О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2021 година град Варна
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на горепосочената
дата година 2021
в закрито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Недева
ЧЛЕНОВЕ:
М.Маринова
М.Христова
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 641
по описа на Варненския апелативен съд за
2020г.,
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.248 ГПК.
Образувано е по подадена молба вх.№
262 666/21.06.21г. от А.Н.И. *** – въззиваема страна по делото, с искане
за частично изменение на решение № 260080/13.05.21г., постановено по делото, В
ЧАСТТА, в която е осъдена да заплати на В. и Е. М, представлявани от адв.Л.Ш.
сумата от 4 998лв, а на Т. и И. О, представлявани от адв.П.В. - сумата от
3 840лв за водене на делото в двете инстанции. Направено е искане за
намаляване поради прекомерност на разноските до справедлив размер. Изложените
съображения се свеждат до това, че присъдените за първа и втора инстанция
разноски са прекомерни, че възнагражденията на адв.Ш. и на адв.В. са оспорени
като прекомерни, че адв.Ш. не е присъствала на откритото съдебно заседание
пред ВОС, че адв.Ш. не е представила в срок списък с разноските пред ВОС и ВАпС, че на втора инстанция се е
провело само едно съдебно заседание, на което не са приемани експертизи и след
което процесуалните представители на страните не са изготвяли писмени защити,
че ВОС неправилно е изчислил размера на разноските, тъй като доплащането за СОЕ
е разпределено само между ответниците, въпреки, че е по искане и на синдика,
поради което предварителният депозит е следвало да бъде разпределен на три и
накрая, че се касае за ниска фактическа и правна сложност на делото.
В законоустановения срок са постъпили
писмени становища по молбата от Г.С. – синдик на „Милинвест“ ЕООД, в несъст.,
според което искането е частично основателно и от адв.П.В., според което
искането е неоснователно.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намери следното :
Молбата е подадена в срок от надлежна
страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се
явява частично основателна, по следните съображения :
Разноските, присъдени в полза на
въззивниците, са изчислени както следва :
За В. и Е. М, представлявани от адв.Л.Ш.:2
100лв адв.хонорар за първа инстанция, съгласно приложен Договор за правна
защита и съдействие от 25.03.2019г. по т.д. № 257/19г. на ВОС и 2 898,35лв
– за втора инстанция, съгласно приложен списък от адв.Ш. по чл.80 ГПК – л.321,
от които 2 510лв – адв.възнаграждение. Адв.възнаграждение от 2 100лв
е под установения минимум по Наредба № 1/04г. за мин. размери на
адв.възнаграждения, а този от 2 510 лв – малко над този размер, поради
което възражението за прекомерност спрямо тях се преценява като неоснователно.
Доколкото обаче доказателства за уговорено и изплатено адв.възнаграждение за
2 510лв не са представени, същото е неоснователно присъдено. Предвид на
това разноските за В. и Е. М следва да бъдат намалени до : 2 100лв
–адв.възнаграждение за първа инстанция и 388,35лв – д.такса за втора инстанция,
или общо – 2 488,35лв. В
тази й част молбата е частично основателна и следва да бъде уважена.
За Т. и И. О, представлявани от адв.П.В.:
3 090лв за първа инстанция – л.922, от които 2 100лв адв.хонорар по т.д. № 262/19г. на ВОС и 750лв. адв.хонорар
за втора инстанция – л.320. Адв.възнаграждение от 2 100лв е следвало да
бъде претендирано по т.д № 262/19г., а не по настоящото. Предвид на това същото
не се дължи. Ето защо А.Н.И. дължи на Т. и И. О разноски за двете инстанции в
общ размер на 1 740лв /
990лв за първа инст. + 750лв за втора инст./
По отношение на оплакванията за непредставен списък по чл.80 ГПК, съдът
намира следното : Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта
му за разноските. Т.е. - представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка
от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението
в частта му за разноските. Това не означава обаче, че разноски не се присъждат,
ако страната не е представила списък по чл.80 ГПК. Този списък е необходим само
и единствено при направено искане за ИЗМЕНЕНИЕ
на решението в частта за разноските. Според т.2 на ТР
№ 6/2012гр. от 6 ноември 2013 год.,
постановено по тълк.дело № 6/2021г. на ОСГТК на ВКС списък се представя и при
направен един единствен разход, който страната иска да й бъде възстановен.
Адв.Ш. не е представила
списък за разноските за първа инстанция, но искане от нея за изменение на
решението не е депозиран.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 260080/13.05.21г., постановено по
в.т.д. № 641/20т. на ВнАпС в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва :
ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН **********
*** да заплати на В. и Е. М,
представлявани от адв.Л.Ш. сумата от 2 488,35лв.
/ вместо 4 998лв/, а на Т. и И. О, представлявани от адв.П.В. сумата от 1 740лв. /вместо 3 840лв./ разноски за водене на делото в
двете инстанции.
Определението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с
частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: