Решение по дело №11789/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 21.12.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Илиева ч.гр.дело № 11789 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 03066 от 03.08.2020 г., подадена от длъжника В.Х.М., срещу разпределение, обективирано в протокол с изх. № 3282/03.07.2020 г., предявено на 31.07.2020 г., по изпълнително дело № 20197910400100 по описа на ЧСИ Т.В-Н., с район на действие – СГС, рег. № 791 на КЧСИ. В жалбата се твърди, че държавата не е присъединен взискател по делото, тъй като длъжникът не е уведомен за това, освен това по делото не са налице документи, удостоверяващи размера на вземането ѝ, депозирани преди разпределението. Излага доводи, че вземането на ТД на НАП – гр. София е погрешно удовлетворено, тъй като размерът на вземанията не е съобщен преди извършване на разпределението. Възразява срещу разноските за адвокатско възнаграждение, които надхвърлят минимума и срещу разноските на частния съдебен изпълнител. Жалбоподателят моли обжалваното разпределение да бъде отменено.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „Юробанк България“ АД, в които са изложени доводи за неоснователност на подадената жалба.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от останалите насрещни страни – СО, Дирекция „Общински приходи“ – Слатина, ТД на НАП – Офис Изток, ЧСИ М.К.К.и купувача К.Г.Й..

Представени са мотиви на частен съдебен изпълнител Т.В-Н. във връзка с обжалваното действие, в които са изложени подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 от ГПК/, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Според чл. 456, ал. 1 от ГПК, през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник. Присъединяването става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело. Съгласно чл. 458 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите ѝ от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. В настоящия случай по делото (на лист 306) е представено удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и обезпечителни мерки за длъжника, постъпило при ЧСИ на 30.06.2020 г., т.е. преди извършване на разпределението, от което е видно, че В.Х.М. *** сумата от 70,00 лева.

Съгласно чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител извършва разпределение, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Предвид представените по делото доказателства, съдебният изпълнител правилно е определил кръга от взискатели по делото, както и размера на техните вземания. Оплакването на жалбоподателя, че частният съдебен изпълнител неправилно е включил вземането на взискателя ТД на НАП – София в разпределението, тъй като размерът му не е бил съобщен на длъжника е неоснователно, защото задължение за извършване на подобно действие частният съдебен изпълнител няма.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за неспазване на реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. Постъпилата от проведената публична продан на недвижимия имот сума е достатъчна да покрие пълния размер на всички вземания и доколкото съдебният изпълнител е определил правилно сумите, с които следва да бъде удовлетворен всеки от присъединените взискатели, законосъобразно хирографарният кредитор ТД на НАП е удовлетворен по правилото на чл. 136, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗЗД.

Частният съдебен изпълнител правилно е определил и размера на таксите от ТТРЗЧСИ, на отделен ред е посочил размера на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ, които се събират върху всяка конкретна сума, като същите са изчислени математически вярно.

Доводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение също е неоснователен, тъй като за погасявана на задължение за адвокатско възнаграждение е разпределена единствено сумата от 150 лева по т. 1.4. от разпределението, определена съгласно удостоверение с изх. № 5229/03.07.2020 г., по описа на изходящия регистър на ЧСИ М.К., рег. № 788, с район на действие – СГС, с което на основание чл. 459, ал. 1 от ГПК дългът към взискателя Ю.Г.Д.е присъединен. Оспорването на основанието и размера на вземанията на взискателите или обезпечаването им не може да се преценява в рамките на производството по повод обжалване на разпределението, тъй като в конкретния случай се касае до разноски, начислени в рамките на друго изпълнително дело, където е следвало да се прецени евентуалната тяхна прекомерност. Поради това оплакването на жалбоподателя във връзка с определяне размера на задължението в противоречие с минимумите по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да се обсъжда.

Ето защо, настоящият състав намира, че не са допуснати нарушения от страна на частния съдебен изпълнител при извършване на обжалваното разпределение – съдебният изпълнител е спазил реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и правилно е изчислил таксите по изпълнението, поради което и няма основание за отмяна на разпределението.

С оглед изложеното, жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Претенция за разноски не е заявена, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 03066 от 03.08.2020 г., подадена от длъжника В.Х.М., срещу разпределение, обективирано в протокол с изх. № 3282/03.07.2020 г., по изпълнително дело № 20197910400100 по описа на ЧСИ Т.В-Н., с район на действие – СГС, рег. № 791 на КЧСИ.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, съгласно чл. 463, ал. 2 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                   2.