№ 27
гр. Пазарджик, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20215200100786 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 4137/16.11.2021 г., депозирана чрез
Държавна агенция „Електронно управление“ - Система за сигурно електронно
връчване (ССЕВ), на М. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, чрез адв. Д. от
АК - Варна, със съдебен адрес: гр. П., бул. ***, *, срещу К. ИВ. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., област П., ул. ***.
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени
писмени доказателства, за допускане на гласни такива: двама свидетели при режим на
довеждане, в присъствието на които е подписано споразумението между страните, и
един свидетел при режим на довеждане за направеното признание от ответницата, че се
притеснява да не бъде осъдена от ищеца за връщане на дадения паричен заем.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата, чрез адв. К. от АК - Пловдив, е
депозирала отговор, в който е направил доказателствени искания за изискване от НАП
- Пловдив на справка за доходите и имуществото на ищеца лично и като управител на
„Максима - Брокерс Груп“ ЕООД, ЕИК *********, за периода 2014 - 2018 г., за
изискване от Служба по вписванията - Пловдив на справка кой е правил справки и е
изискал копия от нотариални актове. Моли се да бъдат изискани в цялост пр. преписка
№ 11258/2020 г. и пр. преписка № 10891/2021 г. и двете по описа на РП - Пловдив.
Иска се да бъде задължен ищецът да представи „старото мобилно устройство“, като
бъде допусната съдебнотехническа експертиза, която да отговори на поставени
въпроси в отговора на ИМ.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
предоставени парични заеми, невърнати в уговорения срок от длъжника. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
1
По доказателствата:
Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени с исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства е основателно, поради
което същите следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал.
Съдът приема, че направеното искане за допускане на гласни доказателства -
двама свидетели, присъствали при подписването на споразумението от 08.06.2017 г., е
за установяване на факта за съставяне на документа, съответно че ответницата го е
подписала.
Доколкото обаче това споразумението е с характер на установителен договор
между страните, посочващ обема на правата (на кредитора-ищец) и задълженията на
(длъжника-ответник) съобразно действителното правно положение, а същият е на
стойност над 5 000 лева, то за сключването (подписването) му е недопустимо да бъдат
допуснати свидетелски показания, на основание чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК. В
случаите, в които законът не допуска да се доказва едно обстоятелство със свидетелски
показания, поначало е изключена и възможността да се доказва със свидетелски
показания, че за това обстоятелство е бил съставен документ. Щом прякото
доказателство не е допустимо, не е допустимо и косвеното.
Това правило търпи изключения - чл. 165, ал. 1 от ГПК.
Ответницата е оспорила в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК автентичността на
представеното споразумение, като доколкото подписът на документа формално е нейн,
тежестта за доказване неистиността на същия се възлага върху нея. От друга страна,
твърденията на ищеца са, че не разполага с документа в оригинал, тъй като същият бил
откраднат през 2019 г., поради което представя само фотокопие. При отсъствие на
оригиналния документ, оспорващата го страна е в обективна невъзможност да докаже,
че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на
графологическата експертиза да изключи евентуално извършената техническа
подправка на подписа върху първообраза, чрез откопирване на истинския подпис през
индиго, чрез прекопирване, както и чрез многобройни съвременни способи. Ето защо в
случая съдебната практика приема, че приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 165, ал. 1 от ГПК, която допуска свидетелски показания за доказване на фактите,
посочени в документа, ако бъде установено, че последният е изгубен или унищожен не
по вина на страната, която се ползва от него. В този смисъл съдът следва да укаже на
ищеца, като ползваща се от документа страна, че носи доказателствената тежест да
докаже обективните причини, поради които не е в състояние да представи оригинала
на споразумението от 08.06.2017 г., като при доказване на същите, съдът ще
предостави на двете страни възможност да ангажират свидетелски показания за
установяване на фактите, посочени в документа.
Поисканият от ищеца трети свидетел следва да се допусне.
2
Искането за изискване на пр. преписка № 11258/2020 г. по описа на РП -
Пловдив досежно твърдяната кражба на документи има връзка с предмета на доказване
и се явява основателно, а на пр. преписка № 10891/2021 г. е неоснователно, доколкото
последната няма пряко касателство с делото (от един известен факт - подвеждането под
наказателна отговорност на свидетеля на ищеца за извършено евентуално
престъпление лъжесвидетелстване се прави предположение за друг неизвестен факт -
че същият ще излъже и в настоящото производство).
По искането за изискване кой е правил справки в Служба по вписванията -
Пловдив, същото е неоснователно (дори и да беше възможно да се направи), тъй като и
да са правени справки от ищеца в публичния регистър, това няма да доведе до извод, че
подписът на ответницата е прекопиран от него.
Неотносимо е и искането за справки от НАП. Ищецът може и да не е обявил
обективните данни за своето или на дружеството си имуществено състояние, което
евентуално би довело до административна или друг вид отговорност, но това няма да
означава с категоричност, че той не притежава парични средства, които твърди да е
предоставил в заем.
Относно искането за представяне на „старото мобилно устройство“ и допускане
на съдебнотехническа експертиза за установяване на датата на създаване на файла,
съществуват ли данни за редактиране на файла на снимката и т. н. искането е
основателно, поради което следва да се уважи.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на
които да се връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 4137/16.11.2021 г. на М.
ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, чрез адв. Д. от АК - Варна, със съдебен
адрес: гр. П., бул. ***, *, срещу К. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., област П.,
ул. ***.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са искове от М. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, чрез
адв. Д. от АК - Варна, със съдебен адрес: гр. П., бул. ***, *, срещу К. ИВ. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., област П., ул. ***, за връщане на сумата в размер на
120 000 лева, представляваща заемни средства по сключени между страните в периода
2015 - 2016 г. безвъзмездни договори за заем, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и
мораторна лихва върху главницата за периода от 08.06.2020 г. до предявяване на
3
исковата молба - 16.11.2021 г. в размер на 5 433.77 лева, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът основава исковете на следните фактически твърдения:
В исковата молба и двете уточнителни молби се твърди, че ответницата е майка
на бившата партньорка на ищеца Н. Л. М., с която двамата имали дългогодишна
връзка и дете. Твърди се, че страните сключили няколко устни договора за парични
заеми, по силата на които ищецът предоставил на ответницата: през януари 2015 г.
40 000 лева в брой, със срок за връщане до края на 2015 г., с предназначение -
първоначална вноска по договор за покупка и нотариални такси за закупуване на
ателие, находящо се в гр. П., бул. ***, през февруари 2015 г. 15 000 лева в брой, със
срок за връщане до края на 2015 г. (като април 2016 г. срокът за връщане бил променен
до края на 2016 г.), с предназначение - ремонт на ателието и в периода от март до
декември 2015 г. ежемесечно по 500 лева, или за 10 месеца общо 5 000 лева в брой, със
срок за връщане до края на 2016 г. Ищецът сключил с ответницата и договор за заем в
край на януари 2016 г., като февруари 2016 г. предоставя в брой 40 000 лева, със срок за
връщане до края на 2016 г., с предназначение - първоначална вноска по договор за
покупка и нотариални такси за закупуване на апартамент № **** в гр. П., ул. ***, а
през април 2016 г. предоставя още 20 000 лева, със срок за връщане до края на 2016 г., с
предназначение - ремонт на апартамента. Понеже ответницата не връщала парите в
уговорените срокове, било сключено писмено споразумение между тях на 08.06.2017
г., в което е договорено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 120 000 лева с
падеж на плащане 07.06.2020 г. Твърди се, че Н. М. е работила в дружеството на ищеца
„Максима - Брокерс Груп“ ЕООД, като през 2019 г. тя и Г. Х. П. открадват от офиса
техника и документи, сред които и споразумението, за което била образувана пр.
преписка № 11258/2020 г. на РП - Пловдив. В края на 2021 г. ищецът открива свое
старо мобилно устройство, което съдържало снимка на подписаното споразумение.
Претендира се и мораторна лихва върху главницата от 120 000 лева на основание чл.
86 от ЗЗД за периода от 08.06.2020 г. до 16.11.2021 г. в размер на 5 433.77 лева
(последна уточнителна молба вх. № 4402 от 29.11.2021 г.). Моли за уважаване на
исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата К. ИВ. М., чрез адв. М. К. от АК -
Пловдив е подала отговор на исковата молба, с който излага становище за
неоснователност на исковете. Твърди се, че не отговаря на истината, че ищецът е давал
заеми на ответницата. Напротив - ответницата е давала различни суми на младото
семейство. Излага се, че настоящото дело е продължение на войната, която ищецът
предприема срещу дъщерята на ответницата, след раздялата им през 2019 г. Свидетелят
С. В. е служител в дружеството на ищеца и негов постоянен свидетел по делата. Срещу
него се води наказателно производство за лъжесвидетелстване - пр. пр. № 10891/2021 г.
на РП - Пловдив. Другият свидетел И. Р. е дългогодишен близък приятел на ищеца.
4
Описаните в исковата молба недвижими имоти са закупени от ответницата чрез
потребителски кредит от „УниКредит Булбанк“ АД в размер на 19 000 евро - за
закупуване на ателие № ** находящо се в гр. П., бул. ***, съгласно нотариален акт №
20, том 1, рег. № 264, н. д. № 18 от 22.01.2015 г. на нотариус Запрянова, и ипотечен
кредит в размер на 78 800 лева също от „УниКредит Булбанк“ АД - за закупуване на
апартамент № ***7, находящ се в гр. П., ул. ***, съгласно нотариален акт № 29, том 1,
рег. № 332, н. д. № 29 от 08.02.2016 г. на нотариус Добчева. Твърди се, че ищецът не
разполага с процесните парични средства, за да ги дава в заем. През 2015 г. е на 26
години, а фирмата му е регистрирана в края на 2013 г. и същата няма такива доходи.
Излага се, че е налице противоречие в твърденията на ищеца по искова молба и
уточнителните молби. Подържа се, че представеното споразумение не е подписвано от
ответницата, съставено е за целите на настоящото производство, подписът на
ответницата е копиран от нотариален акт № 20, том 1, рег. № 264, н. д. № 18 от
22.01.2015 г. на нотариус Запрянова. Оспорват се датите, на които се твърди да са
давани заеми. Оспорва се страните да са се срещали на 08.06.2017 г. за подписване на
споразумението. Оспорва се и твърдението, че процесното споразумение било предмет
на кражба. Образуваната пр. преписка № 11258/20 г. на РП - Пловдив е по жалба на
ищеца за откраднати служебни, а не лични, документи и цели да навреди на Н. М..
Жалбата е подадена една година, след като тя напуснала фирмата му и се разделят.
Навежда се възражение за изтекла погасителна давност по исковете за дадените суми в
периода януари 2015 - април 2016 г. Моли за отхвърляне на исковете.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си.
В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи, че е предал сумата на ответницата и че
последната е поела насрещно задължение за връщането й, респ. другите условия по
договора – срок на връщане и т. н.
Предвид оспорването от ответницата на автентичността на представеното
споразумение от 08.06.2017 г., съдът УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената
тежест да докаже обективните причини, поради които не е в състояние да представи
оригинала на споразумението, като при доказване на същите, съдът ще предостави на
двете страни възможност да ангажират свидетелски показания за установяване на
фактите, посочени в документа.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените
към исковата молба и отговора на исковата молба, копия на документи, надлежно
заверени по реда на чл. 183 от ГПК.
5
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води един свидетел в насроченото
открито съдебно заседание относно направеното от ответницата признание.
ДА СЕ ИЗИСКА пр. преписка № 11258/2020 г. по описа на РП - Пловдив, на
основание чл. 186 от ГПК.
ДОПУСКА съдебнотехническа експертиза, която да отговори на поставените от
ответницата в отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А. К. К..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице от 150 лв., вносим от ответницата в
едноседмичен срок от съобщението по сметката на съда.
Вещото лице да се уведоми след внасяне на депозита на основание чл. 160 ал.2
от ГПК.
УКАЗВА на ищеца да съдейства на вещото лице, като ПРЕДУПРЕЖДАВА
същия, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства - чл. 161 от ГПК, т. е. съдът да приеме, че липсва твърдяната снимка на
процесното споразумение в мобилното устройство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказат. искания към този момент.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 25.02.2022
г. от 09.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на ищеца се връчи и отговора на ИМ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6