Р Е
Ш Е Н
И Е №652/7.10.2019 г.
гр. ЯМБОЛ 07.10.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ.................районен
съд ............... гражданска колегия в публично
заседание на ......20.09.2019 г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….....................……...........и
в присъствието на
прокурора........................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………...гр.дело N .4395.. по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................
Производството по
делото е образувано по искова молба на
„Теленор България” ЕАД, с която желае да се признае за установено, че има
вземания срещу В.Е.В., а именно: сума в общ размер на 204,31 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***и
законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането.
Претендират и за
направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на
28.09.2011 г. между В.Е.В. и „Космо България Мобайл” ЕАД (понастоящем „Теленор
България” ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за
срок от 24 месеца.
На 30.01.2015 г.
между В.Е.В. и „Теленор България” ЕАД е сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, за срок от 24 месеца, с
абонаментен план „Резерв 19,99 Коледа Плюс
На 11.05.2016 г., В.
е прехвърлил горепосочения предпочетен номер ***извън мрежата на „Теленор
България” ЕАД, като съгласно Заявлението за преносимост, същият декларира, че
ще изпълни всички задължения, произтичащи от договора, включително
задълженията, свързани с неизпълнение на задълженията по договора. Вследствие
на това и съгласно чл. 4, раздел III от Допълнителното споразумение, поради
прекратяване на услугите по инициатива на потребителя и преди изтичане на срока
на споразумението, мобилният оператор го прекратява и начислява предвидената в
него неустойка в общ размер на 132,39 лв., формирана от стандартните месечни
абонаменти до изтичане на срока на споразумението и начислена във фактура № ***2016г.
Горепосочените
задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № ***.2016г„
за отчетен период 05.04.2016 г. - 04.05.2016г„ срок за плащане-20.05.2016г„
издадена за сумата от 71,94 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и
използвани услуги.
Фактурата претендират
в размер на 71,92 лв., вследствие на извършено частично плащане в размер на
0,02 лв., което погасява част от задължението за абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер ***.
2. фактура № ***2016г.
за отчетен период 05.05.2016 г. - 04.06.2016 г. срок за плащане
- 20.06.2016 г„ издадена за сумата от 132,39
лв., представляваща начислена неустойка за предпочетен номер ***.
С оглед на
гореизложеното на 14.06.2018 г. „Теленор България" ЕАД подава Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Ямбол
срещу В.Е.В., в което се претендират: главница в размер 204, 31 лв. (двеста и
четири лева и тридесет и една стотинки) и законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № ***2018 г. по
описа на Районен съд - гр. Я. Издадена е заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е подал възражение в установения от закона срок. Предвид това, на
основание чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК за „Теленор България" ЕАД възниква
правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу него.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа, като с молба вх. № ***2019 г. е
направено искане за постановяване на неприсъствено решение на осн.чл.238 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника,
същият не се явява в съдебно заседание и не взема становище по исковете, като
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415, ал. 1 от ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.86 ал.1 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по
делото писмени доказателства и взе предвид становището на ищеца, приема за
установена следната правна и фактическа обстановка:
Искът по чл.422 ГПК е
способ за съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че
присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи.
Кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Съдът намира, че са
налице предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.239,ал.1, т.1 от ГПК,
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание.
От приложената към делото призовка е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание. Исковете се явяват и вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените в подкрепа на тях
писмени доказателства.
Предвид горните съображения, съдът
счита, че следва да се постанови решение, като се приеме наличието на
неизпълнено задължение в тежест на ответника, без да се излагат мотиви по
съществото на спора. В съответствие с
гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
Съдът дължи произнасяне и по направените в
заповедното производство разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при основателност на
претенцията. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в заповедното производство разноски, които са общо в размер на 360лв.
- адвокатско възнаграждение.
На осно.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца и направените в настоящото производство разноски, които са в размер на
410лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложеното , Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415,
ал. 1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД, чл.92 и чл.86,ал.1 ЗЗД, че В.Е.В., с
ЕГН: ********** ***, дължи на „ТЕЛЕНОР България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, със съдебен адрес:***, сумата
от 204,31 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани
услуги и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***ведно със законна лихва от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 15.06.2018г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед № ***.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***2018г. по описа
на Районен съд – Я..
ОСЪЖДА В.Е.В. да заплати на „ТЕЛЕНОР България” ЕАД направените в заповедното
производство разноски в размер на 360лв.
ОСЪЖДА В.Е.В. да
заплати на „ТЕЛЕНОР
България” ЕАД на осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски по настоящото
производство в размер на 410 лв.
Решението
е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: