№ 859
гр. Стара Загора, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530102006 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищцата Р. Д. твърди, че на ***2022 г., около 18:45 ч. на кръстовището в
гр. **** образувано от ул. **** и ул. ****, при условията на нормална
видимост, настъпило ПТП между МПС марка: *****, модел: ***, с peг. №
*****, управлявано от Д.Х.Д. и МПС марка: ****, модел: ****, с peг. №
*****, нейна собственост, управлявано от И.Я.С., с когото живеела на
семейни начала.
Ищцата изяснява, че механизмът на ПТП-то бил следният:
управляваното от И.Я.С., се движело с допустимата по ЗДвП скорост, по
улица **** и достигнало кръстовището образувано от същата с улица ****,
като той се е намирал на пътя с предимство. В този момент лекият автомобил
бил ударен от друго МПС марка: *****, модел: ***, с peг. № *****,
управлявано от Д.Х.Д.. Безспорно причината за процесното ПТП била
виновното поведение от страна на горепосочения водач и се изразявала в
неспазването на предписанието на пътен знак Б - 2. Незабавно след инцидента
1
органите на МВР били информирани, като след посещение на място
съставили протокол за ПТП с № ****2022г. и АУАН GA № *** спрямо
виновния водач. Тъй като виновният водач имал валидно сключена
застраховка „гражданска отговорност“ към ответното Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“, с полица № BG/23/******, още
на другия ден от настъпването на застрахователното събитие - ***.2022 г.
ищцата позвънила до офис на техен представител, за да ги уведоми за всички
обстоятелства и факти свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка, били
извършени два огледа на собствения на ищцата лек автомобил, за да се
установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди,
вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване и били
съставени два броя описи на щети от ***.2022г. и ***.2022 г. под номер на
щетата № 0****-2022.
Ищцата сочи, че от описите на щети се констатирали следните
имуществени вреди: 1/ Задна дясна врата - със степен на увреждане - смяна +
боя; 2/ Заден десен калник - със степен на увреждане - смяна + боя; 3/ Лайсна
на дясна задна врата - със степен на увреждане - смяна; 4/ Противоударна
лайсна на задна дясна врата - долна - със степен на увреждане - смяна; 5/
Десен праг - PVC-задна част - със степен на увреждане - смяна; 6/ Десен праг
- PVC-средна част - със степен на увреждане - полиране; 7/ Задна броня - със
степен на увреждане - боя; 8/ Дръжка на задна дясна врата- със степен на
увреждане - смяна; 9/ Дръжка на пасажера в дясно - със степен на увреждане -
смяна; 10/ Заден плафон на купето - със степен на увреждане - смяна; 11/
Въздушна възглавница в предна дясна седалка - със степен на увреждане -
смяна; 12/ Дясна завеса горна в тавана - със степен на увреждане - смяна; 13/
Таван на купето - със степен на увреждане - първа; 14/ Задна дясна джанта -
16“ - със степен на увреждане - първа; 15/ Заден десен носач- голям - със
степен на увреждане - смяна; 16/ Греда на заден мост- със степен на
увреждане - смяна; 17/ Заден десен подкалник - със степен на увреждане -
втора + боя мат; 18/ Колона зад задна дясна врата - със степен на увреждане -
трета + боя;
За тези вреди ищцата получила обезщетение в размер на 1 974,32 лева от
ответника. Тъй като горепосочената сума не отговаряла на реално заплатения
от нея ремонт подала жалба на основание чл. 108, ал. 6 КЗ, но ответникът не
заплатил друга сума.
2
Общата сума на претърпените имуществени вреди била в размер на
3693,60 лв., като от нея следвало да се извади сумата от 1974,32 лв., която
била платена от ответника и сумата от 300,00 лв., които била платени от
ответника в хода на делото.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата в размер на 1746,60 лева /след двукратно изменение на
размера иска, вж. протокол от о.с.з. от 26.08.2022 г. и от 20.09.2022 г./,
представляваща разликата между действително претърпените от ищцата
вреди и реално заплатеното й обезщетение преди и след хода на делото и
законна лихва върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на
завеждането на настоящата искова претенция - 20.05.2022 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника като е взето становище за неоснователност на
иска поради извършено плащане. Ответникът сочи, че с ПН № *****2022 г.
изплатил по посочената в исковата молба банкова сметка на упълномощения
адвокат сумата от 655,17 лв., от които: 300,00 лв. главница; 5,17 лв. законна
лихва от 20.05.2022 г. до 20.07.2022г.; 300,00 лв. адвокатско възнаграждение и
50,00 лв. държавна такса. Моли за отхвърляне на иска.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки /юридически факта/: 1/ застрахованият
3
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че
на ***2022 г. е настъпило ПТП между МПС марка: *****, модел: ***, с peг.
№ *****, управлявано от Д.Х.Д. и МПС марка: ****, модел: ****, с peг. №
***** собственост на ищцата, управлявано от И.Я.С., с когото живеела на
семейни начала по вина на Д.Д. /не спрял на знак В 2/, че към момента на
процесното ПТП между Д.Д. и ответника има валидна сключена застраховка
„Гражданска отговорност“; че ответникът е заплатил доброволно на ищцата
сумите в размер на 1947,00 лв. /преди хода на делото/ и в размер на 300,00 лв.
/в хода на делото/, обезщетение за претърпени имуществени вреди от
ответника на ищцата във връзка с предявена от последната претенция пред
застрахователя.
Тъй като застрахователят по договор за “Гражданска отговорност” е
заплатил доброволно на два пъти застрахователно обезщетение на увредения
от процесното ПТП в размер на сумата от 1947,00 лв. и 300,00 лв. по
процесната застрахователна преписка, настоящата съдебна инстанция приема,
че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от
които възниква претендираното главно притезателно право, а именно - 1.
наличието на действително застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, който е обезпечил неговата деликтна отговорност към момента
на настъпване на ПТП и 2. Застрахованият /Д.Х.Д./ чиято деликтна
отговорност през процесния период е била обезпечена чрез сключване на
договор за застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество,
виновно е увредил ищцата, като й е причинил имуществени вреди, които от
своя страна са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования.
Това се установява и от доказателствата по делото – констативен
4
протокол № ****2022 г., копия на описи на щета № 0****-2022 от ***.2022 г.
и ***.2022 г., копие от свидетелство за регистрация, копие от справка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, копие от електронно писмо
до ответника от 12.05.2022 г., платежно нареждане от 20.07.2022 г.
По делото бе установено по несъмнен начин настъпването на
застрахователно събитие през действието на процесния договор за
застраховка “Гражданска отговорност” – ***2022 г. /факт обявен за безспорен
между страните/ и поради това настоящият съд приема, че застрахователното
покритие обхваща отговорността на причинителя на ПТП. Налице са всички
материални предпоставки за възникване на спорното материално право по чл.
432, ал. 1 КЗ.
Единственото спорно по делото обстоятелство е дали с изплащане на
застрахователното обезщетение първоначално от 1947,00 лв. и впоследствие
300,00 лв. са напълно репарирани действително причинените имуществени
вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
настоящият съд съобрази, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. Дължимото обезщетение от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се остойностява с
размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието – съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ. Обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, тоест
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е
лимитирано от застрахователната сума по договора, т.е. следва да се вземе
предвид, че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност /така напр. решение № 79/02.07.2009 г. на
5
ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.о., решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т.д.
№ 293/2010 г., I т.о. и др./.
От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което следва да
се кредитира изцяло като компетентно и обосновано /действително
ответникът оспори това заключение в становище /л. 48 от делото/, но това
оспорване се явява неоснователно, тъй като от една страна ответникът не
поиска назначаване на нова експертиза и от друга страна в о.с.з. в.л. обоснова
своите изводи, вкл. отговори на въпросите на ответника в депозираното
становище/ се установява, че в случая е налице причинно-следствена връзка
между описаното в исковата молба ПТП и настъпилите щети по дясната част
на автомобила, като техният размер към датата на процесното ПТП по средни
пазарни цени възлиза на 3693,60 лв., т.е. в процесния случай стойността на
новите части, които са необходими за отремонтиране на автомобила
възлиза на 3693,60 лв. Според вещото лице твърдените щети би могло да се
получат във връзка с настъпилото ПТП, като в описите не фигурират
елементи, които да не могат да бъдат увредени при описания механизъм на
удара.
Възражението на ответника направено в становище /л. 48 от делото/
за наличие на „тотална щета“ е неоснователно - то се опровергава от
заключението на автотехническата експертиза и обяснението на в.л. в о.с.з. на
20.09.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на
моторно превозно средство е такова увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава седемдесет на сто от
действителната му стойност. В о.с.з. в.л. посочи и обоснова, че
приблизително действителната стойност на лекия автомобил е 6500,00 лв.,
като 70 % от действителната стойност на автомобила възлиза на 5276,60 лв.
Поради това не е налице „тотална щета“, доколкото сумата за ремонт
/3693,60 лв./ не надвишава 70% от пазарната стойност на автомобила /5276,60
лв./.
Доколкото по делото е обявено за безспорно, че ответникът е заплатил
на ищцата доброволно сумата от 1947,00 лв. преди процеса и сумата от
300,00 лв. в хода на процеса за претърпени от нея имуществени вреди от
настъпилото на ***2022 г. ПТП, то предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 1446,60 лв., със законната лихва от датата на увеличението на иска
6
/20.09.2022 г./ като за горницата до предявения размер от 1746,60 лв. е
неоснователен /поради плащането от 300,00 лв./ и следва да се отхвърли.
По съдебноделоводните разноски:
Допълнителни разноски на страните извън вече доброволно заплатените
на ищцата /50,00 лв. за държавна такса и 300,00 лв. за адвокатско
възнаграджение/ няма да бъдат присъждани поради следното: 1/ по
отношение на ищцата – налице е двукратно доброволно плащане от страна на
ответника на претендираните суми за обезщетение от ищцата – първо
извънсъдебно сумата от 1974,32 лв. и второ веднага след предявяване на иска
300,00 лв. /първоначално претендираната сума/, като в този момент /след
предявяване на иска/ ответникът доброволно е заплатил и направените от
ищцата разноски при предявяване на иска както за държавна такса, така и за
адвокатско възнаграждение на ищцата. Дори ответникът е изчислил и
заплатил и законната лихва върху сумата от 300,00 лв. от датата на
предявяване на иска до датата на доброволното плащане. Така, че не може да
се приеме, че след този момент вече е дал какъвто и да е повод за изменение
на иска, още повече, че ищцата направи двукратно изменение на размера
иска, т.е. тя самата не е наясно с размера на своята претенция и 2/ по
отношение на ответника – искът е отхвърлен само за сумата от 300,00 лв.
поради доброволно плащане в хода на процеса от страна на ответника, т.е.
след предявяване на иска. Поради това разноски на ответника не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на Р. Ж. Д., ЕГН: **********
и адрес: гр. ************* сумата от 1446,60 лв. /хиляда четиристотин
четиридесет и шест лева шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди по лек автомобил ****, модел: ****, с peг.
№ ***** /освен доброволно платените от ответника общо 1247,00 лв./, в
резултат ПТП настъпило на ***2022 г. и причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач – Д.Х.Д., ЕГН: **********, на
7
л.а. *****, модел: ***, с peг. № *****, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 20.09.2022 г. /датата на изменение на иска/ до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата от 1446,60 лв.
/хиляда четиристотин четиридесет и шест лева шестдесет стотинки/ до
пълния предявен размер от 1746,60 лв. / хиляда седемстотин четиридесет и
шест лева шестдесет стотинки/ като неоснователен – поради извършено
плащане от ответника на сума от 300,00 лв. в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8