., както е претендирано.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003/09.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 13381/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І гр. Състав.
ОСЪЖДА Н. Т. Т. с ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 150 /сто и петдесет/ лв. – разноски за въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4