Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………..…/……………………..… ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К. Манасиева-Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 3104 по описа за 2020год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Д.“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
подадена чрез адв. К.К.,
против НП № 03-010458/07.11.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 413, ал.2 от КТ за нарушаване нормата на чл. 32 от Наредба № 10 за осигуряване на
здравословните и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.
В жалбата си въззивникът навежда твърдения за допуснати
съществени нарушения на процес. правила и моли съда да го отмени. В условията
на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до
минималния предвиден в закона. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. процес. представител на
въззивното дружество поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическата
обстановка изложена в акта и НП. Във фазата по съществото на делото пледира за
отмяна на НП с основен аргумент, че нарушение от страна на неговия довереник не
е извършено. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Процес. представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно издадено. Счита, че нарушението за което е
наложена санкция е извършено и не е било отстранено веднага след неговото
установяване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а
алтернативно отправя искане за присъждане на адв. възнаграждение
в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
На 01.10.2018год. свидетелите Б. и Е. и двамата инспектори
в Дирекция „ИТ“ Варна извършили проверка в хлебопекарна стопанисвана от
въззивното дружество и находяща се в гр.Белослав, в двора на бившия стъкларски
завод. Проверката била във връзка с подаден сигнал за станала трудова злополука
със служители на фирмата. По време на проверката свидетелите установили, че в
двора на предприятието има мотокар ключовете за който били на таблото, както и
че двата входа (портала) на обекта (двора) били отворени.
На 31.10.2018год. св. Б. съставил срещу въззивното
дружество бл. № 03-010458, в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата
на чл. 32 от Наредба №10 за осигуряване на здравословните и безопасни условия
на труд при работа с електрокари и мотокари, тъй като при проверка извършена по
работни места в обект хлебопекарна, находяща се в гр.Белослав, стопанисвана от
„Д.“ ЕАД се установило, че ключа за пускане на кара се оставя в контакта, което
може да позволи на пускане в действие от неупълномощени, неправоспособни лица.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия
въззивното дружество.
На 02.11.2018год. срещу акта било подадено писмено
възражение в което се навеждали аргументи за допуснато нарушение на процес.
правила свързано с неяснота какво точно нарушение е прието за извършено.
Възражението не било възприето от АНО и на 07.11.2018год.
въз основа на акта, същият издал атакуваното НП като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в него, приел че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословните и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари и на основание
чл. 413, ал.2 от КТ му наложил административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са
дали П.Б. (актосъставител) и П.Е. (свидетел по акта),
които възпроизвеждат пред съда възприятията си от извършената проверка с
нужната конкретика.
Показанията на тези свидетели са последователни, логични и
взаимнодопълващи се, поради което и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Протокол за
извършена проверка № ПР1833838/31.10.2018год., Заповед № 0280/03.08.2010год. на
ИД на ИА „ГИТ“, идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК и
обяснения от Станислава Маринова Сергева.
Всички събрани в хода на съдебното следствие писмени
доказателства съдът кредитира изцяло.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени
така и гласни с изключение на коментираните по-горе части.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок, от надлежна страна, поради което е и допустима и е приета от
съда за разглеждане.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1
и 2 от КТ и
приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и
социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по
труда" или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция "ИТ"Варна, който
е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е
приложената по делото заповед на ИД на "ГИТ" издадена на 12.01.2010
год. Видно от т. 4 от заповедта с нея ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на дирекции "ИТ" да
издават НП по актове съставени от инспектори от " "ИТ".
Видно от съдържанието на АУАН,
същият е съставен от св. Б., който към момента на съставянето му е работил като
главен инспектор в Д"ИТ"- Варна, следователно е била компетентен да
издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира,
че както в АУАН така и в НП липсва описание на вмененото на въззивника
нарушение от обективна страна.
В случая като нарушена законова
норма в АУАН и НП е посочена нормата на чл. 32 от Наредба №10 за осигуряване на здравословните и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.
Съгласно посочената разпоредба не се
допуска работа с електрокари и мотокари, които имат неизправно устройство за
предотвратяване на пускане в действие от неупълномощени лица.
В случая обстоятелства и факти свързани на първо място с
това, че с електрокара посочен в АУАН и НП се е работело към момента на
проверката и на следващо място факти свързани с това, че той е имал неизправно устройство за предотвратяване на пускане в действие от
неупълномощено лице.
В акта и в НП от фактическа страна е посочено единствено,
че въззивникът допуснал ключът на мотокара да бъде оставен в контакта, което по
никакъв начин не покрива изискването за описание на вмененото от правна страна
нарушение и посочване на обстоятелствата при които е извършено.На практика е
налице съществено противоречие между фактическо и юридическо обвинение.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес.
правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на ННП на
процес. основание тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на
въззивното дружество. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването
на какво точно нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти, за да
организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В контекста на
изложеното по-горе съдът изцяло споделя наведеното в жалбата възражение за
допуснато нарушение на процес. правила водещо до нарушаване на правото на
защита на наказаното лице предвид пълната неяснота по отношение на това за
какво нарушение е ангажирана отговорността на въззивника.
От друга страна доколкото в АУАН и НП е посочено, че
въззивника е нарушил разпоредбата на чл.32 от Наредба №10 от Наредба № 10 за
осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари, съдът след преценка на събраните по делото
доказателства счете, че НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон
поради абсолютна недоказаност на подобно обвинение.
Както бе посочено по-горе в мотивите нормата на чл. 32 от
Наредба №10 вменява забрана за допускане до работа на електрокари
и мотокари, които имат неизправно устройство за предотвратяване на пускане в
действие от неупълномощени лица.
В случая на първо място липсват
каквито и да било доказателства, че към момента на проверката процесния мотокар е бил допуснат до работа и на следващо място липсват каквито и да било
доказателства, че същият е имал неизправно (повредено, счупено и др.
подобни) устройство за предотвратяване на пускане в действие от
неупълномощено лице.
Единственото което е безспорно
установено по делото, че към момента на посещение на контролните органи в двора
на предприятието където се е помещавал цеха на въззивника е имало паркиран
мотокар, ключът за който е бил на таблото.
Това обстоятелство обаче само по себе не влече съставомерност
по чл. 32 от Наредба №10. Нещо повече изобщо не е факт свързан с обективната
съставомерност на нарушение по този текст от Наредбата.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че
атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
С оглед крайния изход на
делото и направеното своевременно от страна на процес. представител на
въззивната страна искане за присъждане на разноски съдът счете, че то се явява
основателно, поради което и такива следва да му се присъдят съгласно чл. 63,
ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В случая
въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., която сума е значително под минималното адвокатско възнаграждение за този тип
дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 300лв. + :% за горницата над 1000лв. В контекста на горното
съдът счете, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния поискан и доказан размер, а именно 300лв. посочената
сума следва да бъде заплатена на въззивника от Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда".
Предвид изхода на спора и по
аргумент на чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което и се отхвърля от
съда.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
03-010458 от 07.11.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „Д.“ ЕАД ЕИК *********, на основание чл.413,
ал.2 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000лв. за нарушаване нормата на чл. 32 от наредба №10 за осигуряване на
здравословните и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда", със седалище:*** да заплати на „Д.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище *** съдебно-деловодни
разноски /адвокатско възнаграждение/ в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: