М
О Т И
В И :
Против
подс.Л.Б.М. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.199,ал.1,т.4,във вр.с чл.198,ал.1,алт.1,във вр.с чл.29,ал.1,б.“а“ и ”б”,във вр.с
чл.20,ал.2 от НК за това,че на 26.08.2016 г. около 16.30 ч. в гр.Плевен, на
ул.“*****“, в съучастие, като извършител с М.А.О. ***, а А. като подбудител и помагач на М., отнел чужда
движима вещ – златно колие 14 карата, 25 гр. х 70 лв. за грам – за 1750 лв., от
владението на собственика В.М.Б. от с.гр., с намерение противозаконно да го
присвои, като употребил за това сила и грабежа представлява опасен рецидив.
Против подс.М.А.О.
е повдигнато обвинение за престъпление по чл.199,ал.1,т.4,във вр.с чл.198,ал.1,алт.1,във вр.с
чл.29,ал.1,б.“а“,във вр.с чл.20,ал.3 и 4 от НК за
това,че на 26.08.2016 г. около 16.30 ч. в гр.Плевен, на ул.“*****“, в
съучастие, като подбудител и помагач на Л.Б.М. ***, а М. като извършител,
умишлено подбудил и улеснил М. да отнеме чужда движима вещ – златно колие 14
карата, 25 гр. х 70 лв. за грам – за 1750 лв., от владението на собственика В.М.Б.
от с.гр., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила
и грабежа представлява опасен рецидив.
В с.з.представителят на ПОП
поддържа обвиненията против подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия Л.М.
заявява,че подзащитния му е съдействал изцяло за
разкриване на обективната истина,съжалява за извършеното и моли съда да му
наложи минимално наказание.
Подсъдимият
Л.М. разбира в какво се състои повдигнатото против него обвинение,признава се
за виновен и дава обяснения.Моли съда да му наложи минимално наказание,което да
се изтърпи при първоначален общ режим.
Защитникът
на подсъдимия М.О. заявява,че не са налице доказателства уличаващи подзащитния чу и моли съда да го оправдае.
Подсъдимият
М.О. разбира в какво се състои повдигнатото против него обвинение,не се
признава за виновен и не дава обяснения в хода на съдебното следствие.Моли съда
да постанови оправдателна присъда.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
Двамата
подсъдими се познавали от престоя им в Затвор
Плевен. Там О. давал на М. цигари, в
резултат на което втория задлъжнял. М. бил освободен от затвора през м. март
2016 г. На 26.08.16 г.през деня М. случайно видял О. ***, в района на спирка на
градски транспорт срещу „Окръжна болница”. О. споделил, че загубил 1 200
лв. на хазартни игри и имал нужда от парите, които М. му дължал от затвора,които
определил на 200 лв.М. му отговорил,че не разполага с никакви средства. О. му
заявил, че ще му ги върне, като извърши престъпление. Обяснил му че ще извърши
грабеж – ще дръпне един ланец, след това ще се намерят в района на бившата
автогара „Север”.Там ще му предаде ланеца и ще си уредят сметките. В района
където ще го отведе минавали много хора. Казал му да тръгне с него.Първоначално М.не се
съгласил,но О. му заявил,че ще го бие и не го е страх от полиция,защото преди
няколко дни бил ударил полицай и го осъдили на пробация. Казал му,че има много силни хора и не могат да му
направят нищо.Заплашил го,че ще избие всичките му роднини и ще му запали
къщата.М. се съгласил и двамата подсъдими тръгнали по улица „*****” към
едноименното училище. Спрели на ъгъла на тротоара на улиците „Ив.Вазов” и
„Карлово”. На тротоара при ъгъла на кръстовището на посочените две улици
останал О.. М. също бил на този тротоар, но се отдръпнал от О. на няколко метра
надолу, почти срещу централния вход на училището. Часът бил към 16.30. От същата посока от която били
дошли двамата обвиняеми до училището, по пътното платно в дясно по посока
център се движела свид.В.М.Б.. В ръцете си държала
торби с храна и дамската си чанта. На врата си носела златно дамско колие с
тегло 25 грама, 14 карата, от двуцветно злато-бяло и жълто, елементите му
представлявали стилизирани листа.Накитът се виждал добре защото Б. била
облечена с блуза с дълбоко деколте. О. видял от мястото си златното колие на
врата и и я посочил с глава на М.. М. изчакал вървящата Б. да го приближи перпендикулярно
по посока на нейното движение.О. втори път го подканил с кимване да действа. М.
излязъл на пътното платно, пресякъл го зад гърба на пострадалата и минал по
отсрещния тротоар. Настигнал Б., появил и се в нейно дясно, препречвайки и
пътя. Задал и въпрос „какво става”, захванал с негова дясна ръка колието над
деколтето на дрехата и в ляво. При захвата одрал с
нокти в дясно областта около шията на Б.. Неколкократно
с къси движения дръпнал колието, което се оказало здраво.Б. присвила глава към
раменете си и започнала да вика.Опитала се държейки чантите да отблъсне с ръце
нападателя. М. и нанесъл юмручен удар с
лявата ръка в лицето. За да откъсне колието, той придърпал жената към себе си
чрез него и дясната си ръка. Веднага след това със същата ръка я ударил в
тялото в областта на гръден кош, придавайки сила на тялото и назад. От тези действия
св. Б. паднала назад и надясно. Ударила си кръста в десния бордюр, раменете и
тила на главата в тротоара.Колието се откъснало от врата й. Стискайки в ръка откъснатия
накит, М. побягнал по десния тротоар на улицата по посока център, респ. вход на
басейн в близост до у-ще „Ив.Вазов”. Събитието било пряко следено от О..
Извършеното на улицата случайно било видяно от две неустановени лица от мъжки
пол.Тези лица побягнали по платното след М., но скоро изостанали.След тях в
същата посока побягнал по десния тротоар О.. Към 16.30 ч. св. Ц.П.М.,***, седял
зад волана в паркираното си МПС на ул.”Карлово”, като имал пряка видимост към
улица „Ив.Вазов”- в кръстовището и след входа за училището. Случайно видял
станалото нападение от мъж над жена на ул. „*****”, също че след мъжа побягнали
хора. Потеглил с МПС в посоката в която бягал нападателя.Поради натовареност на
улиците наоколо, го застигнал на улица находяща се на север от магазин „Лайф”.
Тук го разпознал, извикал му по име, но М. избягал.
Св.М.К.К.,***, по същото време се намирал на ул.“*****“ на левия
тротоар, пред входа на басейна до училище „*****“. Забелязал в свое дясно
пресичането на пътното платно от левия тротоар към десния на мъж, чул в онзи
район писъци, викове, видял бягащия по десния тротоар към него мъж. Разпознал
го като лице търпяло присъда лишаване от свобода в затвора Плевен. Видял
бягащите след него момчета, а след тях, по десния тротоар бягащия в същата
посока О.. Познал го визуално и по име. С поглед св. К. проследил бягащия М. ***.
Видял го на кръговото движение на ул. „Неофит Рилски”. Близо до К. дошъл О.,
който питал момчетата защо са спрели. Обяснил, че бягащия пръв, е нападнал
около входа на училище „Ив.Вазов” жена, взел злато. К. споделил на О., че е
познал първия бягащ като затворник. За заблуда О. му казал, че това е циганче
от Плевен. Към този момент св.Б. се движела, приближавайки св.К.. На него му
направило впечатление външния вид на непознатата жена – раздърпана, изцапана,
окървавена, притеснена. След въпрос от страна на К., тя казала, че и е взето
златно колие. По инициатива на О., К. предприел преследване на беглеца, като
потеглил с личния си автомобил, в който качил и О..Застигнали подс.Л.М..Подс.М.О. се показал
през прозореца на автомобила управляван от свид.М.К.,псувал
подс.Л.М. и го призовавал да спре,като в същото време
с ръка правил знаци на М. да продължава да тича.М. успял да избяга и да се
скрие.Свид.М.К. продължил да се движи с автомобила си
по околните улици и да търси подс.Л.М..С него бил и подс.М.О..*** магазин „Лайф”
застигнали вече вървящия М.. Излезли с О. от МПС, но М. отново побягнал. К. се
качил в колата и потеглил с цел да пресече пътя. В друга улица видял само
приближаващия го О., който куцайки казал, че го е изгубил. Върнал се с О. ***,
където двамата се разделили.На свид. К. направило
впечатление,че О. вече не куцал. Впоследствие О. се обадил от мобилния си
телефон на М.. Видели се на уреченото място. М. му предал парчето от колието.
На същата дата след 17 ч. св. Д.Д. ***, която тогава
имала близки отношения с О., посетила заедно с подс.О.
***. Обяснила, че частта е от нейна вещ, като дала на св.А.Ц.-собственик на
заложната къща парчето от колието. Той извършил проби и замерване на метала.
Установил, че се касае за парче от златно изделие, проба 14 карата, 10 грама.
Изкупил го, дал на Д. 400 лв./10 гр. х 40 лв./. След извършени ОИМ и процесуално
следствени действия, Ц. посочил лица,
предоставил част от закупеното парче от колие. Били установени камери в района
на училище „Ив.Вазов”, в района на заложната къща; иззети били копия от
видеозаписи. На 27.08.16 г. в с.******служители на ОД МВР Плевен-свид.К.М.,В.В.,Л.Ц.,Н.А. и Д.Ц. задържали Л.М., който предал мобилния
си телефон, дрехите,с които е бил облечен по време на грабежа и направил пълни самопризнания,като изяснил и
съучастието на О. в деянието.
Видно
от заключението на вещо лице по назначената по делото съдебномедицинска
експертиза, на В.Б. на 26.08.16 г. са били причинени следните увреждания:
1/.линейно напречно разположено кръвонасядане по
задната повърхност в основата на шията; 2/.две малки плитки разкъсно
– контузни рани в двата края на това кръвонасядане; 3/.две коси тесни ивицести
кръвонасядания по шията в дясно с дължина 6-7 см. и
повърхностно охлузване кожата по тях; 4/.две тесни ивицести
кръвонасядания по кожата в областта на дясна ключица
с охлузвания на кожата върху тях; 5/.оток и кръвонасядане
в областта на лява раменна става; 6/. оток и кръвонасядане
в лява теменно – тилна чест на окосмената част на главата; 7/. масивен хематом
на площ 17 х 8-9 см. в лява поясно – тазова област.
Уврежданията са получени от тъпи травми и механизма на получаването им отговаря
на данните в делото и на съобщеното от освидетелстваното лице. Първите две
увреждания са резултат от дърпане на
колието надолу и леко вляво; 3 и 4 увреждания
са храктерни
за действие с пръсти и нокти; последните три увреждания могат да се
обяснят с падане на тялото на пострадалата върху пътна настилка. Като цяло
описаните увреждания са причинили разстройство на здравето, временно и неопасно
за живота на пострадалата.
Видно
от заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно стоково - техническа експертиза, предоставеното за обследване парче с дължина 7 см. и общо тегло
2.62 гр. е част от колие изготвено от злато 14 карата /проба 585/, двуцветно, елементите на колието
представляват стилизирани листа и свързващи шарнири.Описанието
от пострадалото лице на колието се потвърждава от находката. Стойността на
колието към дата на деянието възлиза на 1750 лв.
Видно
от заключението на вещо лице по назначената по делото техническа експертиза, след обследване на мобилния апарат Nоkia 2630,
предоставен от подс.М., мобилния номер е 0****** от
мрежата на „Теленор”. В телефонен указател под
наименование „Jgmtj” е записан мобилен
номер +359******
/ползван от О./. На 26.08.16 г. в 20.55 ч. са отбелязани 4 пропуснати
повиквания от номер +359******;
на 27.08.16 г. в 08.43 ч. едно пропуснато повикване от посочения моб.номер.
Видно
от заключението на вещо лице по назначената по делото техническа експертиза на копия от видеозаписи от камери върху 4 бр.CD, презаписите в делото са
от оригинални файлове, находящи се в твърд диск на
охранителна видео система. Липсват
следи от манипулация или намеса върху записаната информация.На видеозаписите
има заснети лица с външен вид отговорящ на описания
от делото, действията им са илюстрирани с кадри извлечени от записите,
подредени в хронологичен ред. Кадрите са негодни за извършване на лицево –
идентификационно изследване.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подс.Л.М.,дадени в присъствието на
защитник в хода на досъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното
следствие на осн.чл.279,ал.2,във вр.с
ал.1,т.3 от НПК,отчасти от обясненията на подс.М.О.,дадени
в присъствието на защитник в хода на досъдебното производство и прочетени на
етапа на съдебното следствие на осн.чл.279,ал.2,във вр.с ал.1,т.4 от НПК,от показанията на пострадалата В.Б.
дадени на съдебното следствие,отчасти от показанията на свид.М.К.
дадени на съдебното следствие,както и
тези дадени на досъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното
следствие на осн.чл.281,ал.4,във вр.с
ал.1,т.2 от НПК,отчасти от показанията на свид.Ц.М.
дадени на съдебното следствие,както и
тези дадени на досъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното
следствие на осн.чл.281,ал.4,във вр.с
ал.1,т.2 от НПК,отчасти от показанията на свид.А.Ц.
дадени на съдебното следствие,както и
тези дадени на досъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното
следствие на осн.чл.281,ал.5,във вр.с
ал.1,т.2 от НПК,отчасти от показанията на свид.К.М.,Л.Ц.,Н.А.,Д.Ц.,Ю.М.
и В.В. дадени на съдебното следствие,отчасти от показанията
на свид.Д.Д. дадени на съдебното следствие,както и тези дадени на
досъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие на осн.чл.281,ал.4,във вр.с ал.1,т.2
от НПК,от заключенията на ВЛ по назначените експертизи и от писмените
доказателства приложени към делото,прочетени в хода на съдебното следствие по
реда на чл.283 от НПК.
Извършеното от подс.Л.М. деяние е безспорно доказано на първо място от
неговите самопризнания направени в присъствието на защитник по време на първият
му разпит по време на досъдебното производство на следващия ден след
осъществяване на престъплението,в които той подробно обяснява времето,мястото
и механизма на действията си.В
обясненията си депозирани на съдебното следствие този подсъдим също не
отрича,че е нападнал пострадалата и й е отнел златния накит.Свид.
М.К. и Ц.М. също посочват подс.Л.М. като лицето което
са преследвали по улиците на град Плевен като заподозрян в извършване на
грабеж.И двамата заявяват,че познават добре и двамата подсъдими,които са
изтърпявали наказания „Лишаване от свобода“ в Затвора-Плевен,където посочените
свидетели работят като надзиратели. Производни доказателства относно
авторството на деянието се съдържат и в показанията на полицейските служители К.М.,Н.А.
и В.В.,които са беседвали с Л.М. в деня след
престъплението и пред тях той е обяснил подробно,къде,кога и как е отнел
бижуто.
Подс.М.О. отрича напълно участието си
под каквато и да е форма в процесното престъпление.В
показанията си депозирани в присъствието на защитник на досъдебното
производство,прочетени на етапа на съдебното следствие на осн.чл.279,ал.2,във
вр.с ал.1,т.4 от НПК сочи,че е чакал приятелката си свид.Д.Д. *** и видял подс.Л.М. да минава по улицата.Малко след това чул писък на
жена и непознати за него момчета викали „Давай да го гоним!“.Видял падналата
жена на земята и той и момчетата подгонили подс.Л.М..
Впоследствие пред басейна до у-ще „*****“ видял свид.М.К.
и тръгнали с колата на последния да преследват М.,но го изгубили в околностите
на ресторант „Дева“.
Тези обяснения на подс.О. не следва да бъдат кредитирани,а се възприемат от съда като защитна теза,която не
съответства на останалите по делото доказателства.
На първо място обясненията на подс.М.О. противоречат с обясненията на подс.Л.М.
дадени в присъствието на защитник в хода на досъдебното производство и
прочетени на етапа на съдебното следствие на осн.чл.279,ал.2,във
вр.с ал.1,т.3 от НПК.В тях М. подробно обяснява за
срещата си с О.,споделената от последния нужда от пари,тъй като загубил
1 200 лв.от залагания в хазартна игра и начинът по който О. го е убедил да
извърши грабежа-отправените обещания за уреждане на сметките-погасяване на
задължението на М. към О. определено от последния в размер 200 лв.,начинът по
който ще стане това-чрез грабеж на накит,убежденията,че е недосегаем и
заплахите към близките на М. и дома в който живее.Подс.М.
сочи,че в крайна сметка настояванията, убежденията и заплахите на подс.О. го убедили да извърши исканото от последния. Заявява,че
О. му заръчал след деянието да се срещнат до бившата Автогара „Север“,където М.
да му предаде отнетата вещ.Сочи че докато бягал след грабежа бил преследван от свид.М.К. с автомобил от прозореца на който се подавал и
подсъдимия О. който го псувал и го карал да спре,симулирайки участие в
преследването,но с ръка му правил знаци да бяга.Твърди,че по-късно подс.О. му се обадил на мобилния телефон,уредили си среща
на уговореното място в близост до бившата Автогара „Север“,където по-късно О.
дошъл пеша,взел златния накит и му казал да си обръсне главата,за да не го
разпознаят,което и направил.
По време на съдебното следствие подс.Л.М. промени обясненията си.Заяви,че действително е
нападнал и ограбил пострадалата, избягал е от местопрестъплението и се е укрил
в района на бившата автогара „Север“,но не е бил подбуден и подпомогнат от подс.М.О.. Обясненията на подс.Л.М.
досежно съучастието на подс.М.О.
дадени на съдебното следствие не следва да бъдат кредитирани по следните
съображения:
На първо място относно факта на
съучастието на подс.М.О. те са диаметрално
противоположни с обясненията депозирани на досъдебното производство.Вторите са
снети непосредствено след извършване на престъплението,когато подс.Л.М. не е имал възможност да контактува с подс.М.О.,който да му въздейства.
На второ място подс.Л.М. не излага аргументирани доводи, защо при разпита
си на досъдебното производство е посочил подс.М.О.
като съучастник.В съдебното твърди,че е бил принуден за това от свид.К.М.,който го е бил и заплашвал в дома му по време на
задържането,след това в автомобила,с който е бил транспортиран от с.******до
гр.Плевен и по-късно в сградата на 1-во РУП-Плевен по време на провежданата
беседа.Тези твърдения не следва да се ценят с доверие,защото не се подкрепят от
нито едно от доказателствата по делото. На първо място в показанията си свид.К.М. заявява,че е чувал за подс.М.О.
известен с прякора „******“ покрай работата си /служител на МВР/,защото „******“
е лице от активния криминален контингент /това се доказва от приложените по
делото свидетелство за съдимост и характеристична справка/,но никога не го е
виждал и не е имал контакти с него.Ето защо твърди,че няма никакви причина да
принуждава друг да го сочи като съучастник в престъпление /това твърдение
напълно съответства на нормалната житейска логика/.На следващо място този
свидетел сочи,че никога не е упражнявал спрямо подс.М.
каквото и да е физическо или психическо насилие.В тази им част показанията на свид.К.М. напълно съвпадат с показанията на свид.Л.Ц.,Н.А.,Д.Ц., и В.В.
/служители на МВР взели участие при задържането,превозването и беседата с подс.Л.М./,които твърдят,че в нито един момент спрямо този
подсъдим не е било упражнявано насилие от служители на МВР и никой не го е
принуждавал да сочи някого като съучастник.В същия смисъл са и показанията на свид.Ю.М. /бивш служите на МВР/,който е присъствал при
задържането на подс.Л.М. в дома му-той също
заявява,че по време на задържането никой не е бил или заплашвал М. и не го е
принуждавал да сочи някого като съучастник.
На трето място в обясненията си
дадени в хода на досъдебното производство подс.Л.М.
сочи,че е извършил грабежа единствено защото е бил подбуден и подпомогнат от подс.М.О.,който му е казал,че дължи сума пари от времето на
общия им престой в Затвора Плевен,за това,че О. му давал цигари и трябва да му
ги върне,защото О. имал нужда от парични средства,тъй като проиграл на хазарт
голяма сума.В обясненията си дадени на досъдебното производство подс. Л.М. твърди,че чрез обещания за уреждане на сметните
отношения между тях,уговорки и заплахи подс.М.О. го
убедил да извърши грабежа-заявил му че ако ограби от някого златно синджирче и
му го предаде ще счита дългът за уреден-в противен случай ще са разправи с
близките му и ще запали къщата,в която живее безнаказано,защото има силни
познати и нищо не могат да му направят.Тези обяснения намират опора и във
факта,че впоследствие именно подс.М.О. и приятелката му-свид.Д.Д. са отишли до
заложната къща на свид.А.Ц. и са продали отнетия
накит.В обясненията депозирани на съдебното следствие подс.Л.М.
твърди,че е извършил грабежа защото е имал нужда от парични средства,за да
закупи лекарства за болния си баща.В същите тези обяснения,както и в тези
дадени на досъдебното производство подс.Л.М. сочи,че
когато баща му е бил приет в ЦСМП-Плевен лекарите са му казали,че за баща му
няма надежда и леталния изход е неизбежен.Нелогично е закупуването на лекарства
за умиращ човек.Още повече подс.М. не сочи това да му
е било поръчано от някой от лекарите в ЦСМП-в противен случай би следвало някой
от тях да му е написал рецепта /такава по делото няма/.От друга страна от
момента на консумиране на престъплението до момента на задържането му подс.Л.М. въпреки,че се е движил свободно и е изминал
големи разстояния не заявява да е закупил и занесъл лекарства на баща си /за
такъв факт липсват доказателства/.
На четвърто място в обясненията
си дадени в хода на досъдебното производство подс.Л.М.
твърди,че след грабежа е избягал от местопрестъплението и е бил преследван с
автомобил от свид.М.К. и подс.М.О.,който
му е казвал да спре и го е псувал имитирайки участие в преследването,но с ръка
му е правил знаци да продължава да бяга.В обясненията депозирани на съдебното
следствие подс.Л.М. сочи,че е бягал от свид.М.К. и подс.М.О. които са го
преследвали с кола.Не е логично тогава ако е бил преследван от О. същия ден М.
да се срещне с него.
На пето място в обясненията си
дадени на досъдебното производство подс.Л.М. твърди,че
той и О. са имали уговорка след грабежа да се срещнат в района на бившата
Автогара „Север“,където първия да предаде на втория отнетата вещ.Заявява,че в
изпълнение на замисленото след като е избягал от преследвачите отишъл на
уговореното място и зачакал.След 10-15 минути на мобилния му телефон с № 0******
/подс.М. посочва,че СИМ-картата е регистрирана на
друго лице,но се ползва от него/ му се
обадил О. и го попитал „Всичко шест ли е?“ и след като се убедил че М. държи в
себе си накита 15-20 минути по-късно дошъл при него сам и пеша и М. му дал
синджира.Сочи,че преди да си тръгне О. му поръчал да си обръсне главата,за да
не го разпознаят и той изпълнил заръката.Тези обяснения намират опора в
приложените по делото справки от мобилни оператори,от които е видно,че на
26.08.16г.в 17:12:24ч.мобилен телефон с № 0****** /ползван от подс.М.О. съгласно справките/ е набрал мобилен телефон с №
0****** /за който подс.М. твърди,че се ползва от него
самия / осъществена е комуникация с продължителност 113 сек.през клетка на
ул.“Н.Бозвели“ в гр.-Плевен /улицата се намира в
близост до бившата Автогара „Север“-фактът се установява от картите на
гр.Плевен публикувани в Интернет и на хартиен носител/.
В обясненията си депозирани на
съдебното следствие подс.Л.М. твърди,че след като
извършил грабежа и избягал от преследвачите отишъл в района на ЖП гара-Плевен и
оттам няколко пъти ходил до бившата Автогара „Север“ и се връщал,за да намери
някой познат,който да предаде накита в заложна къща защото нямал лична
карта.Сочи че в района на бившата Автогара „Север“,видял свид.Д.Д. която познавал визуално като приятелка на подс.М.О.,която управлявала автомобил сама и я помолил да
предаде вместо него накита в заложна къща.Според М.Д. се съгласила и двамата с
автомобила й отишли до заложната къща на свид.А.Ц.,като
М. чакал в близост до къщата,Д. предала бижуто,дала му парите,той я помолил да
го закара обратно до Автогарата и там срещнали подс.М.О.
който го попитал защо бяга и той му разказал за случая.В обясненията си дадени
на досъдебното производство подс.М.О. сочи,че е имал
уговорена среща с приятелката си Д.Д. в кафене в
близост до училище „*****“.Не е ясно защо и как изведнъж се озовава в района на
бившата автогара „Север“,която е на поне два километра от училище „*****“,намира
се в промишления квартал на гр.Плевен,който не е удачно място за срещи-там няма
кафенета и ресторанти,а само складове, производствени и офис сгради.От своя
страна свид.Д.Д. твърди,че
си е била уговорила среща в подс.М.О. на Окръжна
болница и той я е чакал там на автобусната спирка,която се намира на отсрещния
тротоар срещу входа на болницата.Твърди че оттам двамата са потеглили към с.******и
в района на бившата автогара „Север“ непознато момче им е махнало и подс.М.О. й наредил да спре.
Изложените в предходния абзац
обяснения на подс.Л.М. досежно
действията му след грабежа не съответстват и на други събрани в хода на процеса
доказателства.
На първо място в обясненията си
депозирани на досъдебното производство подс.М.О.
въобще не споменава в деня на престъплението след като е „участвал“ в
преследването на подс.Л.М.,да го е срещал
впоследствие.Не споменава и за телефонни разговори между тях,но от справките и
от показанията на свид.Д.Д.
се установява друго.
На второ място в показанията си свид.Д.Д. сочи,че е пътувала с
автомобила си управляван от нея заедно с подс.М.О.,с
който по онова време имали интимна връзка,когато непознато момче им е махнало,О.
й наредил да спре,излязъл от автомобила говорил с непознатия и после двамата я
помолили да предаде част от златен накит в заложната къща на свид.А.Ц..Отишли тримата с автомобила до заложната
къща,като непознатият слязъл малко преди нея на бул.“Христо Ботев“,предала
вещта,получила сумата,върнала се,взела непознатия и му дала парите.Заявява,че
не е била сама в автомобила си когато непознатото момче я е спряло,а с нея е
бил и подс.О.,който и наредил да спре,в противен
случай не би спряла при непознат.Освен това сочи,че докато предавала вещта в
заложната къща подс.О. й поискал мобилния телефон,за
да се обади на непознатото момче.От приложените по делото справки от мобилни
оператори се установява,че на 26.08.16г.в 17:25:29ч.мобилен телефон с №
********** /ползван от свид.Д.Д./
е набрал мобилен телефон с № 0****** /за който подс.М.
твърди,че се ползва от него самия / осъществена е комуникация с продължителност
118 сек.през клетка на ул.“******“Окръжна Болница в гр.-Плевен /улицата се
намира в близост до ул.“******“,където се намира заложната къща на свид.А.Ц. -фактът се установява от картите на гр.Плевен
публикувани в Интернет и на хартиен носител/.
От снимките и заключението на ВЛ
по назначената видео-техническа експертиза е видно ,че на 26.08.16г.между
17.11ч. и 17.15ч.подс.М.О. и свид.Д.Д. са записани от видеокамера инсталирана пред заложната
къща на свид.А.Ц..В този смисъл твърденията на подс.М.,че до заложната къща е ходила само свид.Д.Д. и той,а е срещнал
по-късно подс.О. в района на Автогарата са опровергават
не само от показанията на свид.Д.,но и от
видеозаписите. От своя страна подс.О. не споменава
нищо подобно в обясненията си.
В този ред на мисли може да се
приеме за безспорно доказано,че след като извършил грабежа и избягал от
преследвачите подс.Л.М. се придвижил в района на
бившата Автогара „Север“ съгласно предварителната уговорка с подс.М.О.,вторият му се обадил по телефона и след като
разбрал,че първият владее отнетия накит дошъл при него взел го,отишъл със свид.Д.,за да го предаде в заложната къща на свид.Алексъндър Ц. и отново се
обадил на подсъдимия от телефона на свид.Д.,за да не
бъде свързан с престъплението.Вярно е че записът от видеокамерите пред
заложната къща на свид.А.Ц. обхваща периода между
17:11 и 17:15ч.на 26.08.16г.,когато според справката на мобилните оператори
трябва да е бил проведен първия от горепосочените телефонни разговори между
подсъдимите,но по делото липсват данни часовникът на камерата да е бил сверен
точно съгласно астрономическото време в страната.
Съучастието на подс.М.О. в престъплението се установява и от показанията
на свид.К.М..В тях той пресъздава с подробности
споделеното от от подс.М.
по време на проведената беседа на следващия ден след извършване на
престъплението. Свид.М. подробно възпроизвежда
споделеното му от М. относно начина и средствата,с които последният е бил
убеден от подс.М.О. да извърши
престъплението,уговорките между тях и действията на двамата след деянието.Показанията
на този свидетел съвпадат напълно и в детайли с обясненията на подс.Л.М. депозирани на досъдебното производство.Той
възпроизвежда подробно разказаното му от М. досежно
причината да посети гр.Плевен /влошено здравословно състояние на баща
му/,срещата с подс.О.,разказа на последния,че е
загубил голяма сума на комар и му трябват спешно пари,заради което следва да
бъде уредено задължението между двамата подсъдими възникнало заради даването на
цигари в затвора.Свид.М. сочи,че там цигарите са един
вид валута.По-нататък в показанията си свид.М. разказва
споделеното му от подс.Л.М.,че подс.М.О.
му казал да дръпне ланеца на някоя жена и да му го даде,за да уредят
отношенията си,като след грабежа да се срещнат в близост до Автогара „Север“.М.
му разказал как извършил грабежа и тръгнал да бяга,преследван от различни
лица,в т.ч.и надзирател от Затвора-Плевен,който се движел зад него с кола,на
задната седалка на която стоял подс.О.,който му правил
знаци да бяга.Заявил му,че впоследствие двамата подсъдими съгласно уговорката
се срещнали в района на бившата Автогара
„Север“,където М. дал на О. синджира.Свид.М. сочи,че
по време на беседата му направило впечатление,че по главата на Л.М. има
множество порезни рани и той е много късо подстриган,попитал го защо и
последният му казал,че когато се срещнали на уговореното място след грабежа подс.М.О. занесъл на подс.Л.М.
самобръсначка и му заръчал да си обръсне главата,за да не го разпознаят и
раните са получени при бръсненето. Следва да се посочи,че именно свид.К.М. е бил основният служител на МВР извършващ
оперативни действия по процесния грабеж.Относно
изложеното от подс.М. в хода на съдебното следствие
за осъществено насилие от този свидетел,за да бъде уличен подс.М.О.
вече бяха развити доводи по-горе в мотивите.
Обясненията на подс.Л.М. досежно съучастието на подс.М.О. в престъплението освен в показанията на свид.К.М.,намират опора и в показанията на свид.Н.А. и В.В..И двамата са
служители на МВР и са участвали в задържането и беседата с подс.Л.М..Първият
си спомня,че на въпроса защо е извършил грабежа подс.М.
е отговорил,че е бил длъжник,а вторият заявява,че М. е отговорил,че е бил
накаран от М.О..
Доказателства за съучастието на подс.М.О. в процесното
престъпление се съдържат и в показанията на свид.М.К.
депозирани и на съдебното следствие и пред орган на досъдебното произдводство,прочетени на осн.чл.281,ал.4,във
вр.с ал.1,т.2 от НПК.Той твърди,че когато с
автомобила си е преследвал подс.Л.М.,за когото
разбрал от непознати лица,че е извършил грабеж,с него в колата е бил и подс.М.О..Заявява,че познава и двамата подсъдими защото е
надзирател в Затвора-Плевен и там те са изтърпявали наказания „Лишаване от
свобода“,но в момента на преследването не се сещал за имената на Л.М..Затова
попитал М.О. за имената на преследвания,но последният заявил,че не се сеща,но е
циганче от Плевен,което живее на бул. „Георги Кочев“.Свид.М.К.
сочи,че е бил сигурен,че подс.О. го лъже.По-нататък в
показанията си твърди,че в един момент подс.М.О.
слязъл от автомобила,за да продължи преследването пеша,а той продължил с
автомобила си,като се срещнали впоследствие до ресторант „Дева“,О. имитирал
куцане,казал му че си е навехнал крака и го уведомил,че изпуснал
преследвания.Помолил свид.М.К. да го върне до мястото
откъдето започнало преследването-басейна до училище „*****“,като му обяснил,че
бърза да не изпусне автобус за гр.Русе /липсват каквито и да е доказателства
същият ден той да е пътувал до гр.Русе/.Свид.К. откликнал
на молбата му и го откарал там.Подс.О. слязъл от
автомобила и се отправил в посока към Стоматологията,като на К. направило
впечатление,че О. вече не куца.
Предвид изложеното по-горе съдът
намира за безспорно доказано,че подс.М.О. е подбудил
и подпомогнал подс.Л.М. да извърши
престъплението,предмет на настоящия процес.Същият е имал мотив да подбуди и
подпомогне извършителя /нуждата от пари/,попаднал е на подходящия съучастник
/негов познат от затвора,който му е длъжник/, успял е да го убеди чрез
увещания,уверения и заплахи,посочил му е конкретно какво престъпление да
извърши и каква вещ да отнеме,определил му е среща за предаване на отнетото,посочил
му е пострадалата като жертва виждайки,че носи скъп накит,участвал е фиктивно в
преследването на извършителя /правил му е знаци да бяга и впоследствие е
имитирал травма която е препятствала възможността му да го гони/,за да
подпомогне бягството му,опитал се е да заблуди свид.М.К.
относно самоличността на дееца и ангажираността си в друг град,за да не бъде
проследен самия той до мястото си на срещата със своя съучастник и да не бъде
свързан по друг начин с престъплението,свързал се е по телефона с
извършителя,взел е от него вещта предмет на престъплението и с тогавашната си
приятелка го предал в заложна къща,след което отново многократно говорил по
телефона със съучастника си,убеждавайки го ако бъде уличен да не споменава
името му /доказателства за това има в обясненията на подс.Л.М.,дадени
на досъдебното производство и в показанията на свид.К.М./.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено от правна страна,че с деянието си
подсъдимия Л.Б.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 199 ал.1 т.4, вр.с
чл.198, ал.1, алт.1, вр. с чл.29, ал.1 б.
„А” и б. „Б”, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на 26.08.2016 г. около 16.30
ч. в гр.Плевен, на ул.“*****“, в съучастие, като извършител с М.А.О. ***, а А. като подбудител
и помагач на М., отнел чужда движима
вещ – златно колие 14 карата, 25 гр. х 70 лв.
за грам – на стойност 1750 лв., от владението
на собственика В.М.Б. от с.гр., с намерение
противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила, като
грабежа представлява опасен рецидив.
Престъплението
е извършено при условията на опасен рецидив,защото подсъдимият Л.Б.М. е
осъждан,както следва:
С
присъда № 41/01.02.2012 г.,постановена по НОХД 38/2012 г.на РС Плевен, в сила от 16.02.112 г. е осъден за
извършено през 2011 г. деяние по чл. 152, ал.3, т.5, вр.
чл.152, ал.1,т.2, вр. чл. 29, ал.1, б.Б НК вр. чл. 373,ал.2 вр. чл.371,т.2 НПК и чл. 58 а НК на 2 г. лишаване от свобода, строг режим.Освободен на
28.10.13 г. от Затвор Плевен.
С
определение е одобрено споразумение по НОХД 1878/2014 г. на РС Плевен, в сила
от 26.06.2014 г.,с което Л.М. е осъден за извършено деяние на 13.04.14 г. по
чл.196,ал.1,т.2, вр. чл. 195,ал.1,т.3 вр. чл. 194,ал.1,вр. чл. 29,
ал.1,б.А, Б НК на две години лишаване от свобода, строг режим в затвор.
Изтърпял наказанието в затвор Плевен на 11.03.16 г.
С
присъда № 133-13НС/16.06.2014 г. по НОХД 1532/2014 г.на РС Плевен, в сила от
02.07.14 г. за извършено деяние в периода 16.11.- 28.12.2013 г. по чл. 216,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 на подс.М.
е наложено наказание лишаване от свобода 6 месеца при строг режим в затвор.
По ЧНД
2072/14 г.РС-Плевен на основание чл. 25 и 23 НК определил едно най – тежко общо
наказание из между наказанията по НОХД 1532/14 г и 1878/14 г. в размер 2 год.
лишаване от свобода при строг режим в
затвор. ПОС с решение 248/14 г. по ВЧНД 615/14 , е потвърдил определението по
ЧНД № 2072/14 г. на ПРС в сила от 05.11.14 г. Изтърпял наказанието в Затвор
Плевен на 11.03.16 г.,а деянието предмет на настоящето производство е
консумирано в срока по чл.30,ал.1 от НК.
Престъплението е извършено от
подсъдимия Л.М. при форма на вина пряк умисъл-същият е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причина за
извършване на същото е несъобразяването от страна на подсъдимия Л.М. с установения
в страната обществен ред и намерението му да се облагодетелства по неправомерен
начин.
Що се отнася
до възражението на защитника на подс.М.О.-адв.Д.М.,че в хода на наказателното производство е нарушено
правото на защита на подс.Л.М.,като адв.М. не е допуснат до участие в процеса като защитник на подс.М. следва да се отбележи следното:
В
обясненията си депозирани на съдебното следствие подс.М.
твърди,че още при задържането си от служителите на МВР,по време на беседата с
тях и по-късно когато е бил привлечен като обвиняем и е бил разпитван от
разследващия полицай е заявил многократно,че желае да бъде защитаван от адв.М..Тези му обяснения се опровергават на първо място от
показанията на свид.К.М.,Л.Ц.,Н.А.,Д.Ц.,Ю.М. и В.В.,които твърдят,че по време на горепосочените действия Л.М.
не ги е уведомявал,че е упълномощил или желае да упълномощи адв.Д.М.
като защитник.На второ място по време на привличането му като обвиняем на
27.08.16г.и извършения непосредствено след това разпит Л.М. изрично е заявил:
„Съгласен съм да ме защитава адв.Д.Ц. ***.“.Същата е
била назначена на осн.чл.94,ал.1,т.6 от НПК от разследващия
полицай като служебен защитник с постановление от 27.08.16г.Взела е участие
както в производството по чл.64 от НПК,така и в последващите
няколко по чл.65 от същия нормативен акт и в нито един случай подс.Л.М. не е заявил,че се отказва от защитата
й.Назначеният на подс.М. служебен защитник е участвал
в множество действия в хода на целия наказателен процес и няма случай,в който подзащитният да е изразил несъгласие или да е заявил,че не
желае да бъде защитаван от него.В о.с.з.проведено на 18.05.17г.подс.Л.М. представи копие от договор за правна защита и
съдействие подписан между него и адв.Д.М. с дата
13.01.17г.Адв.М. от своя страна не представи нито
копие нито оригинал от този договор.Следва да се отбележи,че от 13.01.17г.до
датата на представяне на договора са извършени множество процесуално-следствени
действия,при които подсъдимият М. е бил защитаван от служебен защитник и М. не
е претендирал за участието на адв.М..Освен това в
хода на целия наказателен процес не е представено пълномощно,с което подс.Л.М. упълномощава адв.М. да
го представлява по делото. Не е направено и устно упълномощаване по реда на
чл.25,ал.2 от ЗА.Прочее с оглед процесуалните позиции на двамата подсъдими е
налице забраната на чл.91,ал.3,т.1 от НПК адв.М. да
ги представлява в това производство.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна
страна,че с деянието си подсъдимия М.А.О. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 199 ал.1 т.4, вр.с чл.198 ал.1, алт.1, вр. с чл.29, ал.1 б.
„А”, вр. чл.20, ал.3 и 4 от НК, като на 26.08.2016 г. около 16.30
ч. в гр.Плевен, на ул.“*****“, в съучастие,
като подбудител и помагач на Л.Б.М. ***, а М. като извършител, умишлено подбудил и улеснил М. да отнеме
чужда движима вещ – златно колие
14 карата, 25 гр. х 70 лв. за
грам – на стойност 1750 лв., от владението на
собственика В.М.Б. от с.гр., с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила, като
грабежът представлява опасен рецидив.
Престъплението
е извършено при условията на опасен рецидив,защото подсъдимият М.А.О. е
осъждан,както следва:
С
определение № 4421/2009 г. по НОХД 87/2009 г.в сила от 31.07.2009 г. РС Плевен
е одобрил споразумение,с което О. е признат за виновен за извършено деяние на
02.11.2008 г. по чл. 325, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1,б.А и
Б НК и му е наложено наказание 5 месеца л.с. при строг режим.
С
присъда 670/11.11.10 г. по НОХД 3450/2009 г. на РС
Плевен в сила от 17.02.11 г. за деяние по чл. 196,ал.1,т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1,вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 29, ал.1,
б.А, Б НК на подс.О. е наложено наказание 1 година и
6 месеца л.с. при строг режим в затвор.
С
определение по ЧНД 3122/12, РС Плевен определил едно най- тежко общо наказание
измежду НОХД 87/2009 г. и 2099/09 г. РС Плевен – 5 месеца и 29 дни л.с. при
строг режим. Определил едно най- тежко общо наказание наложени измежду НОХД
3450/09 г. и 1806/10 г. и 1665/2011 г. по описа на РС Плевен – три години л.с.
при строг режим. Увеличил наказанието на осн. чл. 24 НК по втората група – от 3 г. л.с. - на 4 г. и 6 м. л.с. при строг режим.
Наказанието подс.М.О.
изтърпял в Ловешки затвор до 12.06.15 г., а деянието предмет на
настоящето производство е консумирано в срока по чл.30,ал.1 от НК.
Престъплението е извършено от
подсъдимия М.О. при форма на вина пряк умисъл-същият е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причина за
извършване на същото е несъобразяването от страна на подсъдимия М.О. с
установения в страната обществен ред и намерението му да се облагодетелства по
неправомерен начин.
При определяне на наказанието
което следва да бъде наложено на всеки от подсъдимите за извършеното от тях престъпление
съдът съобрази отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства за всеки
от тях.
Като отегчаващи отговорността на подс.Л.М. обстоятелства следва да се имат предвид миналите
осъждания на дееца извън тези ценени от съда при квалифициране на
престъплението като опасен рецидив.Видно от приложеното към делото свидетелство
за съдимост подсъдимият М. е започнал с престъпната си дейност още като
непълнолетен и с течение на годините е изградил трайни престъпни навици и
пренебрежително отношение към обществения ред и правата на останалите членове
на обществото.Това се установява и от изключително лошата му характеристична
справка.Прави впечатление,че във всички случаи съдилищата са проявявали
снизходителност към дееца,като са му налагали минимални наказания,дори и
наказания под минимума предвиден от закона.Очевидно обаче тази снизходителност
не е била правилно изтълкувана от подсъдимия който вместо да коригира
поведението си е продължил да върши престъпления развивайки чувство за
безнаказаност. Налага се извода,че спрямо него следва да се приложи
по-интензивна репресия която да го принуди да се съобразява с обществения
ред.Освен това,така ще се постигне и друга от целите на
наказанието-извършителят ще бъде изолиран за по-дълъг период от останалите
граждани,които ще бъдат защитени от посегателствата му.Постигането на тази цел
не е маловажно с оглед обективния резултат,който е произвело престъплението
върху пострадалата.Същата в показанията си пред съда посочи,че дълго време след
деянието е изпитвала физически страдания заради нанесените й при грабежа
физическа травми,а освен това психическите такива са налице и сега-заявява,че
се страхува да ходи по улиците и се оглежда защото се опасява да не бъде
нападната отново,неспокойна е,не спи добре и многократно преживява инцидента.
Отегчаващи отговорността на подс.Л.М. обстоятелства са и времето,мястото и начина на
извършване на престъплението-около 16:30ч.през деня,на оживено място почти в
центъра на град Плевен /факт е че свидетели на инцидента са станали много хора/
чрез нанасяне на множество увреждания на пострадалата.Това е поредното
доказателство за абсолютното пренебрежение на този подсъдим към обществения ред
и правата на гражданите.
На следващо място,като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се имат предвид не само
неимуществените,но и имуществените вреди от престъплението.Същите са на
значителна стойност и надвишават многократно размера на минималната работна
заплата установена като критерий в съдебната практика.Освен това вещта предмет
на престъплението е имала за пострадалата и емоционална стойност-била й е
подарък да годишнина.
Единственото смекчаващо
отговорността на подс.М. обстоятелство е съдействието
което оказва за разкриване на обективната истина,макар че в съдебна фаза същият
се опита да отрече съучастието на подс.О..Подс.Л.М. обаче е бил наясно,че вече е разпознат като
извършител на грабежа от свид.М.К. и Ц.М.,които са го
познавали от престоя му в Затвора Плевен и в този смисъл процесуалната му
позиция е логична с оглед осигуряването по-благоприятен изход от процеса.
Преценявайки отегчаващите и
смекчаващите отговорността на подс.Л.М. обстоятелства,съдът
намира,че е налице изключителен превес на отегчаващите,при наличието на само
едно смекчаващо и то с уговорките направени по-горе.Налага се извода,че наказанието
„Лишаване от свобода” следва да е от средата към максимума на предвидения от
закона срок.В конкретния случай наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години,което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим ще е съответно на обществената опасност на деянието и
дееца и ще е достатъчно,за да бъдат постигнати целите визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК.
При изпълнение на наказанието
„Лишаване от свобода“ наложено на подс.Л.М. на осн.чл.59,ал.1 от НК следва да бъде приспаднато
времето,през което той е бил задържан,считано от 27.08.16г.до влизане на
присъдата в сила.
Като отегчаващо отговорността на подс.М.О. обстоятелство съдът съобрази на първо място
циничния мотив,който го е ръководил за да подбуди и подпомогне подс.Л.М. да извърши престъплението-да си възстанови
частично парична сума загубена в хазартна игра.
На второ място отегчаващо обстоятелство
е и основната роля на подс.М.О. в
престъплението-единствено подбуждането от негова страна е накарало подс.Л.М. да извърши грабежа.Прави впечатление и
упоритостта,с която подс.М.О. е преследвал целения
резултат-същият е убеждавал,увещавал и заплашвал подс.Л.М.,докато
накрая последният се е съгласил да извърши исканото от О.,макар и да е
съзнавал,че то съставлява престъпление.
И по отношение на подс.М.О. като отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да се имат предвид миналите осъждания на дееца извън тези ценени от съда
при квалифициране на престъплението като опасен рецидив.Освен това този
подсъдим е осъден и след деянието,предмет на настоящето производство за
престъпление извършено след деянието предмет на настоящето
производство-факт,който красноречиво говори за отрицателното му отношение към
обществения ред и начина му на живот,но не е единствения налагащ този извод.Видно
от приложеното към делото свидетелство за съдимост подсъдимият О. също е
започнал с престъпната си дейност още като непълнолетен и с течение на годините
по подобие на подс.М. е изградил трайни престъпни
навици и пренебрежително отношение към социалните правила и правата на
останалите членове на обществото.Факт е,че убеждавайки подс.М.
да извърши престъплението той му е заявил,че е ударил полицай,заради което е
осъден на пробация и се чувства недосегаем /това е
видно и от свидетелството за съдимост на О.-виж посоченото там НОХД № 1212/16г.
на ПРС/.И по отношение на този подсъдим е представена характеристична справка,която
го описва като лице с изключително висока степен на обществена опасност.Прави
впечатление,че във всички случаи съдилищата са проявявали снизходителност към
дееца,като са му налагали минимални наказания,дори и наказания под минимума
предвиден от закона.Очевидно обаче тази снизходителност не е била правилно
изтълкувана от подсъдимия който вместо да коригира поведението си е продължил
да върши престъпления развивайки чувство за безнаказаност /по-горе беше
посочено какво е споделил с подс.М./. Налага се
извода,че и спрямо него следва да се приложи по-интензивна репресия, която да
го принуди да се съобразява с обществения ред.Освен това,така ще се постигне и
друга от целите на наказанието-извършителят ще бъде изолиран за по-дълъг период
от останалите граждани,които ще бъдат защитени от посегателствата
му.Постигането на тази цел не е маловажно с оглед обективния резултат,който е
произвело престъплението върху пострадалата.Същата в показанията си пред съда
посочи,че дълго време след деянието е изпитвала физически страдания заради
нанесените й при грабежа физическа травми,а освен това психическите такива са
налице и сега-заявява,че се страхува да ходи по улиците и се оглежда защото се опасява
да не бъде нападната отново,неспокойна е,не спи добре и многократно преживява
инцидента.
Отегчаващи отговорността на подс.М.О. обстоятелства са и времето,мястото и начина на
извършване на престъплението-около 16:30ч.през деня,на оживено място почти в
центъра на град Плевен /факт е че свидетели на инцидента са станали много хора/
чрез нанасяне на множество увреждания на пострадалата.Това е поредното
доказателство за абсолютното пренебрежение на този подсъдим към обществения ред
и правата на гражданите.
На следващо място,като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се имат предвид не само
неимуществените,но и имуществените вреди от престъплението.Същите са на
значителна стойност и надвишават многократно размера на минималната работна
заплата установена като критерий в съдебната практика.Освен това вещта предмет
на престъплението е имала за пострадалата и емоционална стойност-била й е
подарък да годишнина.
Друго отегчаващо отговорността
обстоятелство е и поведението на подс.М.О. след
грабежа.Той се е опитал да създаде у свид.М.К.
впечатление,че му помага в преследването на извършителя,с цел да подпомогне
бягството му /правил му е знаци да продължава да бяга/ и се е опитал да заблуди
посочения свидетел относно самоличността на дееца.
Не са налице смекчаващи
отговорността на подс.М.О. обстоятелства.
Предвид изложеното по-горе имайки
предвид изобилието от отегчаващи отговорността на подс.М.О.
обстоятелства и липсата на смекчаващи такива,съдът намира,че на този подсъдим
следва да се наложи максималното предвидено в закона наказание.Именно той е
интелектуалният двигател на престъплението предмет на настоящето
производство.Безспорен е извода,че множеството изтърпени наказания,при които
съдилищата са проявявали неоправдана снизходителност не са мотивирали същия
положително-напротив,той е развил чувство на недосегаемост е безнаказаност
/това е явно от заявлението му пред подс.М./.Очевидно
подс.О. е лице което не е способно да изживее вина и
да преоцени поведението си,напротив-поставил е себе си и задоволяването на
собствените си интереси над правата на останалите членове на обществото,като
нехае за последиците,които действията му предизвикват.Ето защо той следва да
бъде изолиран от социума за максимално дълъг срок,за да бъдат предпазени
добросъвестните граждани от посегателствата му.В този смисъл на подс.М.О. трябва да се наложи наказание лишаване от свобода
за срок от петнадесет години,което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
При изпълнение на наказанието
„Лишаване от свобода“ наложено на подс.М.О. на осн.чл.59,ал.1 от НК следва да бъде приспаднато
времето,през което той е бил задържан,считано от 23.03.17г.до влизане на
присъдата в сила.
В настоящия случай съдът счита,че
не следва да се налага наказанието „Конфискация“ и на двамата подсъдими предвид
липсата на данни за имуществото им.
След влизане на присъдата в сила веществените доказателства : мобилен апарат „Нокиа 2630“ с
ИМЕИ 351967038478405 и СИМ-карта Теленор; сиви спортни панталони
„Just boy jeans“ сива тениска
с къс ръкав „Армани“, с щампи в червено и бяло с надпис “Art/ desing/city/colours/life” да се върнат на
подсъдимия Л.М. , а веществените
доказателства: парчета от златно колие
с тегло 2,62 гр. , 14 карата да се върнат
на пострадалата В.М.Б. и веществените доказателства : 4 бр. СД да се унищожат.
На осн.чл.189,ал.3
от НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР-Плевен деловодни разноски в размер 388,42
лв. или всеки от тях да заплати
194,21 лева., а по сметка на Окръжен
съд – Плевен деловодни разноски в размер – 180 лева или всеки от
тях да заплати
по 90 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: