Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................................2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ-ти състав,
в публичното заседание на двадесет и втори юни 2021 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова ,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 546 /2021 г.
по описа на Административен съд -Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1
от З-на за държавния служител /ЗДСл/ във вр. с чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Н.И.Д., против заповед
№ ЧР-393/22.02.2021 г. на изпълнителния директор на
ИА „Морска администрация“, с която е прекратено служебното му правоотношение на
основание чл.107, ал.2 от ЗДСл.
Жалбата съдържа доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните
разпоредби на ЗДСл, НУРОИСДА и в несъответствие
с целта на закона. Твърди
се неправилно прилагане от страна на органа по назначаване на разпоредбата на чл.107, ал.2 от ЗДСл , която не била императивна и
не го задължавала , а само давала възможност за прекратяване на служебното правоотношение при
получена най-ниска оценка. Изложени са още съображения ,че в нарушение на чл.76, ал.7 от ЗДСл и чл.18, ал.1 от НУРОИСДА определената оценка
не била основана на обективно установими факти и
обстоятелства ; работния план не бил съставен с участието на служителя и в
преобладаващата си част не съдържал конкретни цели, а общи формулировки ; на проведената междинна среща не били предприети от страна на оценяващия конкретни действия за подобряване на изпълнението ; констатацията на органа за липса на комуникация с колегите била
безпочвена, поради факта, че жалбоподателят като председател на синдикалната
организация е защитавал техните права и интереси ; налице било неравноправно третиране – дискриминация по
повод членство в синдикална организация, тъй като жалбоподателят бил
председател на Национален синдикат „Морска администрация“ ; нарушен бил
принципа за съразмерност по чл.6, ал.4 от АПК. С тези аргументи се иска отмяна на оспорената заповед , като в съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д., включително с искане за присъждане на сторените
по делото разноски,
съобразно представен списък.
Ответникът
– Изпълнителния директор на ИА „Морска
администрация“, в съдебно заседание и чрез депозираната
от упълномощения юрисконсулт М. М. писмена защита
с.д. 9594 /25.06.2021 г. изразява
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното
:
С издадена от изпълн. директор на
ИА „Морска администрация“ заповед № ЧР-369/31.03.2014 г. Н.И.Д. е назначен за държавен служител на
длъжността старши инспектор в дирекция „Морска администрация“ – Варна , отдел „
Преглед, освидетелстване и регистрация на кораби и корабопритежатели“, сектор „Малки
кораби“. Със заповед № ЧР-754/18.05.2015
г. , същият е преназначен на
същата длъжност , но в сектор „Кораби“. Със Заповед № ЧР-1373/03.10.2016г. на Д. е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е било прекратено служебното му правоотношение. С решение № 208/10.02.2017г. по адм.д. № 2848/2016г. по описа на АС-Варна, влязло в сила на 23.05.2018г., заповедта е била отменена ,след което със заповед № ЧР-767/04.06.2018г. на изпълн. директор на ИА „МА“ той е бил възстановен на работа,
считано от същата дата. Съгласно
представената с преписката длъжностна характеристика , в преките задължения на служител заемащ тази длъжност
се включват участия в прегледи и инспекции на кораби и
изготвяне на рапорти за тези прегледи; издаване и/или заверяване на корабни
документи и сертификати; вписване на кораби в регистровите книги и издаване на
документи и справки; осъществяване на контрол, включително и извънреден такъв
на техническото състояние на плавателните средства и др. С решение № 408/3.10.2018 г. по преписка №
88/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация е установено, че директорът
на дирекция „Морска администрация“- Варна к.д.п. В. Е.е допуснал
по-неблагоприятно третиране по пар.1,т.3 от ДР на ЗЗДискр. – „преследване“ на
служителите от същата дирекция, които са подали жалба с № 44-01-70/4.05.2015 г.
до КЗД и до други институции в страната , включително до работодателя ИА „Морска администрация“, като данни
относно влизането в сила на това решение не представени от жалбоподателя по
делото. Със заповед № ЧР-416/18.02.2019 г. на изпълн. директор на ИА „Морска
администрация“ е прекратено на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл служебното правоотношение
с Н. Д.. Заповедта е отменена с влязло в сила на 13.04.2020 г. решение №
1524/19.07.2019 г. по адм. дело № 686/2019 г. по описа на АС-Варна. Със заповед
№ ЧР-737/24.04.2020 г. Д. е възстановен на работа, считано от същата дата. С
решение № 485/16.09.2020 г. по преписка № 82/2019 г. по описа на КЗД е
установено, че директорът на дирекция „Морска администрация“- Варна В. Е. е
допуснал по-неблагоприятно третиране по пар.1,т.1 от ДР на ЗЗДискр. – „тормоз“
спрямо служителите от същата дирекция, които са подали предходна жалба с вх. №
16-18-28/4.04.2017 г. и допълнение към
нея с вх. № 16-18-39/11.05.2017 г. по описа на КЗД. Решението е отменено с решение № 1952/29.12.2020 г. по адм. дело №
2384/2020 г. по описа на АС-Варна, за обжалването на което е било
образувано във ВАС адм. дело № 4142/2021
г. , разглеждането на което е приключило на 26.05.2021 г. , но към датата
22.06.2021 г. решение по него не е обявено. С оглед
оценка на изпълнението на заеманата от жалбоподателя длъжност за
периода от 24.04.2020 г. до 31.12.2020 г. е бил съставен на 22.05.2020 г. индивидуален
работен план /ИРП/ ,
който на същата дата е бил подписан от директора на дирекция „Морска администрация“-
Варна в качеството му на оценяващ
ръководител и жалбоподателя Н. Д. в качеството му на оценяван държавен служител заемащ
експертна длъжност с аналитични и/или контролни функции. В индивидуалния
работен план / л.172 от преписката/ са описани три цели : 1. Да се дадат предложения за изменение и допълнение на
техническите изисквания към водноатракционните услуги ; 2. Да премине дистанционно обучение по
пет курса на EMSA
; 3. Да се направи преглед на процедури ПК-05-01 , ПК 05-03 , ПК
05-04 , ПК 05-05 , ПК 05-09 , ПК 05-15 и се дадат предложения за допълнения и
изменения. Във връзка с изпълнението на цел № 3 е отправено от Н. Д.
запитване до директора на дирекция „Морска администрация“, регистрирано с номер
В-1328 от 2.07.2020 г. /л.185 от
преписката/ , отговор на което не е даден. В ИРП е определена междинна среща на датата 24.07.2020 г. , за
която в съставеният формуляр е отбелязан подписан от двете страни коментар със
следното съдържание : „ По цел №1 – работи се.
По цел № 2 – работи се. По цел №
3 – Предложения за допълнение и изменение на посочените процедури са подадени
на 24.07.2020 г. Не е нужно изменение или допълнение на индивидуалния работен
план“. В определеният срок / 15.09.2020 г. / за изпълнение на цел № 1 е представен от Д. писмен доклад
с рег. № В-Д-114/11.09.2020 год. - л.176
от преписката. В определеният
срок / 31.12.2020 г./ за изпълнение на цел
№ 2 е представен от Д. писмен доклад с
рег.№ В-2537 от 18.12.2020 г. / л.179 от преписката/ , като за два от
курсовете са представени сертификати от 5.11.2018 г. и 6.11.2018 г. , а за
останалите три съответно от 1.09.2020 г. , 5.10.2020 г. и 9.10.2020
год. В определеният срок / 1.08.2020 г. / за изпълнение на цел № 3
е представен от Д. писмен доклад с рег. № В-1328 от 24.07.2020 г. / л.184 от преписката/
, към който за всяка една от процедурите са приложени заявки-предложения /
л.187-192 от преписката /, както и заявка-предложение за невъзложената му процедура
ПК 01-03 /л.193/. На проведената на 29.01.2021
г. заключителна среща е поставена от оценяващия ръководител годишна оценка на изпълнението „Неприемливо
изпълнение“. Според изложените за оценката мотиви, изпълнението на цел № 1 е
оценено като непостигнато задоволително
изпълнение на задачата – представеният доклад обективирал формално изпълнение
на задачата. Цел № 2 е оценена като неизпълнена – преминати 3 от 5 изискуеми курса. Цел № 3 е оценена като непостигнато
задоволително изпълнение на задачата – представеният доклад обективирал формално
изпълнение на задачата, каквото било и твърдението на служителя, в предоставените
от когото заявки-предложения фигурирали предложения за изменения и корекции на
процедурите, но липсвали мотиви по така дадените предложения, както се
изисквало от т. 9.2.2 на ПК 01-03. Цялостното
изпълнение на възложените на служителя компетентности е оценено като неприемливо,
като конкретни мотиви са изложени по отношение работата в екип, комуникативна
компетентност, професионална компетентност, фокус към клиентите и постигане резултати.
При запознаване с оценката е направен коментар от оценявания служител : „Възражението
ще подам допълнително в писмена форма в нормативния срок“. От страна на Д. е
подадено възражение с рег. № В-203/5.02.2021 г. /л.158-159/ , което е
разгледано от контролиращият ръководител, който с формуляр за корекция на
годишна оценка на изпълнението на длъжността /л.166-168/ е потвърдил
дадената от оценяващия ръководител оценка „Неприемливо изпълнение“ . На основание на
тази оценка е издадена от изпълн. директор на ИА „Морска администрация“ заповед № ЧР-393/22.02.2021 г. , с която
служебното правоотношение с Н. Д. е прекратено на основание чл.107, ал.2 от
ЗДСл. Заповедта е връчена на Д. на
26.02.2021 г. , след което на 11.03. 2021 г. /л.11 от делото/ същият подава жалба срещу нея до АС-Варна.
При
така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК
от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебно оспорване ИАА, за който е налице
правен интерес от обжалването му.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна :
Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл ,
служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с
административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа
правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба. Съгласно чл.54, ал.7 от З-на за администрацията и
чл.10, ал.1, т.26 от
Устройствения правилник на ИА „Морска администрация“ , изпълнителният директор е орган по назначаване на държавните служители в
агенцията , поради
което съдът намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена при спазване на предписаната в закона / чл.108, ал.1 от ЗДСл / писмена
форма, която съответства на задължително съдържание за посочване на правното
основание за издаването й - чл.107, ал.2 от ЗДСл. Отнесено към формата на адм. акт, възражението на
жалбоподателя , че обжалваната заповед
не съдържала изискуемите по закон мотиви, съдът намира за несъстоятелно –
трайна и непротиворечива е основаната на тълкувателно решение № 16/1975 г.
на ВС съдебна практика за възможността мотивите на адм. акт да се
съдържат в материалите от адм. преписка – в случая тяхното съдържание е
отразено във формулярите за годишна оценка.
Обжалваната
заповед е издадена при спазване на разписаните административно-производствени
правила. Съгласно разпоредбата
на чл.76
, ал.1 и 5
от ЗДСл, държавният служител се оценява ежегодно за
изпълнението на длъжността, като се преценява постигането на предварително
определените цели, степента на изпълнение на задълженията и поставените задачи
и професионалните компетентности. Разписаната в тази връзка процедура е дадена в разпоредбите на чл.
6 -24 от Наредбата за условията и
реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. /Наредбата/ . Тази процедура е коректно спазена от страна на органа , като жалбоподателят
е взел участие във всеки един етап от нея, включително и при съставяне на ИРП,
за което свидетелства факта за подписването
му от негова страна на 22.05.2020 год.
Нормата на чл.107, ал.2 от ЗДСл
предоставя на органа по назначаване оперативна самостоятелност за прекратяване
на служебното правоотношение с държавен служител получил възможно най-ниската
годишна оценка за изпълнение на длъжността , но въпросът за правилното
определяне на годишната оценка е такъв по приложението на материалния закон. В
този смисъл, съдът намира ,че дадената годишна оценка „ Неприемливо изпълнение“
е определена в противоречие с приложимите
разпоредби от горецитираната Наредба.
Преди
всичко, макар и да не е доказана през
процесния период описаната в жалбата дискриминация, съдът намира за достоверни дадените от
свидетелката К. показания за проявено
спрямо жалбоподателя лично и тенденциозно отношение по повод упражняваната от
него синдикална дейност. Категорични в тази връзка са наличните по делото
доказателства за двукратно незаконосъобразно прекратяване на служебното
правоотношение с Д., отношение към което несъмнено има и прекият му ръководител
– директорът на дирекция „Морска администрация“- Варна. Обективираните по този начин враждебни спрямо жалбоподателя и други служители действия на директора на
дирекция „Морска администрация“- Варна са намерили отражение и в доклада на
нарочно назначената от ИА „Морска
администрация“ комисия , части от който
са цитирани в решение № 408/3.10.2018 г.
на КЗД / л. 47 от делото/ , а именно : „Комисията е установила ,че работната
атмосфера в ДМА-Варна е изключително напрегната, че служителите са подлагани
системно и ежедневно на психически тормоз и заплахи с уволнение от директора
к.д.п. В. Е.“. Решението не е влязло в
сила, поради което данните за така описаното
поведение на директора на дирекция „Морска администрация“- Варна не могат да
бъдат квалифицирани като дискриминационни
, но евентуалното тяхно проявление при определяне
на годишната оценка би било в противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 76, ал.7 от ЗДСл, според
която оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на
длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими
факти и обстоятелства. Доказателствената тежест за установяване на всички посочени
в обжалваната заповед факти, респективно тези във формуляра за оценка на изпълнението на длъжността е за ответника
по делото и тя му е указана от съда в
първото по делото заседание. В случая, съдът намира, че ответникът не е доказал
изпълнението на материално-правното изискване за определяне на годишната оценка
въз основа на обективно установими факти
и обстоятелства, доказателства за наличието на каквито липсват по делото.
Първото проявление на нарушаването
на разпоредбата на чл.76, ал.7 от ЗДСл е
обективирано още с изготвянето на ИРП в противоречие с разпоредбите на чл. 9,ал.2
и ал.3 от Наредбата, които изискват определяне на изискванията/критериите на изпълнението
/ал.2/ , както и определените цели да са
в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на адм.
структура като цяло/или на адм. звено и измерими по обем, качество и срокове
/ал.3/. В този смисъл , зададената в ИРП цел № 1 е определена без да са посочени
изискванията и критериите при които поставената цел ще се счита за изпълнена , а
те следва да са предварително зададени и то в максимално конкретна степен,
което от една страна би позволило качествено изпълнение от страна на държавния
служител и от друга би предоставило
обективна възможност за правилно извършване на оценката от страна на оценяващия
ръководител. Недопустимо е използването на постфактум определени едностранно от
оценяващия и без яснота за оценявания критерии за оценка, както в случая е
процедирал оценяващият ръководител – съображения под формата на критерии за дадената
от него оценка са изложени само и единствено
в мотивите му , но не и при определяне
на целта в ИРП. Предварителното задаване на критериите на оценяване е
задължително дори и в случаите , когато поради разногласия между оценяващ и
оценяван ИРП се определя от оценяващия ръководител в хипотезата на чл.10, ал.2
от Наредбата, като обратното на това представлява израз на административен произвол. Видно е от представеният
от Д. доклад от 11.09.2020 г. , че той съдържа две предложения за изменение на Наредбата за
плаването и граничния режим във ВМВ, в териториалното море и във ВВП на РБ на
български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт,
туризъм и развлечение, както и за извършване на водноатракционни услуги с тях, но дори и от изложените от самият оценяващ мотиви не става ясно в каква степен, обем и
качество поставената цел следва да се
счита за изпълнена – напр. ако са предложени
повече на брой изменения; налице ли е изпълнение ако обективните факти не
налагат необходимост от изменения . В това отношение е налице абсолютна неяснота, именно поради отсъствието
на конкретика при определяне на целта и отсъствието на критерии за нейната постижимост.
Последното потвърждава тезата на жалбоподателя ,че така поставената цел не е обусловена от обективните
нужди на адм. звено, а е резултат на проявилият
се във времето субективизъм в отношенията между държавния служител и прекият му
ръководител. Показателен за този извод е вярната теза на жалбоподателя, че
цитираната в мотивите на оценяващия ръководител
Наредба не поставя технически изисквания към водноатракционите услуги, а такива има към средствата с които те се осъществяват
– цитираните от оценяващия разпоредби на
чл.13-16 от Раздел ІІ и чл.28-35 от Раздел ІV касаят обществените отношения свързани с организацията и безопасните
условия за предоставянето на въпросните услуги, т.е. технически изисквания към
самата услуга в тесния смисъл на думата
няма регламентирани, а ако прекият ръководител е влагал друг /неясно какъв/ смисъл в това понятие, то изразеното с подписа на оценявания съгласие с ИРП, съвсем не отстранява обективно съществуващата в него
неяснота. По тези съображения, съдът счита, че дадената оценка за изпълнение на цел № 1 - „не е постигнато задоволително изпълнение на
задачата“ , е направена в противоречие с правилното приложение на материалния
закон.
Цел № 2 в частта й, за която от оценяващия ръководител е прието неизпълнение е
определена в ИРП в противоречие с
изискванията на чл.9, ал.3 от Наредбата -
не е съгласувана с целите на адм. структура като цяло и/или на
адм. звено. Наличието на подобна съгласуваност означава нуждата от преминаването
на посочените курсове
за дистанционно обучение да е обусловена от
обективно възникнали в службата
обстоятелства, при които въпросното обучение би допринесло за по-качественото й
извършване. Обратното би означавало самоцелно и несъответстващото на нуждите на
държавната служба възлагане на излишно и утежняващо държавния служител обучение.
Целта е приета от оценяващия ръководител за неизпълнена, тъй като два от възложените
курсове са преминати от жалбоподателя през
2018 г. , а не през 2020 год. Мотивите са, че в
периода 2018г.-2020 г. били обнародвани изменения в приложимото
законодателство, които налагали същите курсове да бъдат преминати отново през
2020 год. През посоченият от оценяващия
период Д. е отсъствал от работа , поради
двукратното незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение с
него , като след отмяната на съответните заповеди и възстановяването му на работа той е изпълнявал служебните си задължения в периодите от
4.06.2018 г. до 20.02.2019 г. и от 24.04.2020 г. до 31.12.2020 г. , т.е. отсъствието му е било
само за периодите от 2.01.2018 г. до
3.06.2018 г. и от 21.02.2019 г. до 23.04.2020 год. Тези факти
не са съобразени от оценяващия
ръководител, който дори не посочва какви и кога са настъпили цитираните в мотивите
му обнародвани изменения на приложимото законодателство. Подобна яснота не е внесена
и по време на съдебния процес, при което изискваната от нормата на чл.9, ал. 3
съгласуваност на цел № 2 не е доказана
по отношение на вече преминатите през
2018 г. два курса. При тези
обстоятелства, когато не е доказано, че повторното
възлагане на въпросните два курса е обусловено от нуждите на държавната служба,
то включването им в цел № 2 противоречи на материалния закон. Неизпълнението на
незаконосъобразни разпореждания не представлява дисциплинарно нарушение, а още
по-малко правилното приложение на материалния закон допуска то да бъде повод за негативна оценка на
изпълнението на държавната служба. По тези съображения, съдът приема, че
приетото от оценяващия ръководител неизпълнение на цел № 2 представлява израз
на злоупотреба с правомощия , т.е.
противоречи на правилното приложение на материалния закон.
Цел № 3 е определена в ИРП в
противоречие с разпоредбите на чл.9, ал.2 и ал.3 от Наредбата - отново и както при цел № 1 не са определени
изискванията и критериите за изпълнение, липсва определяне на постижимостта на целта - кога тя се счита за изпълнена , в какъв
обем и какво качество. Изпълнението на поставената цел е определено от
оценяващия като : „ Не е постигнато
задоволително изпълнение на задачата. Представеният доклад обективира формално
изпълнение на задачата, каквото е и
твърдението на служителя “. В представеният от Д. доклад за изпълнение от 24.07.2020 г. фигурира твърдение различаващо се от възприетото такова от страна на оценяващия, а именно : „ Поради
липсата на отговор на писмо В-1328/2.07.20 от страна на директора, направените предложения
може да не отразяват мотивите на възлагащия задачата…..“ Цитираното писмо е приложено на л.185 от
преписката, като по съществото си то
представлява искане до прекия ръководител за даване на насоки за изпълнението
на цел № 3. Доказателства за дадени насоки в отговор на това писмо или по-рано дадени
такива при съгласуването на ИРП, не са налице
по делото. С оглед последното, недоказано
остава изложеното в мотивите на оценяващия твърдение със съдържанието : „ Същият твърди ,че не е
получил насоки, което не отговаря на истината“, поради което съдът приема, че
насоки не са давани. В мотивите на оценяващия необходимостта от изпълнението на
цел № 3 е обоснована с отсъствието на жалбоподателя в периода 21.02.2019 г. –
23.04.2020 г. , а така също и с т.9.10.2
, т.9.2.1 и т. 9.2.2 на ПК 01-03. Доказателствата за процедура ПК 01-03 са
представени от ответника и са приложени на л.28 - 33 от делото. Видно е , че т.9.2.2
е свързана с т.9.2.1, която се отнася
за заявка-предложение за разработване на нов документ на СУК, каквото може да
направи всеки служител в ИАМА или всяко структурно звено съгласувано с прекия
си ръководител, т.е. разпоредбата не
вменява задължение , а дава право на предложение на всеки служител , за упражняването
на което е въведена посочената съгласувателна
процедура. Съвсем различен е регламента на другата цитирана в мотивите на
оценяващия т. 9.10.2 , която не касае разработване на нов документ , а както е
посочено в т.9.10 тя има за предмет преглед и актуализиране на процедурите по качество.
Цел № 3 се отнася именно за преглед на посочените пет процедури, като от
държавния служител се изисква да даде предложения за тяхното допълване или
изменение, т.е. приложима в случая е т.9.10 на ПК 01-03. С т.9.10.2 са определени субектите имащи
задължението да извършат преглед на процедурите и това са техните автори,
респективно звената които са отговорни за разработването им. Фактът ,че
жалбоподателят Д. не попада в кръга на тези субекти е установен от самото
цитиране в мотивите на оценяващия на т.9.2.2 , която както бе посочено по-горе
се отнася за всеки държавен служител, но за разработването на нов документ, а
не за преглед на вече създадени такива. Така извършеното от оценяващия смесване
на две несъвместими по характера си процедури налага
извода, че цел № 3 освен, че не е ясно зададена в ИРП според изисквания на
чл.9, ал.2 и ал.3 от Наредбата, тя незаконосъобразно е вменена в задължение на Д..
По тези съображения, съдът намира ,че дадената от оценяващия ръководител оценка
на изпълнението на цел № 3 представлява злоупотреба с правомощия и съответно противоречи на правилното приложение
на материалния закон.
В съответствие с гореизложеното,
съдът намира, че не е налице основанието по чл.16, т.5, б. “а“ от Наредбата
за даване на оценка „Неприемливо
изпълнение“ - когато държавният служител
не е изпълнил преобладаващата част от целите в ИРП на нивото на изискванията/критериите,
определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства,
зависещи от служителя. Доколкото нормата на чл.16, т.5 от Наредбата изисква
кумулативно наличие на условията по б. “а“ и б. “б“ за даване на оценка „Неприемливо изпълнение“,
то отсъствието на условието по б. “а“ е достатъчно
основание за незаконосъобразност на така дадената на жалбоподателя годишна
оценка.
Разпоредбата на чл.16, т.5, б. “б“
търпи редакция в ДВ, бр.105 от 2020 г. ,
в сила от 11.12.2020 г., т.е. през преобладаващата част от периода на оценяване
действаща е била редакцията от ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020
год. със следното съдържание : „ е показал за преобладаващата част от
компетентностите знания, умение и поведение , неотговарящи на изискванията в
приложение №1“. Както е прието от
оценяващия ръководител, приложима за длъжността на жалбоподателя е т. 3 от
Приложение № 1 - служители заемащи
експертни длъжности с аналитични и /или контролни функции, която съдържа
регламент за : аналитична компетентност, ориентация към резултати, работа в
екип, комуникативна компетентност, фокус
към клиента /вътрешен, външен/ и професионална компетентност. От страна на оценяващия ръководител е дадена
оценка на работата в екип, комуникативна компетентност, професионална компетентност
, фокус към клиента и постигане на резултати.
Относно
работата в екип, оценяващият е приел, че служителят е изцяло фокусиран върху
своите нужди, не е склонен да работи в екип, както и да подпомага колегите си. За
тези и за останалите оценъчни изводи, фактите и доказателствата се съдържат според мотивите на оценяващия в
приложения 4, 5 и 6. Документите от приложение 4 са приложени на л.194 - 205 от
преписката , като върху всички тях има поставени резолюции със съдържание за
отказ на Д. да изпълни задачата и възлагането й на друг служител. Конкретни данни
относно обстоятелствата за отделните случаи не са изложени, съответно те
остават неясни, поради което извършването на преценка дали отказът на Д. е правомерен или не е такъв,
е обективно невъзможно. Документите от приложение 5 са приложени на
л.206 - 208 от преписката. Те съдържат размяна на кореспонденция, в която са
изложени твърдения за достоверността на
които липсват доказателства по делото. Документите от приложение 6 са приложени
на л.209 - 210 от преписката. Те съдържат твърдения за изолиран случай /ползване
на телефон/, който не дава каквато и да било възможност за необходимите оценъчни
изводи. С оглед гореизложеното, съдът приема изводите на оценяващия ръководител
относно работата в екип за изцяло необосновани - няма доказани факти.
Относно
комуникативната компетентност, оценяващият е приел, че служителят избирателно
комуникира с колеги и ръководство , а в
писмена форма не коментира по същество. За тези и за останалите оценъчни
изводи, мотивите препращат към
приложение 5 и 7. При изложеният вече коментар на приложение 5, такъв е дължим
от съда само относно приложение 7, документите от което са приложени на л. 211-
215 от преписката. Същите отразяват спорни въпроси при изпълнението на
държавната служба, за които подробни данни и доказателства не са налице по
делото, което прави невъзможно преценката им от страна на съда. Същевременно,
категорично установен по делото е фактът, че жалбоподателят Д. е представляващ
сдружение с нестопанска цел „ Национален синдикат Морска администрация“ /л.144
от преписката/ - длъжност, която
определено предполага наличието на добри комуникативни умения. По тези съображения,
съдът намира изводите на оценяващия ръководител относно комуникативната
компетентност на жалбоподателя Д. за необосновани - липсват установени и доказани факти.
Относно професионалната
компетентност , мотивите на оценяващия
отново не съдържат конкретни факти, а препращат към приложения 4, 7 , 8
и 9. Некоментирани са приложения 8 и 9. Документите от приложение 8 са приложени на л.
216 – 218 от преписката. Те касаят липсата на резолюция от лице с
юридическо образование, за която оценяващият приема, че служителят не спазва
процедурните изисквания за съгласуване на преписки с лице с юридическо
образование. В преписката /л.7-9/ са налице доказателства установяващи, че
жалбоподателят Д. притежава юридическо образование, но неясни са изискванията
на които се е позовал оценяващият ръководител - дали те се отнасят за длъжност различна от
юрисконсулт, но заемана от служител
притежаващ юридическо образование или се отнасят именно за длъжност юрисконсулт. В този смисъл и при
съществуващата неяснота , то невъзможно е да се изведат законосъобразни изводи от приетата от оценяващият ръководител
формулировка „лице с юридическо образование“. Документите от приложение 9 са приложени на л.219 -220 от преписката. Същите съдържат
данни , че след отстраняване на 7.07.2020 г. на нередностите по предписание № В-1361
/ 6.07.2020 г. , заявлението на „Варна Сий Мениджмънт и Сървиз“ ЕООД с № В-МК-408 / 1.07.2020 г. не е процедирано от
жалбоподателя Д., за което той устно уведомил заявителя. С възражението си до
контролиращия орган Д. твърди, че извършената от определеният на 13.07.2020 г. друг служител
регистрация на джета е неправомерна и представя приложение 11 /л.165 от преписката/
, което представлява писмено уведомление от 14.07.2020 г. до заявителя относно отказаната от него регистрация
на джета. Правомерността или липсата на такава относно регистрацията на
въпросният джет е обусловена от договора за придобиването му, който не е
коментиран от страна на оценяващия и
контролиращия ръководители , съответно не е представен с преписката. В този
смисъл констатациите на оценяващия ръководител относно този конкретен случай,
съдът намира за необосновани. Неподкрепени с факти и доказателства, въпреки
дадените от съда указания относно доказателствената тежест на ответника, са и останалите изводи на оценяващия ръководител
относно професионалната компетентност на жалбоподателя, поради което те също се
явяват необосновани.
Относно фокуса към клиента и
постигане на резултати, оценяващият ръководител е приел, че държавният служител
не предоставя ясна информация на клиента относно причините за съответното
процедиране по заявената адм. услуга, като в случаи на отказ не издава писмен
отговор. За този и останалите изводи, мотивите препращат към приложения 9 и 10.
Документите от некоментираното приложение 10 са приложени на л. 221 -222 от преписката и касаят изпращането на клиента на изготвените документи, за които според констатациите на оценяващия липсвало
придружаващо писмо , като те били оставяни от жалбоподателя на техническия
сътрудник на директора. Съобразно
длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателя експертна длъжност,
изготвянето на придружаващи писма не спада към неговите служебни задължения,
които се свеждат до изготвянето на корабните документи, т.е. задължението за
изготвяне на придружаващи писма би
следвало да бъде на съответните технически сътрудници. За останалите изложени
от оценяващия изводи липсват факти в мотивите му, поради което съдът намира
същите за необосновани.
Без да отнася към някоя от
компетентностите по т.3 от Приложение №1
от Наредбата, оценяващият ръководител е
дал оценка на поведението на жалбоподателя във времева линия, за което се е
позовал на приложения 6, 11 и 12. Документите от некоментираните приложения 11
и 12 са приложени на л.223 – 227 от преписката. Тези от приложение 11 касаят
възникнали разногласия във връзка с предоставеното работно облекло, като съдът
намира ,че конкретиката на който и да било казус не позволя направата на оценъчни изводи за цялостното поведение на държавния
служител. Документите от приложение 12
се отнасят за направено от жалбоподателя предложение за организацията на работа
в епидемиологична обстановка , във връзка с което съдът счита, че предложенията на който и
да било държавен служител не следва да бъдат използвани срещу него, в какъвто
смисъл те неправилно са интерпретирани от оценяващия като желание на Д. да
работи в домашна среда.
Предвид необоснованите оценки на
отделните компетентности, необосновано е и даденото от оценяващият ръководител обобщаващо заключение, че преобладаващата
част от показаните от жалбоподателя Д. компетентности , знания , умения и
поведение не отговарят на изискванията в приложение №1, поради което съдът намира, че в
случая не е налице и основанието по чл.16, т.5, б.“б“ от Наредбата за даване на
оценка „Неприемливо изпълнение“.
Гореизложеното налага извода, че годишната оценка „Неприемливо изпълнение“ е определена
в противоречие с цитираните
материално-правни разпоредби, което от своя страна налага следващият извод, а именно, че обжалваната заповед е
издадена при отсъствието на посоченото в нея основание по чл.107, ал.2 от ЗДСл
- получаване на възможно най-ниската
годишна оценка на изпълнението на длъжността. Така издадената при липсата на
законово основание заповед № ЧР-393/22.02.2021 г. за прекратяване на служебното
правоотношение с жалбоподателя Д. е материално незаконосъобразна по смисъла на
чл.146, т.4 от АПК и като такава следва
да бъде отменена.
При този изход на спора и на основание чл.143 , ал.1 от АПК, основателна се
явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение , чийто размер според приложеният на
л.23 от делото договор за правна защита и съдействие е 600 лв.
Предвид изложеното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № ЧР- 393 / 22.02.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“, с която на основание чл. 107, ал.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Н.И.Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Морска администрация“ да заплати на Н.И.Д., ЕГН **********
сумата от 600 /шестстотин/ лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :