Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа докладваното от съдия Ирена
Аврамова гр. д. № 769 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 1., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда ., чрез
адв. З.Й.Ц., против В.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че между В.И.К. и
„Теленор България“ ЕАД са сключени следните няколко договора за предоставяне на
услуги. На 06.06.2016 г. е сключен Договор за мобилни услуги № *********, с
който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********. На 08.07.2016
г. са сключени Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг, с
които на клиента са предоставени мобилен телефонен номер 08... и мобилно
устройство Coolpad Porto S Dark Grey. Общата цена на лизинговата вещ била в
размер на 142,47 лв. с ДДС, като за ползването й лизингополучателят се задължил
да заплати една първоначална вноска от 30 лв. и двадесет и три месечни вноски в
размер на 4,89 лв. с ДДС, които се фактурирали с месечните сметки за ползване
на мобилни услуги. На 23.02.2017 г. страните сключили Допълнително споразумение
№ ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг,
съгласно което за ползвания от ответника мобилен номер 08.. влизал в сила нов
абонаментен план, като било предоставено за ползване мобилно устройство Samsung
Galaxy A5 2016 Black. Общата цена на лизинговата вещ била в размер на 565,57
лв. с ДДС, като за ползването й лизингополучателят се задължил да заплати
двадесет и три месечни вноски в размер на 24,59 лв. с ДДС, които се фактурирали
с месечните сметки за ползване на мобилни услуги.
Изложени са твърдения, че ответникът не изпълнил
свои парични задължения, които били начислени във фактура №
**********/01.03.2017 г., издадена за отчетния период 01.02.2017 г. -
28.02.2017 г. и включвала следните задължения: за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 0,75 лв. и други ползвани услуги с добавена стойност
5,00 лв. или общо 5,75 лв. без ДДС/6,90 лв. с ДДС; за мобилен номер 089...1 -
месечна абонаментна такса -0,65 лв. и и други ползвани услуги с добавена
стойност 16,66 лв. или общо 16,01 лв. без ДДС/19,21 лв. с ДДС. Фактурата била
издадена след предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени
между страните, по вина на ответника поради неточно изпълнение на задълженията
му. По тази причина във фактурата били обективирани задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез
процесните номера ********** и ********** в общ размер на 1261,56 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства Coolpad
Porto S Dark Grey и Samsung Galaxy A5 2016 Black в общ размер на 673,29 лв. с
ДДС.
Посочено е, че размерът и основанието на
задължението за неустойка за мобилен номер 089... били уредени в раздел IV, т.
4 от Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 23.02.2017 г., а за номер ********** - в т. 11 Договор за мобилни
услуги № *********. Съобразно тези разпоредби в случаите на предсрочно
прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя,
последният дължал неустойка в размер на сумата за стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на
първоначално предвидения срок на действието му. Предвид тези уговорки се
претендира, че начисленото задължение за неустойка е: за мобилен номер 0897...-
831,23 лв., за номер 0899...1 - 430,33 лв.
В т. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг било уредено обявяването на предсрочна изискуемост на
неначислените лизингови вноски, предпоставка за което било неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателят, включително по свързаните договори
за мобилни услуги. Сочи се, че за мобилно устройство Coolpad Porto S Dark Grey
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в размер на 83,13 лв.,
равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови вноски по 4,89 лв. всяка, а
за мобилно устройство Samsung Galaxy A5 2016 Black – 590,16 лв., равняващ се на
двадесет и четири неначислени лизингови вноски по 24,59 лв. всяка.
В заключение е обобщено, че общата стойност на
неизплатените парични задължения на ответника към ищеца по издадената фактура
към сключените между тях договори била в размер на 1960,96 лв. Изискуемостта на
вземанията по фактурата била настъпила петнадесет дни след издаването й. С
оглед липса на изпълнение на задълженията на ответника, ищецът подал заявление
по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 222/2019 г.
по описа на РС – Харманли и издадена заповед за изпълнение.
По наведените в исковата молба доводи
се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието
на вземане на ищеца „Теленор България” ЕАД по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 222/2019 г. по описа на РС –
Харманли, против ответника В.И.К. в размер на 1960,96 лв., дължими по фактура №
**********/01.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от адвокат Ю.Ж.С., в
качеството й на назначен особен представител на ответника В.И.К..
Изложено е становище, че предявеният иск е допустим, но по същество
неоснователен и недоказан.
Поддържа се, че изложените в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения не доказвали наличието на облигационни
правоотношения между страните, възникнали вследствие на сключени между тях
договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Наред с това не били
представени доказателства за установяване, че процесните договори били предсрочно
прекратени, нито за неизпълнение на парични задължения на ответника към ищеца.
Сочи се, че фактура № **********/01.03.2017 г. сама по себе си не доказвала
липсата на плащане от ответника. По изложените в отговора аргументи се
претендира, че предявеният иск е недоказан, както по основание, така и по
размер, поради което се иска от съда да постановите решение, с което да го
отхвърли изцяло.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ч. гр. д.
№ 222/2019 г. по описа на РС – Харманли, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, подадено от „Теленор България” ЕАД против В.И.К.. На 26.02.2019 г. съдът е уважил искането и е
издал Заповед № 130 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумата в размер на 1960.96 лв., от която неизплатено задължение за потребени услуги
в размер на 26.11 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
предоставяне на услуги по вина на потребителя в общ размер на 1261.56 лв. и
предсрочно изискуем остатък от неначислени лизингови вноски в общ размер на
673.29 лв., ведно със законната лихва от 25.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 39.22 лв. –
държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение. Поради
връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на заявителя
са дадени указания за предявяване на иск в едномесечен срок, в рамките на който
е депозирана исковата молба, инициирала настоящото производство.
От
представения договор за мобилни услуги № ********* се установява, че е сключен на 06.06.2016 г. между
ищецът „Теленор България”
ЕАД, в качеството на оператор, и ответника В.И.К., в качеството на потребител, за абонаментен
план НонСтоп 29.99 лв. с предпочетен номер 35...14 и срок на действие 24 месеца – до 06.06.2018
г.
На 08.07.2016 г. между страните е сключен
договор за мобилни услуги № ********* за абонаментен
план НонСтоп 30.99 лв. с предпочетен номер +359********* и срок на действие 24 месеца – до 08.07.2018 г. На същата дата –
08.07.2016 г. ищецът, като лизингодател, е сключил с ответника В.И.К. -
лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка Coolpad Porto S Dark Grey срещу заплащане на обща лизингова цена от 142,47 лв., чрез внасяне на първоначална вноска от 30 лв. и двадесет и три месечни
вноски в размер на 4,89 лв. Съгласно чл. 4 от договора
с подписването му ответникът декларирал и потвърдил, че ищецът му е предал
устройството.
С
допълнително
споразумение № ********* към договора за мобилни/фиксирани услуги от 23.02.2017
г. е продължен срока за ползване на
услугите за предпочетен номер 359....4 до 23.02.2019 г. с нов абонаментен план
Нонстоп 40.99. Между страните е сключен и договор за лизинг от 23.02.2017
г., с който ищецът, в качеството на лизингодател е предоставил за ползване на
ответника като лизингополучател мобилно устройство Samsung Galaxy A5 2016 Black
на стойност 565,57 лв., платима на двадесет и три месечни вноски в размер на
24,59 лв. И при този договор ответникът е декларирал с подписа си, че е получил
устройството.
По делото са приложени ценови листи за абонаментни планове за частни
лица от дата 06.06.2016 г. и 08.07.2016 г., подписани от ответника В.И.К. като потребител, в които са посочени цените на всяка една от
предоставяните мобилни услуги. Представени са и декларации – съгласие от
06.06.2016 г. и 08.07.2016 г.,
подписани от потребителя за това, че е получил подписан от представител на
оператора екземпляр от Общите условия на „Теленор България” ЕАД, че е съгласен
с тях и се задължава да ги спазва. Потребителят е декларирал също така, че е
получил предоставена му от оператора информация по чл. 4, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите.
На
23.02.2017 г. ответникът В.И.К. е подал заявление за пренасяне на мобилни
номера 35....4 и 359....1 в мрежата на друг доставчик на
мобилни услуги, като е декларирал съгласие за прекратяване на договорите с
„Теленор България” ЕАД с произтичащите от това последици.
С
оглед прекратяване на сключените договори на 01.03.2017 г. ищецът „Теленор
България” ЕАД е издал фактура № ********** за отчетен период 01.02.2017
г. - 28.02.2017 г. с начислена обща сума за плащане с ДДС 1960.96 лв. и срок до
16.03.2017 г. Представена е справка за издадените от „Теленор България” ЕАД фактури за ползваните
телефонни услуги и съответните плащания за периода от 01.10.2016 г. до
19.05.2020 г., от която е видно, че сумата по фактурите е в общ размер от
2459.78 лв., като са постъпили плащания в размер на 498.82 лв., при което крайното
салдо към 19.05.2020 г. е в размер на 1960.96 лв.
От
заключението на изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза се
установява, че издадената от „Теленор България” ЕАД фактура №
**********/01.03.2017 г. е осчетоводена и фигурира в дневника за продажбите на
дружеството с обща стойност 1960.96 лв., представляваща сбор от следните суми:
590.16 лв. неплатен лизинг за номер 35....; 6.90
лв. общо потребление за номер 35....14;
19.21 лв. общо потребление и таксуване на услуги и направления; 1261.56 лв.
неустойки; 83.13 лв. неплатени лизингови вноски на номер 359......1. Вещото лице е констатирало, че по
издадената фактура не са извършвани плащания. По отношение на неустойката
вещото лице е посочило, че се изчислява като месечната такса се раздели на 30
дни за определяне на таксата за един ден, след което получената сума се
умножава по броя дни до изтичане на договора за мобилни услуги. Съобразно тези
изчисления вещото лице е установило, че при прекратяване на договора от
23.02.2017 г. начислените неустойки са в размер на 460.33 лв. за номер +359********* и 831.23 лв. за
номер 3598......14, на обща стойност от
1261.56 лв., както е в издадената от ищеца фактура. По отношение на лизинговите
вноски по договор за лизинг от 08.07.2016 г. е констатирано, че ответникът
дължи 17 вноски в размер на 4.89 лв. всяка или общо 83.13 лв., а по договора за
лизинг от 23.02.2017 г. дължи цялата лизингова сума в размер на 590.16 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК от „Теленор
България“ ЕАД против В.И.К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземания в общ размер от 1960.96 лв., от които
26.11 лв. - незаплатени мобилни услуги, 1261.56
лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и
673.29 лв. - предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, за
които е издадена Заповед № 130 от
26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 222/2019 г. по описа на РС – Харманли. Искът е предявен в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е процесуално
допустим.
Основателността на предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от доказване на валидното
възникване на задълженията на ответника, техния размер и основанието за
пораждането им. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване плащане в
уговорения срок на дължимите суми
По делото е безспорно установено, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, възникнало от
договор за мобилни услуги № ********* от
06.06.2016 г. с предпочетен номер 359......4, допълнително споразумение към него от 23.02.2017
г., като първоначално срокът на действие е бил 24 месеца, а впоследствие е бил
продължен до 23.02.2019 г. Облигационна връзка между страните е била породена и
от договор за мобилни услуги № ********* от 08.07.2016 г. с предпочетен номер 35.......21, сключен за срок от 24
месеца. Въз основа на тези договори ищецът „Теленор България” ЕАД се е задължил да предоставя
на ответника В.И.К. мобилни услуги по избран
абонаментен план, а от своя страна ответникът, в качеството си на потребител се
е задължил да заплаща месечна абонаментна такса за ползваните мобилни услуги в
уговорен между страните размер и срок. Отделно от това страните са били
обвързани и от сключени на 08.07.2016 г. и 23.02.2017 г. договори за лизинг. С
подписването на първия от тях ответникът е получил за временно и възмездно
ползване устройство марка Coolpad Porto S Dark Grey срещу заплащане на обща лизингова цена от 142,47 лв., чрез внасяне на първоначална вноска от 30 лв. и
двадесет и три месечни вноски в размер на 4,89 лв., а с подписването на втория
- мобилно устройство Samsung Galaxy A5 2016 Black на стойност 565,57 лв.,
платима на двадесет и три месечни вноски в размер на 24,59 лв.
От събраните по делото доказателства се
установява, че правоотношението между страните е било прекратено на 23.02.2017
г., когато ответникът е депозирал заявление за пренасяне на телефонни номера 35989.....4
и 359899....1 към друг доставчик на мобилни
услуги. В резултат на прекратяване на сключените договори ищецът е издал
фактура №
**********/01.03.2017 г., в която е обективирал дължимата от ответника сума в
общ размер от 1960.96 лв., която претендира в настоящото производство.
Съобразно посочения във фактурата краен срок за плащане, задължението за
заплащане на сумата е с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК. От неоспореното заключение по приетата съдебно
счетоводна експертиза се установява, че ответникът има непогасени задължения
спрямо ищеца, възлизащи в
размер на общо 26.11 лв. за незаплатени мобилни услуги за 35989....4,
590.16 лв. неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 23.02.2017 г. и
83.13 лв. неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 08.06.2016 г.,
дължими общо по фактура № **********/01.03.2017 г., като вещото лице е констатирало, че по издадената от ищеца
фактура няма извършено плащане. В тежест на ответника бе да докаже плащане на
претендираните суми. Подобни твърдения и доказателства в тази насока не са
ангажирани от ответника, поради което исковете за горепосочените суми от общо
26.11 лв. – неплатени задължения за мобилни услуги и общо 673.29 лв. – неплатени лизингови вноски като основателни следва
да се уважат, доколкото падежът по горепосочената фактура е настъпил, т.е.
вземанията са изискуеми, а плащане не е последвало от страна на ответника. От
своя страна неплатените лизингови вноски са дължими и съгласно предвиденото в
чл. 12, ал. 2 от ОУ на договора за лизинг, според който месечните лизнгови
вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
мобилни услуги. Изложеното обосновава и предсрочната изискуемост на всички
неизплатени до края на срока на сключените договори лизингови вноски в общ
размер на 673.29 лв. Предвид изложеното предявените по реда на чл. 422 от ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването
на вземания за заплащане на предоставени мобилни в общ размер на 26.11 лв. и за
заплащане на лизингови вноски в
общ размер на 673.29 лв. като доказани по
основание и размер следва да бъдат уважени.
По отношения на
предявения иск за установяване съществуването на вземане за неустойки в общ
размер от 1261.56 лв. съдът намира следното:
В сключените договори за
мобилни услуги и допълнителното споразумение се съдържа клауза с идентично
съдържание, предвиждаща, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, той дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на
срока. По начало е допустимо уговарянето от страните на неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно. Тази преценка за нищожност се извършва към момента
на сключване на договора, а не към последващ момент /т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г.
на ОСТК на ВКС/. При тази преценка следва да се изходи преди всичко
от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я
заплати. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване
на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Предвид изложеното уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД /в този смисъл са
Решение №110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 на ВКС, Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС и Решение № 219/09.05.2016 г.
по т. д. № 203/2015 г. на ВКС/. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е
в случая /т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. Следователно и доколкото в случая преценката за нищожността на клаузата
за неустойка следва да се направи към момента на сключване на договора, а не
към настоящия момент, то имайки предвид всичко изложено до тук, следва да се
приеме, че процесните неустойки по договорите
за мобилни услуги от 06.06.2016 г. и 08.07.2016 г. и допълнителното
споразумение от 23.02.2017 г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави,
което обуславя отхвърляне на иска за неустойки за сумата от общо 1261.56 лв.
като неоснователен.
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника В.И.К. следва да се възложат направените от ищеца „Теленор България” ЕАД разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете в общ размер от 552,84 лв. за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител и вещо лице. Съобразно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
които в случая съразмерно на уважената част от исковете са в общ размер от
221,32 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че В.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата в размер на 26.11 лв. - неплатени мобилни услуги и сумата в
размер на общо 673,29 лв. - неплатени лизингови вноски, дължими по фактура №
**********/01.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед №
130/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
222/2019 г. по описа на РС – Харманли.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, против В.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане в общ размер от 1261.56 лв., представляващо неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от 06.06.2016 г.,
08.07.2016 г. и допълнително споразумение от 23.02.2017 г. по фактура №
**********/01.03.2017 г., за която сума е
издадена Заповед № 130/26.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
222/2019 г. по описа на РС – Харманли, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК В.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ..........,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата в размер на 552.84 лв., представляваща
направените по делото разноски, както и сумата в размер на 221.32 лв. за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: