№ 627
гр. Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100100710 по описа за 2023 година
Производството по делото се развива по предявен ревандикационен иск
от С. С. К., ЕГН ********** с адрес **********, чрез адв. Н. от АК – Варна
срещу Г. П. Г., ЕГН ********** от гр. В************ за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135******** по КК и КР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.1.2008 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение, засягащо поземления имот - от 01.02.2019 г., с адрес: гр.
Варна, *********** № 13- а, с площ на имота по цитираната КК от 370
(триста и седемдесет) кв. метра, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс,
с номер по предходен план -17068100, кв. 0, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 1*************, ведно с разположената в имота СГРАДА,
с идентификатор 10135********.1 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.1.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение,
засягащо сградата, от 01.02.2019 г., с адрес: гр. Варна, *********** (по КК),
застроена площ – 108 (сто и осем) кв.м., брой етажи- 2 (два), предназначение:
Вилна сграда-еднофамилна, както и разположената в имота СГРАДА с
идентификатор 10135.25674.733.2 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 57
(петдесет и седем) кв.м., брой етажи 1 (един), предназначение: друг вид
сграда за обитаване, както и осъждане на ответника да предаде владението
на върху дворното място и намиращите с в него сгради, на осн. чл. 108 ЗС.
Ищцата в исковата си молба излага твърдения, че е придобила
собствеността върху дворното място и вилна сграда по силата на договор за
1
покупко – продажба оформен в нотариален акт № 58, том ХХХVІІ, дело №
11216/1995г. по описа на нотариус при ВРС. За периода от 1997г. до 2002г. тя
заедно с ответника по делото са живеели на семейни начала в процесният
имот, като през 2002г. тя е заминала да работи в чужбина, а в имота е останал
да живее единствено ответникът. През 2015г. страните са се разделили, като
2-3 години след раздялата им, ищцата установила, че в имота продължава да
живее ответникът. Ищцата се противопоставила на установеното от
последния владение, като поискала имотът да бъде освободен, при което
ответникът отказал под предлог, че е образувано гр. дело № 2433/2018г. по
описа на ВОС с предмет предявен от него иск за собственост. Твърди че
производството по делото е приключило със съдебен акт, с който е бил
отхвърлен предявеният от ответника иск за собственост по отношение на
имота. Поддържа, че преди образуване на посоченото съдебно производство
било образувано и гр. дело № 7461/2014г. по описа на ВРС с предмет
установявате правото на собственост по отношение на ½ ид. части от сградите
и дворното място, който иск също бил отхвърлен. По отношение на
намиращата с в имота сграда с идентификатор 10135.25674.733.2 по КК и КР
на гр. Варна, посочва, че фактически изпълнява функциите на гараж с
помощни помещения. Тази сграда се намира в собственото й дворно място,
при което и по приращение твърди, че й принадлежи правото на собственост.
В исковата молба се излагат твърдения, че процесните дворно място и
сгради, които се намират в него неоснователно се владеят от ответника, който
осъществява фактическата власт без да има правно основание за това, поради
което желае да бъде установено в отношенията между страните, че тя е
собственик на същите и осъждане на ответника да предаде владението им.
Депозиран е писмен отговор от ответника в срока по чл. 131 ГПК, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим, а в условията на евентуалност
се поддържа, че същия е неоснователен. Излагат се възражения, че
процесните имоти са придобити от ответника въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност въз основа на осъществено от него владение върху
имота осъществявано за периода 1995г., което е осъществявано до момента.
По отношение на процесната сграда намираща се в имота - СГРАДА с
идентификатор 10135.25674.733.2 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 57 кв.м.
излага, че същата е изградена от него, като е придобил правото на строеж на
оригинерно придобивно основание. Сам е построил същата като е установил
фактическа власт върху нея от момента на построяването й през 1997г., която
фактическа власт осъществява и към момента. Владението върху имотите е
било необезпокоявано, трайно и явно, без да е било смущавано от ищцата или
трети лица. Върху процесните имоти ответникът не е губил владението през
последните 28 години, при което поддържа, че е придобил собствеността
върху тях въз основа на посоченото под формата на възражение оригинерно
придобивно основание.
В първото по делото съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си
представител посочва по отношение на имот с идентификатор
10135********.2, че е придобил имота вследствие на упражнявано давностно
владение досежно правото на строеж върху имота за периода 1997г.- 2007г., а
2
в евентуалност давностно владение досежно сградата за периода 2000г. до
депозиране на настоящата искова молба в съда.
В първото по делото съдебно заседание уточнява посоченото в отговора
на исковата си молба право на задържане върху имота, като се позовава на
същото, като годно правно основание, въз основа на което той осъществява
владение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за покупко – продажба от 26.10.1995г.,
оформен в нотариален акт № 58/1995г. по описа на нотариус Д. Ст. с район на
действие ВРС, от който се установява, че ищцата К. е придобила правото на
собственост по отношение на вилно място, цялото с площ от 374 кв.м.,
представляващо парцел XXII-2526, кв.40 по плана на вилна зона на гр. Варна,
ведно с построената в този имот двуетажна вилна сграда, със застроена площ
от 60,20 кв.м.
Приети по делото са жалба до Районна прокуратура – Варна, вх. №
2244/16.02.2021г., както и такава вх. № 11249/18.08.2021г., по които
жалбоподателя по същите – ищцата К. е сезирана прокуратурата във връзка с
действия на ответника Г. осъществявани в собственият й имот намиращ се в
местност „Евксиноград“, *******
Представено по делото е удостоверение от Районна прокуратура – Варна,
в което се посочва, че въз основа на жалба от ищцата срещу ответника по
делото е образувана прокурорска преписка №2244/2021г. по описа на ВРП. С
постановление на прокурор при ВРП е отказано образуване на наказателно
производство по образуваната преписка №2244/2021г. на ВРП, като в
мотивите е прието, че липсват данни за осъществен фактически състав на
престъпление от общ характер, във връзка с действията на ответника по
настоящото дело в имот намиращ се в местност „Евксиноград“, *******
Към доказателствата по делото е приета покана от ищцата К. до
ответника Г. за освобождаване на недвижим имот намиращ се в местност
„Евксиноград“, ******* която покана видно от констативен протокол от
08.11.2021г. по описа на ЧСИ Л.Ст. рег. № 895 с район на действие ВОС, е
връчена на ответника на осн. чл. 47, ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление
на 11.08.2021г., съответно 08.10.2021г.
3
Прието за послужване по настоящото дело е гр. дело № 7461/2017г. по
описа на Варненски районен съд, от което се установява, че по същото е
постановено съдебно решение №1180/21.03.2018г. по предявен иск от
настоящия ответник Г. срещу ищцата К., с което е отхвърлен предявения
положителен установителен иск за собственост досежно ½ ид. части от имот
с идентификатор 10135********, както и имот с идентификатор
10135********.2, на основание въведените от Г. придобивни основания –
парична вноска в размер на 5000 лева при закупуване на имота през
26.10.1995г., съответно оригинерно придобивно основание – осъществявано
давностно владение върху процесните имоти за периода 1995г. – 2005г.,
съответно и до депозиране на исковата молба в съда /06.06.2017г./. Така
постановеното решение е потвърдено с решение №1709/19.10.2018г.,
постановено по в. гр. дело № 1683/2018г. на ВОС, което решение с
определение № 290/11.06.2019г., постановено по гр. дело № 177/2019г. на
ВКС не е допуснато до касационно обжалване.
Прието за послужване по делото е гр. дело № 2433/2018г. по описа на
Варненски окръжен съд, от което се установява, че по делото е постановено
съдебно решение №646/30.05.2019г., с което е отхвърлен предявеният от
настоящия ответник установителен иск за собственост срещу ищцата К., по
отношение на имот с идентификатор 10135********.1, предявен при
твърдения за придобиване на този имот по давност за периода 2002г.-
26.10.2018г. С решение № 121/08.11.2019г., постановено по в. гр. дело №
371/2019г. на Апелативен съд – Варна, постановеното по дело №2433/2018г.
на ВОС решение е потвърдено. С определение №210/30.04.2020г.,
постановено по гр. дело № 308/2020г. на ВКС не е допуснато до касационно
обжалване постановеното по гр. дело № 371/2019г. на Апелативен съд –
Варна съдебно решение.
Прието за послужване е гр. дело № 3303/2020г. на ВОС, от което се
установява, че е постановено съдебно решение №1668/08.11.2021г., с което е
уважен предявения от настоящия ответник Г. срещу ищцата К. иск за
заплащане на обезщетение в размер на увеличената стойност на стойност от
37781,54 лева по отношение на имот с идентификатор 10135********, както и
намиращите се в него сгради с идентификатор 10135********.1 и
10135********.2, като е признато и правото на настоящия ответник Г. на
задържане на имота до заплащане на главницата, на осн. чл. 74, ал.2 вр. чл. 72
4
ЗС. Установява се, че решението е влязло в законна сила, като по същото на
18.01.2022г. е издаден и изпълнителен лист.
По искане на ответника е разпитан свидетелят М.Т.М., същия на 30
години, без дела и родство със страните. Излага в разпитът си пред съда, че
познава ответника по делото от 2000г., от който момент с последния е съсед
по имот в местност „Евксиноград“, посочвайки че имотът в който свидетелят
живее е под №18 на същата улица с процесния. За процесния имот излага, че
е ограден от всякъде, като граници на същия посочва: от дясно имот на съсед
на име П., от към дъното не му и известен съседа, от към лицето имота
граници с улица. В имота се намира сграда на два етажа, както и пристройка с
лята кухня и тоалет. Посочва че към 2000г. имотът не е бил в сегашното си
състояние, но доколкото съм този момент е бил на 6 години няма конкретни
спомени в тази насока. Излага в разпитът си пред съда, че не познава
ответницата К..
Разпитан по искане на ответника е свидетелят Д.Т.П., който излага в
разпитът си пред съда, че познава ответника от 70-години. Знае че той живее
от 90-те години в имот намиращ се в местност „Евксиноград“, като този имот
е посетил за пръв път през 1995г. При първото си посещение е констатирал
наличието на сграда на два етажа, без дограма и ограда. За границите на
имота посочва, че отляво и отдясно граничи с имоти на съседи, които не са му
известни, а лицето на имота граничи с път. Излага, че е ходил в имота да
помага на ответника при извършване на строителни дейности по оградата и
гаражът. Самия гараж бил построен към 1995 – 1996г.
Известно е на свидетеля, че ответникът е работил в Испания, като за
периода 2002г. – 2015г. не знае дали той е посещавал имота.
Разпитана по искане на ищеца е свидетелят Д.Пр.Ст., която излага, че
познава и двете страни по спора. В показанията си свидетелят посочва, че към
1995г. е заемала длъжността счетоводител в „Балканбанк“, в която банка
ищцата е имала открит паричен депозит. През същата година К. е изтеглила
пари от сметката си, като е споделила на Ст., че същите са предназначени за
закупуване на процесния имот в местност „Евксиноград“, гр. Варна. Излага
данни за местонахождението на имота, както и за неговите граници, като
посочва, че от имотът граничи със съдени имоти на съсед на име П., а срещу
него през пътя със съсед на име Тошко, като не са й известни съседите от към
5
дъното на имота и от неговата дясна страна. Към момента на закупуване на
имота в същия е имало изграден гараж, който е бил залепен за къщата с
изградена между тях топла връзка. Имотът е посещавала редовно до
заминаване на страните по делото през 2000г. за Испания. Посочва, че
ответникът по делото при заминаване в чужбина е полагал труд в българска
фирма като автомонтьор, а ищцата е работила във фирма за почистване. През
2014-2015г. ищцата К. е претърпяла катастрофа, след която тя и ответникът
по делото, с който до този момент са живеели на съпружески начала, са се
разделили. След раздялата им ответникът се върнал в България, като заживял
в процесния имот. Известно и е, че ищцата се е противопоставила на това
действие на ответника, като излага, че знае, че през 2019-2020г., тя се е
обръщала към полицията за съдействие с оглед освобождаване на имота от Г..
За имота ключ имал братът на ищцата, който е посетил имота с полиция след
приключване на предходно водено между страните дело.
Разпитан по искане на ищеца е свидетеля Хр.Сл.Хр. – брат на ищцата. В
разпитът си посочва, че ищцата е закупила имота през 1995г., като към
момента на закупуване в дворното място е била налична двуетажна къща и
гараж. Посочва границите на имота, като известен му е единствено съседа
отдясно на имота на име П., а съседите отляво и към дъното на имота не
познава. Изрично посочва, че гаражът и къщата се намират един до друг, в
което им състояние имота е придобит, като след придобиване са правени
довършителни ремонтни работи, като конкретно по гаража се е реализирала
дейност по замазка на пода. Тези му дейности за известни, доколкото сам е
участвал в извършване на последните, като е помагал с престиране на труд.
През 1995г. ищцата и ответникът се живеели на семейни начала, като същите
са се разделили през 2015г. След раздялата на страните, ответникът се върнал
от Испания в България, където живял с ищцата до този момент, като се
нанесъл в процесния имот. Свидетелят посочва, че за имота има ключ, който
неговата сестра и ищец по делото му е предоставила, като при посещение в
имота в него е заварил ответника, който отказал да го освободи. Свидетелят
доколкото не успял към момента на посещение за отключи имота, използвал
услугите на ключар, като след отваряне на входната врата констатирал, че в
имота имало паркирани автомобили на ответника.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
6
За да се уважи предявеният реивандикационен иск с правно основание
чл. 108 ЗС, следва ищецът да докаже наличието на кумулативните
предпоставки, установени с тази императивна правна норма: че е собственик
на имота, че ответникът владее имота, и че ответникът владее имота без
правно основание. Тежестта на доказване на първите две условия лежи върху
ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт на съществуване на
основание да владее имота.
Съобразно наведените в исковата молба твърдения, ищецът поддържа, че
се легитимира за собственик на имота ведно с намиращите се в него сгради
въз основа на деривативно придобивно основание, а в случая това е договор
за покупко – продажба от 26.10.1995г., оформен в нотариален акт №
58/1995г., по силата на който ищцата е придобила дворно място с площ от 374
кв.м., представляващо имот XXII-2526, кв.40 по плана на гр. Варна, местност
„Евксиноград“ ведно с двуетажна вилна сграда със застроена площ от 60,20
кв.м. Няма спора между страните, че посочения в договора за покупко-
продажба имот е идентичен с процесния такъв.
Спорът по същество е концентриран досежно възраженията на ответника,
че е придобил въз основа на давностно владение процесните дворно място и
намиращи се в него сгради. В отговора на отговора на исковата си молба
ответникът излага възражения, че е придобил собствеността по давностно
владение, което е осъществявал по негови твърдения, спокойно, явно и
трайно за периода от 1995г. до депозиране на исковата молба в съда
22.12.2022г. По отношение на намиращата се в имота сграда с идентификатор
10135********.2, допълнително пояснява, че същата е била изградена от
него, при което за периода 1997г. – 2007г. е придобил собствеността върху
правото на строеж досежно сградата, а в евентуалност след изграждане и
продължавайки да я владее, твърди че е придобил собствеността върху този
обект по давностно владение за периода 2000 до сезиране на съда с
настоящата искова молба – 22.12.2022г. В евентуалност заявява, че по
отношение на него е налице валидно правно основание – признато му от съда
право на задържане на имота ведно с намиращите с в него сгради до
заплащане на подобренията, от което по негови твърдения той въз основа на
годно правно основание владее имота и сградите в него.
Възраженията на ответника за придобиване по давностно владение на
7
процесното дворно място и сгради следва да бъдат обсъдени, като бъдат
съобразени вече постановените между настоящите страни по спора, досежно
същите имоти съдебни решения, като се вземе в предвид и породената от тях
сила на пресъдено нещо.
С първото постановено съдебно решение № 1180/21.03.2018г. по гр. дело
№7461/2017г. на ВРС е отхвърлен предявеният от настоящия ответник Г.
положителен установителен иск за собственост срещу ищцата К. по
отношение на ½ ид. части от дворното място с идентификатор
10135********, както и по отношение на ½ ид. части от имот с
идентификатор 10135********.2, при въведено от Г. оригинерно придобивно
основание – установено от него давностно владение върху идеалните части от
имотите за периода от 1995г. до сезиране на съда – 06.06.2017г. От
изложеното следва извода, че доколкото съдебното решение формира сила на
пресъдено нещо по отношение на страните, предмета и основанието, то
следва да се зачете така постановеното съдебно решение, като се отрече
възможността за периода от 1995г. до 06.06.2017г., ответникът Г. да е
придобил по давност посочените ½ ид. части от дворното място и ½ ид. части
от имот с идентификатор 10135********.2 намиращ се в него.
Между страните по спора по отношение на вилната сграда намираща се в
имота, същата с идентификатор 10135********.1, е постановено съдебно
решение № 646/30.05.2019г., постановено по гр. дело № 2433/2018г. на ВОС,
с което е отхвърлен положителния установителен иск на нас настоящия
ответник Г. срещу настоящата ищца К., при наведено придобивно основание –
давностно владение по отношение на имота за периода 2002г.-26.10.2018г. От
изложеното следва, че това съдебно решение, което също е влязло в сила,
поражда сила на пресъдено нещо, като въз основа на него следва да се отрече
възможността на Г. да е придобил собствеността върху вилната сграда на
посоченото от него оригинерно придобивно основание – давностно владение
осъществявано за периода 2002г. – 26.10.2018г.
При тези съображения съдът прави извода, че допустимо за изследване е
въведеното от ответника по настоящото производство с отговора на исковата
молба придобивно основание за останалата ½ ид. части от дворното място с
идентификатор 10135********, съответно останалата ½ ид. части от имот с
идентификатор 10135********.2, които стоят извън предметния обхват на
8
решение по гр. дело № 7461/2017г. на ВРС, както и по отношение на вилната
сграда с идентификатор 10135********.1 за периода от 1995г. до 2001г.,
както и за периода, който стори извън обхвата на решение по гр. дело №
2433/2018г. на ВОС, а именно от 2019г. до сезиране на съда с настоящата
исковата молба – 2022г.
От събраните по делото доказателства и в частност показанията на
свидетелите Д.Пр.Ст. и Хр.Сл.Хр., съдът приема, че ищцата и ответникът за
периода 1995г. до 2015г. са се намирали във фактическо съпружество
съжителство, като от момента на придобиване на имота от ищцата през 1995г.
до заминаването на страните в чужбина 2000г., същите са живеели в него.
Съдът кредитира показанията на тази група свидетели за установяване факта
на съвместно съжителство на страните по спора, доколкото показанията им са
взаимно свързани, еднопосочни и допълващи се. Изключва показанията за
установяване на посочения факт, които са събрани от свидетеля М.М.,
доколкото същия към изследвания съжителството на страните период и
пребиваването им в страната е бил малолетен, както и показанията на
свидетеля Д.Т.П., които намира за непълни.
От кредитираните показания на свидетелите разпитани по почин на
ищцата, съдът приема, че страните по спора са се разделили през 2015г., след
което ответникът Г. се е върнал в страната, като се е нанесъл да живее в
процесния имот в местност „Евксиноград“, гр. Варна. Фактът, че ответникът
и към момента на сезиране на съда живее в процесния имот не се спори
между страните. От така изложеното съдът приема, че за периода от
придобиване на имота от ищцата – 1995г. до раздялата им с ответника през
2015г., последния е допуснат от първата да живее в имота, а лице което е
допуснато да живее в имота от неговия собственик следва да демонстрира
пред него ясно, категорично и несъмнено промяна в намерение, че не е
държател на този имот за неговия собственик, а негов владелец. Промяната в
намерението може да бъде установено, като бъде доказано било то, че е
ограничен достъпа до имота на собственика, или по друг начин, от който
безусловно да бъде прието, че лицето владее имота за себе си, счита себе си
за собственик на този имот, този му промяна в намерението му не е останала
скрита, а е станала достояние на собственика на имота.
След раздялата на страните през 2015г. и завръщането на ответника в
9
България, той се установил в процесния имот, като от показанията на
свидетеля Хр., съдът приема, че към този момент Г. е ограничил достъпа до
имота, като го е заключил, което наложило необходимостта свидетелят Хр. да
се ползва от услугите на ключар за отваряне на входната врата. Заключването
на имота от страна на Г. следва да бъде прието, като обективирана промяна в
намерението от това имота да се държи за неговия собственик, в това той да
се владее лично за себе си. Първата проявна форма на промяна на
намерението за завладяване на имота е осъществена в правния мир именно
през 2015г., това намерение на ответника е станало достояние на ищцата –
собственик на имота, като последната е узнала за това чрез своя брат -
свидетелят Хр.. Доказателства по делото за промяна в намерението на
ответника Г. свързани с установяване владение за себе си в един по-ранен
момент, а т.е пред 2015г., по делото от последния не се ангажират. Този извод
следва да бъде направен, като по отношение на ½ ид. части от дворното място
и ½ ид. части от сградата в него с идентификатор 10135********.2, които не
се обхващат от СПН произтичаща с решение по гр. дело № 7461/2017г. на
ВРС, така и по отношение вилната сграда с идентификатор 10135********.1,
за периода от 1995г. до 2002г., както и от 2019 до депозирана на настоящата
искова молба в съда, които периоди за този имот не се обхващат от СПН
произтичаща от решение по гр. дело № 2433/2018г. на ВОС.
Владението установено върху имота от недобросъвестния владелец се
счита за смутено при предявяване на иск за собственост от собственика на
имота, от този момент установеното владение се превръща в държание на
имота. Настоящият ревандикационен иск от собственика на имота е предявен
в съда на 22.12.2022г., поради което и при зачитане на съдебно установеното
с решения №7461/2017г. на ВРС и № 2433/2018г. на ВОС, по отношение на
ответника не може да бъде прието, че е изтекъл предвидения в разпоредбата
на 79 ЗС десетгодишен давностен срок необходим за придобиване на
собствеността върху имота и намиращите се в него сгради на това
оригинерно правно основание.
С оглед единствено пълнота на изложението и предвид възраженията на
ответника, че придобил правото на строеж по отношение на имот с
идентификатор 10135********.2, съдът следва да посочи, че поначало
правото на строеж се придобива чрез сделка, но същото може да бъде
придобито и по давност, в хипотеза в която лицето владее самото право в
10
продължение на посочения в закона срок, което владение се реализира
посредством действия по построяване на самата сграда, извършени с
намерение за реализиране на правото на строеж.
Доказателства по делото в тази насока ответникът не ангажира. От
събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Ст. и Хр., съдът приема, че процесният обект с идентификатор
10135********.2, по своята същност и предназначение представлява гараж.
От показанията на тази категория свидетели се установява, че този гараж е
бил вече построен към момента на осъществяване на придобивната сделка
през 1995г., от която права черпи ищцата. Установи се единствено по делото,
че по отношение на този имот впоследствие след неговото придобиване са
осъществявани строително – монтажни работи, но фактическа дейност по
строителство на този имот извършени от Г. с цел реализиране на
самостоятелен обект на правото на собственост, не се доказа последния да се
осъществявал. Доказателства за строителна дейност, която да покрива
изискването на упражняване владение върху ограниченото вещно право чрез
фактически действия с намерение да се реализира това право на строеж от Г.,
не могат да бъдат извлечени и от постановеното решение №1668/08.11.2021г.,
постановено по гр. дело № 3303/2020г. на ВОС, с което е уважен осъдителния
иск на ищеца за сторените в имота подобрения, както и с което му е признато
правото на задържане върху имота до заплащане на подобренията в него.
В тежест на ответника по ревандикационен иск е да докаже, че за него
съществува годно правно основание, въз основа на което владее имота. В
отговора на исковата си молба, съответно в първото по делото съдебно
заседание, ответникът се позовава на признатото му със решение
№1668/08.11.2021г., постановено по гр. дело № 3303/2020г. на ВОС право на
задържане върху процесните дворно място, вилна сграда и гараж, до
заплащане на подобренията в тях, същите на стойност от 37781,54 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.72 ал.3 ЗС, до заплащане на подобренията и
на разноските, добросъвестният владелец има право да задържи вещта.
Правото на задържане е субективно право на добросъвестния владелец от
рода на потестативните, признато по съдебен ред, да държи една вещ, върху
която са направени разноски – необходими и полезни, до заплащането им.
През време на задържането се упражнява държане, а не владение.
11
На ответника Г. по силата на влязло в сила съдебно решение му е
признато право да задържи процесните имоти, до заплащане на сторените от
него подобрения от собственика на същите – ищцата К.. В общата хипотеза,
при която претенцията за подобрения от владелеца на имота се предяви във
висящо производство по иск за предаване владението върху имота, било то
чрез възражение или с насрещен иск, съответно съчетана с искане за
признаване право на задържане до заплащане на подобренията, в случай, че
съдът уважи възражението, респ. насрещния иск и съответно искането за
задържане на имота, то този положителен за подобрителя в чужд имот
резултата не обуславя отхвърляне на ревандикацаонния иск в частта за
предаване владението върху имота. Неприложими в този случай се явяват
указанията дадени с ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС, доколкото със същото
изрично се посочи, че искането за правна защита чрез предаване владение
върху имота следва да бъде отхвърлено само ако в хода на съдебното
производство се установи било то, че ответникът не владее имота или ако го
владее на правно основание, което е противопоставимо на собственика на
имота. Правото на задържане няма вещен характер. С признаването му на
подобрителя в чужда имота не възниква за последния годно правно
основание, което да обоснове владение върху този имот. Това право е
единствено правоотлагащо, доколкото допуска задържане на имота, в който
са сторени подобренията до заплащане на призната за подобрителя стойност.
Както вече съдът посочи, в случай, че бъде уважено възражение за
подобрения или уважен насрещен иск за такива и бъде признато право на
задържане, в хипотеза, при която тези права са упражнение във висящо
производство по иск за предаване владение върху имот, то уважаването им
предпоставя не отхвърляне на искането за предаване на имота, а
постановяване на условен диспозитив, при който ответникът ще бъде осъден
да предаде владението върху имота, когато заплати на ищеца подобренията,
които е сторил в него. В този смисъл е и задължителната съдебна практика
съдържаща се в мотивите на ТР № 2/18.03.2022г., постановено по т. дело №
2/2020г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което възражението за право на
задържане допуска съдът да постанови условен осъдителен диспозитив в
решението за уважаване на иска за предаването на вещта (аргумент и от чл.
72, ал. 3 ЗС и чл. 91 ЗЗД).
Съобразно разпоредбата на чл. 298, ал.4 ГПК, решението влиза в сила и
12
по отношение на разрешените с него искания и възражения за правото на
задържане и прихващане. От изложеното следва, че признатото със съдебно
решение право на задържане се ползва със сила на пресъдено нещо, поради
което същата следва да бъде зачетете за страната, в чиято полза е допуснато.
В случая с решение №1668/08.11.2021г., постановено по гр. дело №
3303/2020г. на ВОС ищцата е осъдена да заплати сторените от ответника
подобрения, на който е признато правото да задържи имотите до заплащането
им. В случай, че тази претенция и искане за задържане на имота от ответника
Г. бе разгледана в настоящото производство при евентуалното й уважаване,
то максималния полезен резултат за Г. би бил постановяване на условен
диспозитив, който предпоставя предаване на имотите след заплащане на
подобренията. Съдът намира, че идентичен следва да бъде резултата и при
предявен иск с правно осн. чл. 108 ЗС за превяване владението на имота и в
хипотеза, при която правото на задържане за подобрителя е признато в друг
процес, между същите страни за същите имоти, в която хипотеза и при
зачитате СПН, на осн. чл. 298, ал.4 ГПК бъде постановен условен осъдителен
диспозитив по отношение на процесните дворно място и сграда и гараж в
него. Последното се налага от обстоятелството, че в хода на настоящото
съдебно производство до приключване на съдебното дирене, ищцата не
представи доказателства, че е заплатила сумата от 37781,54 лева, за която е
осъдена по предявен срещу нея иск от ответника по реда на чл. 72 ЗС за
сторените от него подобрения.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен,
доколкото ищцата доказа, че тя се легитимира за собственик на дворното
място и намиращите с в него сгради въз основа на валидно правно основание,
а в случая договор за покупко – продажба от 1995г., доказа се, че ответникът
владее имота, което владение е лишено от правно основание. Предаването
владението върху имота следва да бъде допуснато под условие, в случай, че
ищцата К. представи доказателства за заплатени подобрения сторени от
ответника, за които е осъдена с решение №1668/08.11.2021г., постановено по
гр. дело № 3303/2020г. на ВОС. Едва след представяне на такива
доказателства, ищцата ще бъде снабдена и с изпълнителен лист по уважения и
предявен от нея срещу ответника ревандикационен иск.
По отношение на разноските:
13
С оглед изходът на спора следва в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 10674,63 лева, от които 2024,63 лева сторени
съдебни -деловодни разноски и сумата от 8650 лева заплатено
възнаграждение за процесуални представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. П. Г., ЕГН
********** от гр. В************, че С. С. К., ЕГН ********** с адрес
********** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135******** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.1.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления
имот - от 01.02.2019 г., с адрес: гр. Варна, *********** № 13- а, с площ на
имота по цитираната КК от 370 (триста и седемдесет) кв. метра, трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план -17068100, кв. 0,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 1*************, ведно с
разположената в имота СГРАДА, с идентификатор 10135********.1 по
КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.1.2008 г. на ИД на
АГКК, с последно изменение, засягащо сградата, от 01.02.2019 г., с адрес: гр.
Варна, *********** (по КК), застроена площ – 108 (сто и осем) кв.м., брой
етажи- 2 (два), предназначение: Вилна сграда-еднофамилна, както и
разположената в имота СГРАДА с идентификатор 10135.25674.733.2 по
КККР на гр. Варна, с площ от 57 (петдесет и седем) кв.м., брой етажи 1
(един), предназначение: друг вид сграда за обитаване, въз основа на договор
за покупко – продажба от 26.10.1995г., оформен в нотариален акт №58/1995г.
по описа на нотариус Диана Ст. с район на действие Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН ********** от гр. В************ да предаде
владението на С. С. К., ЕГН ********** с адрес ********** върху
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135******** по КК и КР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.1.2008 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение, засягащо поземления имот - от 01.02.2019 г., с адрес: гр.
Варна, *********** № 13- а, с площ на имота по цитираната КК от 370
14
(триста и седемдесет) кв. метра, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс,
с номер по предходен план -17068100, кв. 0, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 1*************, ведно с разположената в имота СГРАДА,
с идентификатор 10135********.1 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.1.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение,
засягащо сградата, от 01.02.2019 г., с адрес: гр. Варна, *********** (по КК),
застроена площ – 108 (сто и осем) кв.м., брой етажи- 2 (два), предназначение:
Вилна сграда-еднофамилна, както и разположената в имота СГРАДА с
идентификатор 10135.25674.733.2 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 57
(петдесет и седем) кв.м., брой етажи 1 (един), предназначение: друг вид
сграда за обитаване, при УСЛОВИЕ, че С. С. К., ЕГН ********** с адрес
********** заплати на Г. П. Г., ЕГН ********** от гр. В************
сумата от 37781,54 лева присъдена с решение №1668/08.11.2021г.,
постановено по гр. дело № 3303/2020г. на Варненски окръжен съд
представляваща увеличената стойност на имота вследствие сторените в него
подобрения, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН ********** от гр. В************ ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. К., ЕГН ********** с адрес ********** сумата от
10674,63 /десет хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и 63 ст./
лева, от които 2024,63 лева сторени съдебни -деловодни разноски и сумата от
8650 лева заплатено възнаграждение за процесуални представителство, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ищцата следва по нейно искане да се издаде изпълнителен
лист за предаване владение върху имота срещу ответника след влизане в сила
на съдебното решение, както и след представяне на доказателства от ищцата
за заплащане на сторените от ответника подобрения в имота.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
15
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16