№ 8593
гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.А
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110143318 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 01.09.2023 г., подадена от
ЕС, находяща се на адрес: ........., представлявана от управителя Г.К., срещу „...........“
ООД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно
редовно проведено на 03.07.2018 г. Общо събрание (ОС) на Етажната собственост (ЕС)
с адрес: ........., в рамките на което са приети решения за определяне на размера на
дължимите от всеки собственик, ползвател или обитател в сградата, вноски за
управление и поддръжка на общите части, както и за фонд „Ремонт и обновяване“.
Съгласно решението по т. 2 от дневния ред, всеки живущ в сградата дължи месечна
вноска за управление и поддръжка, в размер на 9 лева, а според решението по т. 3 от
дневния ред, месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ възлиза на 3 лева на
процент идеални части. Твърди, че решенията са приети с единодушие. Сочи, че
ответникът, в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сградата в режим
на ЕС, а именно – апартамент ........, е длъжен да изпълнява приетите решения на ОС на
ЕС, като заплаща предвидените разходи за управление и поддръжка на общите части и
внася дължимите средства за фонд „Ремонт и обновяване“. В тази връзка, ищецът
излага доводи за изискуеми от ответника вземания, на обща стойност от 537,26 лева, за
които разполага с издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ......... г. по описа на СРС, 171 с-в, срещу която ответникът възразява.
Съобразно изложеното е направено искане съда да признае за установено, че
ответникът дължи на Етажната собственост с адрес: ........., сумата от 537,26 лева, от
които 333 лева – главница, представляваща 37 бр. месечни вноски за управление и
поддържане на общите части за периода от 01.02.2020 г. до 28.02.2023 г., както и 49,83
лева - лихва за забава върху просрочените вноски, начислена за периода 01.03.2020 г. -
21.02.2023 г., 134,31 лева - главница, представляваща 37 бр. месечни вноски за фонд
1
„Ремонт и обновяване“, за периода от 01.02.2020 г. до 28.02.2023 г., както и 20,12 лева -
лихва за забава върху просрочените вноски, начислена за периода 01.03.2020 г. -
21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението – 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на дълга.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Излага доводи, че не дължи изпълнение на вземанията,
предхождащи датата, считано от която упражнява фактическа власт в имота, а именно
06.01.2023 г. Твърди, че в рамките на периода от 01.07.2018 г. до 06.01.2023 г. не е
пребивавал в имота за повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Поддържа, че е заплатил дължимите разходи към Етжаната собственост за периода от
месец януари 2023 г. до месец октомври 2023 г. Съобразно изложеното е направено
искане съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, чл.
51, ал. 1 ЗУЕС вр. чл. 48, ал. 8 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № ......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при депозирано възражение от длъжника.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото, при условията на
пълно и главното доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки:
ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на ЕС
/ЕС/, притежаваните от него идеални части от общите части отсградата, както и
законосъобразно взети решения от Общо събрание на ЕС, с които в тежест на
ответника са възложени конкретни по вид и размер задължения за управление и
поддържане на общите части на сградата и за заплащане на определените от ОС
месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на етажната собственост в претендирания
размер за процесния период.
По исковете с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на дължимото обезщетение.
При установяване на посочените обстоятелства в доказателствена тежест на
ответника е да докаже погасяването на претендираните вземания, както и направеното
възражение, че в периода 01.07.2018 г. – 06.01.2023 г. не е пребивавал в имота за
повече от 30 дни в рамките на една календарна година, за което е уведомил Етажната
собственост, съобразно предвидения в закона ред.
С постановено по делото определение от 01.02.2024 г. /л. 44 и сл./ съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че ответникът е собственик на самостоятелен обект – апартамент
........, находящ се в сградата в режим на ЕС с адрес: бул. „Александър Стамболийски“
№ 128.
Основанието за начисляване на претендираните суми – решение на Общото
събрание на етажните собственици в процесната сграда от 03.07.2018 г. /л. 5 и сл./ не е
2
спорно по делото. Не е спорен и размера на дължимите вноски, съответно
претендираните суми. Спорът между страните се концентрира по въпроса дължи ли
ответника сумите, в случай че се установи че не е ползвал собствeния му недвижим
имот в процесния период, а същият е бил във владение на трети лица.
По аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /в приложимата към процесния период
редакция/, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който
живеят. В ал. 2 на посочената разпоредба е предвидено е, че не се заплащат разходите
по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на
една календарна година.
В депозирания писмен отговор ответникът се позовава на разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗУЕС. Съществено, обаче, в процесната хипотеза е, че не се твърди имотът да
не е бил ползван изобщо, а се сочи, че е ползван от други лица. Същевременно, не се
оспорва и от представените писмени доказателства, включително от представеното
решение на Софийски градски съд от 13.01.2021 г. по гр.д. № 12590/2017 г. се
установява, че ответникът е бил собственик на имота в процесния период. Не се
установява и не се твърди да е депозирал уведомление до Етажната собственост по
реда на чл. 51, ал. 3, т. 1 /в приложимата редакция към процесния период/, каквито
указания са му дадени при разпределяне на доказателствената тежест относно
подлежащите на доказване факти.
Предвид изложеното и като съобрази и разпоредбата на чл. 12, т. 6 от
Правилника за вътрешния ред в процесната Етажна собственност /л. 58 и сл./, съгласно
която собствениците на самостоятелни обекти в Етажната собственост отговарят
солидарно за задълженията на наемателите и другите обитатели на съответния обект,
съдът намира, че предявените положителни установителни искове за неплатени
главници са основателни, доколкото ищецът не доказа освобождаващи го от
отговорност за плащане на същите обстоятелства, нито погасяването им чрез плащане.
В тази връзка съдът намира, че плащането на дължимата месечна вноска за месец
януари, 2023 г. не е доказана по делото, тъй като не се установява, при условията на
пълно и главно доказване, да е извършено в полза на ищеца. С оглед разпоредбата на
чл. 12, ал. 2 от обсъждания правилник, включително и като съобрази липсата на
възражения тази насока, съдът намира, че основателна е и предявената искова
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът е изпаднал в забава за
плащане на претендираните месечни вноски, поради което дължи плащане на
претендираната законна лихва за забава.
В обощение, по изложените съображения, съдът намира, че предявените искове
следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищеца, който претендира такива за исковото производство в размер на общо 425
лв., от които 25 лв. – държавна такса, и 400 лв – платен в брой на 15.07.2023 г.
адвокатски хонорар. Предвид обстоятелството, че извършването на претендираните
разходи е доказаното по делото, същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответника. Ответникът следва да понесе и отговоростта за разноските в заповедното
производство в общ размер на 425 лв. С оглед изхода на спора, направеното от него
искане за присъждане на разноски в исковото производство е неоснователно.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, чл. 51, ал. 1 ЗУЕС
вр. чл. 48, ал. 8 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „...........“ ООД, ЕИК ..............., със
седалище в град ........... дължи на етажните собственици при сграда в режим на ЕС,
находяща се на адрес: град ..............., в качеството на собственик на недвижим имот –
апартамент .........., следните суми: 333 лева – главница, представляваща 37 бр. месечни
вноски за управление и поддържане на общите части за периода от 01.02.2020 г. до
28.02.2023 г., както и 49,83 лева - лихва за забава върху просрочените вноски,
начислена за периода 01.03.2020 г. - 21.02.2023 г., 134,31 лева - главница,
представляваща 37 бр. месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от
01.02.2020 г. до 28.02.2023 г., както и 20,12 лева - лихва за забава върху просрочените
вноски, начислена за периода 01.03.2020 г. - 21.02.2023 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на дълга,
начислени на основание решение на Общо събрание на Етажната собственост от
03.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 21.03.2023 г. по ч. гр. д. № ......... г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 171 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „...........“ ООД, ЕИК ..............., със
седалище в град ........... да плати на етажните собственици при сграда в режим на ЕС,
находяща се на адрес: град ..............., разноски за исковото производство в общ размер
на 425 лв., както и разноски за заповедното производство в размер на 425 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4