Решение по дело №164/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№1653 от 15.12.2016г.,  гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                 ХХІІ-ри гр. състав

            На шести декември                                   две хиляди и шестнадесета година

            в публично заседание в следния състав:

                                                                                    Председател:  Пенка Стоева

            Секретар:  Е.К.

            като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            гражданско дело № 164 по описа за две хиляди и шестнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

Установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.23,ал.1 от СК.

Ищецът О.И.А., ЕГН **********,***, адв.П.Т., моли съда да признае за установено по отношение на ответницата А.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ****, че следните имоти, придобити от него по време на брака му с ответницата, сключен на *** и прекратен с решение №180/20.01.15г. по гр.дело №12501/2014г. на ПРС, а именно:

-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1156.5.18, по КККР на ***, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК и последно изменение със заповед №КД-16-851/13.07.12г. на началник СГКК-***, съставляващ жилище /апартамент №**/, находящ се в ****, с обща застроена площ от 169.91кв.м., на две нива, ведно с избено помещение №**, находящо се в подземния етаж на сградата, с площ от 17.17кв.м., както и 14.516% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;

-½ ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1156.5.16, съставляващ гараж №**, на едно ниво, със застроена площ от 82.51кв.м., в сграда пет, разположена в ПИ 56784.506.1156, с право на реално ползване на паркомясто №**, ведно с прилежащия към него склад №**, със застроена площ на склада 2.80кв.м. и на паркомясто №**, ведно с прилежащия към него склад №**, със застроена площ на склада 2.40кв.м. /виж молба на л.34/, ведно с ½ ид.част от 6.916% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото;

-17.974% ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56784.506.1156

са изцяло лична негова собственост, тъй като са придобити без принос и участие на ответницата в придобиването им, изцяло с лични негови средства, придобити преди сключване на брака.

Пледира по същество за уважаване на иска и за присъждане на разноски списъка, представен в с.з. от 06.12.16г. /л.180/, като развива съображения с писмена защита вх.№37198/14.12.16г.

 

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който е взела становище за недопустимост на предявения иск, тъй като след прекратяване на съпружеската имуществена общност, на 15.12.15г., се е разпоредила с притежаваната от нея идеална част в полза на сина си Д. О.А., както и за неоснователност на иска, тъй като тя има значителен принос при придобиване на имотите, предмет на делото, като са оспорени твърденията на ищеца за придобиването им с изцяло лични негови средства. Признава твърденията на ищеца, че двамата са бивши съпрузи, като бракът им е бил сключен на ***г. и прекратен с решение №180/20.01.15г. по гр.дело №12501/2014г. на ПРС, както и че договорът за продажба на процесните имоти е бил сключен от ищеца.

Пледира по същество за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 06.12.16г. /л.181/, като развива съображения и в писмена защита с вх.№36839/12.12.16г.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е частично основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответницата, че 130 000/254 254ид.части от процесните за спора недвижими имоти, закупени по време на брака на страните, са станали индивидуална собственост на ищеца, тъй като са придобити с лични негови средства, а за разликата до цялото искът му следва да бъде отхвърлен, тъй като не е оборил установената от закона презумпция за съвместен принос на съпрузите при придобиването им, воден от следните съображения:

 

І. По допустимостта.

С определение №1010/09.05.16г. /виж л.100-л.102/ съдът се е произнесъл по възражението на ответницата за недопустимост на иска, като го е намерил неоснователно, и поддържа изцяло цитираното определение и с решението си.

Изложените от ищеца твърдения, на които искът му е основан, го поставят в хипотезата на чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.23,ал.1 от СК и го правят допустим, а страните по него- надлежно процесуално активно и пасивно легитимирани.

ІІ. По основателността.

1.С приетия по делото доклад съдът е отчел приложимостта за случая на презумпцията по чл.21, ал.3 от СК, че съвместният принос на съпрузите се предполага до доказване на противното, и е поставил оборването и в тежест на ищеца, а на основание чл.154,ал.1 от ГПК, доколкото всяка от страните е навела твърдения, от които черпи изгодни за себе си последици, им е указала, че всяка от тях носи тежестта да установи фактите, които я ползват, а именно: ищецът - че процесните имоти са придобити изцяло с лични негови средства, а ответницата- че също има принос в придобиването им.

2.Установи се в хода на производството, че:

Страните са бивши съпрузи, бракът между които е сключен в *** на ***г. и прекратен с решение №180/20.01.15г. по д.№12501/2014г. на ПРС-І бр. състав, които твърдения на ищеца са признати от ответницата и като безспорни са ненуждаещи се от доказване, като решението за прекратяване на брака е и представено по делото /виж л.9-л.14/.

На 10.10.12г., по време на брака на страните, между О.И.А., като купувач, и „Аспект инженеринг“ ООД, като продавач, е сключен договор за покупко- продажба, съгласно който продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху процесните за делото недвижими имоти, с административен адрес в ****, както и правото на реално ползване на паркомясто №**, ведно с прилежащия към него склад №**, за сумата от общо 130 000лв. с включен ДДС, която продавачът е заявил, че е получена от купувача напълно по банков път преди подписване на нотариалния акт /виж договора на л.5-л.8/.

На 10.09.2012г. О.А. е внесъл в брой по сметка на „Аспект инженеринг“ ООД сумата от 25000лв., с основание на плащането -ф-ра №940/10.09.12г., издадена за авансово плащане по договор за покупко- продажба на недвижим имот /виж вн. бележка на л.28 и фактурата на л.29-горе/.

Разпитаният в с.з. от 18.10.16г. св.Г.Б., без родство със страните, приятел на ищеца от 1996г., е дал показания, че за времето от края на 2011г. до септември 2012г., при него се е намирала предоставена му от ищеца сума от 30000лв., която да може да ползва евентуално като стоп капаро във връзка с търсен от ищеца за закупуване по това време недвижим имот, която върнал на ищеца през септември 2012г. по негово искане, като ищецът му казал, че е открил имот и ще я използва за закупуването му, без в тази връзка да са съставяли документи.

За разлика от ответницата, която с писмената си защита смята, че показанията на този свидетел не следва да се кредитират, тъй като е житейски нелогично и непрофесионално ***, разполагащ с клиентска сметка, да държи в брой в *** си сума от 30000лв., както и е нелогично при наличие на *** между него и ищеца свидетелят да не е питан и търсен за консултация във връзка с покупката, съдът намира, че показанията на св.Б. могат да бъдат кредитирани, доколкото той ясно е заявил, че макар и да е ***, ангажиментът му във връзка със сумата от 30000лв. към ищеца е поет не в това му качество, а поради дългогодишното им приятелство, датиращо отпреди повече от 20години, и доверието, което си имат в тази връзка е изключило съставянето на документи по получаване и връщане на сумата- т.е техните отношения не са били доверителни като на *** и ***, което дава отговор защо св.Б. не е поискал сумата предадена му от ищеца да се внесе по клиентската му сметка. Логично обяснение и то в материалите по делото има и намереното за необяснимо със защитата на ответницата обстоятелство, че ищецът не се е консултирал със св.Б. за сделката, защото освен че не са били в доверителни отношения с ищеца във връзка с покупката, св.Б. е казал още, че предложеното от него на ищеца като на приятел съдействие е било във връзка с работата му като ***, който работи с „***“ и ***, продавани в ***, докато в случая с показанията на св.К. се установи, че процесните недвижими имоти са ново строителство, закупени са от строителна фирма и за подготовка на сделката са ползвани услугите на агенция за недвижими имоти, по договора за посредничество, сключен между ответницата и „***“ ЕООД- т.е закупени са от продавач и по начин, извън сферата, в която е действал св.Б..

Поради тези съображения съдът кредитира изцяло като логични, последователни и житейски оправдани дадените от св.Б. показания и счита, че с тях ищецът е установил, щото преди датата на сключване на брака, от края на 2011г., е разполагал със сума от 30000лв. в брой, при липса на конкретни данни за източника и, с която е могъл да извърши авансовото плащане на сумата от 25000лв., внесена по сметка на продавача на 10.09.12г.

В подкрепа на извод, че ищецът е могъл реално да се притежава в брой сума в размер на посочения от св.Б., а по този начин -в подкрепа на дадените от него показания, са и приетите по делото заключения на в.л. Б., съгласно които, извън набраната за плащането на продавача на 10.10.12г. сума от 105 000лв., в периодите от май 2011г. до април 2012г. и от май 2012г. до септември 2012г., в разплащателната сметка на ищеца са били налични съответно суми от 44 187.96лв. и 19 651.65лв., с които са извършвани различни други плащания или са били теглени от него в брой /виж подробно за тях двете таблици към заключението от 18.11.16г. на л.149-л.153/.

На 10.10.12г., от депозитната към разплащателната банкова сметка *** О.А., разкрити при „***“, е прехвърлена сумата от 105 000лв., набрана в депозитната сметка в периода от 13.05.2011г.-10.10.12г. чрез прехвърляне на постъпили в разплащателната сметка преводи на трудови възнаграждения и направени вноски на каса от титуляра, и на същата дата е наредена за плащане по банков път по сметка на „Аспект инженеринг“ ООД с основание продажба по н.а. 10.10.12г., *** /виж извлечението на л.162 и заключенията на в.л. В.Б. с вх.№34169/18.11.16г. -л.145-л.153 и вх.№28252/29.09.16г. -л.168-л.172/.

В рамките на набраната по депозитната сметка на ищеца в периода от май 2011г. до октомври 2012г. сума от 105 000лв., до ***г., когато е сключен брака на страните, постъпленията от трудово възнаграждение и вноски на каса възлизат на общо 79000лв., а след 15.05.12г. и до 10.10.12г. декември- на 46 000лв., както това е установено с приетите по делото две заключения, а чистото трудово възнаграждение, получено от ищеца по време на брака, в периода от май до октомври на ***г., възлиза на сумата от общо 59 755.15лв., от които 56444.14лв. от *** и  3311.01лв. от *** /виж служебните бележки съответно на л.134 и л.116/- т.е само част от сумата от 105 000лв., с която е заплатена втората вноска по разплащане на закупените от О.А. на 10.10.12г. имоти, е била набрана по сметката му преди брака, а друга част от нея е такава, получена за времето на брака, както изтъква ответницата с писмената си защита.

По твърденията на ответницата се установи, че:

Цената от 130 000лв., вписана както в съставения за продажбата на процесните за делото имоти в н.а. от 10.10.12г., така и в представения по делото предварителен договор за продажба им от 13.08.12г. /виж л.15-л.16/, не отговаря на реалната цена, на която сделката е била осъществена, а тя е 130 000евро.

По отношение на този факт съдът споделя доводите, развити от ответницата с писмената и защита и не приема тезата, развита от ищеца с писмената му защита, че ответницата не е успяла да докаже в процеса твърдението си за симулативност на вписаната в двата договора цена.

Видно е от н.а., че данъчната оценка на продаваемите имоти възлиза на 201.549.23лв., което е съществена индиция за това, че посочената от страните като уговорена и заплатена преди сключване на договора продажна цена не отговаря на реалната цена на прехвърлените с договора вещни права.

В с.з. от 18.10.16г. са събрани показанията на св.В. К., без родство, *** към свързаните агенции „***“ и „***“, на която ответницата е била клиент с търсен голям имот. С *** на св.К. ответницата огледала редица имоти, от които св. К. си спомня два- на ул.*** и на ул.***, до ***, защото за тях били извършени по няколко огледа, като това, което г-жа Ч. одобрявала, идвал да го гледа и г-н А. с приятели и познати, и така се спрели на имота на ул.“***“, за който били водени дълги преговори със строителната фирма „Аспект инженеринг“, като офертата за него била първоначално около 150000евро, а последната цена, която агенцията договорила, била 130 000евро, но после установили, че сделката е осъществена без тяхното посредничество и минало доста време, докато г-н А. им плати уговорената комисионна.

Казаното от св.К. е напълно в подкрепа на твърденията на ответницата, че доколкото тя е била страна по договора за посредничество, а цената на имота е изисквала заплащане на комисионна в значителен размер, ищецът е пожелал да „заобиколят“ агенцията, тъй че да си спестят заплащането на комисионната, съответно- да намалят плащанията за данъци и такси, като впишат в договорите различна от реалната цена, което е често срещан житейски случай.

Показанията на св.К. се ценят от съда изцяло, доколкото са незаинтересувани и кореспондират на представения от ответницата договор за посредничество при покупка на недвижим имот, сключен между нея и „***“ ЕООД /виж л.64/, както и на данните за извършени в периода 24.02.12г.-28.02.12г. от А.Ч. огледи на недвижими имоти /виж протоколите на л.65 и л.66/, от които личи, че се касае до огледани апартаменти с площ между 114.6кв.м.-178.60км.м., с цени по оферти в границите от 100 000евро до 150 000евро, измежду които са и двата споменати от св.К. имоти- на ул.“***“, с цена по оферта 114 500евро, и на ул.***“, с цена по оферта 150 000евро.

Протоколите за оглед наистина са подписани само от ответницата, но е изключено да са съставени от нея за целите на процеса, тъй като данните в представените протоколи за оглед кореспондират както на представения договор за посредничество, така и на показанията на св.К.. Освен това, възражение за тяхната недостоверна дата не е повдигано от ищеца при представянето им, а за пръв път се повдига с писмената му защита.

Показания за това, че закупеният от ищеца по време на брака му с ответницата имот е бил с цена различна от 130 000лв. са дали и св.Ч.- майка на ответницата и св.М.- неин дядо, като първата свидетелка е казала, че цената на закупения имот е била първоначално 150 000евро, а после паднала на 130 000евро, а вторият свидетел- че не знае точната цена, но знае, че е над 200 000лв., тъй като макар да не са присъствали при закупуване на имота, са били в течение на търсенето на страните и желанието им да купят голям апартамент, тъй като е предстояло раждане на тяхното собствено дете, а ищецът е имал и още едно дете отпреди брака на страните, за което искали да осигурят самостоятелна стая в жилището. Поради съответствие с писмените доказателства относно извършените огледи и площта на жилището по нотариален акт, както и с показанията на св.К., показанията на св.Ч. и св.М. в това отношение се кредитират изцяло, независимо от близкото родство на тези свидетели с ответницата, противно на доводите на ищеца с писмената му защита, че поради близкото родство те са ненадеждни.

В обобщение съдът намира, че съвкупността от обсъдените по-горе доказателства относно реалната продажна цена на придобитите по време на брака от ищеца имоти, предмет на сделката по н.а. от 10.10.12г., е не 130 000лв., а 130 000евро, левовата равностойност на които по фиксинга на БНБ евро: лев от 1:1.9558, възлиза на 254 254лв.

При поставена с доклада по делото тежест върху ищеца по оборване на установената от чл.21,ал.3 от СК презумпция за съвместен принос, той не е събирал за нейното оборване други доказателства, освен онези, целящи пряко да установят твърдението му, че процесните имоти са закупени изцяло с негови лични средства, а по този начин и косвено да опровергаят приноса на ответницата.

Същевременно, ответницата е установила във връзка с твърденията си, че придобиването на процесните имоти е извършено и с неин принос, че:

Преди раждането е разполагала със собствени доходи като *** към „***“ АД, в която връзка е ползвала и служебен телефон /виж трудов договор и протокол за предаване и приемане на техника  на л.83 и л.86/, като трудовият и договор е произвел действие, считано от ***г., с него е уговорено възнаграждение от ***лв. месечно, ведно с допълнителни възнаграждения и премия, определима съгласно вътрешни правила на „***“ АД, че в периода от август ***г. до датата на закупуването на имота-10.10.12г. е получавала по банкови сметки, разкрити на нейно име в „***“ /виж извлечението на л.95-л.98 за периода август***г.-ноември ***г./ и в „***“ / /виж извлечението на л.87-л.89гръб за периода декември ***г.-октомври ***г./, както преводи на заплати от „***“ АД в размери над уговорената като твърдо възнаграждение сума от ***лв., така и стипендии от *** по различни програми /виж частта от извлечението на л.95-л.96/, а също- обезщетения и помощи в период, който съответства на бременността и след раждането на роденото на ***г. от брака на страните дете Д./ виж периода март –октомври ***г. в извлечението от сметка на л.87-л.93 и епикризата на л.74/. Показания, че дъщеря и е работила при следването си в последните години като *** и е печелела добре, поради което е било високо и обезщетението, получавано от нея след раждане на детето, които кореспондират в това отношение на събраните писмени доказателства и се ценят независимо от близкото родство, е дала в с.з. от 18.10.12г. и св.Ч.- майка на ответницата.

В подкрепа на твърденията на ответницата за вложени при покупката на спорните за делото имоти средства, събрани като дарове от близки, приятели и роднини по повод сватбеното тържество и по повод раждането на детето, на лични нейни спестявания отпреди брака и за принос, състоящ се в предоставяна от нея издръжка на домакинството, са събрани гласни доказателства, дадени от нейната майка и дядо.

Така, св.Ч. е заявила, че апартаментът се купил с общи средства, като тяхното семейство, тя и мъжа и дали по 10000лв., а баща и дал 50 000лв. при раждането на детето, за внучето, и О. и дъщеря и се зарадвали, че няма да им се наложи да теглят кредит. По същия повод- раждането на Д., около 3000лв. подарили и събрани за почерпка от родителите на ответницата техни приятели, които също били предадени на страните. От сватбата, на която имали около *** гости, страните събрали над *** лв., които казали, че също отделят за апартамента. Освен това, дъщеря и имала събрани от работата си като *** и след ***, на която ходила като ***, около 12000лв., от които 3000лв. дала за ремонт на апартамента на О., в който живели известно време. Тя споделяла на майка си, че не желае да притеснява съпруга си за издръжката и дрешките на детето, и че поема разходите за тях, а когато детето се родило, тя дала много пари и с помощ и от родителите и били набавени детското легло, дрешки и памперси. Освен това, ответницата обичала да прави изненади и подаръци на съпруга си, като една година му купила китара, друга-часовник, организирала екскурзии за тях до *** и ***- все с нейни пари.

Св.М. е потвърдил казаното от св.Ч., че по повод раждането на детето на страните дал 50 000лв. на внучка си. С тези средства, които държал в ***, разполагал след като години наред преди това работел на отговорни и високо платени работи, след пенсионирането си получава пенсия от ***лв., а и винаги е искал да бъде в помощ на семейството си. Когато ги дал на ответницата, тя казала, че щи ги включи в парите за апартамента, и там присъствал и ищецът, който лично благодарил на св.М. за помощта.

Данни в подкрепа на твърденията на ответницата, че след раждането на детето са живели в жилището на родителите и в гр.***, за да се възстанови, се съдържат в показанията и на двамата свидетели- нейни близки, като и двамата са казали, че когато са се предали даровете по повод раждането на детето, това се е случило в дома на родителите на ответницата в ***, където страните живели два- три месеца, до края на ***, докато ответницата се възстанови /св.Ч./.

В подкрепа на казаното от св.Ч. за това, че дъщеря и обичала да организира за съпруга си екскурзии и изненади, са фактурите на л.76 и л.77 за хотелско настаняване и платен депозит в гр.***.

В обобщение на събраните от ответницата доказателства относно приноса и в закупуване на процесните за делото имоти съдът счита, че такъв, под формата на грижи за детето и домакинството с разполагаеми лични доходи от стипендии, заплати и помощи и обезщетения, може да и бъде безспорно признат, но по отношение на влагане на събраните като дарове от сватбата и по повод на раждането на детето средства споделя изтъкнатото от ищеца с писмената защита, че за обстоятелството как са били ползвани събраните като дарове средства гласните доказателства не са категорични, доколкото св.М. е заявил, че е макар и в присъствие на ищеца е дал сумата от 50000лв. в кутия на внучката си и след това какво е направила с парите не е видял, а изявлението на св.Ч., че с общи пари се купил апартамента е само една декларация, а когато става дума за събраните като дарове за раждане на детето пари, тя изрично заявява единствено, че са дадени за внучето, съответно- какви средства са събрани от сватбата и от други близки по повод раждането на детето, но без да има преки впечатления как те са били впоследствие използвани.

Независимо от горното, доколкото то касае твърдения за принос на ответницата по отношение на пълния размер на установената от нея реална продажна цена от 254 254лв., респективно- съответстващи на него придобити вещни права, в която насока ищецът нито е твърдял, нито е установил липса на неин принос, а е ограничил твърденията и доказателствените си усилия да твърдяната от него като заплатена за имотите продажна цена, записана в договора за продажба, може да се заключи, че той е опровергал презумпцията за съвместен принос успешно до размер на вложените в покупката лични средства от 130000лв., но не и за разликата до пълната продажна цена на придобитите имоти.

3.При така установените по делото факти, съдът направи следните изводи по съществото на спора:

Режимите на имуществени отношения между съпрузите са законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим, като в случай, че встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, се прилага законовия режим на общност /чл.18,ал.1 и ал.2 от СК/.

В конкретния случай, страните не сочат на избран при сключване на брака им режим на имуществени отношения, поради което за тези отношения между тях е приложим законовият режим на общност.

Съгласно него, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното и може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити /чл.21, ал.1,ал.2 и ал.3 от СК/, а вещните права, придобити по време на брака с изцяло лично имущество, са лични /чл.23,ал.1 от СК/, като в случай, че вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна /чл.23,ал.2 от СК/.

По делото се установи категорично, че спорните за производството недвижими имоти са придобити на името на ищеца, по време на брака, но при стояща върху него тежест, той не успя да установи, че придобиването им е станало изцяло с негови лични средства, а установи придобиването само на 130 000/254 254ид.части от тези имоти да е станало с изцяло негови лични средства.

Ищецът установи, че продажната цена от 130 000лв., записана с нотариалния акт за покупко- продажба, е платена изцяло с негови парични средства- 25000лв., които е притежавал в брой отпреди сключване на брака, съгласно показанията на св.Б., и 105 000лв., набрани по банковата му сметка в период както преди, така и след сключване на брака, от трудови възнаграждения и от вноски на каса в брой по разкрита на негово име банкова сметка.

***, поради които съдът цени показанията на св.Б. относно наличната като притежание на ищеца, преди сключване на брака му с ответницата, парична сума от 25000лв., нейното връщане от св.Б. на ищеца в месеца, в който е извършено плащането и на продавача, и че е поискана обратно, за да бъде ползвана като плащане за имот, който ищецът известно време преди това търсел да закупи, са вече изтъкнати в предходната т.2 от това решение, поради което съдът не ги коментира отново, а счита, че въз основа на тях може да се направи обоснован извод, че тази част от продажната цена на имота е заплатена с лични парични средства на ищеца отпреди брака.

Написаното от ответницата в писмената и защита, че във всеки случай на разглеждане на подобни искове е необходимо да се изследва характера на вложените в придобиване на имота средства, е вярно и съответства на задължителното тълкуване дадено с т.4 от ТР №5/29.12.14г. по т.д. №5/13г. на ОСГТК на ВКС, но само по себе си не е достатъчно, за да бъдат споделени от съда и доводите и, че доколкото голяма част от сумата от 105 000лв. е набрана от трудово възнаграждение, получено от ищеца и спестявано в депозитната му сметка през време на брака, то на тези средства не може да се гледа като на такива с извън семеен произход, както и че наличието на парични средства в личната му сметка не води до трансформация на придобитото по време на брака имущество, тъй като произходът на тези средства е от получавано трудово възнаграждение.

Според съда, получаваните от страната трудови възнаграждения, независимо дали получаването им е станало по време на брака, са лични средства на съпруга, който ги е получил, а не стават семейна имуществена общност, защото приносът на другия съпруг за тяхното получаване е априори изключен, а с понятията средства със семеен или извън семеен произход законът не борави.

По- различно стои въпроса с паричните средства, които са набрани в банковата сметка на ищеца от вноски на каса, за които не може да се каже автоматично, че са лично негово имущество с оглед произхода им, за който в случая няма събрани конкретни данни. Възможно е хипотетично, направените от ищеца вноски на каса, конкретни данни за които се съдържат в приетите по делото две заключения на л.л. Б., да съставляват парични средства, предоставени му от ответницата, както тя твърди с отговора на исковата молба, но сигурни доказателства за тези нейни твърдения не са събрани.

От друга страна, за разлика от чл.19,ал.1 от СК от 1985г./отм/, съгласно която паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити, разпоредбата на чл.21,ал.1 от сега действащия СК не прогласява такава общност на средствата, набрани от съпрузите по техни лични парични влогове по време на брака. Затова, доколкото депозитната сметка, в която са били набирани средствата в размер от 105 000лв., преведени от ищеца като плащане за придобитите имоти по сметка на продавача, е разкрита на името на ищеца, и се касае до средства, набрани в периода от май на 2011г. до датата на плащането, все по време на действие на СК от 2009г., съдът намира, че тези парични средства са били лично имущество на ищеца, а не такива със семеен произход, както ги третира ответницата с писмената си защита. Че същите са послужили за плащане на продажната цена на придобитите по време на брака с н.а. от 10.10.12г. имоти доказателствата са категорични.

Съображението на ищеца, че имотът е бил закупен много скоро след сключване на брака, отговаря на обстоятелствата, че бракът е сключен на ***г., а имотите закупени на 10.10.12г., но на тези факти законът не отдава правно значение при уреждане на имуществените отношения на страните във връзка с придобитите по време на брака им вещни права.

Затова и при установената от закона презумпция за съвместен принос на съпрузите при придобиване на вещни права по време на брака, опроверган в случая от ищеца по отношение само на частта от имуществото, заплатено със сумата от 130 000лв.- изцяло лични негови средства, както и като се вземе предвид обстоятелството, че тази част не е незначителна с оглед реалната придобивна цена на закупените имоти от 254 254лв., тъй като надхвърля половината от нея, и при предвиденото от чл.23,ал.2 от СК, съдът счита, че за 130 000/254 254ид.части от процесните имоти, по отношение на ответницата може да се признае, че са придобити изцяло с лично имущество на ищеца, което ги изключва от законния режим на общност, макар да са придобити по време на брака, а за разликата искът следва да се отхвърли, като за нея презумпцията за съвместен принос не е опровергана.

По въпроса дали когато ищецът е претендирал да му се признае право на собственост в хипотезата на чл.23,ал.1 от СК и не е доказал придобиването на спорния  имот да е станало изцяло с негово лично имущество, искът може да бъде уважен частично или следва да се отхвърли, съдът съобрази наличната задължителна съдебна практика, кореспондираща и на закрепената с чл.23,ал.2 от СК разпоредба, че при отхвърляне на иск за пълно преобразуване на лично имущество в придобитата през време на брака вещ, за съда съществува задължение да се произнесе за наличието на частично преобразуване /виж Реш.№156/08.07.13г. по гр.дело №1073/2012г.-ІІІ г.о. на ВКС/, както и задължителното тълкуване, дадено с Реш.№207/24.07.12г. по гр.дело №914/2011г. –ІV г.о. на ВКС по касационния въпрос кога е налице произнасяне от съда по нещо различно от поисканото, с което е прието, че съдът се произнася по нещо различно от това, с което е сезиран, когато не даде защита по заявения предмет, а доколкото предметът на спора се определя чрез страните, правопораждащите юридически факти и петитума, не е произнасяне по нещо различно, ако съдът присъди по-малко, отколкото е поискано.

В частта за разноските.

И двете страни претендират присъждане на разноски по представените от тях в с.з от 06.12.16г. списъци /виж л.179 за ищеца и л.181 за ответницата/, а с оглед частичното уважаване и частичното отхвърляне на иска, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК и на двете страни се следват разноски по съразмерност.

Както ищецът, така и ответницата са установили в процеса направата на претендираните със списъците им разноски /виж за ищеца в поредността по списъка съответно л.43, л.52, л.107 и л.180, а за ответницата съответно л.109, л.112 и л.111/.

Сумата от 108лв., дописана от ищеца в списъка му, не е включена в общата сума от 9017.50лв., претендирана с него. Довнасянето на тази сума е поставено от съда в тежест на ищеца в с.з. от 06.12.16г., за допълване до определения в същото с.з. окончателен размер на възнаграждението, следващо се на в.л. Б. за изготвените от нея първоначално и допълнително заключения, като вносимо в едноседмичен срок. Определеният от съда срок за внасянето му е изтекъл на 13.12.16г. и по делото не е постъпила вносна бележка, удостоверяваща вноса му, тъй че не може да се признае, че е установен направата му като разход от страна на ищеца. Заедно с това, на основание чл.77 от ГПК, са налице предпоставките за постановяване на определение за принудителното му събиране, за която последица ищецът е бил уведомен в с.з. от 06.12.16г., в случай, че възнаграждението не бъде внесено.

Така, съразмерно на уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност от 4610.64лв., а съразмерно отхвърлена му част, на ответницата следва да се присъдят разноски по съразмерност от 3205.87лв.

Воден от тези мотиви, съдът

Р Е Ш И:

 

Уважава частично предявения от О.И.А., ЕГН **********,***, адв.П.Т., срещу А.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.23,ал.1 от СК, като на основание чл.23,ал.2 от СК

признава за установено по отношение на А.А.Ч., ЕГН **********, че О.И.А., ЕГН **********, е собственик на 130 000/254 254 ид.части от следните недвижими имоти, закупени от него на 10.10.2012г. с н.а. №120, том ІІ, рег.№4204, н.д. №281/2012г. на нотариус П. М., действащ в района на ***, вписан в СВ-*** с вх.рег.№24274/11.10.12г. като акт №81, том 68, дело №12249/12г., по време на брака му с ответницата, сключен на ***г. и прекратен с решение №180/20.01.15г. по гр.дело №12501/2014г. на ПРС, а именно:

-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1156.5.18, по КККР на ***, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК и последно изменение със заповед №КД-16-851/13.07.12г. на началник СГКК-***, съставляващ жилище /апартамент №**/, находящ се в ****, с обща застроена площ от 169.91кв.м., на две нива, ведно с избено помещение №**, находящо се в подземния етаж на сградата, с площ от 17.17кв.м., както и 14.516% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;

-½ ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1156.5.16, съставляващ гараж №**, на едно ниво, находящ се в ****, в сграда пет, разположена в ПИ 56784.506.1156, със застроена площ от 82.51кв.м., с право на реално ползване на паркомясто №**, ведно с прилежащия към него склад №**, със застроена площ на склада 2.80кв.м. и на паркомясто №**, ведно с прилежащия към него склад №**, със застроена площ на склада 2.40кв.м., ведно с ½ ид.част от 6.916% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото;

-17.974% ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56784.506.1156

а за разликата да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на описаните имоти изцяло, отхвърля иска.

Осъжда А.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на О.И.А., ЕГН **********,***, адв.П.Т., сумата от 4610.64- четири хиляди шестстотин и десет лева и шестдесет и четири стотинки- разноски в производството по съразмерност.

Осъжда О.И.А., ЕГН **********,***, адв.П.Т., да заплати на А.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3205.87- три хиляди двеста и пет лева и осемдесет и седем стотинки- разноски в производството по съразмерност.

Осъжда О.И.А., ЕГН **********,***, адв.П.Т., да заплати на В.Й.Б.,***, сумата от 108- сто и осем лева, следваща и се като възнаграждение за изготвените от нея по гр.дело №164/16г. заключения вх.№№28252/29.09.16г. и 34169/18.11.16г., съгласно определение на съда, взето в с.з. от 06.12.16г.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта за осъждане на ищеца О.А. да заплати на в.л.Б. сумата от 108лв., е с характер на определение и подлежи на обжалване пред ПАС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на О.А..                                                                                         

Окръжен съдия: