№ 950
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100508262 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Г. С. срещу Решение №20040068/03.06.2022 г.,
-ми
постановено по гр. дело № № 6990/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158
състав, в частта, в която е издадена заповед за защита на М. К. С. срещу К. Г. С., като са
наложени мерки за защита. В жалбата са изложени съображения. Въззивникът моли да се
отмени решението, включително и в частта за глобата.
Въззиваемата страна М. К. С. в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не е направила
възражения относно жалбата, но в открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 г.
пред въззивната инстанция, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба и
моли за оставянето й без уважение. Не възразява наложената глоба да бъде намалена.
Изрично заявява, че не претендира разноски във въззивната инстанция.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответницата в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и
е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. К. С. от 05.02.2021 г.
срещу К. Г. С. и М.Ц.М. – за защита от домашно насилие, извършено от ответниците на
1
30.01.2021 г., подробно описано в сезиращата съда молба от 05.02.2021 г. и в нейното
уточнение от 01.03.2021 г.
Ответниците са оспорили твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение №20040068/03.06.2022 г., постановено по гр. дело № № 6990/2021 г. по
-ми
описа на Софийски районен съд, III ГО, 158 състав, е издадена заповед за защита на М.
К. С. срещу К. Г. С., като са наложени следните мерки за защита: задължен е, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. Г. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на М. К. С.; задължен е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН К. Г. С.
да не доближава М. К. С. на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от дванадесет
месеца, считано от постановяване на решението; задължен е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3,
предл. второ ЗЗДН К. Г. С. да не доближава обитаваното от М. К. С. жилище, находящо се в
гр. София, ж.к. „Бъкстон“, бл. *******, на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от
дванадесет месеца, считано от постановяване на решението, предупреден е същият, че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение заповедта за защита, ще бъде задържан
и предаден на прокуратурата, като неизпълнението й представлява престъпление по чл.296,
ал.1 от Наказателния кодекс; постановено е, че заповедта за защита подлежи на незабавно
изпълнение (чл. 20 ЗЗДН); наложена е на К. Г. С., на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в
размер на 400,00 лв.; осъден е същият, на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН, да
заплати на М. К. С. сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски, а в полза на
Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Със същото решение е отхвърлена молба с вх. № 28000076/05.02.2021 г., с правно
основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, в частта, подадена от М. К. С. срещу М.Ц.М., неоснователна,
като е осъдена М. К. С. да заплати на М.М. разноски в размер на 250 лв.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил
и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност)
относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и
кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. Въззивният съд
споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Доводите във въззивната жалба, че подадената молба декларация е нищожен
документ, защото не е написана и подписана от молителката М. К. С., а от нейната дъщеря
А. Г.а С., са неоснователни, тъй като в открито съдебно заседание, проведено пред първата
2
инстанция на 24.06.2021 г., молителката е уточнила, че действително документите са писани
от дъщеря й, но подписът е неин, като отново пред съда е положила подпис в открито
съдебно заседание, положила е отново подпис и на уточнителната молба, депозирана по
делото, т.е. безспорно се установява действителната воля на молителката, че поддържа
молбата за защита. В случая, по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и под страх от наказателна
отговорност М. К. С. е декларирала, че от страна на ответника спрямо нея е осъществено
домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други
доказателства съдът издава заповед за защита само на основание обсъжданата декларация.
Следователно законодателят придава на този документ специална доказателствена стойност,
като той не може да бъде зачетен, ако удостовереното в него се опровергава от останалите
доказателствени материали. Освен това самата декларация трябва точно и безпротиворечиво
да отразява твърдения акт на насилие. Както беше посочено, декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН е особено доказателствено средство, тъй като може да послужи за издаване на заповед
за защита, макар че се явява документ, удостоверяващ изгодни факти за неговия издател.
Видно от представената по делото декларация по чл.9, ал.З ЗЗДН, в същата е
посочено, че на 30.01.2021 г. в 21.30 часа в дома на молителката ответниците извършили
спрямо нея акт на домашно насилие, като й нанесли множество удари по главата с юмруци,
както и по ръцете. Декларацията съдържа както изявление, че молителката е станала жертва
на насилие, извършено от ответника С. /т.е. посочен е авторът на процесните актове/,
посочени са дата и час на извършването им, местоизвършването е определяемо - домът на
молителката, посочен е и начинът на извършване на твърдените актове на домашно насилие
/множество удари по главата с юмруци, както и по ръцете/. Така посочените факти, макар и
лаконично декларирани, не се опровергават от събраните по делото доказателства тъй като
от показанията на св. Пенева се установяват последиците както от акта на насилие, така и от
физическите травми вследствие на взетото от молителката решение да скочи от балкона на
втория етаж. Съдебно-медицинското удостоверение № Ж-9/05.02.2021 г., епикризата и
болничният лист на л. 4-8 от материалите, подредени в първоинстационното дело, също
установяват травмите на молителката от падането от втория етаж.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Наведените доводи в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, са
неоснователни. Извършеното насилие е доказано с кредитираните от първоинстанционния
съд гласни и писмени доказателства.
Относно наложената глоба:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията,
подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, правилно ответникът е бил санкциониран и с глоба,
която задължително се налага на лице, извършило домашно насилие. Размерът на глобата
3
от 400 лева е законосъобразно индивидуализиран, като е съобразено извършеното от
въззивника домашно насилие (физическо и емоционално насилие – множество удари по
главата с юмруци, както и по ръцете, главата й била в рани и кръв) и последиците от него –
скочила от балкона на апартамента си, находящ се на втория етаж, вследствие на което
получила счупване на кости на ляво стъпало и контузия на дясно стъпало. Предвид горното,
обжалваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да се
остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивникът К. Г. С. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за жалбата си в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивникът К. Г. С. няма право на разноски, като такива
не се присъждат и на въззиваемата страна М. К. С. с оглед изричното заявление на
пълномощника й, че не претендират разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20040068/03.06.2022 г., постановено по гр. дело № №
-ми
6990/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12.50 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4