РЕШЕНИЕ
№ 3520
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. М.а
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110114860 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от М. Ж. Ж., гр. *, с която
срещу „*“ ООД, гр. *, е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за потребителски кредит, поради противоречието му със
закона.
В срока за отговор на исковата молба от „**“ ООД, гр. *, срещу М. Ж. Ж., гр. *, са
предявени насрещни искове за реално изпълнение на задължението за заплащане на
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до
окончателното плащане, евентуално за връщане на чистата стойност на кредита в случай на
недействителност.
В исковата молба ищеца М. Ж. Ж. твърди, че е сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № * от *г., по силата на който се е задължил да върне сумата от 1 200
лв. главница при фиксиран годишен лихвен процент то 50,00 % и ГПР в размер на 65,20 %,
като в договора е удоговорено, че заемателят ще погаси кредита на 21 двуседмични вноски с
размер на погасителната вноска 5 х 23,33 лв. и 16 х 87,99 лв. с крайна падежна дата
20.03.2025 г. В договора за кредит страните се споразумяват, че последният трябва да бъде
обезпечен чрез поръчителство или банкова гаранция. В случай, че длъжникът не обезпечи
кредита, той дължи неустойка в размер на 1 268,51 лв. Счита, че не дължи изпълнение на
вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в
нищожната кредитна сделка. Твърди, че процесният договор е нищожен, поради изначална
недействителност на договорната лихва, която е в противоречие с добрите нрави, тъй като е
налице значителна нееквивалентност на насрещните престации. Ответникът не е изпълнил
изискванито на ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на
възнаградителната лихва. Сочи, че договорът се явява нищожен и като сключен при
неспазваен изискванията на ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, тъй
като в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече
че разписаният в договора ГПР 65,20 % излиза извън законоустановените рамки. Твърди, че
на собствено основание е нищожна и неустоечната клауза, тъй като изначално не притежава
обезпечителна и обезщетителна функции и съставлява скрито оскъпяване на кредита. Сочи,
1
че уговорената възнаградителна лихва в размер на 50 % надвишава над три пъти законната
лихва, което се явява противно на добрите нрави. Излага подробно мотиви в горния смисъл.
Моли съда да установи недължимостта на сумата и да му присъдят разноски.
Ответникът „**“ ООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Твърди, че договорът за кредит е действителен, като подробно излага съображения в тази
връзка, включващи начинът, по който се определя размер на ГПР и липсата на основание за
включване към него на уговорената неустойка. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
В срока за отговор на исковата молба „**“ ООД е подал насрещна искова молба, с
която твърди, че длъжникът не е погасил нито една вноска по кредита, поради което са
останали дължими суми. В тази връзка предявява насрещни искове за реално изпълнение на
задължението за заплащане на сумата от 1 200 лв. главница по договора, евентуално за
връщането й като чиста стойност на кредита, в случай на недействителност.
В срока за отговор на насрещната искова молба М. Ж. Ж. е подал отговор, с който
оспорва насрещните искове. Оспорва дължимостта на сумите с твърдения, че процесният
договор за кредит е недействителен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
Излага подробни мотиви в тази насока. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и отговора на
насрещните искове.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа отговора и насрещната искова
молба.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е от М. Ж. Ж. установителен иск за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за потребителски кредит, поради противоречието му със
закона, който е квалифициран по чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД.
Предявени са от „**“ ООД насрещни искове за реално изпълнение на задължението
на потребителя за заплащане на главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на насрещния иск до окончателното плащане, евентуално за връщане на чистата стойност на
кредита в случай на недействителност, които са квалифицирани по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86
ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест М. Ж. Ж. е следвало да
установи наличието на твърдените от него основания за нищожност на договора за кредит. В
тежест на „**“ ООД е било да установи, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение с характера на договор за потребителски кредит, по което е отпуснал
сумата в размер на 1200 лв. и ищецът се е задължил да заплати претендираните суми за
главница, възнаградителна лихва и неустойка, установени по основание и размер.
Не се спори по делото и се установява от представените писмени доказателства, че
въз основа на отправено искане от 30.05.2024 г. /л. 40-41/ страните са сключили Договор за
потребителски кредит № *от *г., с приложени към него погасителен план, стандартен
европейки формуляр и общи условия за застраховка /л. 7-13, л. 42-50/, по силата на който М.
Ж. Ж. се задължил да заплати на „**“ ООД сумите от 1 200 лв. главница, 324,49 лв.
възнаградителна лихва и 1 268,51 лв. неустойка. Не се оспорва, че ищецът е усвоил
отпуснатата сума от 1 200 лв. по договора за кредит, както и че не е осигурил уговорените в
чл. 5 от Договора обезпечения. Не се оспорва, че длъжникът не е заплащал суми по кредита,
видно от представените извлечения /л. 51-57/ и липсата на твърдения на ищеца в тази
насока. В тази връзка кредиторът е изготвил уведомление за предсрочна изискуемост /л. 58/,
без да са представени доказателства за връчването му на длъжника.
По отношение на предявения главен иск за прогласяване нищожността на договора за
2
кредит, поради противоречието му със закона, съдът намира, че същият се явява изцяло
основателен.
В чл. 11 от Договора за кредит е предвидено, че ако кредитополучателят не представи
договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването или обезпечението не
отговаря на условията, посочени в Договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер
на 1 268,51 лв., която се разсрочва съобразно погасителния план.
Това вземане несъмнено следва да се квалифицира като уговорена отнапред
компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена
договорена престация. Тази уговорка противоречи на чл. 16 ЗПК и чл. 19 ЗПК, поради което
е нищожна, поради противоречието й със закона. В горния смисъл е и практиката на ВОС по
подобни казуси /Определение № 1447 от 16.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 538/2019 г., Определение
№ 4560 от 30.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 2058/2019 г., Определение № 4195 от 22.11.2019 г. по
в.ч.т.д. № 1827/2019 г. и др./ Също така уговорената неустойка за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечения /банкова гаранция или
поръчител/ по кредита е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза от
присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Не е ясно
какви вреди покрива същата и доколкото оскъпява допълнително кредита, заобикаля
изискванията на ЗПК. Отделно тази уговорка води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с
уговорената неустойка се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В тази връзка и противоречи на закона уговорката, че неустойката
обезпечава точно тези вреди – кредитоспособността на потребителя и одобрението на
кредита.
В случая нищожността на клаузата е толкова съществен порок, че води до
нищожност на целия договор. Уговаря се допълнително обезщетение при неизпълнение
надхвърлящо предвиденото в чл. 33, ал. 2 ЗПК. Умишленото невключване в посочения по
кредита ГПР на изначално дължими суми за такси или неустойки води до нищожността на
целия кредит, на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК. Налице е многобройна практика на СЕС и
националните съдилища в тази връзка, с която страните са запознати и настоящият състав не
намира за необходимо да преповтаря. В случая е без значение дали потребителят
предварително е бил запознат с тези клаузи или не, доколкото се касае до директно
противоречие с императивни разпоредби на закона от публичен характер, а не само до
уговаряне на неравноправни клаузи.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е
недействителен, доколкото в настоящото производство не се установи, че са изпълнени
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, касаещи задължителните реквизити на договора
на кредит, сключен с потребител. В този смисъл е и Решение № 1193 от 23.10.2023 г. по
в.гр.д. № 1075/2023 г. на ВОС, постановено по идентичен казус.
Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на сделката е изцяло
основателен и следва да се уважи.
По отношение на предявените насрещни искове настоящият състав намира, че при
нищожен договор не може да бъде уважен иск за реално изпълнение на задължение,
предвидено в него. В този смисъл и следва да се отхвърли като неоснователен иска за
осъждане на потребителя да заплати сума за главница по договора.
В случая би следвало да намери приложение чл. 23 ЗПК /за връщане на чистата
стойност на кредита при недействителен договор/, доколкото от представените
доказателства се установява, че процесната сума за главница в размер на 1 200 лв. е била
3
предоставена и усвоена от потребителя. Подробно в тази връзка и решение на СЕС по дело
C‑714/22.
В Решение № 50174/26.10.2022 по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV г.о., се приема, че
ако недействителността на кредита се установи в производството съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба
на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита.
Потребителят не е заплащал суми по кредита, поради което и дължи връщане на
чистата стойност в размер на 1 200 лв., което води до извод за основателност на евентуалния
насрещен иск чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на насрещната искова молба.
По разноските:
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците
по съответните искове следва да бъде осъден да заплати на ищеца по тях сторените разноски
в производството.
Ж. претендира 112 лв. държавна такса и 579 лв. адвокатско възнаграждение. „**“
ООД претендира 50 лв. държавна такса и 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Страните са релевирали своевременно възражения за прекомерност на претендираните
адвокатски възнаграждения.
Настоящият състав намира, че и двете възражения за прекомерност на адвокатските
възнаграждения са неоснователни. Сумите са определени в съответствие в предвидените в
Наредба № 1 за ВАР ориентировъчни възнаграждения, които отговарят на действителната
фактическа и правна сложност на спора и извършената адвокатска работа. Съдът не намира
основание да ги редуцира. Още повече, че и двете страни претендират възнаграждения
съобразно цената на исковете съгласно Наредбата.
По главния иск за нищожност на договора в полза на ищеца следва да се присъди
държавната такса от 112 лв., а по насрещния иск в полза на дружеството държавната такса
от 50 лв. Доколкото, въпреки недействителността на договора за кредит, длъжникът все още
е в неизпълнение на задължението си да възстанови на кредитора предоставената му в заем
сума, то и разноски в полза на кредитора се следват. След съдебна компенсация с всички
разноски „**“ ООД следва да заплати на М. Ж. Ж. сумата в общ размер от 161 лв. разноски
по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между М. Ж. Ж., ЕГН **********, с
адрес: гр. В*, и „**“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, договор за
паричен заем № *от *г., поради противоречието му със закона, на основание чл. 124, ал. 1,
предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. *, срещу М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. *, насрещен осъдителен иск за реално
изпълнение на задължението на длъжника за заплащане на сумата от 1 200 лв. /хиляда и
двеста лева/, представляваща главница по договор за паричен заем № *от *г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск /08.01.2025 г./ до окончателното
плащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „**“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/,
представляваща чистата стойност на кредита при обявената недействителност на договор за
4
паричен заем № *от *г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск
/08.01.2025 г./ до окончателното плащане, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА
ЗАПЛАТИ на М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 161 лв. /сто шестдесет и
един лева/, представляваща извършени от страната разноски в производството за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената в полза на „**“ ООД, ЕИК *сума може да бъде заплатена по
предоставената от него банкова сметка с IBAN: *.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5